Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

През 2018г. проблемите в Европа свързани с миграционната криза, с мигрантите и бежанците продължиха да бъдат във фокуса на общественото внимание. Какво се промени и какво се потвърди през тази година? Какви са тенденциите за 2019 г.?

ОБЩА СИТУАЦИЯ

през 2018 г. и тенденции за 2019 г.

В сферата на международните отношения най-същественото беше приемането от ООН на два глобални пакта (договора) - Глобален договор за безопасна, организирана и законна миграция и Глобален договор за бежанците.

Приемането на двата договора се основава на голям брой международни договорености и е непосредствен резултат от изпълнението на приетата през септември 2016 г. Нюйоркска декларация по мигрантите и бежанците на ООН, която бе подкрепена от България в лицето на тогавашния президент Росен Плевнелиев. С нея, държавите-членки на ООН поемат редица задължения, сред конкретните мерки за изпълнението на които е разработването и приемането през 2018 г. на двата глобални договора – Глобален договор за безопасна, организирана и законна миграция и Глобален договор за бежанците.

Тези два договора са политически обвързващи и рамкови (в глобален мащаб), което означава, че управлението на миграционните и бежанските кризи (потоците мигранти и бежанци) ще бъде осъществявано на основата на редица всеобщи ръководни принципи и подходи.

Най-общо, Глобалният договор за бежанците „допълва“ Конвенцията за бежанците, която е фокусирана върху правата на бежанците и задълженията на държавите спрямо тях, без обаче да се занимава с международното сътрудничество в глобален мащаб. Поради това, с Договора се определят (специфицират) задълженията на страните по разпределение на тежестите и отговорностите при бежански кризи.

Глобалният договор за безопасна, организирана и законна миграция (ГДМ) е принципно ново явление. Той е първият документ на ниво Генерална асамблея на ООН, който се занимава с ползите и негативните страни на миграцията и отражението им върху страните. Характерното при него е, че миграцията е представена като преобладаващо „позитивен процес“, докато негативните ефекти върху държавите се определят като „предизвикателства“ с относително краткосрочен характер. Подобно на Глобалният договор за бежанците и при него основното са задълженията на страните.

Обединяващото двата договора е виждането, че движението на големи маси от хора (независимо дали са бежанци и мигранти) между държавите произтича от човешките права. На практика, по този начин мигрирането наред с бягството от една държава в друга или трета страна практически се приравнява към основните човешки права. Поради всичко това, те са взаимно допълващи се и отчасти – припокриващи се и могат да бъдат разглеждани като реален опит за осигуряване на преместването (миграцията) на огромни количества хора било то като бежанци, било то като мигранти.

Широко разпространени са опитите, значението на двата договора да бъде омаловажавано защото те не са правно обвързващи. Но подписалите ги държави се задължават да прилагат с десетилетия определени и „форматирани“ с договорите политики. Поради това, от тях ще произтекат и правно задължаващи отговорности – по линия на последващи правно обвързващи договорености и по линия на регионалните организации, каквито са ЕС, СЕ и ОССЕ.

България не се присъедини към Глобалния договор за безопасна, организирана и законна миграция. (Повече по темата можете да видите в разработката на ЦИОС „Глобалният договор за безопасна, организирана и законна миграция и позицията на България“.)

През годината, притокът на нелегални мигранти в Европа е намалял, но в началото на тази година се забелязва постепенно увеличаване.

Според оценката на граничната агенция на ЕС Фронтекс, нелегалните пресичания на границата през 2018 г. са спаднали до около 150 000. Това е с около 25% по-малко в сравнение с 2017 г. и с 92% спрямо пика на миграционната криза през 2015 г.

Спадът се дължи най-мече поради драматичното намаляване на миграционния поток през Средиземно море от Северна Африка към Италия по Централно-средиземноморския маршрут. Установените по него нелегални пресичания на границата са намалели с около 80% - до малко над 23 000, което е и най-малкият брой от 2012 г. насам. Заминаванията на нелегални мигранти от Либия за Италия са намалели с 87%, а тези от Алжир – с почти 50%. Този спад е в резултат най-вече на много по-стриктната политика на новота италианско правителство по отношение на мигрантите и бежанците, което предприе редици мерки за недопускане в страната на нелегални мигранти, увеличи депортирането на лица не получили убежище и постепенно ограничава получаваните от мигрантите бонуси (помощи) от италианската социална система.

В същото време, се отбелязва рязко нарастване на нелегалните влизания на мигранти в ЕС по Западно-средиземноморския маршрут от Северна Африка към Испания. За втора поредна година, броят на преминалите по този маршрут нелегални мигранти се удвоява и през 2018 г. достигна около 57 000. Тенденцията е този наплив да продължи да се увеличава – отбелязаните през първата половина на януари 2019 г. досега нелегални влизания са два пъти повече спрямо същия период на 2018 г. Основната изходна страна по този маршрут е Мароко, а мароканците са и преобладаващото мнозинство от пристигналите в Испания нелегални мигранти, но непрекъснато се увеличава и броят на мигрантите от Гвинея, Мали и Алжир.

Продължи и нарастването (с до 30%) на нелегалните влизания в ЕС и по Източно-средиземноморския маршрут. Отбелязани са около 56 000 нелегални преминавания на границата. Увеличението е основно поради засиленото преминаване на сухопътната граница между Турция и Гърция (по р. Марица), докато броят на влизанията по море от турското крайбрежие към гръцките острови в Егейско море е приблизително равен на този през 2017 г. В същото време рязко се е засилило пристигането на нелегални мигранти на о. Кипър, като техният брой е два пъти по-голям от този през 2017 г. Основното по този маршрут по море преминават мигранти от Афганистан, Сирия и Ирак, докато бягащите от страната си турски граждани основно преминават в Гърция през сухопътната граница в Източна Тракия. В този смисъл, споразумението между ЕС и Турция за ограничаване на мигрантите към ЕС не функционира, тъй като то се отнася за сирийските мигранти (бежанци).

Продължава тенденцията сред нелегалните мигранти в ЕС да преобладават млади мъже. По данни на Фронтекс, жените са едва 18%, а 20% от мигрантите са заявили, че са деца (под 18 години). Броят на непридружаваните деца-мигранти е около 4 000.

Продължава и използването на Западно-балканския маршрут. Въпреки относително малкият брой нелегални мигранти през Сърбия към Унгария и Хърватска, страните по паралелния маршрут - през Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина продължават да са под миграционен натиск. Отбелязано е и рязко засилване (независимо от малкия брой мигранти) на опитите да се премине от Словения през сухопътната граница в Италия, докато потокът от Словения към Австрия е относително устойчив – основно поради по-твърдата миграционна политика на новото австрийско правителство.

Може да се очаква, че през 2019 г. ще има ново засилване на наплива на нелегални мигранти към ЕС. Основните причини за това са свързани със засилващия се натиск на международните организации (най-вече по линия на ООН и институциите на ЕС) и на неправителствените организации след приемането на двата глобални пакта (по миграцията и за бежанците), а също и с продължаването на политиката на „отворени врати“ за миграцията от някои от страните от ЕС – основно от Франция, Германия, Испания и Швеция.

Първите седмици на януари 2019 г. потвърждават тази тенденция. По данни на Международната организация по миграция (МОМ), броят на нелегалните мигранти пристигнали в Европа за първите 16 дни на този година е достигнал 4 216 човека, което е почти два пъти повече, спрямо същия период на миналата година, когато пристигналите са 2 365. При това, Испания е била „точка на пристигане“ за 80% от влезлите в Европа през Средиземно море – там само от 13 до 16 януари са пристигнали 3 367 човека - почти двойно повече от 1 609 пристигнали за същия период на 2018 г.

Мигрантите продължават да натоварват социалните системи и икономиката на европейските страни. Изминалите няколко години на висок миграционен натиск дадоха възможност да бъдат направени изследвания в това отношение, а промените в политиката на правителствата на страните от ЕС позволи някои от получените данни да бъдат публично оповестени.

Например, официалните данни за Холандия показват, че 79% от мигрантите сирийци живеят под нивото на бедност за страната, като при 95% от тях основен източник на доходи са социалните помощи на държавата – за сравнение, при еритрейците този процент е 96.9%. Мнозинството от мигрантите от „не-западните“ живеят в риск от бедност, като 80% от еритрейците, 54.9% от сомалийците и 36.2% от афганистанците са с доходи под нивото на бедност. Това е естествено, поради факта, че те масово не работят. Според статистическите данни, „най-много“ са работещите афганистанци – 8.3%, а най-малко са трудово заетите еритрейци – едва 1.9%. В унисон с това са и данните за „бежанците“, които са получили разрешение за работа – например, над 90% от получилите разрешение за престой (и съответно – за работа) през 2014 г., 2.5 години по-късно са продължавали да бъдат безработни.

Това е устойчива тенденция като рискът от бедност се увеличава с течение на времето. Например, през 2016 г. 76% от сирийските семейства са били изложени на такъв риск, а през 2017 г. те са се увеличи на 79%. При семействата на бежанците от другите страни рискът от бедност е почти идентичен – например, такива са 80% от семействата на еритрейците.

За сравнение, рискът от бедност е висок и при семействата на мигрантите в Холандия, дошли от други страни от ЕС. Най-висок той е при полските, румънските и българските граждани, независимо от факта, че основните им приходи идват от работни заплати, а не от социални помощи. Най-висок е този риск при семействата на българските граждани, които са около 10 000. Основната причина за това е, че те са с ниска професионална квалификация и работят ниско платена работа.

Според официалните данни, в Италия живеят около 6 милиона човека, граждани на страни извън ЕС. От тях, официално регистрирани със социални осигуровки са 2 259 000. Това обаче съвсем не означава, че те „ще платят“ своите бъдещи пенсии или пък че ще допринесат за пенсиите на коренните италианци. Според информациите, към момента 60% от получаващите пенсии мигранти не са работили нито ден.

В Германия също не са отбелязани особени успехи в интеграцията на мигрантите. В Бавария, след две години посещаване на интеграционни курсове, около 85% от младите мигранти от Близкия Изток, Африка и Азия не са готови да продължат подготовката си в курсове (училища) за професионално обучение. Едва 15% от завършилите 2-годишните курсове по интеграция са годни да продължат с нови курсове – за да получат някаква професионална подготовка. А именно Бавария е провинцията, в която се провеждат повечето интеграционните курсове в Германия – 1 050 и тя е сочена за „абсолютен пример“ по постигнати успехи в интегрирането на мигрантите.

Подготовката предвижда, младите мигранти да започнат с предимно уроци по немски език, които преобладават през първата година на интеграционните курсове. През втората година се обръща повече внимание на пред-професионалната подготовка. През това време им се осигурява и стаж в производството. Като правило, успешно завършилите получават „правото на диплома за средно образование“. Така или иначе, остава обаче проблемен остава въпросът – какво да се прави с тези 85%, които към момента „не стават“, а по всичко изглежда, скоро няма и да стават за професионална подготовка. От една страна, те не са годни за пазара на труда, а от друга – все пак са на издръжката на местните данъкоплатци. И не – те не са „спасители на икономиката“, те са тежко бреме за нея.

През 2018 г. се потвърди и виждането, че мигрантите имат съществен „принос“ по отношение на рисковете и заплахите за сигурността на страните и европейските граждани.

Независимо от предприеманите в рамките на ЕС и отделните страни мерки, реално не е ясно, кои и какви са пристигналите в Европа мигранти (бежанци) от трети страни.

Показателен е примерът с Германия, където по официални данни, към края на юли 2018 г. е имало 207 347 потърсили убежище мигранти (125 408 от тях са пристигнали в страната през 2015 г.), в документите на които пише, че са родени на 1 януари. По официално изявление на МВР на Германия, тази дата е записана, когато търсещият убежище не може да представи паспорт и други идентификационни документи и знае само годината си на раждане, но не и точната дата и месеца. Това е показателно – очевидно, всичко, което са заявили мигрантите (че не знаят датата си на раждане, но пък помнят през коя година е било и казват някакво име и страна на произход) се е приемало на доверие.

Станаха известни и многозначителни факти, доказващи връзката между миграцията и тероризма.

Според изследване на Френския институт по международни отношения (IFRI), наречено „137 оттенъка на тероризма“, има пряка връзка между джихадисткия тероризъм и миграцията. Проучени са 137 случая на осъдени във Франция терористи, а резултатите са показателни. Оказва се, че от тези терористи:

   - 100% са вярващи мюсюлмани – 74% по рождение, 26% са приели исляма в последствие;

   - 69% са френски граждани, но на 59% от родителите им са от Северна Африка (Магреб и Субсахара);

   - 40% са били осъждани преди това, за 12% от тях е било съобщавано на властите, 48% са с криминални досиета;

   - рецидивисти – след излежаване на присъди за свързани с тероризъм действия, повечето от тях са извършили терористична атака;

   - със средна възраст 26 години;

   - 58% са безработни;

   - 40% идват от т.нар. „непривилегировани“ предградия на големите градове.

Спрямо местното население на страните в Европа, мигрантите са свръх представени в криминалната престъпност. При това, основни жертви на техните престъпления са приелите ги граждани на съответните страни.

Първо по рода си изследване на сексуалните престъпления, извършвани от мигранти във Финландия показва, че 80% от жертвите са финландки, а половината от тях – момичета на възраст под 18 години. 93.1% от сексуалните насилници са дошли от ислямски страни. Изследването е извършено от Полицейския колеж и Комисията по миграция и се отнася за 2016 г., когато бе отбелязан „бум“ в сексуалните престъпления в страната. Насилниците не са „подминали“ и другите търсещи убежище във Финландия лица – при тях 90% от жертвите (основно от съоръжения за настаняване на мигранти) са жени и непълнолетни момичета, а останалите 10% са изнасилени момчета или мигранти-мъже. Сред сексуалните престъпления, извършвани от бежанци най-много са изнасилванията – 32% (16% от които – групови); 16% са други сексуални насилия; сексуалната експлоатация е в 14% от случаите, като общо 11% от сексуалните престъпления са били срещу деца. 3 от всеки 5 случая на сексуални престъпления от страна на мигранти са били извършени на обществени места.

В извършването на сексуални престъпления са били заподозрени общо 116 мигранти, 108 от които (или 91.3%) са дошли от ислямски страни. 2/3 (над 62%) от заподозрените мигранти-насилници са иракчани, следвани от мигрантите от Афганистан, Мароко, Иран, Бангладеш, Камерун, Сомалия и Сирия. За сравнение – общо за извършването на някакво престъпление през 2016 г. са били заподозрени 1 052 мигранти от общо 29 страни, като най-много от тях са били алжирците - всеки пети от тях, който е потърсил убежище във Финландия). Те са следвани от беларусите – 16%, 13% от мароканците, а при „бежанците“ от останалите нации процентите са под 10%.

През 2018 г. се потвърди и фактът, че мнозинството от пристигащите в Европа мигранти реално не са бежанци, бягащи от насилия и преследвания.

Според официална статистическа информация на властите в Норвегия, по-голямата част от получилите закрила, редовно се връщат „на почивка“ в страните си на произход. Данните показват, че 71% от иракчаните, 55% от иранците, 40% от афганистанците, 25% от сомалийците, 12% от еритрейците са си „пътували“ за празниците или на почивка до страните си, от които са „избягали за да се спасят от насилията, преследванията и войните“. Подобна е ситуацията и при останалите „бежански“ общности. По-голямата част от пътувалите са престоявали в „опасните за тях страни“ в продължение на месеци – четири и повече седмици. Три четвърти от тях са заявили, че целта на пътуванията им е била почивка.

При тази ситуация, не е за учудване, че мнозинството от европейските граждани вече съвсем не са благосклонно настроени към мигрантите и бежанците.

Изследване на „Századvég Foundation“, покриващо всички 28 държави от ЕС показва, че 78% от анкетираните са притеснени относно нелегалната миграция в техните страни, докато повече от 28% от тях се страхуват, че африкански мигранти ще пристигнат на маси в Европа през следващото десетилетие.

При това, респондентите, които смятат, че пристигащите в страната им нелегални мигранти са „много сериозен проблем“ е по-голяма от тази, на лицата определящи проблема като „относително сериозен“ – съответно 48% на 30% (на „средно“ ЕС ниво). Респондентите, които не смятат това за проблем са едва 5%.

По отношение на „много сериозния проблем“ българите са абсолютни първенци със 78% (а заедно с „относително притеснените“ процентът е 92). Не отговорили респонденти - българи на този въпрос няма, тези за които миграцията „не е проблем“ са едва 2% (подобно на Холандия, Финландия и Германия).

Големите страхове на европейците не са само относно нелегалната миграция, 82% от респондентите смятат, че е много вероятно, че в страната им може да има терористична атака подобна на станалите в Париж, Брюксел и Берлин (32% смятат такава възможност за „много вероятна“).

Въпреки, че 83% от българските респонденти смятат вероятността за „голяма“ (19%) и „до известна степен“ (64%), то практически ние сме „около средата“ на „таблицата“ – най-вероятна е подобна възможност сред германците (93%), датчаните (92%) и французите (91%). Прави впечатление, че подобна вероятност – от терористична атака – е доста масово допускана от поляците (89%), както и че едва 41% от унгарците (от тях едва 1% - „много вероятно“) смятат това за вероятно. Реално унгарците са с най-нисък процентен отговор сред всички европейци, а средното ниво за ЕС е 82%.

Нараства и негативното отношение към последователите на исляма - 70% от всички европейци смятат бързото нарастване на мюсюлманско население за заплаха за Европа. Тук, ние – заедно с латвийците – си разделяме първото място с по 71% „много сериозна“ заплаха, но като общо (заедно с респондентите определили заплахата като „относително сериозна“) макар и с 1% сме пред Латвия – 19% на 18%. В челото на таблицата са т. нар. страни от бившия източен блок, между които се нареждат и „притеснените“ гърци, докато най-малко се безпокоят гражданите на Швеция (общо 55%) и Люксембург (общо 59%).

На фона на подобно „единодушие“, единствената тема, по която европейците са разделени относително по равно е тази за „квотите“ – 47% от респондентите одобряват предложения от ЕС квотен план, докато 39% - не. Най-големи привърженици на плана са респондентите от Гърция и Люксембург (69%), следвани от германците (67%). В подкрепа на плана на Брюксел се изказват и 57% от гражданите на държавата подложена на най-голям мигрантски натиск – Италия. Най-големи „противници“ на квотите са чехите ( 82%), унгарците (79 %) и словаците (74 %). У нас – 55% са не одобряват квотното разпределение, докато 33% го подкрепят (12% от българските респонденти не са могли или са отказали да отговорят – за разлика от другите въпроси, където този процент е изключително малък).

Резултатите от изследването показват още доста негативно (притеснено) отношение от страна на европейците по отношение на т. нар. „мигранти“. 62% от тях смятат, че имигрантския поток ще увеличи заплахата от тероризъм в страната им, а според също толкова, той ще увеличи престъпността.

Над половината анкетирани (54%) споделят мнението, че мигрантите идват в Европа, заради икономически причини и ползване на социални бонуси, докато 39% смятат, че те бягат заради несигурната обстановка в родните им страни. 57% от анкетираните са на мнение, че потокът мигранти ще промени културата в страните им, докато 34% не споделят това мнение.

Почти три четвърти от респондентите (73%) са на мнение, че справянето с имиграцията ще представлява „огромно финансово бреме за приемащата страна“ (17% - не). 61% са на мнението, че масовия поток на имигранти ще „върне назад икономиката на ЕС“, докато според 21% той „ще я заздрави“.
За неудоволствие на „официален“ Брюксел, над половината анкетирани - 52% смятат, че отговорът на „мигрантската криза“ от страна на централно-европейските държави е бил по-добър, отколкото на Брюксел (24%, колкото и на отказалите/незнаещи отговора).

Помощ за мигрантите по родните им места е изявлението, което набира доминираща подкрепа (81%). Желаещите да се „приемат мигранти без лимит“ са едва 9%, което е дори по-малко от „не отговорилите“. Европейците подкрепящи събирането на семейства на имигранти в ЕС са 43%, докато 40% са против.

Като цяло, може да се отбележи, че през 2018 г. продължи да нараства недоволството сред европейските граждани от налаганата от някои от правителствата и институциите на ЕС курс на продължаване на масовата миграция към Европа. Ако (което е много вероятно) през 2019 г. няма по-рязка промяна в политиката на ЕС по миграцията това „разминаване“ и противопоставяне между политиците и институциите ще се задълбочи.

 

МИГРАЦИОННАТА КРИЗА И БЪЛГАРИЯ

По данни на МВР, през периода януари-декември 2018 г. са задържани общо 2 851 граждани на трети страни. От тях на вход на държавната граница – 689, на изход без регистрация – 353 и установени в незаконен престой във вътрешността на страната – 1809 лица. Спрямо общия брой на задържаните през същия период на 2017 г. (2989) се отчита намаление с 4,6%.

24 01 2019 Migration Table1

През 2018 г. на вход и изход (с и без регистрация в AFIS) на държавна граница са задържани 1 323 граждани на трети страни, от които най-много лица на българо-сръбска граница – 420.

24 01 2019 Migration Table2

Сред задържаните от началото на годината на вход на държавната граница преобладават гражданите на Афганистан – 27,7%, Ирак – 19,8% и Сирия – 14,7%.

През годината на изход са задържани 634 лица (353 без AFIS), от които 412 на зелена граница и 222 на ГКПП. В сравнение със същия период на 2017 г., когато са били задържани 2 413 лица (445 без AFIS), се отчита намаление със 73,7%.

24 01 2019 Migration Table3

Сред задържаните от началото на годината на изход на държавната граница преобладават гражданите на Афганистан – 41,3% и Ирак – 30%, следвани от пакистанците – 6.9%, сирийците – 5.4%, турците – 4.4% и от други страни – 12%.

През 2018 г. в незаконен престой във вътрешността на страната са установени 1 809 мигранти, което е с 0,4% повече спрямо същия период на 2017 г. (1 801 лица). Преобладават мигрантите от Афганистан – 47,6% и Ирак – 26,5%.

Запълването на центровете за настаняване на мигранти на Държавната агенция за бежанците продължава да бъде относително ниско. При общ капацитет от 4 190 човека, към 31 декември в тях са били настанени 446 човека, а на външни адреси са били настанени 193 души. Очевидно, текучеството е голямо, тъй като общо от началото на 2018 г. в тях са били настанени 2 160 човека - самоволно напусналите са 2 054, а напусналите с предоставена закрила са 464.

Подобна е и ситуацията с настаняването на мигранти в домовете на дирекция „Миграция“ на МВР. При капацитет от 700 човека, към края на годината те са били запълнени на над 30.1%, като в тях са били настанени 211 мигранти. Сред тях преобладават тези от Афганистан – 46.4%, Пакистан – 8.1%, Ирак – 7.6%, Сирия – 3.8% и други страни – 34.1%.

През 2018 г. мигрантите подали молби за различен тип статут и ситуацията с по обработката им са както следва:

24 01 2019 Migration Table4

През 2018 г. са върнати (депортирани) общо 894 незаконно пребиваващи мигранти както следва:

   - 332 са върнати принудително;

   - 80 с наложени принудителни административни мерки са напуснали доброволно страната със собствени средства;

   - 298 са върнати със съдействието на дирекция „Миграция“ в изпълнение на програми за подпомогнато (асистирано) доброволно връщане;

   - 60 без наложена принудителна административна мярка са напуснали страната доброволно;

   - 53 са предадени на други държави членки на ЕС, при изпълнение на процедурите за обратно приемане, съгласно Регламент 604/2013 ЕО (Регламент Дъблин);

   - 62 са върнати по опростена процедура;  

   - 9 са върнати на ЕС.

Сред депортираните мигранти преобладават тези от Ирак – 36,1%.

От посочените официални статистически данни могат да бъдат направени някои „неприятни“ заключения:

  • Приблизително равен е броят на задържаните незаконно пребиваващи на територията на страната мигранти (тоест – успешно влезли нелегално) и на тези, които са били без регистрация (тоест – също са проникнали нелегално в България) и са били заловени, опитвайки се да я напуснат. През 2017 г. общият брой на такива нелегални мигранти е бил 2 246, а през 2018 г. – 2 162. Тези съизмерими числа показват сравнителна устойчивост в количеството на преминаващите през страната ни мигранти (независимо от отчитаното официално намаление). Запазва се устойчиво и количеството на нелегално влезлите на територията на България от съседните страни.
  • Контролът на мигрантите, влезли в страната е практически несъществен. Това е така, защото над 95% от настанените в домовете на ДАБ са ги напуснали самоволно. Няма публично известна информация, къде се намират тези мигранти и с какво се занимават.
  • От поискалите различните типове статут общо 3 265 мигранти, отказ са получили 1 363 (41%). В същото време, от България по различен начин са били изведени едва 894 мигранти. Не е ясно, какво става с лицата, получили отказ на исканията им за някакъв статут, които на практика следва да бъдат изведени от територията на България, но това не е станало.
  • Продължава да липсва официална информация за броя на уседналите на територията на България мигранти и степента на тяхната интеграция/адаптация, включително по такива показатели като брой, пол, възраст, образование, работа, плащане на социални и здравни осигуровки, пропорционална представеност сред криминалната престъпност и др.

Общият извод е, че интензивността на миграционния поток през България през 2018 г. се е запазила относително устойчива в сравнение с 2017 г. Очевидно, мерките по охрана на границите на България и спиране на притока на нелегални мигранти не дават съществен резултат, като трафикът по нелегалните канали продължава с неизменна ефективност. Контролът върху напусналите домовете за настаняване е крайно занижен.

Няма промяна в рисковете и заплахите за националната сигурност на България, свързани с миграцията. В същото време, тяхното съществуване е напълно реално – доказателство за това е разкритата в началото на януари 2019 г. нелегална клетка, снабдявала с финансови и материални средства на терористични организации, действащи в Сирия.

Няма признаци, които да позволяват да се очаква, че през 2019 г. ще настъпят съществени промени в миграционната обстановка по отношение на България. Разбира се, такива не са изключени, но те биха били по-скоро свързани с развитието на ситуацията (конфликтите) в Близкия Изток и Северна Африка.

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още