Георги Рачев

(анотация)

През миналата и настоящата година в страните от Западните Балкани бяха проведени избори. До колко това ще промени обстановката и дали ще спомогне за ускоряването на евро-атлантическата интеграция на държавите от региона и съответно за подобряване на сигурността в тях? Възможно ли е това преподреждане на политическите сили да засили влиянието на Русия и да отдалечи страните от ЕС? В каква степен могат да бъдат засегнати интересите на България в региона?

Сърбия е кандидат-член за ЕС, но засега решително отказва да се присъедини към НАТО. Тревога буди нейното сближаване с Русия и външната й политика, която е в разрез с изскванията на Съюза. До колко Белград е проводник на руските интереси в региона и може ли да бъде разглеждана като „троянския кон” на Москва в ЕС?

Нашата югозападна съседка Македония има ново правителство, което засега декларира, че ще се придържа към политика, различаваща се от досегашната националистическа риторика на ВМРО-ДПМНЕ. Възможен ли е напредък в европейската интеграция и той ще спомогне ли за развитието на добросъседските отношения с България?

„Новите” (стари) правителства в Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово останаха на власт благодарение на националистическите лозунги, които издигнаха по време на изборите. След като бяха подкрепени от електората, ще изпълнят ли изискванията на ЕС за членство? Има ли опасност от „прекрояване” на границите в Западните Балкани? Опасен ли е радикалният ислям и може ли да се очакват терористични атаки, подобно на тези в Европа?

Първокласно съдържание (Premium Content). Ако искате да получите цялата разработка, влезте във връзка с ЦИОС като изпратите e-mail на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.