С наближаването на Срещата на високо равнище между държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО, насрочена за 3-4.12.2019 г. в Лондон, се увеличава интересът какво ще донесе тя на страните-членки, техните народи и международната сигурност. Мненията са различни. Тази година НАТО навършва 70 години от създаването си през 1949 г., само няколко години след приключването на Втората световна война.
Прочети още: На прага на срещата на високо равнище на НАТО 3-4.12.2019 г.
През октомври 2019 г. се проведе поредната операция на Турция в северните части на Сирия - „Извор на мир“. За разлика от до сега проведените военни операции на Турция на територията на Сирия („Ефратски щит“, „Маслинова клонка“ и операцията в Идлиб), нейните политически и военни измерения са показателни за големите промени в определящите стратегическата ситуация фактори, както в регионален, така и в глобален мащаб.
Прочети още: ОПЕРАЦИЯТА „ИЗВОР НА МИР“ В СИРИЯ – ПРЕДВЕСТНИК НЕ ТОЛКОВА НА МИР, КОЛКОТО НА БЪДЕЩЕТО
Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.
Сун Дзъ, „Изкуството на войната“
ЗА ТАЗИ РАЗРАБОТКА
Настоящата разработка е предизвикана от приетите от Народното събрание промени в Закона за военното разузнаване, с които се създаде възможността, на длъжността директор на Служба военна информация (СВИ) да бъде назначаван цивилен служител. Нейната цел е да бъда направен кратък (и по-популярен) преглед на военното разузнаване и въз основа на него да бъде определено, какви ще бъдат последиците от очевидно търсената възможност цивилен служител да бъде назначен за директор на СВИ.
Прочети още: „ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ ЗА ВСИЧКИ“ ИЛИ СУН ДЗЪ „НАОПАКИ“
През последните няколко години, конфликтът между Косово и Сърбия продължава да генерира напрежение в региона на Западните Балкани. Стартиралият под егидата на Европейския съюз диалог, а и съпътстващите го други платформи – Берлинският процес и Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) не дават очакваните резултати - стабилизация и нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.
Прочети още: Взаимоотношенията между Косово и Сърбия – текуща ситуация и варианти за развитие