Мариела Стоянова
Последните събития в България налагат разработването на текуща (моментна) оценка на състоянието на националната сигурност и на рисковете за нея. Тези рискове са многопосочни и многостранни, а факторите, които ги генерират ги правят взаимно свързани и влияещи си. Това затруднява предвижданията и оценките за тях и респективно увеличава неопределеността и несигурността - особено по отношение на очакванията за тяхното възможно развитие до криза, вкл. и до сблъсъци и насилие.
Бригаден генерал Валентин Цанков о.р.
Западните Балкани са били и продължават да бъдат регион с повишен риск от конфликти, както между страните, разположени в него, така и вътре в тях. На преден план се появиха редица фактори, влияещи на тези междуособици и конфликти, някои от тях прерастващи през последните десетилетия във въоръжени сблъсъци и войни.
Прочети още: СТРАНИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ – СЪСТОЯНИЕ, ИКОНОМИКА, ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТ (май 2020 г.)
Част ІІ – Що е то „новата нормалност“ и как да стигнем до нея
В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО
Пиесата на Самюел Бекет „В очакване на Годо“ е типичен пример за Театъра на абсурда, а заглавието й е станало популярно описание на ситуация, когато се очаква да се случи нещо, което реално никога няма да се случи. Типичен пример за такава ситуация е ставащото в България – като в някакъв огромен театър на абсурда ние „очакваме Годо“ – своевременна, адекватна, организирана на стратегическо ниво последователност и плановост в действията на държавата (държавните институции) по управлението на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, усилила до огромни размери започналата още в края на 2019 г. криза в световната икономика.
Прочети още: БЕЗХАБЕРИЕ, БЕЗДЕЙСТВИЕ, ХАОС ИЛИ КАК (НЕ)СЕ УПРАВЛЯВА ПАНДЕМИЧНА КРИЗА
Част І – В „преддверието“ на кризата
ТЕ БЯХА ПРЕДУПРЕЖДАВАНИ И СА БИЛИ ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ
„Това е бактериологична война. В началото всички го подценяваха. Вчерашният ден беше като бомба - с изявления на всички лидери по света…“, заяви на 13 март в Народното събрание премиерът Бойко Борисов.
Това изявление показва една доста голяма „отдалеченост“ от реалностите на съвременния свят. Управляващите и държавата бяха предупреждавани и бяха длъжни да знаят за нея и съответно – да подготвят страната.
Прочети още: БЕЗХАБЕРИЕ, БЕЗДЕЙСТВИЕ, ХАОС ИЛИ КАК (НЕ)СЕ УПРАВЛЯВА ПАНДЕМИЧНА КРИЗА