Димитър Попов

Президент на СИОР 2014-2016 г.

(анотация)

През 2004 г. Република България става член на НАТО. През 2007 г. Въоръжените сили на Република България преминават от наборна към кадрова армия. Пет години по-късно през 2012 г. Народното събрание на Република България приема Закона за резерва на Въоръжените сили.

Приемането на Закона за резерва на ВС на Република България несъмнено представлява стъпка в правилната посока за по-нататъшното им развитие. Приемането му отваря вратата за по-широкото участие на българските граждани в отбранителната система на страната, както и дава законова възможност на Министерството на отбраната и неговите структури по-гъвкаво да използват гражданската експертиза на резервистите.

Само пет години след приемането му Законът за резерва на ВС на Република България вече не е в крак с новите предизвикателства в международен и вътрешен план.
Изглеждайки добре обмислен на пръв поглед , Законът показа редица слабости и на практика не можа да проработи. Тринадесет години след влизането й в НАТО България е на едно от последните места в Алианса по броя на ангажираните резервисти, а също така и по отношение на обучението и подготовката им.

Визията за допълнение на Закона за Резерва представлява опит за анализ на съществуващия Закон за резерва на ВС през погледа на резервистите, които заедно с работодателите играят важна роля в тристранното гражданско-военно партньорство заедно с МО.

Визията за закона за резерва на ВС представлява опит да бъдат посочени някои от слабостите на Закона за резерва на ВС и възможните начини те да бъдат преодолени на базата на натрупания през годините опит от резервистите от Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва на НАТО ( СИОР ).

Практиката на най-напредналите в това отношение членове на Алианса показва, че създаването на съвременен и боеспособен резерв на ВС е възможно единствено при мобилизация на целия наличен национален потенциал и установяването на равноправно и взаимоизгодно гражданско-военно партньорство с участието на всички заинтересовани страни, а именно МО , резервистите и работодателите. Единствено по този начин биха могли да се създадат реални предпоставки за създаването на един съвременен работещ Закон за резерва на ВС на Република България.