Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Бригаден генерал Валентин Цанков о.р.

                                                                          „Войната не е приключение. Войната е болест, като тифа“, казва Екзюпери.

Ще успеем ли да избегнем тази болест

или ще се оставим тя да покоси човечеството и неговия дом – Земята?

 

Стана ли светът, респективно Европа, по-сигурно място за живеене след завършването на „студената война“? Намаля ли опасността от глобална война? Отидоха ли в миналото оръжията за масово унищожение, в т.ч. ядрените? Надделя ли човешкият разум над опитите с разнообразни, модерни в технологично отношение оръжия, предназначени за унищожение на милиони граждани на света? Насочиха ли се огромните финансови потоци за военната промишленост към производство за мирни цели? Намаляха ли военните бюджети на страните или сме във фаза на нова надпревара в свръхвъоръжаването?

Ето тези въпроси вълнуват и ще продължат да вълнуват нормално мислещите хора, загрижени за бъдещето на човечеството, желаещи просперитет и по-добър живот за себе си и децата си.

Противно на нормалната човешка същност и нейните желания, в последните години сме свидетели на нов кръг надпревара в способностите за унищожение на човека, на жилищата и промишлените центрове, на произведените от него блага, на изгражданите през цялата човешка история културни ценности и наследство. Сякаш свикнахме със статистическите данни за увеличените бюджети за отбрана, с нарастването на военната мощ на определени държави, с ежедневните съобщения за нарушения на морския и въздушен суверенитет, с прелитанията на военни самолети в близост до държавните граници, с поведението „на ръба“ на екипажите на патрулиращите самолети и кораби, което всеки миг може да стане повод за конфликт. А знаем, че всеки военен конфликт е потенциален повод и прелюдия за война.

През последните години, но особено в последните месеци нашумя темата с бъдещето на един възпиращ фактор в надпреварата във въоръженията, какъвто е Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДЛРСМО). Договорът е подписан между САЩ и тогавашния СССР през 1987 година. На него се гледаше като на крайъгълен камък във време, когато на територията на Европа (по подобие на двете световни войни) бе определена за основна сцена на евентуален военен конфликт между САЩ и СССР.

Най-общо Договорът забранява съществуването на всички наземно базирани балистични ракети с радиус на действие между 500 и 5 500 километра. Договорът бе спазван през изминалите десетилетия, като за целта се разчиташе на изградения механизъм за взаимен контрол между договорилите се страни чрез извършване на инспекции. За времето си, а и все още, забраната на този тип оръжия представляваше сериозна крачка по пътя към намаляването на заплахата от термоядрена война, както и от нейния най-сериозен елемент - внезапността. Поради своите технологични особености този тип ракети имат предимството да носят мощен боен термоядрен заряд, който е способен да нанесе невъзвратими загуби. Като се има предвид и радиуса на използване (в този смисъл краткото полетно време от изстрелването до поразяването на целта) тези загуби могат да бъдат нанесени за време, недостатъчно за вземане на решение и нанасяне на ответен удар. От тази гледна точка те са особено опасни в един конфликт, тъй като на тях се възлагаше една от най-важните задачи – унищожаване на системите за управление на войските. Това даваше стратегическо предимство на тази страна, която ги използва първа.

Накратко казано, сигурността на Европа досега бе гарантирана от липсата на този клас оръжия, които могат да достигнат и унищожат политическите и икономическите центрове, да разрушат важни военни пунктове за управление, в т.ч. защитени командни пунктове, да парализират инфраструктурата на страните и да оставят в глад и нищета стотици милиони европейци. От политическа гледна точка този Договор се счита за основен стълб на сигурността в Европа.

Подписването на ДЛРСМО даде възможност не само да се понижи нивото на военното противопоставяне в Европа, но и отвори пътя за последвалите преговори за драстично съкращение на обикновените въоръжение сили, в т.ч. десетки хиляди единици основни въоръжения в региона от Атлантика до Урал.

От няколко години САЩ обвиняват Русия, че разработва и произвежда образци ракетно въоръжение, забранени от ДЛРСМО. На различни етапи бяха посочвани различни системи, които според американската страна влизат в противоречие с разпоредбите на Договора и го нарушават. През октомври т.г. обвиненията бяха последвани от официално изявление на американския президент Доналд Тръмп, с което той обяви намерението си за изтеглянето на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие. Въпросът бе поставен на срещата на външните министри на страните от НАТО (04 - 05.12.2018 г.). Страните-членки на НАТО застанаха на страната на САЩ и също обвиниха Русия, че нарушава ДЛРСМО. В същото време Европейската комисия призовава САЩ и Русия да останат страни по Договора, като се изтъква, че ДЛРСМО е в основата на европейската сигурност. Посочена е конкретна руска ракетна система 9М729 „Новатор“ (по американска спецификация SSC-8), която според САЩ нарушава Договора. Американски ядрени експерти описват 9М729 като относително малка по размери, високомобилна и труднооткриваема ракета. Според директора на националното разузнаване на САЩ Даниел Коутс Русия е "прикрила истинския характер на тестовете и техническите възможности на новата ракета", като се е възползвала от факта, че ДЛРСМО не забранява тестването на ракети, които са разработени за военноморските или военновъздушните сили. Според Коутс Русия е разработила ракети за наземно базирани, като същите могат да бъдат базирани и на кораби и въздушни средства.

От американска страна на Русия е даден срок от 60 дни „да се откаже от системата или да я модифицира“. Посочен е и следващия ход, който САЩ ще направят, в случай, че Русия не изпълни искането им – САЩ да напусне едностранно ДЛРСМО. Съгласно чл. XV на ДЛРСМО това е възможно в случай, че „върховните интереси“ на една от страните е под заплаха.

Междувременно бе направено предупреждение, че в случай, че Русия не изпълни исканията на САЩ, този въпрос може да повлияе и на преговорите за удължаване на последния договор Нов СТАРТ (Strategic Arms Reduction Treaty), влязъл в сила на 5 февруари 2011 г. . Договорът е продължение на СТАРТ-1 и СТАРТ-2, касаещи разполагането на стратегическите настъпателни ядрени оръжия, и срокът му изтича на 05.02.2021 г. От своя страна Русия декларира, че „не е нарушавала, не нарушава и остава привързана към задълженията си по ДЛРСМО“. Останалото е въпрос на технологични особености, като по тези въпроси американската страна може да се обърне към Държавния департамент на САЩ, както и към МВнР и МО на Русия. Руският президент Владимир Путин заяви, че „ Русия ще отговори реципрочно, в случай, че САЩ излязат от ДЛРСМО, и ще възобнови разработването им“.

В случай, че все пак ДЛРСМО отпадне като договор, разполагането на високоскоростните ракети, които в съвременни условия ще бъдат на мобилни установки, ще доведе до съществено снижаване прага на преминаване на войната към употребата на ядрено оръжие.

Основната причина е, че унищожаването им (наред с обектите от ПРО в Европа) става първостепенна задача. Като се има предвид крайно ограниченото време за реакция, тази задача много трудно би била изпълнима без използването на ядрено оръжие. Парадоксът е, че в съвременни условия, опасенията от обезоръжаващи удари с високоточни конвенционални оръжия може лесно да предизвика незабавното използване на ядрено оръжие. Или казано по-ясно, войната може да започне направо с изпреварващи тактически ядрени удари за унищожаване на РСМО, като и двете страни - Русия и силите на НАТО в Европа ще понесат значителни загуби. А това би било прелюдия към глобална ядрена и термоядрена война.

По отношение на въпроса кой и под каква форма нарушава или не ДЛРСМО, по всичко личи, че той от политическа гледна точка е обречен. Основен признак за това е "ултиматумът" даден от САЩ на Русия. При сегашното ниво на отношенията САЩ - Русия и вътрешно политическата ситуация в двете страни, нито едното нито другото държавно ръководство имат особено полезен ход. Ако бъде изпълнен, едните биха отбелязали "победа", а другите - "отстъпване под натиск", което много би приличало на "политическо самоубийство". Ако пък не бъде изпълнен, тогава ситуацията се обръща и поставилите го биха понесли вътрешно политическите негативи. Единственият по-прагматичен и по-безболезнен вариант е започването на преговори по нов подобен договор, които да обхванат и други страни, но поне засега не се забелязват признаци, че това е възможно или желано, защото става въпрос за отстояване на политиката за глобална хегемония на САЩ. А евентуалното включване в преговорния процес на Китай, ЕС, Великобритания и други страни на практика би легитимитало многополюсния свят.

За разлика от Русия, която не е заинтересована от прекратяване действието на ДЛРСМО, САЩ имат интерес от такова развитие. Евентуалното излизане на САЩ от ДЛРСМО би им дало възможност:

1. Да наситят териториите на европейските съюзници от НАТО с ракети от този клас и по този начин да покрият значителна част от територията на вероятния противник Русия. От гледна точка на военното планиране САЩ могат да ги разположат не само на териториите на страните от Западна Европа (както беше по времето на Студената война), но и на териториите на новите страни-членки на НАТО в Централна и Източна Европа. По същество това е нарушаване на баланса на силите в свой интерес. Очакването е, че в случай на ядрена война, полетното време на тези ракети ще се сведе в рамките на 10-20 минути. Те ще бъдат в състояние да поразят установките на стратегическите ядрени сили на Русия и ще намалят в пъти способността им за нанасяне на ответни удари по територията на САЩ. По този начин би се получило стратегическо преимущество и „победа“ при една ядрена война. По този пункт има и страни-членки на НАТО, които желаят приемането на американски сили на собствена територия като Полша и балтийските страни. Желание за подобно „гостоприемство“ проявява и сегашното политическо ръководство на Украйна, водено предимно от вътрешнополитическа целесъобразност.

2. Да бъде принудена Русия да инвестира огромни усилия и средства за да създаде система за противодействие на този потенциал. Русия не разполага с достатъчно ресурси да отговори адекватно на подобни предизвикателства и това би й коствало скъпо от гледна точка на развитието на икономиката и социалната политика. Това в пълна степен би върнало концепцията за надпревата във въоръжаването от времето на Студената война. През 2016 г. новоизбраният тогава президент на САЩ Доналд Тръмп публично заяви: „Нека да има надпревара във въоръжаването. Ще ги надминем по всички рубежи и ще издържим по-дълго от всички."

3. Автоматично да бъде увеличен ядреният потенциал на НАТО с прибавянето на ракетите от подобен род на Великобритания и Франция, които досега не са били страна по договора.

4. Да отговорят на заплахата, която представляват разработките в този сегмент на ракетно въоръжение на други страни като Иран, Северна Корея и, разбира се, Китай. Всички те променят картината на военното планиране на САЩ и дават основание за преразглеждане на актуалността на въпроса с отказа от разполагане на ударни системи със среден и малък обсег на действие.

5. Да нарушат баланса в своя полза чрез продължаващото засилване на глобалната система за ПРО. Тя е предназначена да противодейства на противниковите ракетни сили като по този начин се увеличат бойните възможности на собствените стратегически ядрени сили с наземно базиране. Освен това има съмнения, че установките за ПРО могат да използват крилати ракети „Томахок“, което променя предназначението на системата за ПРО от отбранителна в настъпателна.

Не бива да забравяме, че преговорите за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие протичаха на фона на развилото се по онова време в Европа мощно движение за мир. Демонстрации с участието на стотици хиляди европейци оказваха силен натиск за постигането на споразумение. Пацифизмът играеше решаваща роля и подтикваше двете страни, САЩ и СССР, да се споразумеят в името на намаляването на вероятността от война.

Днес ситуацията е различна. Европейските страни са фокусирани върху възникналите нови предизвикателства като имиграционната вълна, терористичните атаки и огромното социално разслоение, натрупано в последните десетилетия. Не са ясни реалните способности на европейските лидери и политици правилно да оценят заплахите и адекватно да им се противопоставят. Това важи както за западноевропейските страни от времето на Студената война, така и за новите членки от Централна и Източна Европа, вкл. България.

Ако САЩ едностранно денонсират ДЛРСМО, а страни, граничещи или в близост с Русия приемат на своя територия американски ракети със среден и по-малък обсег, Европа минава на 20-минутна готовност за война. Това е твърде нисък праг, непознат на човечеството досега. Военните, натоварени да управляват тези оръжия, също не биха се справили успешно, независимо от прилаганите високи технологии при обслужването и управлението им. Наред с това, европейският континент би загубил каквито и да било гаранции за сигурност, при разполагане на американски ядрени сили. Съществувалото от минали войни понятие „фронтова линия“ практически ще изгуби своето значение и пораженията в случай на ядрен конфликт ще бъдат нанасяни по цялата дълбочина. Най-вече там, където са разположени противниковите ядрени сили. Т.е. ще се наложи политиците в страните, приели ядрени оръжия, да обяснят на своите граждани риска от своето „гостоприемство“. Това важи в пълна степен за България, която геополитически попада в една възможна зона за евентуално бъдещо разполагане на ракети със среден и по-малък обсег.

При такова развитие на въпроса с ДЛРСМО елементът „внезапност“ би придобил твърде висока значимост, а времето - недостатъчно за категорично вярна преценка на заплахата. В такъв случай всеки признак (сигнал) за пуск от другата страна би се разглеждал като реален, независимо, че впоследствие може да се окаже техническа/компютърна или човешка грешка. Последиците за всички хора са ясни – смърт на човечеството.

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още