Екип на програма "Конкурентен анализ"

Разработката във вариант с ограничен достъп беше публикувана на интернет страницата на ЦИОС към 28 април 2017 г.

Във връзка с изминалия значителен период от време, както и скорошните развития на обстановката в Република Турция и съобразно изискванията към разработваните от нас материали, разработката „Турция след референдума – ситуация, варианти за развитие и първи стъпки на президента Ердоган“ вече е с отворен характер и свободен достъп за ползване в съответствие с условията за ползването на материалите на ЦИОС.

РЕЗЮМЕ 

• В момента Турция е в „пост-кемалистка“ ера. Задълбочава се икономическата, финансова и политическа криза, която много трудно би могло да бъде преодоляна. Оспорваните резултати от проведения референдум допълнително задълбочиха поляризацията и противопоставянето в турското общество.

• С приетите поправки в конституцията, в Турция започна преход от парламентарно към президентско управление, в хода на който до голяма степен се ликвидира разделението на властите.

• Президентът Реджеп Ердоган концентрира в ръцете си цялата власт, увеличи влиянието си върху политическия живот и контрола върху съдебната система. В ход е подмяната на традиционните държавни институции и връзките между тях с нови.

• Ердоган има пълен контрол над въоръжените сили и силите за сигурност. Засилва се процесът на тяхната партизация и ислямизация.

• Всички варианти на развитие на Турция в близко време водят до неглижиране на демокрацията в страната. Като най-вероятен се очертава вариантът на преминаване от „демонстративна“ демокрация към все по-открита диктатура. Към момента, в страната няма политически сили, които да могат успешно да се предотвратят това.

• Президентът Ердоган ще предприеме стъпки, насочени към ускоряване на процеса на усвояване на властови ресурс.

• Ще се засилят репресиите срещу основните опозиционни партии. Ще продължат и чистките в държавния апарат и конфискуването на активите на бизнесмени, обвинени в подкрепа на терористични организации.

• Ще се изострят взаимоотношенията с ЕС и евентуално – ще се засили намесата на Турция в Сирия и Ирак.

• Като цяло, станалите и очакваните промени в Турция ще имат негативни последици за България.

• Ставащото в Турция ще се отрази негативно и на НАТО.

Основни промени в Турция, одобрени с референдума

С референдума на 16 април в Турция бе приет пакет от 18 поправки в конституцията на страната, с което се слага край на съществувалата от 1923 г. насам парламентарната система на управление. Страната преминава към президентско управление, като на практика се елиминира принципа на разделение на властите. По-важните промени са:

• Премахва се институцията министър-председател (премиер), като функциите преминават към президента.

• Президентът може да бъде лидер на политическа партия.

• Ограничава се ролята на парламента (Меджлисът на Турция).

• Ограничава се независимостта на съдебната власт – президентът ще може да назначава пряко част от членовете на Висшия съвет на съдиите и прокурорите, а също и да влияе върху номинирането на членове от страна на парламента.

Вътрешнополитическа обстановка

След референдума на 16 април за промени в конституцията, Ердоган консолидира властови ресурс, който го направи най-неоспоримия държавен лидер в страната след Ататюрк. Той успешно използва методите на Ататюрк за да формира Турция в съответствие на своите виждания, като използва ресурсите на държавата за социално инженерство „от горе надолу“.

Ердоган не споделя ценностната система на Ататюрк, създал светска държава от европейски тип.

Неговата цел е превръщането на турската държава в близкоизточна, консервативна и ислямистка. Доколкото ислямът е идеология, обединяваща и дефинираща разпоредително нормите на обществено-социалните и икономически отношения, а също и устройството на държавата и действията й във вътрешен и международен аспект, добили популярност (вкл. и в ЕС) термини, като „политически ислям“ и „умерен ислям“ са несъстоятелни според Ердоган. По неговите собствени думи, дори самият термин „умерен“ представлява обида за исляма. Основаните на исляма виждания на Ердоган могат да се определят, не толкова като националистически, а по-скоро като „ислямо-глобалистки“ – доколкото ислямът признава само единната ислямска нация (Умма) и единствено държавата, основана на ислямските догми.

Ердоган вероятно няма да успее да изпълни изцяло своите цели. Основната причина за това е, че съвременна Турция представлява „многоцветна мозайка“ от социални, политически, етнически и религиозни групи, някои от които (макар и малки и относително слаби) се противопоставят на неговата политика. Турция е твърде нееднородна демографски, икономически и твърде сложна политически - тя е „твърде голяма“ за да може един човек „да я преформатира“ (подобно на Ататюрк) в съответствие със собствените му виждания.

На референдума, голяма част от населението в основните градове на страната (най-вече тези по крайбрежието, които дават и най-съществената част от БВП), вкл. Анкара и Измир, гласуваха срещу поправките в конституцията. Ердоган загуби дори и в считания за негова „крепост“ Истанбул. Това стана, въпреки почти тоталния контрол над медиите и „впрягането“ на целия ресурс на държавата в подкрепа на промените в конституцията.

В това отношение, „лоша шега“ изиграха на Ердоган и икономическите успехи на страната по време на продължаващото вече 15 години негово управление. Благодарение на тях, в турското общество рязко нарасна т.нар. „средна класа“, част от която сега по естествен път иска една по-демократична и либерална държава. Разбира се, не малък е и приносът на високата степен на образованост и възможностите за информиране, предоставяни от технологиите за достъп до информация – независимо от налаганите ограничения и цензура.

Отношението на средната класа към Ердоган не е еднозначно. По-голямата част от нея (особено в Централен и Югоизточен Анадол, малките градове и селата) го подкрепи на референдума. Подкрепата за Ердоган се увеличи дори и в населените предимно с кюрди райони, а също и сред крайните националисти в тези части на страната. При това, не може да се счита, че турците са гласували „за“ авторитаризма – те просто нямат нищо против него. Причините се коренят в политическата им култура, която фаворизира мястото на държавата и нейния „лидер“ и на които до голяма степен се приписва заслугата за развитието на икономиката и подобряване на благосъстоянието на хората.

Референдумът доказа, че в Турция все още има силно гражданско общество, което се противопоставя на Ердоган. Независимо от огромните препятствия пред опозицията, вкл. арестите, затварянето на медии, журналисти и интелектуалци и съдебните разправи над голям брой опозиционни активисти и политици (особено кюрди), победата на турския президент е крайно оспорвана и минимална.

Много е вероятно, по-голямата част от турците да са гласували с „не“ на референдума. Предвид информациите за масови манипулации на вота, може да се каже, че официалните резултати от него (51.4% „да“) допълнително ще задълбочат поляризацията в турското общество. Но опозицията в Турция остава твърде фрагментирана и разделена. Не се очертава обединяващ обществото фактор – политическа партия и/или лидер, който да може да предложи алтернатива на политиката на Ердоган - турска държава, осигуряваща на половината от обществото свобода на религията и свобода от религията на другата половина, като в същото време да предостави и гарантира пълни граждански права и свободи на всички турски граждани, вкл. и на кюрдите.

Чистките в Турция

След опита за преврат на 15 юли 2016 г. в Турция започна процес на разправа с практически всички опозиционно настроени представители на интелигенцията/академичните среди, правото, здравеопазването, администрацията, образованието, армията и силите за сигурност и др. Тя засяга предимно про-светски настроените кръгове.

От 15 юли 2016 г. до 27 април 2017 г. са:

• Уволнени – 134 194

• Задържани – 100 155

• Арестувани – 50 142

• Уволнени академични преподаватели – 7 317

• Освободени от длъжност съдии и прокурори – 4 317

• Арестувани журналисти – 231

• Закрити/затворени училища, университети, кампуси – 2 099

• Закрити медии - 149

Чистките продължиха с нова сила непосредствено след провеждането на референдума.

Икономическа ситуация

Икономиката на Турция е в постепенно засилваща се криза. Преобладават взаимно обвързани и взаимно усилващи се негативни фактори, които се очаква да доминират в близко време. По-важните особености на икономическата ситуация са:

• Опитите на Ердоган да създаде „приятелска класа“ от бизнесмени – ислямисти, не се увенчават с успех. Засега, най-мощните и богати бизнесмени в Турция, обединени в Турската индустриална и бизнес асоциация (TUSIAD) все още са обвързани със Запада, вкл. и с неговите светски, демократични ценности. В същото време се забелязва и постепенно нарастване на обръча от фирми около семейството на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Тези процеси ще продължат и засилват с помощта на държавните институции.

• Политическата нестабилност влияе отрицателно на икономическата стабилност и обратното – отслабването на икономиката засилва политическото и социално противопоставяне. Устойчивият икономически прираст спадна до 1% през втората половина на 2016 г.

• Недостигът на вътрешни (собствени) резерви прави турската икономика силно зависима от притока на чужди капитали. Това става основно чрез кредити, които представляват и най-голямото бреме за нея. Според ЦБ на Турция, в края на февруари 2017 г., външните активи на Турция са възлизали на $ 217 млрд., а външният дълг е бил над $ 589 млрд. Това означава нетен дефицит от $ 372 млрд - около 43.5% от завишения прогнозен БВП от $ 857 млрд.

• Тенденциите за получаването на чужди капитали са негативни. Консолидирането на властта в ръцете на Ердоган плаши инвеститорите, повишавайки рисковете. По отношение на суаповете за кредитен дефолт (индикатор за рисковите премии), Турция е най-рисковата от държавите от
т.нар. „Fragile Five“ (термин, въведен през 2013 г. от финансовите анализатори на „Morgan Stanley“ за представяне на възникващи пазарни икономики, които са станали твърде зависими от ненадеждни чужди инвестиции за финансиране на желания икономически растеж.) – с рискова премия от 233, следвана от Бразилия (220), Южна Африка (216), Русия (166) и Индонезия (129).

• От есента на 2016 г. до март т.г. трите основни рейтингови агенции („Moody's“, „S&P“ и „Fitch“) понижиха кредитния рейтинг на Турция до неинвестиционно ниво с преобладаващи негативни тенденции. Според оценката на „Moody’s“, реално са се материализирали рисковете, които подкопават административния капацитет и вредят на доверието в частния сектор. Това основно се дължи на продължилите по-дълго от очакването чистки след опита за преврат през юли м.г. и предприеманите от правителството действия срещу опозицията, а от части и на продължаващото намаляване на прираста. По скалата от 0 до 100, кредитната стойност на Турция е 44 – стойност, която се възприема от инвеститорите (особено институционните) като предупреждение да не се предоставят кредити.

• Годишната инфлация в Турция вече е 11.3% при потребителите, докато при производителите, които поддържат покачващи се цени поради по-високите обменни курсове, инфлацията е 18%.

• Безработицата се засилва и е 13% (4 млн човека), като при по-широко обхватната дефиниция тя достига 20%. При младежите от 15 до 24 г. безработицата е 24.5%.

• Рязко нарастване на дефицита. През първото тримесечие на т.г. бюджетният дефицит е бил $ 4 млрд, докато за същия период на 2016 г. е бил реализиран излишък от $ 12 млрд. Кешовият баланс на хазната също е отбелязал дефицит през първото тримесечие на 2017 г. – в размер на $ 6.1 млрд, което показва, че правителството е извършило големи разходи преди референдума за да не допусне върху изхода от него да се отразят негативните икономически резултати и за да възпре разрастването на кризата.

• Негативните резултати и намаляването на чуждите инвестиции по естествен път води до пренасочването към краткосрочни инвестиции в борсови акции и облигации. Това на свой ред често предизвиква резки сривове на лирата спрямо долара и еврото. Поскъпването на обмена на валута повишава цената на кредитите и внасяните стоки, като в крайна сметка намалява икономическия прираст. Повишаването на цените на внасяните стоки предизвиква и повишаване на цените в самата Турция, което засилва инфлацията. „Раздуват“ се и преизчислените в турски лири кредити в чужда валута на турските компании. Всичко това води до поддържане на дефицита на чуждия обмен на турския реален сектор над $ 201 млрд.

• Правителството ще бъде принудено да продължи политиката на изразходване на големи средства за да поддържа пред избирателите имиджа на „успешната икономическа политика и устойчивото развитие“ – с цел да бъде запазена подкрепата за Ердоган и ПСР при следващите общи (парламентарни и президентски) избори, които трябва да се проведат през 2019 г. При непрекъснато намаляващия приток на пари от вън, те ще бъдат за сметка на увеличаване на бюджетния дефицит и намаляване на кешовия баланс. Отлагане на кризата обаче, не може да продължава дълго и това ще предизвика ускоряване на изпълнението на политическия дневен ред на Ердоган - напр. чрез предсрочно провеждане на изборите през 2018 или дори в края на 2017 г.

• В ход е започналата още преди 3 години и ускорена и разширена незабавно след опита за преврат кампания на турските власти по конфискуване и продажба в полза на държавата на активите на фирми, собствениците на които са обвинени във връзки с терористични организации (на Фетхуллах Гюлен и/или Партията демократичен съюз на сирийските кюрди, Кюрдската работническа партия – ПКК и др.). Сред тях са такива крупни конгломерати като „Koza-İpek Holding“, „Boydak Holding“, „Dumankaya Holding“, „Kaynak Holding“ и „Naksan Holding“. Към 25 април т.г. официалният списъчен брой на конфискуваните компании и холдинги е бил 886, но реално те са повече, т.к. част от активите незабавно след конфискацията са постъпили в държавната хазна - по някои информации, още към 1 септември 2016 г. в нея са били трансферирани активи на стойност около $ 4 млрд. Стойността на конфискуваните активи според изявления на различни официални лица е между $ 10 и 13.2 млрд, но вероятно е умишлено занижена – според Акън Ипек (избягал в Лондон изпълнителен директор на „Koza-İpek Holding“), само стойността на конфискуваните 18 фирми на групата възлиза на над $ 10 млрд. Официално, конфискацията и разпродажбата на активите се извършва от Фонд за застраховане на спестяванията и депозитите (TMSF), като съветници по продажбите са ангажирани „Turkiye Sinai Kalkinma Bankasi“ АД, „Vera Varlik Yonetim“ АД и „Garanti Yatirim Menkul Kiymetler“ АД. Досега обаче, TMSF не е провел никакви работни срещи с тях. Не е ясно, дали TMSF изобщо ще пристъпи към продажбите, като причината е в неминуемите продължителни съдебни дела за собственост на фирмите. Вероятно управляващите търсят начини, конфискацията и продажбите да бъдат ускорени. Цялата власт по каквито и да било транзакции във връзка с конфискуваните активи е предадена с декрет на правителството на вицепремиера Нуреттин Джаникли. По негови изявления, TMSF ще продължава да управлява конфискуваните фирми докато тяхната съдба не бъде решена от съда. При създалата се след референдума политическа обстановка, много е вероятно активите на тези компании да бъдат продадени на безценица на близки до семейството на Ердоган и приближените му фирми и бизнесмени.

• Политическата обстановка непрекъснато създава несигурност в бизнеса, която умело се използва от Ердоган за оказване на натиск. В някои случаи, дори и само една статия от близък до управляващите колумнист с подозрение за възможни връзки на собствениците на дадена компания с „терористичните“ организации, предизвиква незабавни сривове в цената на акциите й на борсата, водещи до загуби и/или последваща конфискация.

Въоръжени сили и сили за сигурност

Реално, прочистването на силите за сигурност и армията от про-западно и про-светски настроени офицери, подофицери и служители се извършва в продължение на последните няколко години. То бе особено засилено след опита за преврат на 15 юли 2016 г. От тогава до 27 април 2017 г. са били уволнени:

• 21 777 служители от Генералната дирекция за сигурност

• 8 824 служители на МВР

• 8 767 офицери от ВС на Турция

• 4 090 кадети във военните гимназии

• 6 140 кадети в подофицерските колежи

• 6 179 курсанти във висшите военни училища

• 24 служители в Министерство на отбраната

Турската армия загуби най-малко една трета от висшия офицерски състав и над 66% от бойните пилоти. От различни постове на НАТО в чужбина и дипломатически представителства на Турция са били отзовани най-малко 270 офицера и военни аташета. Според изявление на министъра на отбраната Фикри Ъшък от средата на март 2017 г., от армията са били уволнени общо 22 920 военнослужещи, но това количество очевидно е занижено.

С чистките бе прекъсната традиционната „верига“ на кариерно развитие на офицерския състав, на високи постове са назначени относително неопитни офицери, често със съмнителни командни качества, но деклариращи преданост към Ердоган и склонни да се съобразяват по чисто военни въпроси с все по-честата намеса на назначени от Ердоган местни власти и партийни лидери на ПСР, с което се поставя и началото на негласна политизация на ВС. В армията и силите за сигурност е създадена атмосфера на взаимно следене и страх от компрометиране. Допълнителна несигурност поражда и негативната риторика на политическото ръководство (Ердоган) по отношение на съюзници от НАТО, както и демонстрирания негативизъм към основни страни - членове на ЕС, които поставят под съмнение взаимодействието с тях по линия на отбраната и вътрешната сигурност.

Всичко това се отрази негативно на морала и способностите на ВС и силите за сигурност. В резултат, турската армия и силите за сигурност претърпяха редица поражения – напр. поредицата кървави терористични атаки на турска територия, сериозните загуби и неуспехи при операциите в Сирия и срещу формированията на ПКК (след ескалирането на насилието и възобновяването на бойните действия през 2014 г.).

Понастоящем, процесът по поставянето на ВС и силите за сигурност на Турция под пълния контрол на Ердоган може да се счита за завършен. Масовите уволнения на кадрови военни (многократно надвишаващи броя на заподозрените в пряко участие в подготовката и извършването на опита за преврат, които официално са 8 651, вкл. с наборните войници), „прочистиха“ ВС и силите за сигурност от считани за „про-европейски“, „про-светски“ генерали и офицери и създадоха условия за ускорената им ислямизация.

За попълване на недостигащия личен състав на ВС ще бъдат набрани най-малко 30 000 нови кадрови военнослужещи. С това, според постановление на правителството, издадено в съответствие с действащото в Турция извънредно положение, до края на 2020 г. са натоварени офицери и подофицери от запаса. На практика, тази задача (най-вече – профилирането и подбора на кандидатите) ще бъде изпълнена от фирмата „SADAT A.S. International Defense Consulting“, която е наричана „частна армия на Ердоган“, „милиция на ПСР“ и дори „команда убийци на ПСР“. Според отречени от самата фирма твърдения в медиите и социалните мрежи, предизвикали официални запитвания в парламента от опозиционни депутати, тя е отговорна за убийствата на цивилни по време на опита за преврат на 15 юли и активно е участвала в подготовката на бойци/терористи за опозицията в Сирия, вкл. Свободната сирийска армия и Ислямска държава. Компанията е създадена през 2012 г. от запасния бригаден генерал Аднан Танръверди (известен с ислямистките си възгледи) и група офицери и подофицери от запаса и официално е единствената компания в Турция, която „осигурява международни консултации и услуги по военна подготовка на международно ниво в областта на отбраната и сектора за вътрешна сигурност“. Според непотвърдени информации, фирмата действа в голям географски периметър – от някои бивши азиатски републики от СССР, през Афганистан и Пакистан, до цяла Северна Африка. Ген. Танръверди наскоро бе назначен официално за съветник на президента Ердоган, но според информациите, в продължение на години го е консултирал по въпроси на сигурността и отбраната.

След референдума, процесът на ислямизиране на турските сили за сигурност и ВС на страната, който започна още преди опита за преврат – с реабилитирането и частичното възстановяване на длъжност на уволнени за ислямизъм военнослужещи, ще се ускори и засили. От друга страна, може да се очаква, че те с ускорени темпове ще бъдат подготвяни за потушаване (при необходимост) на всякакви прояви на гражданско неподчинение и за смазване на политическата (гражданска) опозиция. Самият Ердоган няма да се поколебае да ги използва за това, ако прецени, че обстановката го налага.

При сегашната ситуация, нов опит за военен преврат не може да се очаква, а дори и да бъде предприет такъв, армията и силите за сигурност ще застанат на страната на Ердоган. Той ще може да ги използва и като инструмент за налагане на открита диктатура в страната.

Всичко това ще има съответните негативни последствия за възможностите и способностите на НАТО, за ЕС - като общо и за България и нейната национална сигурност – в частност.

Външна политика 

Може да се очаква, че и след референдума, Ердоган ще продължи да използва външната политика, като част от вътрешната. Съветван от хора, които често не отчитат реалностите на международната обстановка, Ердоган (както и досега) често ще действа, погрешно считайки собствените си интереси за идентични с тези на Турция.

Въвличането на Турция във войната в Сирия не донесе очакваните от Ердоган дивиденти. Операциите на турските военни и маргинални прокси-организации на сирийската опозиция се водят както срещу джихадистите от Ислямска държава, така и срещу подкрепяните от САЩ и Русия Подразделения за народна защита на сирийските кюрди (на Партия демократичен съюз), които доминират Сирийските демократични сили. Това доведе до ситуацията, че Анкара е мразена от всички основни страни във войната – Асад, кюрдите и джихадистите. Във вътрешен план, действията в Сирия вместо да доведат до очакваното от Ердоган сплотяване на нацията, подсилват разделението в турското общество. 

Особено място във външната политика на Турция заемат отношенията с Русия и САЩ.

Руският президент Путин (очаквано) лично поздрави Ердоган с победата на референдума. Същото (неочаквано) направи и американският му колега Тръмп. Несъмнено, самолюбието на Ердоган е било поласкано от отношението на лидерите на двете супер-сили. Още повече, че тази своеобразна лична подкрепа от страна на Тръмп ще повиши самочувствието му при срещите му с европейските лидери на Срещата на високо ниво на НАТО в края на май – ако посещенията му в Русия и САЩ се окажат ползотворни за него.

Ердоган ще трябва да балансира между САЩ и Русия, които в международните отношения твърдо защитават собствените си противоположни интереси, като при това да се опитва да отстои и собствената си (не съвпадаща с техните) регионална политика. Ако той се „приближи“ твърде много към едната страна, рискува да отблъсне другата.

Основната цел на Ердоган ще продължи да бъде предотвратяването на получаване на някаква форма на държавност от сирийските кюрди и оттегляне на подкрепата на САЩ и Русия за тяхната водеща Партия демократичен съюз и нейното военно крило - Подразделенията за народна защита. Досегашните му опити да направи това са неуспешни – напр. при посещението на държавния секретар на САЩ Тилерсън в Анкара през март. 

Друга цел на Ердоган е свалянето на Асад – нещо, на което твърдо се противопоставя Русия, а и (вече) не е първи приоритет на САЩ, които поставят на първо място борбата с Ислямска държава, въпреки че резките обрати в политиката на Тръмп отварят известно „пространство“ за маневриране от страна на турския президент.

Ердоган може и да е „симпатичен“ на Путин и Тръмп (на базата на споделяната от тримата неприязън към европейските лидери), но турският президент едва ли ще постигне някакъв особен „пробив“, независимо от широко акламираната от него „колосална геополитическа и икономическа важност“ на Турция. Най-малкото, защото тя е в огромна степен зависима икономически и военно, и от Русия, и от САЩ. Освен това, евентуалното сближаване на вижданията на Тръм и Путин по отношение на Близкия Изток (най-вече – по Сирия) е възможност, която несъмнено ще постави Ердоган под техния комбиниран натиск – подобно на подкрепата им за сирийските кюрди.

Не може да се очаква рязко подобряване на взаимоотношенията между Турция и ЕС, а по-скоро обратното – ти ще „охладняват“ все повече. Вътрешната необходимост от „противник“ прави ЕС основна „мишена“. Още повече, че крайните цели на Ердоган не включват присъединяване на страната към ЕС. Поради това, той ще продължи с риториката срещу ЕС и отделни страни от него, поставяйки неизпълнимото условие – не Турция да се адаптира към ЕС, а ЕС да се адаптира към Турция, при това към Турция такава, каквато я вижда самият той. За оказване на влияние, Ердоган ще използва всички налични средства – от станалото вече рутинно заплашване (изнудване) с „наводняване“ на Европа с мигранти, през открит дипломатически натиск и лобиране, до вътрешен натиск от турската диаспора, върху която той в общи линии има контрол – на референдума, в подкрепа на Ердоган гласуваха 63% от турците в Германия, 71% от тези в Холандия и 65% от турците във Франция. 

Досегашният опит доказва, че оказването на натиск от страна на Турция върху страните от ЕС (вкл. и България) нараства успоредно с нарастването на напрежението (политическо и икономическо) вътре в самата Турция. Ще продължи използването на целия спектър от средства – дипломатически представителства, прикриващи лобистки организации (напр. като действащият в почти цяла Европа Съюзът на европейските турски демократи), политически партии на етнически турци живеещи в страните от ЕС и религиозни институции, свързани с Президентството по религиозните въпроси на Турция (Diyanet İşleri Başkanlığı). В общи линии, политиката на Турция по отношение на България по-скоро ще се дефинира от общата политика по отношение на ЕС. Това означава, че може да се очаква известно изостряне на отношенията и нарастване на усилията за засилване на влиянието на Турция у нас. Правенето на отстъпки (напр. екстрадирането на гюленисти) и действията като посредник или застъпник няма да възпрат Ердоган от предприемане на стъпки, които ще застрашат националната сигурност на България. Към тях спада и „пускането на бежанците“ към ЕС.

При определени обстоятелства, възможно е известно засилване на бежански поток от граждани на Турция (основно преследвани по политически причини) към България, което ще изправи българските власти пред дилемата – дали да бъдат връщани и предавани на Ердоган или не.

Терорът в Турция

Политиката на Ердоган в Сирия е основен катализатор за терористичните атаки в самата Турция. Към момента, откровен вътрешен дебат по тази политика, който да признае, че тя води до негативни последици за сигурността в страната е невъзможен. 

В терористичните атаки се отбелязват някои по-характерни особености:

• Всеки път, когато турските войски (или прокси-организации) постигнат някаква по-значима победа в Сирия срещу кюрдите, свързвани с ПКК организации или самата ПКК извършват по-мащабна терористична атака в Турция. Подобна е ситуацията и с джихадистите – при по-сериозни действия срещу Ислямска държава в Сирия, те извършват атака в Турция. Такива са напр. атаките през 2016 г. на летището и в нощния клуб на Нова година в Истанбул, извършени съответно след отвоюването на територия от Ислямска държава и след началото на офанзивата срещу стратегическия град ал-Баб.

• Целите на терористичните атаки подчертават и подсилват политическото разделение в Турция. Джихадистите (Ислямска държава, Ал Кайда и др.) атакуват предимно обекти, свързани с по-светски настроени турци, чуждестранни туристи, кюрдски организации, леви организации и либерално настроените алевити. Това е своеобразно послание към Ердоган и привържениците му – че джихадистите не представляват заплаха за тях, а са „фокусирани“ върху прочистването на Турция от „западното влияние“, което и самото турско правителство разглежда като заплаха. В същото време, терористичните атаки на ПКК и свързваните с нея организации са срещу силите за сигурност и армията. Това също „носи“ послание – че ПКК (колкото и да не е „харесвана“) е единствената сила, способна ефективно да се противопостави на „армията на Ердоган“.

• Самият Ердоган също допринася за разделението по отношение на терора. В изявленията му, жертвите при терористичните атаки на ПКК се обявяват за „мъченици“, което им предопределя специален статут в обществото. В същото време, за жертвите на джихадисткия терор няма такова признание. Това на пръв поглед незначително разделение също допринася за противопоставянето в турското общество – по линията „Ислямска държава – ПКК/леви“.

Основните пречки за справянето с терора в Турция в настоящия момент са:

• Двойственото отношение на Ердоган и обкръжението му към джихадистките терористични организации, основано на ислямистките му възгледи. Това води до двойственост в политиката и до голяма степен предопределя разминаването между декларираното и реално разграничаване и противопоставяне. Продължава политиката на своеобразно „отрязване на опашката“, водеща до изкуственото разделяне на джихадистите и радикалните ислямисти в Сирия на „добри“/“поносими“ (вкл. и опити за реабилитиране на Джабхат ал-Фатах ал-Шам – бившата Джабхат ал-Нусра, официален клон на Ал Кайда в Сирия) и „лоши“ (Ислямска държава).

• „Общото минало“ – реалното оказване на помощ на терористичните организации в Сирия, изразяващо се от негласно толериране до пряка поддръжка. Дори и при желание за противопоставяне от страна на управляващите, практическото неутрализиране на джихадистките/ислямистки терористични организации трябва да бъде извършено от довчерашните им покровители от силите за сигурност и армията.

• „Общото настояще“ - в условията на засилващата се политизиране и ислямизация, радикализирането на някои служители в силите за сигурност и армията и засилването на влиянието на джихадистките/ислямистките организации е неизбежно. От една страна, това възпрепятства действията срещу тях, а от друга – води до пряко извършване на терористични атаки от техни служители – напр. убийството на посланика на Русия Андрей Карпов в Анкара от служител на силите за сигурност.

• Оказване на подкрепа на терористите от страна на местното население - с особена сила това е валидно за ислямистите и кюрдите.

• Невъзможността да бъдат поставени под контрол мигрантите в страната. По официални изявления, мигрантите в Турция („брандирани“ и от Ердоган, и от ЕС, и от ООН като „сирийски бежанци“) са около/над 3 млн човека. От тях едва около 10% са в бежански лагери – останалите живеят извън тях на собствена издръжка. Липсва достоверна информация за немалкия брой мигранти от други страни – Сомалия, Мали, Етиопия, Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак и др. Тези големи маси от хора на практика не подлежат на пълен контрол вътре в страната и особено в големите градове.

Поради тези причини, действията на силите за сигурност са преди всичко реактивни (след извършване на атаките).

Освен за задълбочаване на поляризацията на турското общество, терористичните атаки в Турция оказват и крайно негативно действие върху икономиката на страната, като отблъскват инвеститорите и намаляват приходите от туризма. От друга страна, те дават възможност на Ердоган под предлог за „борба с тероризма“ да се справя със силови методи с опозицията – в политическите среди, интелигенцията, бизнеса и т.н. Освен това, те са и основен довод за демонизиране на ЕС/Запада като „защитници на терористите“ и за отхвърляне на всички искания за подобряване на ситуацията с масовите нарушения на човешките права. 

Психологически аспекти

Ердоган е прагматичен политик, но постепенно, през дългия период на управление, той се превърна в самата държава. В съчетание със „статичната идеология“ на по-голямата част от турците, това все повече ще бъде определящ фактор в процесите на вземане на решение на висше ниво – за сметка на прагматизма.

В същото време, Ердоган ще продължава да поддържа съзнателно създавания от него образ на „жертва“ в името на „интересите на народа“. Тази визия от една страна резонира сред избирателите, но му дава и възможност да обявява политическите си опоненти за „врагове на народа“ и да прехвърля вината за неуспехите върху други, вкл. негови собствени приближени и съратници (напр. Фетхуллах Гюлен, Абдуллах Гюл, Ахмет Давутоглу), върху външни фактори – напр. ЕС, „нацистките държави“, „държавите на кръстоносците“, „терористите“ и др. След централизирането на цялата власт в неговите ръце, тази визия вероятно ще се поддържа и дори засили, поради необходимостта да бъдат „оправдани“ по-голям брой управленски грешки и неуспехи – след прехвърлянето на функциите и отговорностите на премиера върху президента.

Този съзнателно поддържан образ, се отразява в значителна степен на политическата стратегия на Ердоган, която може да бъде определена като „демонизирай и поляризирай“. Досега тя му носи успехи, и вероятно ще остане до голяма степен непроменена. Като се има в предвид съвкупността от проблеми, пред които е изправена Турция и съответно – Ердоган, може да се очаква, че тази стратегия ще бъде допълнително развита и прилагана и в бъдеще, независимо от факта, че изостря до крайност вътрешното разделение и противопоставяне в нацията и отслабва държавните институции.
За формулирането на политиката и методите за нейното прилагане при управлението на държавата все по-голямо влияние ще оказват и някои особености на психиката на самия Ердоган. С течение на времето, все повече се забелязват прояви на нарцисизъм, които понякога граничат с или съответстват на някои от признаците за нарцистично разстройство на личността. Те се допълват от доста силно изразен комплекс по отношение на Ататюрк (на база величие), който кара Ердоган непрекъснато да сравнява постиженията си с неговите. Тази комбинация, води до предприемането на поредица от грандиозни (грандомански) проекти с доста съмнителна необходимост (напр. изграждането на новия президентски комплекс, определен от Ердоган като „дом на народа“), „бомбастични“ и с менторски тон изказвания, а също и действия с големи последствия – както във вътрешен план, така и в областта на международните отношения (напр. имплозията в отношенията с ЕС).

Може да се очаква, че тези психични особености в крайна сметка ще допринесат за отхвърлянето на демокрацията и установяване на диктатура.

Основни варианти за развитие в Турция:

1. Продължаване на кризата въз основа на оформилото се вътрешно разделение – половината страна е про-Ердоган и счита, че той й е осигурил просперитет (алианс от консервативни, националистически, ислямистки и десни сили), докато останалата част е анти-Ердоган (леви сили, светски настроени среди, либерално настроените мюсюлмани – алевити, голяма част от кюрдите).
2. Ердоган осъзнава, че няма да има възможност да управлява страната по досегашния начин – със спазване (поне) на относителна, „демонстративна“ демокрация и ще премине към открита диктатура.
3. Комбинация между вариант 1 и 2 (започване с вариант 1 и постепенно преминаване към вариант 2). Това е най-вероятният вариант за развитие, като форматът и обхватът му ще зависят от конкретното развитие на обстановката.
4. Вътрешното противопоставяне и поляризацията, катализирано от терористичните атаки (на джихадистки, кюрдски и в по-малка степен – ултралеви и десни организации) и от действията на съседните страни (Сирия, Иран и Русия) може да ескалира до гражданска война. Вариантът е по-малко вероятен.
5. Продължаване на развитието на страната на базата на постигнатото от Ердоган, но без неговото пряко участие във властта. Вариантът е по-малко вероятен, но ако все пак бъде осъществен, той ще доведе до засилване на хаоса в Турция.

Очаквани стъпки на президента Ердоган и ПСР

Може да се очаква, че основните стъпки на президента Ердоган и управляващата ПСР след референдума ще бъдат:

• Свикване на извънредна конференция на ПСР, на която Ердоган ще стане официално лидер на партията с частична подмяна на ръководството й.
• Частични промени в правителството (след конференцията).

• Предсрочни избори – изтегляне на предвидените за 2019 г. избори на нов парламент и президент през 2018 или дори края на 2017 г. Основната цел е избягването влиянието на засилващата се криза и ограничаване на времето за постигане на по-голяма организираност на опозицията.

• Засилване на репресиите срещу основните опозиционни партии.

• Продължаване на чистките в държавния апарат и конфискуването на активите на бизнесмени, подкрепящи опозицията.

• Изостряне на взаимоотношенията с ЕС и евентуално засилване на намесата в Сирия и Ирак – за консолидиране на подкрепящите Ердоган сили (националисти, ислямисти).

Последици за България

• Като цяло, станалите и предстоящите (очакваните) промени в Турция ще имат негативни последици за България, както по отношение всички аспекти на двустранните отношения, така и по линията ЕС – Турция.

• Ще се засили натиска и намесата от турска страна, вкл. и върху вътрешните работи и политическия живот.

• Засилващата се криза в Турция налага повишено внимание при развитието на търговските, финансовите и икономическите връзки.

• Поляризацията на турското общество, а също и партизацията и ислямизацията на турските сили за сигурност и армията ще се отразят негативно на националната сигурност.

 

Приложение: Списък на конфискуваните турски фирми 7 юли 2017 г.