Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

През последните няколко години, конфликтът между Косово и Сърбия продължава да генерира напрежение в региона на Западните Балкани. Стартиралият под егидата на Европейския съюз диалог, а и съпътстващите го други платформи – Берлинският процес и Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) не дават очакваните резултати - стабилизация и нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.

Пореден пример в това отношение е срещата на ПСЮИЕ в Сараево през юли тази година – Х. Тачи отказа да участва в нея, защото бе поканен като представител на властите в Прищина, а не като президент на Косово. В знак на солидарност с Тачи, Албания също не изпрати свой представител.
В обозримо бъдеще не се очертава съществен напредък по постигането на всеобхватно споразумение между Косово и Сърбия. Основните причини за създалата се ситуация са две - на липсата на реална политическа воля в Белград и Прищина да бъде постигнато трайно решаване на проблемите и негативното влияние на външни фактори.

ПРОВОКАЦИИТЕ

През годините, провокативните действия и на двете страни продължават със забележителна последователност. Нека да припомним само някои от тях:

  • Януари 2017 г. – влак, с огромен надпис „Косово е Сърбия“ беше изпратен към Косово.
  • Януари 2018 г. – убит е Оливер Иванович, един от политическите лидери на косовските сърби.
  • Март 2018 г. – специалните служби на Косово задържаха Марко Джурич, директор на сръбската Служба за Косово и Метохия, като при това използваха прекомерна сила.
  • Септември 2018 г. - специалните сили на Прищина ROSU (Regional Operational Support Unit) провеждат операция, при която нахлуват в населяваните от сърби райони, заемат позиции около езерото Газивода, овладяват ВЕЦ Газивода, навлизат в сръбската община Зубин Поток, задържат сръбски граждани. Сърбия поставя въоръжените си сили в пълна бойна готовност.
  • Октомври 2018 г. – атака с камъни срещу автобуси превозващи сръбски поклонници към православен манастир в Косово.
  • Ноември 2018 г. – ROSU провеждат операция в населяваните предимно от сърби северни райони на Косово.

По информация на Държавния департамент на САЩ, през 2018 г. в Косово са извършени над 100 атаки срещу собственост на сърби и на Сръбската православна църква. Комисията по възстановяване на недвижима собственост на Косово през 2018 г. е завела около 42 800 жалби (за връщане на отнета собственост) – над 96% от тях са подадени от сърби.

Месец май тази година бе белязан от нова ескалация на напрежението, кулминацията на която бе на 28 май – с провеждането на операцията на ROSU в четири сръбски общини в северните части на Косово.

Според Прищина, операцията е проведена в рамките на борбата с организираната престъпност и е срещу членове на организирани престъпни групи, занимавали се с контрабанда, злоупотреба със служебно положение и други престъпления. Целта й е била да бъдат изпълнени разпореждания на Основния съд в Прищина за задържането на определени лица, участвали в организираната престъпност. Информацията, колко точно са били задържаните е противоречива. Косовската полиция съобщи, че са били задържани 19 полицаи (между тях е и шефът на полицията в Зубин Поток), от които 11 са сърби, 4 са албанци и други 4 са бошняци. По изявление на министъра на външните работи на Косово Бехджет Паколи са били задържани 15 сърби и албанци, а сръбският президент Вучич съобщи, че са заловени 23 сърби и бошняци.

Още от началото на операция в ранните часове на 28 май, сърби – жители на четирите общини започнаха протестни демонстрации, а на някои места по основни пътища бяха издигнати барикади. Косовската полици използва сила (включително стрелба) – за разбиване на блокадите на пътищата и разгонване на протестиращите. По официална информация за възпрепятстване на полицията са били задържани 7 човека. При един от сблъсъците бяха ранени и задържани двама служители на UNMIK – руският гражданин Михаил Краснощенков и сърбин. Според Прищина, те са участвали в издигането на барикада. По-късно – след оказване на помощ в болница, Краснощенков бе преместен в болница в Белград, а Прищина го обяви за „персона нон грата“, независимо от факта, че това е неприложимо спрямо персонал на ООН. При ареста и задържането на Краснощенков полицаите не са спазили дипломатическия имунитет на руския гражданин и на неговия автомобил.

В отговор на ставащото в Косово, още на сутринта на 28 май Сърбия постави въоръжените си сили в пълна бойна готовност и изпрати някои подразделения към границата с Косово.

Белград оцени действията на Прищина като провокативни и целящи да тероризират и създадат непоносими условия за живот на косовските сърби, като по този начин да ги сплашат и накарат да напуснат страната. По изявление на министъра на външните работи Ивица Дачич в Съвета за сигурност на ООН, ставащото е вариант на етническо прочистване, защото ако преди 1999 г. сърби са живеели в 427 общини в Косово, сега този брой е намалял на 116. От друга страна, министърът на отбраната на Сърбия Александър Вулин заяви, че „… Организаторите на неотдавнашните сблъсъци в Северно Косово искаха да провокират военен конфликт между НАТО и Сърбия … Те се стремят към това Сърбия да реагира с военни средства, а след това да отидат при своите съюзници от НАТО и да ги молят: „Защитете ни!". Това е тяхната цел - НАТО да накаже Сърбия заради тях. Те знаят, че не могат да влязат във военен конфликт самостоятелно, но пък за сметка на това знаят, че вместо тях това би направила НАТО“. Освен това, той обвини силите на НАТО в Косово (KFOR), че не са предупредили Белград за предстоящата операция в северните части на Косово.

Както винаги в подобни ситуации, ЕС и НАТО апелираха към максимална въздържаност и спокойствие. Мая Коджиянчич, говорител на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини заяви, че полицейските операции са необходими за установяването на доверие във върховенството на закона за всички общности, като трябва да бъдат в съответствие със закона и правилно оповестявани сред населението. НАТО апелира за запазване на спокойствие – „Хората трябва да останат спокойни, те нямат причини да са уплашени“, се казва в прессъобщение на KFOR.

Напрежението продължи да се поддържа и през юни и юли 2018 г.

***

КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА СЪБИТИЯТА И ПРИЧИНИТЕ ЗА СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ

Диалогът между Косово и Сърбия под „наблюдението“ на ЕС започна през март 2011 г. Това стана, след като двете страни изразиха желание за бъдещо членство в ЕС и Европейската комисия използва декларираните намерения като мотивиращ фактор за започването на процес по решаване на противоречията в замяна на бъдеща интеграция.

Постигнати бяха 33 споразумения по технически въпроси, а през април 2013 г. беше подписано така нареченото „Брюкселско споразумение“, според което контролът на цялата територия на Косово бе даден на Прищина, като Белград се съгласи, населените предимно със сърби общини в северните части на Косово и техните силови структури (полицията и гражданската отбрана), правосъдието и налагането на закона да преминат под контрола на правителството в Прищина. Споразумението предвижда още, 10 населени предимно със сърби общини да бъдат обединени в една Асоциация на сръбските общини (АСО), на която Прищина се съгласи да предостави широки правомощия.

През 2015 г. създаването на АСО беше блокирано от Конституционния съд на Косово (като противоречащо на конституцията), след което Прищина предложи този пункт на Брюкселското споразумение да бъде предоговорен. Сърбия настоява той да бъде изпълнен, както е формулиран. Наскоро, президентът на Косово Хашим Тачи твърдо заяви, че Прищина няма да създаде АСО.

До скоро, диалогът в рамките на споразуменията, които не засягаха статута на Косово и са фокусирани върху технически проблеми продължаваше, но постигнатите резултати се изпълняват частично и/или с много бавни темпове. Преговорите срещаха все по-силна обществена съпротива – и в Косово, и в Сърбия.

Към момента, успешното решаване на споровете не устройва политиците и в двете страни, които се възползват от тях за решаване на вътрешни (включително лични и тесни партийни) и международни проблеми. Повечето от тях (ако не и всички) целят постигането на краткосрочни (текущи) политически успехи и изграждането на собствения им имидж на „защитници на националните интереси“. През последните години, ескалирането на напрежението доведе и до засилване и преобладаване на негативното обществено мнение към каквото и да било споразумение. Такова обществено мнение на свой ред е удобен претекст и инструмент за косовските и сръбските политици пред ЕС и САЩ за протакане на преговорите.

В Сърбия има голяма опозиция срещу каквото и да било споразумение с Косово.

Въпреки официалните изявления, Белград реално не счита, че скорошното успешно решаване на конфликта отговаря на интересите на Сърбия от гледна точка на стремежа на преобладаващата част от сръбските политици за водене на политика, подобна на тази на Бивша Югославия – своеобразен „мост“ между Русия и Запада. По редица причини, такава политика, която най-кратко може да бъде формулирана като „Не на НАТО, да на ЕС“, се ползва с много широка подкрепа сред гражданите на Сърбия.

Според проучвания на общественото мнение през миналата година, независимо че 43% от сърбите признават, че Косово е загубено (45% не считат, че това е така), около 81% от тях са срещу признаването на независимостта му, дори и ако то би ускорило приемането на страната в ЕС. Едва 21% от респондентите са за споразумение с Прищина, а 63% са на мнение, че „замразяването“ на конфликта засега е оптималното решение. В страната доминацията на президента Вучич на политическата сцена е неоспорима. Подобна е и ситуацията сред сърбите в Косово, които политически се контролират от негови твърди поддръжници – на местните избори през май 2018 г. в населяваните от тях общини, подкрепяната от него партия Сръбска листа спечели над 90% от подадените гласове. Това, от една страна би могло да улесни постигането на всеобхватно и трайно споразумение, но от друга би могло и да бъде и непреодолима пречка, в зависимост от политическите виждания, цели и намерения на Вучич и обкръжението му.

Решаването на конфликта е основен „коз“ за Белград в отношенията му с ЕС, особено като се има в предвид влиянието на Сърбия в самото Косово. Сръбските управляващи са наясно, че един „леко“ помирителен подход им осигурява подкрепата, както на ЕС, така и на САЩ, които са склонни в замяна „да си затварят очите“ за някои не особено демократични вътрешни политики и практики. От друга страна, ускоряването на признаването на независимостта на Косово (дори и това да е само де факто) и подписването на всестранно споразумение, не само че би ги лишило от тази подкрепа, но и не гарантира приемането на Сърбия в ЕС, независимо от това, дали тя отговаря на всички критерии.

В Косово политическата ситуация е доста по-различна, но по ирония, резултатът от отражението й върху процеса на „помирение“ със Сърбия е идентичен – Прищина не желае да прави никакви отстъпки за постигането на компромис.

Постигането на споразумение със Сърбия от една страна е приоритетно за Косово – липсата на официалното признание на суверенитета на страната от Белград блокира опитите за членство в международните правителствени организации и страната не може да действа ефективно на международната арена.

Такова споразумение обаче е свързано с компромис, тоест - с правенето на отстъпки, на което се противопоставя общественото мнение. В страната на практика няма силни лидери, готови да заложат политическото бъдеще (лично и на партиите си) за ускоряване на процеса на нормализация на отношенията със Сърбия. Президентът Хашим Тачи, който е водеща фигура при преговорите, няма достатъчно подкрепа дори в Демократическата партия, с която той се асоциира. И според политическите му противници, и според подкрепящите го политици, той дължи поста си на подкрепата на ЕС и най-вече на САЩ, като „заплаща“ за него с отстъпки към Сърбия, които са в ущърб на националните интереси. Липсата на консенсус по начина на решаване на противоречията със Сърбия, голямата фрагментация и острите противопоставяния на политическата сцена (на партийна, групова, кланова и лична основа) блокират формулирането на прагматична стратегия и позиция на Прищина на преговорите. На практика, това кара всички политически лидери и партии (и управляващи, и опозиция) да изграждат своите позиции по решаването на конфликта около пълната липса на готовност за каквито и да било отстъпки към Белград. През декември 2018 г. в Косово дори бе създадена разширена група по диалога със Сърбия, в състава на която влязоха членове на парламента, но и това не помогна особено. Вътрешните дискусии по ключовите принципи, въз основа на които трябва да бъде изградена позицията на Косово продължават и до сега.

Прищина има и друг „стимул“ за да блокира или поне да отложи за неопределено бъдеще постигането на споразумение с Белград – процесът на приемане на Сърбия в ЕС. Страната кандидатства за членство в Съюза през 2009 г., през 2012 г. получи пълен статут на кандидат, а от началото на 2014 г. започнаха и преговорите за приемането й. В официални заявления (и на сръбски политици, и на представители на ЕС) се очертава като постижима и възможността, през 2025 г. тя да стане член ЕС. Разбира се, задължително условие за това е „уреждането“ на взаимоотношенията с Косово и съответно – по-далеч от изявленията не се стига.

По отношение на членството в ЕС, ситуацията с Косово е доста по-различна – официално също се говори за възможност за членство в ЕС, но реално такова едва ли се очертава преди 2035 – 2040 г. Причините за това са много – и вътрешни, и външни. Към вътрешните спадат нестабилната ситуация в страната (политическа и по отношение на налагането на върховенството на закона), не добрата икономическа ситуация, неуспешната (макар и широко акламирана) борба с корупцията и организираната престъпност. Като основни външни фактори, възпрепятстващи членството в ЕС могат да бъдат посочени голямата обвързаност със САЩ, чиято политика както по отношение на ЕС, така на Балканите (най-вече по решаването на проблемите свързани с Косово) претърпя сериозни и доста резки промени през последните години; борбата за влияние между ЕС, САЩ и Русия и Китай на Балканите и не на последно място – непризнаването на Косово от страна пет страни-членки на ЕС, предопределено от различни причини, повечето от които не са свързани непосредствено с взаимоотношенията между Прищина и Белград.

Във връзка с всичко това, в Косово, а и в Албания (не без основание) се опасяват, че „изпреварващото“ членство на Сърбия в ЕС би й дало нов „лост“ за оказване на натиск, както това вече се е случвало с други страни на Балканите – например, при споровете между Атина и Скопие, довели до промяна в името на Република Македония на Северна Македония.

При формулирането на своята политика, освен с вътрешнополитическата обстановка, и Прищина, и Белград се съобразяват най-вече с интересите и действията на ЕС, САЩ, Русия, Китай (а и с други страни) в региона, които към настоящия момент съвсем накратко могат да бъдат охарактеризирани като „противопоставяне и противоречия“ (Схема 1). Някои от по-важните от тях са:

  • САЩ и ЕС се противопоставят на разширяването на влиянието на Русия и (все повече) на Китай.
  • Засилва се противопоставянето между САЩ и Русия в глобален мащаб, включително и в Западните Балкани.
  • Русия се стреми да не допусне или поне да забави по-нататъшното разширяване на НАТО и ЕС, като в същото време поддържа/засилва политическото и икономическото си влияние в Западните Балкани.
  • Китай постепенно разширява своето присъствие в региона – основно в икономиката и финансите.
  • Засилващото се глобално противопоставяне между САЩ/ЕС, Русия и Китай все повече се проявява и в дейността на Съвета за сигурност на ООН по отношение на конфликта Косово – Сърбия и съответно - намалява ефективността на действията на ООН в региона.
  • На фона на засилващата се икономическо противопоставяне (търговска война) между САЩ и Китай се очертава възможно взаимодействие на стратегическо ниво между Китай и Русия в Западните Балкани.
  • ЕС е с ограничени възможности за формиране на всеобхватна, ясна и последователна политика по проблематиката в региона - все още 5 страни-членки не са признали независимостта на Косово, в самия Съюз съществуват противоречия по отношение на неговото бъдещо развитие и разширяване, а също и по важни текущи международни проблеми (например миграционната криза, санкциите срещу Русия, съвместната политика в сферата на сигурността и отбраната и др.).
  • Други (трети) страни се стремят да поддържат и засилват своето влияние и присъствие в региона на Западните Балкани.

 16 07 2019 Kosovo Serbia External A

 

 На фона на всички тези противоречия, ясно се очертава още една сфера на противопоставяне - Прищина се стреми да представи Косово за „стожер срещу влиянието на Русия“, докато Белград нееднократно подчертава стратегическите си връзки с Русия и Китай – както в икономическо, така и във военно отношение.

Особено внимание заслужават и целите и позициите на Албания. Албанският премиер Еди Рама нееднократно е заявявал, че би подкрепил всяко споразумение между Косово и Сърбия. Успоредно с това обаче, той не крие подкрепата си за ревизия на границите, която по думите му „със сигурност ще бъде обсъждана“, а също и за обединяването на Косово с Албания. В тази връзка, той не крие и неприязънта си към косовския премиер Рамуш Харадинай (твърд противник на преразглеждането на границите на сегашния етап). „За мен, Косово е част от Албания. Останалото са Рамуш-ови работи.“ и „Обединяването на Албания с Косово не е „План Б“. То е „План А“, заяви той през февруари 2019 г.

След като на 1 юни 2019 г. ЕС обяви предстоящото започване на преговори с Тирана за присъединяване, „ентусиазмът“ за обединяването с Косово сред албанските политици не намалява. Подобни изявления все по-често се използват за спечелване на обществена подкрепа и като инструмент за оказване на натиск върху ЕС за ускоряване на процеса по приемането на страната в Съюза. Предприемат се и реални стъпки за „негласно обединяване“ посредством засилването на икономическата и политическата интеграция между Албания и Косово.

Този подход среща твърдо противопоставяне от страна на Белград. Показателен пример в това отношение е споразумението за обща външна политика на Косово и Албания. В началото на юли 2019 г. премиерът на Албания Рама заяви, че Сърбия не трябва да се чувства застрашена заради споразумението между Тирана и Прищина за обща външна политика, тъй като в региона трябва да се прекратят „същите стари с*анета от миналото". Отговорът на Белград бе незабавен. Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви, че „Казано с уличния език на Рама: Велика Албания е велико с*ане … Ще припомня на Рама, че Прищина няма самостоятелна външна политика, тъй като Косово и Метохия са съставни части на Сърбия". Дачич изрази също и тревогата, която предизвиква в Белград мълчанието на международната общност по „плана на Прищина и Тирана за създаване на „Велика Албания“, който вече не се крие“. Той не скри и недоволството си от отношението на ЕС – „Вместо да водят ЕС и ясно да изразят своите позиции, европейските политици се изживяват като духовни водачи от Тибет, духовно разсъждават за проблемите на континента, а никой не казва конкретно какво трябва да се направи“.

В резултат на всичко това, през миналата година взаимоотношенията между Сърбия и Косово не само че не се подобриха, но непрекъснато се изостряха, разговорите не доведоха до някакъв съществен резултат, а напрежението се поддържаше и засилваше и от двете страни. Това продължи и през първата половина на 2019 г.

През февруари 2019 г., на заседание на Съвета за сигурност на ООН, специалният представител на генералния секретар на ООН и шеф на мисията на временната администрация на ООН в Косово (UNMIK) Захир Танин заяви, че 2018 г. е характерна с действия и реторика, които не подобряват ситуацията и общата атмосфера, както и че не способстват за продължаване на диалога между Белград и Прищина, като „антагонистичните жестове и обвинения продължават да бъдат много по-очевидни, отколкото усилията за връщане към нова фаза на диалога“. Той допълни, че последното развитие „в отношенията между Прищина и Белград усложниха усилията за създаване на атмосфера благоприятстваща диалога и компромиса на добра воля“. Основните причини за „усложняването“ (реално – ескалиране на напрежението) са:

  • Сърбия успешно блокира поредните опити на Косово за присъединяването му към ЮНЕСКО и Интерпол.
  • Не без успешните дипломатически демарши на Белград, някои от държавите от ООН, признали официално независимостта на Косово оттеглиха това признаване (по различни източници – между 13 и 15 към средата на 2019 г.).
  • През ноември 2018 г. Косово наложи 100% митнически такси на всички стоки внасяни от Сърбия и Босна и Херцеговина.
  • Парламентът на Косово прие (през декември 2018 г.) три закона, с които на практика Силите за сигурност на Косово се реорганизират във реални въоръжени сили (армия).

Първата половина на 2019 г. реално не допринесе с нищо за подобряването на ситуацията.

На заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 10 юни, Танин съобщи, че „При липсата на истински и необходим процес на ангажиране между страните в този конфликт, ситуацията не просто остава слаба, но може да се отдръпне назад. Нещо, което често се е случвало … При липсата на истински и необходим процес на ангажиране на двете страни по този конфликт, ситуацията не просто остава слаба, но може да се върне назад . Често е ставало така … Продуктивно ангажиране между Белград и Прищина липсваше от есента на 2018 г.“. Той допълни, че продължават наложените от Косово през ноември 2018 г. мита от 100% върху вносните стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина, независимо от това, че в международната общност (включително ЕС) има консенсус, че те трябва да бъдат отменени.

БЛОКИРАНИТЕ ПРЕГОВОРИ

Под натиска на ЕС през юли 2017 г. президентите Тачи и Вучич обявиха, че навлизат в поредната нова фаза на преговорите, целта на която е да бъде постигнато всеобхватно споразумение за нормализиране на взаимоотношенията между Косово и Сърбия. Ситуацията в самия ЕС (най-вече – противоречията около Brexit, споровете около бъдещото развитие на Съюза, миграционната криза, отношенията с Русия, също и различните виждания по решаването на конфликта Косово - Сърбия) и водещи страни членки (Великобритания, Франция, Германия) доведоха до липса на единно ясно изразено и детайлно виждане и позиция на ЕС и неговите институции. Тази липса на свой ред създаде възможност за Белград и Прищина за отлагане на следващия кръг от разговорите помежду им. Като официална причина за тази пауза бе изтъкната необходимостта, в двете страни да бъде постигнат национален консенсус по решаването на спорните въпроси.

През юли 2017 г. Вучич обяви широк кръг от национални консултации, а през пролетта на миналата година в Косово започнаха опити за постигане на надпартиен консенсус по диалога със Сърбия. Нито едното, нито другото доведоха до формулирането на преговорни позиции. Въпреки че дори втвърдиха негативните настроения, тези консултации все пак успяха да представят поне частично пред обществеността концепцията за такова споразумение между Косово и Сърбия. То би трябвало да реши редица отворени въпроси, най-важните (трудни) от които са: демаркационната линия (границата) между страните; формата и процедурата за взаимно признаване на независимост; проблемите, свързани с личната и държавна собственост (включително на обекти от инфраструктурата и икономиката); положението на сръбското и другите малцинства; мястото на Сръбската православна църква и нейната собственост (включително църкви, манастири, параклиси) в правната система на Косово; съдебното преследване на извършилите военни престъпления лица.

Междувременно, в политиката на един от основните външни фактори в региона – САЩ настъпиха съществени и доста резки промени.

През първата година от мандата на президента Тръмп, по отношение на проблемите на Балканите САЩ практически продължаваха политиката на администрацията на президента Обама. За тогавашната ситуация са показателни някои изявления на високопоставени сръбски представители. В края на ноември 2017 г. външният министър на Сърбия Ивица Дачич се срещна в САЩ с Хърбърт МакМастър, съветник по националната сигурност на президента Тръмп. След срещата, той заяви, че няма големи очаквания за политиката на Вашингтон, като обясни и причините за това. „Когато забелязах, че до него е началникът на кабинета му Байрактари, който по-късно се приближи до мен за да ми каже, че е от Косово, всичко ми стана ясно“, каза той. Само дни по-късно (на 4 декември) президентът Вучич, без да крие песимизма си, обобщи впечатленията си от срещата си Брайън Хойт Ии, отговарящ за Балканите заместник на помощник-държавния секретар на САЩ: „Ние имахме много дискусии и той беше много открит и брутален по позициите на САЩ. Той ми каза, че ние трябва да спрем да си представяме, че промени на границите са възможни“. През март 2018 г. Вучич посети САЩ, но остана недоволен от резултатите от визитата си. САЩ. „Аз не съм доволен от това, което постигнах … Аз не съм доволен, защото западните сили твърдо са се ангажирали да спазват независимостта на Косово… САЩ не желаят да говорят (за това) на кого принадлежи Косово … Сърбия иска компромис“, но САЩ изглежда, че желаят „унижаването“ на Сърбия, заяви той.

В края на март 2018 г. президентът Тръмп уволни от поста му МакМастър и на 9 април съветник по националната сигурност стана Джон Болтън.

Позицията на Болтън по Косово е отдавна ясно изразена и през годините почти не се е променила. Още през януари 2008 г. в своя статия той написа, че независимостта на Косово може да доведе до напрежение, което на свой ред може да наложи запазването или увеличаването на военното присъствие на САЩ там, в момент „когато ние най-малко можем да си го позволим“. Пак тогава, в интервю той заяви, че „Не държа накратко за статута на Косово по един или друг начин ... статутът трябва да бъде решен чрез преговори.". Той допълни, че външните сили (САЩ, ЕС, Русия) трябва да оставят Косово и Сърбия да решат спорните въпроси помежду си, без външна намеса. След като Прищина обяви независимост, Болтън открито застана на позиция за преразглеждането на границите и разделение на базата на етносите. „Аз мисля, че бъдещото разделение на Косово е правилното нещо, което (трябва) да се направи, най-малкото за зоните със сръбско мнозинство, които граничат с южна Сърбия. Това би отразило и етническата, и политическата реалност на терен“, заяви той.

Промяната в политиката на САЩ бе много бърза. През юли 2018 г. Ивица Дачич се срещна с Болтън в САЩ и след срещата не скри въодушевлението си: „Те искат да чуят аргументите на Сърбия. Преди две години те казваха, че проблемът е решен. Сега те казват, че трябва да бъде намерен компромис. Това е огромна разлика … Сега за първи път те са готови да чуят градивни решения за възможните проблеми, включително Косово.“. В същия дух е и съобщението на МВнР на Сърбия за резултатите от срещата. „Това бе извънредно важно посещение с добри резултати за Сърбия … Според съветника по националната сигурност на САЩ Джон Болтън, те считат, че бившата политика на САЩ по отношение на региона е била „на автопилот“ – една политика, дефинирана преди 20 - 30 години. Сегашната американска администрация е готова най-малкото да вземе под внимание на равна основа нашите предложения за решаване на главните проблеми в региона, като едно трайно решение на проблема с Косово и Метохия определено е един от тях … Това е огромна промяна в сравнение със само от преди две години, защото на всички разговори с представители на институциите на САЩ се поддържаше, че въпросът с Косово вече е решен.“

В края на август 2018 г. самият Болтън (на пресконференция в Киев) резюмира ситуацията по отношение на Косово и политиката на САЩ. Той подчерта, че усилията на ЕС за решаване на проблема са довели до „задънена улица“. „Много хора се опитаха да посредничат. Тези усилия пропаднаха … Политиката на САЩ е, че двете страни могат да се оправят помежду си и да постигнат споразумение, ние не изключваме териториални корекции. Наистина не сме ние, които да кажем (как да се реши проблема)“, заяви той.

Преди следващия кръг от разговорите (септември 2018 г.) Косово и Сърбия направиха своите предложения за постигане на споразумение. Реално, основната цел разпространяването беше подсилване на преговорните позиции на страните – пред Запада и във вътрешен план, а също и „тестване“ на реакцията на западните страни и общественото мнение в Сърбия и Косово.

Предложението на Сърбия се основаваше на стари (още от преди обявяването на независимост от Косово) виждания, че разделянето на Косово и присъединяването на населената предимно със сърби негова северна част към Сърбия в замяна на признаването на независимостта му би била от голяма полза за решаването на конфликта. Става въпрос за четири сръбски общини Лепосавич, Звечан, Зубин Поток и Северна Митровица (единственият по-голям град в Косово, населяван предимно от сърби).

До скоро, идеята за разделяне на Косово не беше дискутирана сериозно, защото тя е в противоречие основополагащия за позицията на Запада принцип, че вътрешните административни граници на Бивша Югославия не бива да бъдат нарушавани, а създадените след разпадането й държави трябва да са мултиетнически.

След промяната в политиката на Вашингтон, Вучич побърза да се възползва от възможността да потърси баланс между натиска от Запада за постигане на компромис с Прищина и съпротивата в Сърбия срещу признаването на независимостта на Косово. През юли 2018 г. той заяви, че „сърбите знаят, че Косово е загубено, но ще направят всичко за да запазят това, което е възможно“. При сделка за присъединяването към Сърбия на четирите севернокосовски общини, Сърбия би получила най-ценните икономически активи в района, сред които мината Трепча, металообработващия и химически комплекс, местонахождения на природни изкопаеми (цинк, сребро и олово), важни хидрокомплекси – язовири, водни резервоари и електроцентралата Газивода. Това би могло да помогне на Вучич да убеди общественото мнение да приеме признаването на независимостта на Косово, а и би дало на Сърбия възможности за оказване на натиск върху икономиката на Косово – комплексът Газивода е от жизненоважно значение за снабдяването на Прищина с вода и електричество, а също и осигурява вода, необходима за електроцентралата Обливич, която произвежда 97% от потребявания от Косово електрически ток.

Наред с позитивите, присъединяването на четирите общини към Сърбия носи и някои негативи за Белград. Сърбия трудно би могла да преговаря с Косово за по-благоприятни условия за останалото на територията на Косово сръбско население (6 общини), а също и за положението и собствеността на Сръбската православна църква, повечето важни обекти на която се намират в южните части на Косово. Влошаването на условията би засилило напускането на сръбското население от Косово, а условията за това и сега са на лице – според скорошен доклад на Мисията на ОССЕ в Косово, отбелязаните през 2018 г. инциденти с антисръбска насоченост са с 30% повече спрямо тези през 2017 г. Поради тези опасения, православното духовенство в Косово е против преразглеждането на границите. В отворено писмо, епископ Теодосий, глава на църквата в региона Рашка – Призрен разкритикува подобни идеи, като заяви, че осъществяването им би означавало край на сръбското присъствие там. Освен това, от подобно споразумение, което на практика ще се основава на етнически обусловени граници, несъмнено ще подтикне малцинства в самата Сърбия да поискат подобни споразумения за присъединяване – на албанците, преобладават в Прешевската долина към Косово, а бошняците – в Санджак към Босна и Херцеговина. А това е нещо, с което Белград няма да се съгласи.

16 07 2019 Serbia Kosovo Map A

Източник: Ройтерс

Предложението на Косово всъщност беше своеобразен „огледален образ“ на сръбското. Предаването на Сърбия на четирите северни общини не отговаря на стратегическите и икономически интереси на Прищина, всички парламентарни групи са против него, а и общественото мнение твърдо му се противопоставя. Президентът Тачи недвусмислено и многократно е отхвърлял сръбското предложение. Успоредно с това, неговото контрапредложение е, три общини на територията на Сърбия (Прешевската долина), където населението е предимно албанско да бъдат присъединени към Косово. В замяна, той би се съгласил на известни корекции на границите – вероятно, това означава, на Сърбия да бъдат предадени някои малки сръбски села в северните части на Косово.

Тачи разглежда присъединяването на Прешевската долина към Косово като част от общия процес на обединяването на албанците, което на свой ред използва като инструмент за оказване на натиск върху ЕС и Сърбия. На 26 май 2019 г. в отговор на призива на лидера Демократичния съюз на Косово Иса Мустафа за помирение между Тачи и бившия албански президент и премиер Сали Бериша, той писа на страницата си във Фейсбук, че „Прешевската долина трябва да се присъедини към Косово, така както Косово би трябвало естествено да се присъедини към Албания, под общия чадър на ЕС или само под албански чадър, ако ЕС продължи да затваря своите врати за нас … Националният съюз е в умовете и душите на всеки албанец. Хайде да направим това заедно и да го превърнем в реалност“. Обединението беше и основната тема в многобройните изявления на Тачи на събитията по отбелязването на 20-тата годишнина от „войната за независимост“ на Косово. В Хас, в Албания, където той е обявен за почетен гражданин, Тачи заяви „Братя по оръжие … ние ще живеем заедно в свобода и заедно в близко бъдеще в една Косово -Албанска държава. Ще бъде много по-лесно да реализираме мечтата за едно пространство без граници между Косово и Албания, отколкото предизвикателството да откъснем Косово от Сърбия. И това ще стане.“. На друго тържество (в Пащрик) косовският президент направо призова парламентите на двете страни да предприемат конкретни действия по обединяването на двете страни. „Създават се нови обстоятелства и най-доброто решение би било, двата парламента, на Косово и на Албания, да одобрят изявлението на желанието на хората да живеят в една държава“, каза Тачи. В друго изявление той описа обединяването като естествена реакция на „нечестната изолация“ на Косово от процеса на присъединяване към ЕС. „Аз го поддържам като една алтернатива на изолацията, която ЕС налага на Косово. Ние не можем да бъдем третирани като хора втора категория. Така че, аз определено виждам едно по-добро бъдеще за обединените на албанците. Сега е златен момент за национално обединение … Аз съм готов да поема знамето за тази кампания“, заяви Тачи.

Предложението на Тачи за постигане на споразумения със Сърбия чрез корекция на границите среща голяма съпротива в самото Косово. Един от най-големите му противници (а също и на бързото обединяване с Албания) е премиерът Рамуш Харадинай. „Това е проект за столетие, но в тази (негова) фаза, аз мисля, че най-важното нещо е да се задълбочи сътрудничеството между Косово и Албания и да се премахнат бюрократичните и административни пречки (между страните) … По-добре би било, ако ние действаме по конкретен път и работим за по-силни икономически връзки“, заяви той.

Друг проблем, пред който е изправен Тачи (ако иска да прокара предложението си за корекция на границите) е необходимостта от промяна в конституцията на Косово. Приета през юни 2008 г. (3 месеца след обявяването на независимост), тя декларира, че „Република Косово няма да има териториални претенции към, и няма да търси обединяване с която и да е държава или част от която и да е държава“. Промяната на конституцията към момента не е реалистична – Тачи не разполага с необходимото му парламентарно мнозинство.

В Албания също не са „възхитени“ от идеите и плановете на Тачи и реално ги разглеждат по-скоро като лесен и доста неефикасен начин да се задържи в „голямата политика“. Тирана едва ли има реално намерение да усложнява преговорите с ЕС за да „спасява“ политическото бъдеще на Тачи, като самото то ще зависи до голяма степен от възможностите за запазване на вътрешната стабилност на Косово.

„Разбира се, ние се опитваме да интензифицираме нашето сътрудничество с Косово и с другите страни от региона“, заяви (доста уклончиво) във връзка възможността за бъдещо обединение изпълняващият длъжността министър на външните работи на Албания Гент Чакай. Албанският политически анализатор Имер Мушколай е по-конкретен както по отношение на обединението, така по идеята за корекция на границите. „Идеята за промяна на конституционните положения вече не е новина. Той го е правил много пъти. Миналата година, Тачи беше против националното обединение и заяви, че визията на Косово и Албания е за евроатлантическа интеграция. Не разбирам, как, само за няколко месеца след това изявление, президентът изникна с тази идея … Аз мисля, че тази идея вреди и на двете страни, на Косово, и на Албания“, каза той пред медиите.

Реално, ако има нещо което да е устойчиво в позицията на Тачи по решаването на проблема, то е, че тя е непостоянна, с чести завои, достигащи до крайни противоречия. Това се прояви отново през последните месеци.

В края на април 2019 г. в опит да бъде рестартиран процеса на разговорите, в Берлин беше проведена подкрепена от ЕС среща на високо ниво. В нея, освен Вучич и Тачи, участваха канцлерът на Германия Ангела Меркел, президентът на Франция Еманюел Макрон и висшият представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини. Като цяло, тя беше неуспешна. Единственото, по което беше постигнато беше, че страните се съгласиха в началото на юли пак да се срещнат в Париж – на своеобразни „разговори за евентуално възобновяване на разговорите“. Очаквано, противоречията и безперспективността надделяха. Това обезсмисли срещата в Париж през юли и тя беше отложена.

Такъв резултат беше предопределен, защото (независимо от непрекъснатите уверения на Вучич и Тачи, че имат желание проблемът да бъде разрешен) и двете страни останаха непреклонни по отношение на условията за възобновяване на работата по всестранно споразумение. Белград настоява да бъдат вдигнати наложените от Косово през ноември 2018 г. мита от 100% върху вносните стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина, а Прищина – Сърбия „да демонстрира желание“ да признае независимостта на Косово.

Вучич и Тачи се придържаха към характерната остра реторика (отправяйки нападки и обвинения пред медиите), реално поставяха условия (докато твърдяха обратното), като в същото време, показаха, че не считат, че ЕС може да помогне реално за решаването на проблемите. При това, отново се прояви характерната (особено за Тачи) противоречивост. Ето някои особено открояващи се моменти.

Президентът на Косово Хашим Тачи:

  • Позицията на Косово по диалога е кристално ясно. Диалогът може да продължи без (предварителни) условия. Въвеждането на митата беше правилната стъпка, но ако Сърбия продължава да бъде агресивна, ние ще трябва да отидем по-нататък. Сърбия трябва ясно да признае Косово.
  • Диалогът трябва да бъде без условия – не е важно, какво е казал президентът Вучич, Косово е независима страна. Моята идея е много ясна – Сърбия трябва да признае Косово.
  • Властите на Косово ще продължават да работят по всеобхватно споразумение, което да запази мултиетническия характер на Косово и да затвори всички открити въпроси между Белград и Прищина.
  • Срещата през юли в Париж ще даде нова динамика на процеса на диалог в търсенето на окончателно споразумение без каквито и да било условия.
  • Разговорите (в Берлин) са били „разочароващи“, без „нищо конкретно на масата“.
  • Някои си мислеха, че всичко може да стане и да завърши така. Но не това беше случаят. Аз не видях предложение на Меркел и на Макрон към Вучич да признае Косово, но не видях също и готовност на други пет страни от ЕС, които не са признали нашата независимост, да са си променили мнението. На въпрос, дали Макрон и Меркел са предложили нещо ново, той отговаря „Не, нула“.
  • Повтори идеята си за корекция на границите, която да включва анексирането от Косово населената предимно с албанци Прешевска долина, без в замяна част от Косово да бъде предадена на Сърбия.
  • Идеята за промени на границите е идея на опонентите на процеса.
  • Ясно е, че без САЩ, никой (нищо) не може да мръдне напред в Западните Балкани. Защото дори вчера, всички почувстваха, че ЕС е слаб и много разделен. Те нямат (необходимия) дух да водят толкова чувствителен процес, който е в същото време много труден. САЩ, те имат капацитет, те работят бързо, по-добре и имат ръководство.
  • Писмото, изпратено от президента на САЩ Доналд Тръмп до него и до Вучич е показало, че изглежда САЩ имат идеи и че може да се намери решение за окончателно споразумение и съдържание в работната рамка на това писмо.
  • Никога няма да създадем АСО.
  • Надявам се, 2019 г. да бъде годината на споразумението между Косово и Сърбия.

Президентът на Сърбия Александър Вучич:

  • По повод на липсата на официална реакция от страна на ЕС на изявлението на Тачи, че няма да бъде създадена АСО: За мен е много по-важно и по-индикативно, че германците, англичаните и французите, и Брюксел мълчат. Този документ (Брюкселските споразумения) беше подписан в Брюксел от Дачич, но в присъствието на Кати Аштън (Катерин Аштън), тогава висш представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност. Ако ЕС не е в състояние да гарантира едно споразумение, в създаването на което е участвал, нека това да се каже, така че ние да знаем, че тези споразумения в бъдеще нямат правна сила. Тогава и други неща също ще се случват по различен начин … Ако няма реакция на ЕС по този въпрос … тогава ние знаем какво трябва да направим.
  • Албанците имат една църква в която се молят и това са САЩ и „не ги е грижа изобщо за каквото и да било, което те казват срещу Русия и сърбите“.
  • Разграничаването на Косово от Сърбия е „абсолютно здравословно за Сърбия и сърбите". „Аз съм за разграничение и не се срамувам от това, но сърбите са против и аз разбирам посланието на хората. Не сме готови да чуем истината за Косово, дори когато всеки я знае. Хората не искат да приемат това, защото не докосва емоциите им“. Готов е да свика референдум по тази тема, ако има нещо, което да предложи на гражданите, „но това предложение в момента не е на разположение". Разграничаването между Косово и Сърбия означава „да се установи справедлива граница между сърби и албанци“, като тази негова „справедлива и правилна идея е била провалена“.
  • За целите на Прищина при извършването на операции на ROSU в сръбските анклави: Всичко, което те правят е да злоупотребяват с нещо и да изкарват Сърбия виновна. Но всичко това и всички техни истории трябва да спрат. Това, което те направиха е стотното нещо … и после (след задържането на Марко Джурич през март 2018 г.) в Брюксел, „аз чух от албански лидери, че това е било направено с цел някои хора да тръгнат на север от Косово. Те не го крият и това не е тайна … Всичко, което имам да кажа е, че Сърбия ще запази своя народ, ще го защитава и няма да стои безучастно. Ако това е моята грешка, аз ще платя цената“.
  • Можете да ме убиете, но това няма да се случи. Ето, казвам на всички англичани и германци - няма. Свалете ме, но няма да направя това. След петнадесет години може да има някой друг президент, но Вучич няма да признае Косово.

Така, на практика в преговорите между Белград стигнаха до „задънена улица“, излизането от която очевидно ще е много трудно, а при сегашните условия – почти невъзможно в близко време.

ВАРИАНТИ НА РАЗВИТИЕ НА СИТУАЦИЯТА

Основните варианти за по-нататъшно развитие на ситуацията в отношенията на между Косово и Сърбия са четири, като те и най-важните последствия от тях са показани на Схема 2.

 16 07 2019 Kosovo Serbia Variants A

 

1-ви вариант, който е най-желан, но и най-нереалистичен, е Постигане на всеобхватно споразумение между Косово и Сърбия още в рамките на текущата 2019 г. Дори (най-вече под натиска на ЕС) и да се стигне до подобно споразумение, най-вероятно то няма да бъде спазвано – примерът с постигнатите досега договорености, които или не се спазват, или се спазват частично е показателен.

Най-нежелателен е 2-ри вариант – Понататъшно влошаване взаимоотношенията между Белград и Прищина. Едва ли ще се стигне до открита военна конфронтация (война) между Сърбия и Косово, защото тя не е изгодна за нито една от страните, но напрежението може да ескалира до пълното прекратяване на всякакви преговори между страните, масови протести (включително гражданско неподчинение) и дори отделни въоръжени сблъсъци на сръбски и албански полувоенни и военизирани формирования на нелегитимни/неправителствени организации.

3-тият вариант - Запазване на сегашната ситуация е и най-реалистичен към настоящия момент. Тази ситуация продължава вече с години и вариантът е практически изчерпан от гледна точка на позитивно развитие на взаимоотношенията между Сърбия и Косово. Въпреки че на практика представлява своеобразно „замразяване“ конфликта, той е преходен и не може да продължава до безкрайност. В същото време, той генерира условия за промяна и може да се очаква, че (след известно време) ще премине към някой от другите два варианта – към упоменатия вече 3-ти или към 4-ти вариант – Деблокиране на процеса на преговорите.

Анализът на вариантите показва, че 2-ри и 3-ти вариант създават условия за опити или реализирането на опити за промяна на съществуващите граници. Това е особено опасно предвид мултиетническия характер на държавите на Балканите в частност и в Източна Европа като цяло. Независимо дали е постигнато по мирен път или постфактум и в последствие е „закрепено“ де юре, това „отваряне на Кутията на Пандора“ ще има негативно отражение върху стабилността, не само на Западните Балкани, а и в цяла (предимно Източна) Европа. Такъв прецедент (опит за създаване на относително „чисти етнически“ държави) веднага ще бъде последван от опити за подобно развитие в Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Молдова и Украйна и би подсилил сепаратистки движения в редица други страни от Европа. Освен това, промяната на границите ще предизвика масово преселване на големи маси от хора, което ще доведе до хуманитарна криза.

„Програма максимум“ на настоящия етап е 4-ти вариант – Деблокиране на процеса на преговорите. Неговата същност се състои в запазване и изпълнение на постигнатите договорености, неутрализиране на действията на Прищина и Белград влошаващи отношенията между страните и създаване на база, върху която да се „надгради“ по-нататъшното им нормализиране. Успоредно с това, този вариант е най-реалистичен и от гледна точка на съществуващи възможности (механизми) за неговото осъществяване.

***

ИЗВОДИ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

  • България трябва да води проактивна, а не реактивна политика по отношение на подобряването на отношенията между Косово и Сърбия. Това се отнася както за двустранните, така и за многостранните отношения (в регионален аспект и в рамките на ЕС и НАТО).
  • Стратегическата политика на България следва да бъде дефинирана с отчитане на националните интереси и цели и всички фактори, влияещи върху обстановката в региона. В това отношение е важно постигането на консенсус между политическите сили и осигуряването на континуитет.
  • Следва да се избягват ситуации, при които отделни (често и доста съмнителни) успехи и дори лични взаимоотношения дават възможност за създаване на впечатления за „фаворизиране“ на отделна страна или политици, което на свой ред води до влошаване на ситуацията и неглижиране на усилията на България.

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още