Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Мариела Стоянова

Овладяването от Сирийските демократични сили (СДС) на последния контролиран от джихадисткото терористично обединение1 Ислямска държава (ИД) анклав в района на Багхуз в южната част на долината на река Ефрат на 23 март отбелязва приключването на процеса по унищожаване на контрола на ИД на територия в Сирия.

През лятото и есента на 2014 г., ИД контролираше територия, включваща около една трета от територията на Ирак и между една четвърт и една трета от територията на Сирия с население най-малко между 5 и 6 милиона човека. В резултат на комбинираните усилия на вътрешни сили (правителствени и неправителствени) и на други държави, включително и такива извън региона, от есента на 2015 г. ИД бе принудена да премине от разширяване към отбрана, която в крайна сметка доведе и до нейното военно поражение в основните за нея страни – Ирак и Сирия. В хода на кампаниите срещу нея и най-вече през 2017 и 2018 г., тя загуби последователно всички контролирани от нея райони в двете страни, включително и „двете столици“ на Халифата – Мосул и Ракка, създадените от нея елементи на държавни структури бяха унищожени, а икономическите й активи и финансови средства - силно намалени. Освен това, ИД понесе значителни загуби в личен състав, част от командните вериги и пропагандистките мрежи са разбити, някои от чуждестранните джихадисти са убити или пленени, а други от тях са в процес на завръщане в страните, от които са пристигнали или се преместват в други райони на Азия и Африка, където продължават своята дейност.

На този фон, изявленията на държавни лидери след овладяването на Багхуз от СДС, че „Ние победихме ИД“ (президентът на САЩ Доналд Тръмп) и че „Елиминирана е значителна заплаха за нашата страна…“ (президентът на Франция Еманюел Макрон) и други предизвикват цяла поредица от въпроси, най-важните от които са:

  • Наистина ли е победена ИД?
  • Би ли могла ИД да превъзмогне понесените удари и да възстанови? А, ако успее да го направи – до каква степен и как би се проявило това в следващите няколко години?
  • Престанала ли е тя - като цяло - или поне нейните клонове в Ирак и Сирия да генерира/генерират значими заплахи за сигурността в Близкия Изток, Азия и Африка, а и в Европа и Америка?

За да може да се отговори на тези въпроси, трябва да се отчетат някои реалности за състоянието и стратегическите способности на ИД.

08 04 2919 Islamic State1 

Независимо от понесените през последните години загуби, ИД все още разполага с важни стратегически способности:

1. Действащи оперативно-военни структури в Сирия и Ирак, а също и нелегални мрежи и спящи терористични клетки.

Основните причини за това са две:

  • Голям опит във воденето на нелегалната борба, включително и партизански и терористични действия. Реално, през последните години, ИД „обогати“ опита си и във воденето на военни действия и в това отношение дори (вече) превъзхожда Ал Кайда.
  • Неспособността на правителствата в отделните страни да водят ефективна борба с ИД. Тази неспособност произтича най-вече от политическата нестабилност, религиозното и етническо противопоставяне2, а също и от намесата във вътрешните работи и противопоставяния от страна на външни сили3, интересите на които - в повечето случаи - са противоположни и/или в конфликт помежду си.

След поражението на обявения от ИД Халифат може да се очаква, че ИД постепенно ще преминава към все по-голяма децентрализация на командването и ръководството на отделните структури и свързаните с нея терористични организации. Успоредно с това, неизменно важна остава ролята на „халифа“ на ИД, Абу Бакр ал-Багдади, който се възприема от членовете на обединението и привърженици му като харизматичен лидер, чието значение за джихадисткото движение е по-голямо дори от това на Осама бин-Ладен. Показателни за отношението към него са изявленията на членове на семействата на джихадисти, предали се в района на Багхуз - по думите им, те са се предали по разпореждане на „халифа“, за да оцелеят и да отгледат следващото поколение муджахидини.

По оценки, след падането на Багхуз в Сирия ИД, все още разполага с няколко хиляди въоръжени и организирани джихадисти, действащи в пустинния район между Палмира и Ал-Сухнаа (в Сирийската пустиня, източните части на страната). Освен това, тя има и действащи нелегални мрежи в населените предимно със сунити райони, включително и в Идлиб. След понесените загуби и поражения, към момента ИД в Сирия не представлява стратегическа заплаха за региона. Въпреки това, с възможностите, с които разполага, тя може да представлява фактор за сриване на опитите за стабилизиране на сигурността и пречка за възстановяване на икономиката и обществено-политическия живот на страната.

В Ирак, след падането на тази част на Халифата към края на 2017 г., ИД води съпротивителна борба, която включва всички нейни аспекти. Най-чести цели на атаките на ИД са цивилно население (вкл. с цел засилване на религиозното противопоставяне), военнослужещи и служители на силите за сигурност, членове на шиитските формирования и на милициите от т.нар. „племенна мобилизация“ (на сунитски племена – противници на ИД), служители на гражданската администрация и членове на семействата им, инфраструктурни обекти (вкл. петролни и газови полета и рафинерии). Използват се засади, създаване на фалшиви КПП, импровизирани взривни устройства, терористи-самоубийци, снайперистки огън, обстрели с минохвъргачки и ракети, показни убийства (отвличания, екзекуции), изгаряне на домове, сплашване на местното население. Повечето от атаките не са сложни по замисъл, планиране и изпълнение, но в някои случаи те са комбинирани и доста по-комплексни, което предполага наличие на съответните възможности за тяхното организиране и осъществяване. Най-интензивни през 2018 г. бяха атаките на ИД в провинциите Саладин, Ниневия, Мосул, Киркук, Дияла и Ал-Анбар.

От организационна гледна точка в Ирак, ИД разполага с добре развърнати нелегални мрежи, най-вече в западните и северните райони на страната. Контролът на силите и средствата на обединението в Ирак от страна на централното ръководство е номинален и силно децентрализиран, като в отделните райони, те са до голяма степен са автономни в своите действия.

Факт е, че терористичната дейност (актове) на ИД на територията на Ирак през втората половина на 2018 г. и в началото на 2019 г. се засилиха, което – като минимум – трябва да се отчита като „демонстрация на възможности“ и дори като наличие на потенциал за по-нататъшно интензифициране в близко бъдеще.

За терористичните възможности на ИД в Сирия и Ирак свидетелства и фактът, че през 2018 г. тя е поела отговорност за 2 291 атаки в двете страни – 1 767 в Ирак, което е с 643 повече от тези в Сирия (1 124).

В обобщение може да се направи извода, че в близко бъдеще, ИД постепенно ще измества центъра на тежест на усилията си от Сирия към Ирак. Това обаче не означава, че няма да бъдат полагани и усилия за увеличаване на оперативните възможности на нейните сили и средства и в Сирия. В същото време, поради вътрешнополитически, етнически и религиозни противоречия, а също и поради взаимното противопоставяне и борба за влияние на външни фактори (САЩ, Русия, Турция, Иран, Саудитска Арабия и доминираните от нея страни от Персийския залив) властите в двете страни няма да постигнат съществени нови съществени успехи в неутрализирането на ИД.

 

2. Салафистка идеология и до голяма степен запазена пропагандна мрежа.

Крайно реакционният и радикален (до тероризъм и участие в джихад4) сунитски салафизъм, който е в основата на идеологията на ИД се разпространява много бързо и печели все повече привърженици след началото на т.нар. „Арабска пролет“ и последвалите конфликти в Африка, Близкия Изток и Азия. Освен сред мюсюлманите в зоните на конфликт, това разбиране се засилва и сред все по-алиенираните мюсюлмански общности в Европа, Америка и Азия. От една страна, то създава благоприятна среда за набиране на (нови) членове в структурите на ИД и за мобилизиране на последователи и поддръжници, а от друга – за инспирирането на индивидуални терористи (т.нар. „вълци-единаци“) да извършват самостоятелно организирани терористични атаки от/в името на ИД или на некое от свързаните с нея терористични формирования. Може да се очаква, че завръщащите се от Сирия и Ирак джихадисти и членове на техните семейства ще засилят този процес.

Глобалната пропагандна мрежа на ИД до голяма степен е запазена, за което допринася нейната голяма устойчивост, гъвкавост и способност за трансформиране и адаптиране към променящите се условия. Тя се използва, както с „чисто“ пропагандни цели за спечелване на „битката за умовете и сърцата“, за набиране на поддръжници, членове, материални и финансови средства, така и за поддържане на контакт и ориентиране на отделните децентрализирани структури, „провинциите“ на ИД и отделни членове.

По времето на „разцвета“ на Халифата (2014 г. – 2017 г.) пропагандата на ИД беше насочена (основно) към въздействие, както върху мюсюлманите-сунити, така и върху противниците й в световен мащаб. Сега, тя се пренасочва и фокусира основно върху мюсюлманите в страните, където ИД води съпротивителна (партизанска) война, като се забелязва и стремеж да бъде запазено по възможност влиянието й върху мюсюлманските общности в Европа, Азия и Африка. За мащабите на водената от ИД пропаганда свидетелстват някои факти за начина на използване на интернет и социалните мрежи (най-използваните от нея са Facebook, Twitter и YouTube). През 2017 г. в Близкия Изток и Северна Африка е имало около 147 милиона потребители на интернет, 93 милиона от които са били активни участници в социалните мрежи. През 2014 г. в Twitter е имало между 46 000 и 90 000 потребителски сметки, които са били поддържани от привърженици на ИД и са водели активна пропаганда в неин интерес. През 2015 г. Twitter е премахнал около 125 000 такива сметки, а през 2017 г. броят на забранените от компанията подобни сметки е нараснал на 325 000, т.е има нарастване от 260 % за 2г. През 2014 г. във Facebook, Twitter и YouTube започна забраняването на сметки, които разпространяват подобна пропаганда - въпреки това, използването на тези социални мрежи продължава, като в същото време ИД, все повече се пренасочва към социални платформи, които защитават съдържанието на потребителите и/или позволяват бързото му повторно разпространение. Най-често използваните от ИД такива платформи са Telegram, Justpaste.it и Surespot.

За ефективността на пропагандата на ИД са показателни и данните на някои разузнавателни служби за степента на успешно инспирираните посредством социални мрежи терористични атаки на ИД (или свързвани с нея):

08 04 2919 Islamic State2

 След загубите на „Халифата“ и в съответствие с пренасочването на усилията, основните насоки на нейната пропаганда са:

  • ИД преминава към продължителна партизанска война на изтощаване на противника, която в крайна сметка ще доведе до обещаната от Аллах победа. Поради това, контролирането на територии не е от критична важност.
  • Атаките на ИД срещу местните и чуждестранните сили за сигурност и особено тези в Сирия и Ирак се представят като израз на неотслабваща и непримирима съпротива, която не може да бъде спряна.
  • Наличието и действията на сили на ИД в други „провинции“ и региони доказват, че тя съществува, поддържа своя глобален призив за джихад и не може да бъде победена.
  • Привържениците и членовете на ИД, които могат и желаят да се включат във въоръжената борба да извършат „хиджра“5 към райони, които могат да бъдат достигнати от тях – напр. Афганистан, Пакистан, някои страни от централна и югоизточна Азия и Африка.
  • След като чуждите сили бъдат изтощени, те ще напуснат Ирак и Сирия и ИД ще се възроди (появи), като ще бъде непобедима.
  • Продължаване на призивите за извършване на терористични атаки в Западните страни и възхваляване на всяка подобна атака, дори и да не е успешна.
  • Убеждаване на мюсюлманите-сунити, че са подложени на нападение от чужди сили (неверници) и изменници на вярата (ренегати), които се стремят да ги подчинят и унищожат. Даване на примери за извършвани от такива сили зверства и невинни жертви от страна на цивилното население (независимо от реалностите).
  • Убеждаване на мюсюлманите-сунити, че сътрудничеството на властите (правителствата) с международната общност и сили ще доведе до поробването им от религиозни противници. В същото време, сунитите, които се бият срещу ИД или сътрудничат на властите се представят като предатели, които ще бъдат наказани по подобаващ начин (със смърт).
  • Подчертаване, че ИД е авангард на исляма като цяло и единствен защитник на сунитите от агресията и репресиите извършвани срещу тях.

 

3. ИД е здраво свързана със сунитски общности (племена) в страните, в които действа.

Повечето сунитски племена в Сирия и Ирак в миналото са положили клетва за вярност към ИД, а много техни членове са се включвали в нейни формирования и структури на държавния й апарат, участвали са в репресиите срещу „неверниците“, „вероотстъпниците“ и нарушителите на наложеното ислямско право, като в редица случаи са получавали и материални облаги от това.

Подобна е ситуацията и в редица други страни като Либия, Тунис, Мароко, Русия, Турция, Египет, Индонезия, Филипините и др., където връзките на местните терористични формирования, които се считат за част от ИД с местно мюсюлманско население са също толкова тесни и здрави.

Тази симбиоза между джихадистите и местно сунитско население прави борбата с ИД много трудна и създава благоприятни условия за нейното оцеляване, възраждане и съпротивителна (включително терористична) дейност.

 

4. Провинции на ИД извън Ирак и Сирия и потенциал в Западните страни.

Въпреки че, в последно време процесът на присъединяване към ИД на джихадистки терористични формирования, действащи извън Сирия и Ирак постепенно се забави, той не е прекратен.

Към момента, освен в Ирак и Сирия, ИД има действащи формирования в Либия, Египет, Ивицата Газа, Йемен, Саудитска Арабия, Алжир, Хорасан (обхваща Афганистан и Пакистан), Северен Кавказ (на територията на Русия), Таджикистан, Сомалия, Демократична Република Конго, Нигерия, Тунис, Мароко, Чад, Тайланд, Филипините, Индонезия и др.

„Разпространяването“ на ИД съвсем не е завършило - например в края на март 2019 г. в издания на ИД за първи път бяха публикувани снимки на „бойците на Халифата“ в Буркина Фасо.

В някои от „провинциите си“, ИД продължава военната си активност, като на някои места тя дори нараства. Усилията на властите да се справят с джихадистите са с променлив успех - например „вилает Синай“ успешно устоява на почти непрекъснатите операции на египетската армия и сили за сигурност в Синай. Подобна е и ситуацията във Филипините. Като райони с най-големи потенциални възможности за водене на бойни и терористични действия от страна на ИД се очертават Афганистан/Пакистан, Африка (Западна Африка и Субсахара) и Югоизточна Азия.

През 2018 г. ИД е поела отговорност за извършването на 779 терористични атаки извън Ирак и Сирия. От тях в Афганистан са извършени 316 атаки, в Египет (Синай) – 181, в Сомалия – 73, в Нигерия – 44, в Йемен – 41 и във Филипините – 27, т.е. над 25% от атаките са били извън „основния театър“ на боините действия. Само през първите три месеца на 2019 г. ИД е поела отговорност за 44 атаки в Нигерия - колкото е извършила в тази страна през цялата 2018 г.

Няма съществени причини да се очаква, че потенциалът на ИД за набиране на привърженици и за инспириране на „вълци-единаци“ в Западните страни (включително и Европа) ще бъде съществено повлиян негативно от понесените от нея загуби в Сирия и Ирак. Причините за това към настоящия момент се коренят в много комбинирани и взаимодействащи си фактори, някои от по-основните от които са:

  • Алиенация и фрустрация сред мюсюлманите (особено сред младите) в тези страни в следствие на липсата на културна и икономическа интеграция, религиозна и етническа (само)изолация на техните общности, водещи до отхвърляне на общественото устройство и начин на живот.
  • Засилване на религиозната пропаганда, включително на някои крайни течения в исляма (салафизъм) представяща го като единствено правилна и възможна алтернатива на съществуващия светски характер на държавното и обществено устройство и отношения в съчетание с насаждането на усещане за изключително превъзходство (на религиозна основа).
  • Рязкото нарастване през последните години на мигрантите – мюсюлмани от страни в Близкия Изток, Африка и Азия, включително и от зоните на конфликти, с адаптирането и интегрирането на които Западните държави не успяват да се справят успешно.
  • Постепенното засилване на негативизма към исляма в страните с преобладаващо християнско население, като подобен негативизъм не се забелязва по отношение на други религии с многобройни последователи.
  • ИД предлага джихада като „естествен“ и атрактивен начин на освобождаване от натрупваното недоволство и възможност за „заслужено отмъщение на неверниците“, които „угнетяват мюсюлманите“ и са виновни за всички техни проблеми.

Може да се очаква, че през 2019 и следващите няколко години инспирираните от ИД терористични атаки в Западните държави ще продължат. От друга страна, поради загубата на възможностите за пряко ръководство и оказване на поддръжка за терористични атаки от територията на Сирия, тя ще бъде силно затруднена в извършването на предварително планирани терористични атаки в Западните страни, предшествани от стандартно събиране на разузнавателна информация, доставяне на място на въоръжение, оборудване, материални и финансови средства, а също и в подготовката на терористи за изпълнение на дадената конкретна атака.

Няма промени в степента на заплаха, която представлява ИД за България и нейните интереси. Реално, в последно време има индикации, които потвърждават, че джихадистките организации, включително и ИД разполагат със сили и средства, действащи на територията на страната, които са способни да извършат терористични атаки и дори планират такива. В това отношение повече от показателни са разкриването на клетка, осъществявала подкрепа на терористични организации в Сирия посредством събирането и изпращането на финансови и материални средства, а и също станалото публично достояние издирване на терорист-ислямист, планирал извършването на терористични атаки във Франция и България.

 

SWOT анализ за Ислямска държава към края на март 2019 г.

08 04 2919 Islamic State3

 

Изводи за текущото състояние на Ислямска държава:

  • Стратегическите способности, с които ИД все още разполага й дават възможност за „ренесанс“, включително и в Сирия и Ирак.
  • Създаването на „Халифат“ остава основна стратегическа цел на ИД, постигането на която ще бъде просто „отложено“ във времето, като основните усилия ще бъдат фокусирани върху воденето на джихад в Близкия Изток, Азия и Африка в комбинация с терористични атаки в Европа и Америка.
  • ИД преминава към партизански бойни действия (съпротива) в основните страни (Сирия и основно в Ирак) в комбинация с организиране (където това е възможно) и инспирирана на терористични атаки в Европа и Америка.
  • Разпръскването на част от участвалите в конфликта в Сирия и Ирак джихадисти от ИД в други райони на света, дори ще подпомогне разширяването на джихадисткото движение.

ИД е загубила няколко битки, но все още не е загубила войната. Тя не е изцяло разбита и победена, а постепенно се трансформира в глобално терористично-партизанско обединение с много децентрализирани ръководни и командни структури и ще продължава да представлява (сега и в обозримо бъдеще) сериозна заплаха за сигурността в глобален мащаб. При придобиване на възможности за установяване на контрол над по-големи територии ИД може отново да се върне към възстановяване на обявения от нея „Халифат“.

Българските власти и служби за сигурност не следва в никакъв случай да неглижират терористичната заплаха от страна на ИД, трябва с особено внимание да се адаптират към променилите се условия и да продължат да полагат необходимите за неутрализирането й усилия. В рамките на ЕС и НАТО страната следва да води политика за координиране на действията и сътрудничество със съюзниците в борбата срещу ИД.

 

____________________________________________________

Ислямска държава може да бъде определена като обединение, доколкото в нея влизат редица „провинции“ (вилаяти, вилаети – в зависимост от езика), във всяка от които действат една или повече терористични формирования, които обединяват/включват определен брой други терористични субекти - организации, групи или клетки.

Най-вече – сунити срещу шиити; мюсюлмани срещу християни и будисти; араби срещу кюрди, асирийци и др.; борбата между клановете Барзани и Талабани в Иракски Кюрдистан и др.

Най-вече на страни като Иран, САЩ, Русия, Турция, Израел, Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив, ЕС, НАТО, а също и (макар и в по-малка степен) - Китай.

Независимо от по-широкия обхват на термина, тук и по-нататък под „джихад“ следва да се разбира въоръжен джихад, включително и тероризъм.

Миграция, пътуване – термин от исляма, описващ мигрирането на пророка Мохамед от Мека в Ятхриб (скоро след това преименуван на Мединат ан-Набии – Градът на Пророка, днешна Медина); счита се за начало на мюсюлманската ера, а в някои случаи се използва и за обозначаване на самата мюсюлманска ера.

 

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още