Мариела Стоянова

„Спасяването на давещите се – работа на самите давещи се“
„Дванадесетте стола“, И.Илф и Е.Петров

С ликвидирането на последните гнезда на съпротивата на джихадисткото терористично обединение Ислямска държава (ИД) на преден план излиза проблемът за това, какво да се прави със заловените и/или предали се джихадисти - включително и на страни в Европа.

Пораженията на ИД в Ирак и Сирия изведоха на преден план с цялата му острота проблема с граждани на страни от Европа и Америка „отишли“ на джихад в Близкия Изток и Африка. Този проблем съвсем не е нов – според оценки на данните в доклада на Международния контратерористичен център в Хага (от април 2016 г.) към този период в страните от ЕС, вече са се завърнали до около 1 300 джихадисти.

Повишеното внимание на политиците и медиите в последните седмици беше предизвикано от един относително по-нов аспект на този проблем - рязкото увеличаване на броя джихадистите от ИД и членове на техните семейства заловени от или предали се на подкрепяните от САЩ и доминирани от кюрдските формирования Сирийски демократични сили (СДС) по време на настъплението им срещу последния останал под контрола на ИД анклав на сирийска територия – Багхуз. Към тях следва да бъдат добавени и онези, които са „под властта“ на иракските сили за сигурност (заловени в Ирак и/или Сирия). Оказа се, че сред тях има доста граждани на страни от Европа, САЩ и Канада, което незабавно постави поредица от въпроси – колко са те, какви са и най-вече ... какво да се прави тях.

Отговор на въпроса, колко са западните (и европейските) джихадисти е трудно да бъде даден, защото публично достъпната информация е ограничена, непълна и в доста случаи противоречива.

Според Европейската комисия, между 2011 г. и 2016 г. над 42 000 чуждестранни граждани са се присъединили към терористични организации в Близкия Изток, като около 5 000 са били от Европа.

По-точни, обаче са данните от изследване на Международния център за изучаване на радикализацията (МЦИР) към Кралския колеж в Лондон от юли 2018 г., което се основава на обобщена официална, академична и друга информация. Според него, само с ИД са били свързани 41 490 човека от 80 страни извън Ирак и Сирия. От тях 32 809 са били мъже, 4 761 – жени и 4 640 са били деца. Според изследването, 5 904 са били от Западна Европа, 7 252 – от Източна Европа, 753 – от Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. По информация на САЩ, само от СДС през последните години са били заловени около 850 джихадисти - отново от ИД.

Въпреки че, проблемът със заловените/завръщащи се джихадисти в голяма степен ще засегне обществото – за съжаление - няма общодостъпна информация колко са джихадистите и членовете на техните семейства от Европа и Америка, свързани с други терористични организации Сирия, а също и участвалите в джихада в Африка, вкл. и клоновете на Ал Кайда и ИД. Известно е обаче, че такива има.

Противоречиви са и мненията по отношение на това, какви са тези хора.

Най-общо, те биха могли да бъдат разделени на няколко групи:

•  По гражданство и семейна принадлежност - европейски граждани¹; неевропейски граждани получили право на постоянно пребиваване в европейски страни (бежанци, закриляни лица, получили убежище); неевропейски граждани, сключили брак с европейски граждани по законите на т.нар. Халифат на ИД или по ислямското право в контролираните от други джихадистки организации територии; деца (отведени от родителите им или други в Сирия/Ирак или родени там).

•  По начина на участието и ролята им в джихада и терористичните операции² на място и в други страни (например в Европа).

•  Изявили или не желание „да се завърнат“ в страните, от които са тръгнали или пожелали да отидат в други страни от ЕС (най-често – въз основа на сключените в Халифата бракове).

Някои от тези разделения са критично важни и много чувствителни.

Все по-често заловените се разделят на „бойци“ (combatants) и „цивилни“ или „граждански лица“ (non-combatants, civil servants). Реално, дори самият термин „бойци“ в немалка степен легитимира действията на терористичните формирования, независимо от факта, че те по никакъв начин не могат да бъдат оперелени като военни формирования по смисъла на международното право.

По различни причини, много политици и организации (основно правозащитни НПО) по презумпция приемат цивилните за невинни от гледна точка на участието им в дейността на терористичните организации. Това се прави, независимо от факта, че цивилните (включително жените и децата) имат доста голям „принос“ за цялостното функциониране на Халифата и осигуряването на неговите бойни и терористични способности – например, като служители в „гражданските“ му органи, в шериятските съдилища, в женските подразделения на шериятската полиция, в ремонта и поддържането на въоръжение, бойна техника и комуникационно оборудване, в пропагандата и вербуването на нови джихадисти, инспирирането на терористични атаки на така наречените „вълци – единаци“ в Европа, осигуряването на финансови и материални средства, участието в търговията с и експлоатацията на роби (включително сексуална) и др.

Подобно е и отношението към децата, като за такива се приемат всички попадащи във възрастовата категория до 18 години (а в някои случаи и повече).

Премиерът на Ирак Адил Абдул-Махди заяви, че „Може да няма голяма разлика между едно семейство от ИД и самата ИД, както те самите признават…Ще бъдат взети мерки по сигурността, така че тези лица да не могат да се процедят в обществото, където те биха могли да създадат развъдници, които могат да доведат Ирак до нова криза… Ние в Ирак искаме да се защитим по най-добрия възможен начин. Действително, ние приехме планове в министерския Съвет по национална сигурност по това, какво да правим с бойците, семействата или с чуждестранните бойци“.

Думите на иракския премиер с пълна сила се отнасят и за завръщащите се в Европа джихадисти и техните семейства. Няма съмнение, че те представляват съществен риск за сигурността, с който страните от ЕС ще трябва да се справят.

За разлика от Ирак, в ЕС няма и няма и да има общи планове за справяне с проблема.

„…Компетенцията също и на правна основа е компетенция на държавите–членки. Всяка отделна страна има различна правна рамка, дори различни отговорности в кабинетите и правителствата. Това е един въпрос, които изисква координация между и сред външните министри, вътрешните министри, министрите на правосъдието и разузнавателните служби. Той покрива разнообразни компетенции вътре в държавите-членки, да не говорим за Европейския съюз. Може да се каже, че нямаше взето днес решение и няма решение, което да бъде взето на ниво Европейски съюз. Това остава национална компетенция. Но аз предложих на държавите-членки нашите услуги да работим по някои идеи, как да се координират позициите в това отношение, как да се проучат различните възможности за това, как да се справяме с този проблем… Ние определено не желаем да създадем какъвто и да било вакуум по отношение на отговорите на нуждите по сигурността на нашите граждани. Това, което можем да направим, тъй като отделните държави-членки се замислят какво да правят на национално равнище, е да предложим общо разбиране от Европейския съюз за наличните възможности, които може да има, за да (ги) подкрепим и да има един координиран общ отговор“, заяви през февруари върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Тези нейни думи, които до някъде напомнят за прословутия лозунг за спасяването на давещите се от романа „Дванадесетте стола“ на И.Илф и Е.Петров, са показателни. Очевидно е, че се налага да бъдат разгледани възможните варианти за реакция на международно и държавно ниво и да бъде разработена съответната национална политика за решаването на проблема.

Могат да бъдат изведени пет основни варианта за решаване на въпроса, какво да се прави със заловените в Сирия и Ирак джихадисти и членовете на техните семейства, при оценката на всеки от които основен критерий е осигуряването на сигурността на европейските граждани:

  1. Освобождаване

  2. Специален съд на ООН

  3. Международен съд на място и затвор в контролираните от СДС райони от Сирия

  4. Предаване на Ирак или Сирия

  5. Репатриране в европейските страни, на които са граждани (на които са граждани членове на семействата им) или които са им предоставили правото за пребиваване (за лица с бежански статут, предоставено убежище, закрила, мигрантски статут и пр.).

Разбира се, възможно е и прилагането на комбинация от някои варианти – в зависимост от индивидуалните случаи, но при всички положения, това би трябвало да става в рамките на предварително формулирана държавна политика.

Следва да се отбележи, че при прилагането на всеки един от тези варианти, макар и в различна степен, се проявяват едни и същи проблеми, водещи до едни и същи последствия и съответно – до един и същ (при това негативен) резултат.

Схема 1: Варианти, проблеми, последствия, резултат

(За да видите схемата в по-голям формат кликнете върху нея.)

 •   Вариантът, предалите се джихадисти и членове на техните семейства да бъдат освобождавани, вече е прилаган от сирийските власти (Асад) и съюзниците им, а също и от СДС и иракските кюрди при постигането на споразумения за прекратяване на бойните действия и предаването на контрола над отделни райони и населени пунктове (например – Алепо, районите южно от Дамаск, някои населени пунктове в Иракски Кюрдистан). Сега, той може да бъде приложен едностранно, като една част от заловените и семействата им бъдат пуснати от затворите и лагерите и им се даде възможност да се придвижват свободно в региона (най-вече – в райони по-отдалечени от основни населени пунктове и стратегически места). Основните недостатъци на този вариант са, че така мрежите на ИД и други терористични джихадистки организации биха се подсилили – например тези в Идлиб, а също и че джихадистите и/или семействата им могат лесно да проникнат в трети страни, където да продължат своя джихад (примери за това са чуждестранните джихадисти, подсилили местните терористични мрежи на ИД в Афганистан, а също и в страни от Югоизточна Азия). Европа също съвсем не е „застрахована“ в това отношение.

•   Вариантът да бъде използван механизма за международните криминални трибунали на ООН също няма да бъде ефективен и до голяма степен неприложим в случая. Основната причина е, че той е предназначен основно за лица, изпълнявали ръководни функции или извършили определени престъпления (геноцид). Например, за своите 24 години съществуване Международният криминален трибунал за бивша Югославия е издал общо 161 присъди. При мащабите на извършените в Ирак и Сирия престъпления и броят на участвалите в тях джихадисти и членове на техните семейства за съдебните процедури и осигуряването на дейността на подобен съд биха били необходими многократно по-големи срокове и средства, без при това да бъде гарантирано постигането на (справедливи) присъди.

•   Създаването на специален международен съд (и/или използването на кюрдски съдилища и затвори) в контролираните от СДС райони на Сирия, освен че ще бъде съпътствано от особености подобни на тези при трибуналите на ООН, ще бъде усложнено и от други затруднения. Основните от тях са де факто признаването на известна автономност на кюрдските региони, на което ще се противопоставят Дамаск, Москва, Техеран и Анкара (а възможно и Багдад); липсата на правна власт на кюрдските съдилища, а също и големите ресурси по осигуряването на необходимата инфраструктура, сили и средства за сигурност.

•   Вариантът с предаването на заловените джихадисти и членовете на техните семейства на сирийските и иракските власти за последващото им разследване и съдене също не дава пълно решение на проблема.

От една страна той е приложим предимно за гражданите на съответните страни и не решава проблема с чуждестранните джихадисти. От друга страна, доста съмнително е дали и ако да, до каква степен сирийските власти ще са готови реално да сътрудничат с международната общност при разследването и съденето на чуждите граждани.

Политиката и плановете на Ирак в това отношение (поне до сега) също не са официално обявени. Според изявления на някои политици в иракски медии, страната „не желае“, образно казано, „да стане затвор“ за чуждестранни джихадисти.

Реалностите, обаче са по-различни. По думите на премиера Абдул-Махди, съществуват два варианта: 1) Ирак да „бъде помолен“ да помогне за репатрирането на джихадисти, ако дадена страна пожелае да репатрира своите граждани. 2) Джихадистите, чиито страни откажат да ги репатрират, да бъдат съдени (в Ирак), но „само ако бъде предоставена пълна информация“ за тези джихадисти и за това, какво трябва да бъде направено с тях. Част от джихадистите – тези, които са действали на територията на Ирак ще бъдат разследвани и съдени от Ирак, „дори и ако са в чужбина“.

Нещо повече, Абдул-Махди заяви, че Ирак може да съди и джихадистите, дори и да са воювали само в Сирия, защото те „са извършвали логистична поддръжка“ на ИД в Ирак.

Думите на иракския премиер се потвърждават от реалностите – от края на февруари и в началото на март, СДС предадоха на иракските власти стотици джихадисти и членове на техните семейства, много от които не са иракски граждани. Засега не е ясно, дали се изпълняват договорености между СДС и Ирак или в тях участват и други страни. Франция, вече се съгласи нейни граждани да бъдат съдени от иракски съдилища, но министърът на правосъдието Никол Белубе заяви, че Париж поставя граница - тези джихадисти да не бъдат осъдени на смърт. Освен това, става въпрос единствено за „възрастни, които съзнателно са отишли на бойното поле“.

Предаването на джихадистите на сирийските и иракските власти от друга страна е най-лесният начин, европейските страни да решат част от проблемите, свързани с техните граждани – джихадисти и техните семейства. Срещу прилагането му (очаквано) са правозащитни организации и активисти в западните страни. Основните аргументи, на които са възможното неспазване на човешките права на джихадистите, възможността те да не получат „справедлив и честен“ процес, лошите условия на живот и „лошото отношение“ към тях.

•   Репатрирането на джихадистите и техните семейства се очертава като най-вероятният вариант за повечето от страните от ЕС. В същото време, свързаните с прилагането му проблеми предопределят, той в най-голяма степен да увеличи риска за тяхната сигурност.

Реално преобладава възможността завърналите се да не бъдат съдебно преследвани и/или да получат минимални (вкл. условни) присъди.
Поради правни причини от всякакъв характер, повечето от така наречените „доказателства от бойното поле“ няма да бъдат приети от европейските съдилища. Подобна е и ситуацията с друга информация, която поради начина по който е получена, също няма да бъде допусната като доказателства – например тази от СРС и радиоразузнаване, агентурна информация без разкриване и доказване на източника й, данни на партньорски разузнавателни служби и др. На практика, в повечето случаи, джихадистите много бързо просто ще бъдат освобождавани поради липса на доказателства за извършените от тях престъпления или ще получат крайно „меки присъди“.

Разбира се, повечето от тях може да бъдат осъдени за някои по-маловажни и най-вече - криминални деяния, но това също ще доведе до бързото им излизане на свобода. Този подход ще предизвика и друг проблем – при такива присъди, те от една страна ще бъдат на „облекчен“ затворнически режим, а от друга – ще могат да радикализират голям брой други затворници (нещо, което вече доста често се е случвало).

„Трудно е да се докаже на процес, че те са извършвали каквито и да било престъпления. Разбира се, има (и) хора, които по новините казват, че са отишли там поради „добри“ основания и никога не са били въвлечени в конфликта. Там е черна кутия – дори за хората, които заявяват, че не са направили нищо“, коментира ситуацията Маартен ван де Донк от Мрежата за осведомяване по радикализацията на Европейската комисия.

Повечето от страните от ЕС вече имат или разработват така наречените „програми за рехабилитация“ за завръщащи се джихадисти и/или радикализирани ислямисти. Те варират от доброволно посещаване на различни курсове до даване на нови самоличности, предоставяне на безплатни жилища и други (включително финансови) социални помощи и настаняване на работа.

Разбира се, такива програми са необходими, но повечето от тях (досега) са доказали своята съществена неефективност и не малко от тях бяха прекратени преждевременно. Това е ясен сигнал, че те следва да бъдат преосмислени, още повече че в случая става въпрос за рехабилитиране на хора, повечето от които оправдават своите действия с религиозни причини и реално (независимо от декларациите им) не желаят да променят своя мироглед.

Особено остър е проблемът с децата. Не бива да се забравя, че степента на „промиване на мозъци“ на децата в рамките на Халифата е изключително голяма, като в повечето случаи, те споделят вижданията на родителите си/менторите си, които героизират.

Такива деца са израснали в среда, където публичните екзекуции и демонстрирането на телата и отрязаните глави на екзекутираните са били обикновено явление и дори – предмет на забавление. За тях, убиването на „неверници“ е напълно естествено и „нормално“. Възрастните около тях са участвали в боеве и са им преподавали бойни умения и техники за убиване. Подобна подготовка са преминавали и в „училищата“. В много от случаите семействата им са притежавали роби, експлоатацията (включително – сексуална) и насилията срещу тях са били ежедневие. Някои от тях от съвсем ранна възраст лично са участвали в екзекуции и са убивали пленници и „неверници“.

Общата ситуация по сигурността при този вариант се усложнява и от недостига на сили и средства на службите за сигурност за постоянното наблюдение на все по-големия брой лица.

Анализът на вариантите и тяхното взаимодействие и комбиниране води до неутешителния извод, че нито един от тях не е „печеливш“ – те не дават решение на проблема със завръщащите се джихадисти и техните семейства.

Общият анализ на риска за страните от ЕС и в частност – за България е показан на Схема 2.

Схема 2: Общ анализ на риска

(За да видите схемата в по-голям формат кликнете върху нея.)

 Вижда се, че само при три от вариантите – предаване на властите на Ирак и Сирия, създаването на международен трибунал по механизма на ООН и международен съд и държане в затвори в контролираните от СДС (сирийските кюрди) райони може да се очаква относително по-малко повишаване на риска от тероризъм в Европа. Вариантите с международни/специализирани съдилища, обаче са неефективни и/или практически нереализируеми, а опцията с предаването няма да бъде приложена от много страни от ЕС.

Вариантите – пряко или косвено – чрез повишаване степента на риска за трети страни или района на конфликта, в крайна сметка ще доведат до повишаване на риска от тероризъм в Европа при това с взаимно усилващ се ефект.

Може да се очаква, че преобладаващото мнозинство от завръщащите се от джихад в Сирия и Ирак в относително кратки срокове ще бъдат на свобода и при сегашните условия ще могат безпрепятствено да се придвижват и действат на територията на практически всички страни от ЕС, т.е. и България.

Ситуацията допълнително се усложнява и от липсата на единно решение на ниво ЕС.

***

Някои изводи за политиката на Република България

  •   Независимо че публично не е известно български граждани да са участвали в джихада в Сирия и Ирак, липсата на такива не следва да води до извода, че не е наложително България да предприеме мерки за неутрализиране повишаването на риска от завръщащите се в Европа джихадисти и техните семейства за националната сигурност.

  •   Необходимо е спешно да бъдат разработени общодържавна политика в това отношение и съответните планове за нейното изпълнение.

  •   България може да настоява за пълна информираност за предприеманите от останалите страни-членки на ЕС мерки и за пълен обмен на информация между службите за сигурност, обемът и форматът на която да бъде регламентиран на ниво ЕС.

  •   България може да настоява, страните от ЕС да ограничават свободата на придвижване на завърнали се джихадисти и членовете на техните семейства (техни граждани, мигранти, бежанци, закриляни лица, лица на които е предоставено убежище), независимо от факта, че това ще представлява ограничаване на техните права. Такава практика³ съществува по отношение на разследвани или съдени за криминални престъпления лица и би могла да се регламентира и по отношение на завърналите се от джихад.

  •   В случай на необходимост, България би могла да предприеме едностранни мерки по отношение на завърнали се от джихад лица, като: не допускане влизането им в страната или екстрадиция; ограничаване на правата им за придвижване на територията на страната; ограничаване на възможностите им за упражняване на определени дейности и професии и др.

_______________________________________________________

¹ Тук и в останалата част на разработката ще се разглежда ситуацията само на гражданите на европейските страни и най-вече – на тези от ЕС. Въпреки това, следва да се има в предвид, че поради нивото на взаимоотношенията между ЕС и САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, а след Brexit и Великобритания, направените изводи и заключения до голяма степен се отнасят и за граждани/жители на тези страни.

² Включително пропагандните и връзките им с терористични клетки на територията на Европа и други страни.

³ Забрана за напускане на територията на страната.