Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

56 години след подписването на Елисейския договор, Франция и Германия подписаха нов двустранен договор за приятелство. Този акт бе извършен в Аахен, понастоящем град в западната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Очевидно градът за това събитие не бе избран случайно, като се има предвид сложната му история и преминаването му през различни исторически периоди ту в германски, ту във френски ръце.

Преди 12 века Карл Велики го провъзгласява за негова столица на земите, северно от Алпите, и го превръща в духовен и интелектуален център на империята. Аахен се счита и за мястото, откъдето стартира културното обновление, останало в историята като Възраждането на Каролингите. Индиректно историята на града подсказва и намеренията на съвременните ръководители на днешна Германия и Франция да подсилят мощта си в ЕС и да укрепят лидерските си позиции.

29 01 2019 Germany France2

Момент от подписването на Договора от Аахен.

Новият договор не замества Елисейския договор от 1963 г., а го актуализира като се вземат предвид приключената епоха на съперничество и военни конфликти, и постигнатата през годините висока степен на партньорство и сътрудничество между двете страни.

Договорът от Аахен дава възможност на Франция и Германия да изготвят общи позиции по важните въпроси в ЕС и да действат като единна сила в ООН. През 2019 г. двете страни ще председателстват една след друга Съвета за сигурност на ООН, като намеренията са по важните теми от световно значение да бъде формирана единна позиция. Целта на договора е двустранното и европейското сътрудничество. В основата му са поставени животът и бъдещето на гражданите, а поддържането на многостранно сътрудничество е съобразено с ценности и правила. Договорът обхваща практически всички сфери на политическия живот като се започне от формиране на общи позиции по въпросите на външната политика и се завърши с вътрешната сигурност. Ясно са заявени и намеренията за по-нататъшно укрепване на ЕС като самостоятелна военна сила, която да е в състояние да действа автономно. Без изрично да е написано в текста, очакванията са, че именно Германия и Франция ще упражняват лидерската роля в съюза, особено след предстоящото излизане на Обединеното Кралство от ЕС.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Мануел Макрон виждат в британското напускане на Евросъюза възможност за реализиране на политиката на защита на либералните ценности и противопоставяне на нарастващия популизъм и национализъм в европейските страни.

Договорът отделя сериозно място на създаването на общо икономическо пространство, френско-германска „икономическа зона“, в която да отпаднат бюрократичните препятствия пред бизнеса. Начертават се по-нататъшни усилия по пътната карта за еврозоната и хармонизирането на корпоративния данък. 10 независими експерти ще бъдат привлечени в прилагането на конкретни мерки това намерение да стане реалност.

Разпоредби на договора дават път на сближаване в областта на изучаване на езика на другата страна и намеренията в тази област да бъде създаден френско-германски университет. Предвижда се разширяване на възможностите за мобилност чрез взаимно признаване валидността на издадените в съответните страни дипломи за завършено образование и професионална квалификация. Набелязват се също така планове за по-тясно трансгранично сътрудничество и по-широко „двуезичие“ от двете страни.

Договорът предвижда по-нататъчни стъпки към укрепване и развитие на военните способности, с които разполага ЕС, съгласуване на общи инвестиции във военната област. Очакванията са, че по този начин ще бъдат осигурени военни способности, които към момента липсват или са недостатъчно развити, за да позволят самостоятелно използване на европейски сили в бъдеще операции. С договора ще се поощрява създаването на общи стандартни процедури във въоръжените сили на двете страни, сближаване на общите доктрини и концепции. Задълбочаването на военното сътрудничество ще продължи чрез развитие на изградените през 90-те години на миналия век съвместни военни структури, дислоцирани на френско-германската граница. Двустранното сътрудничество започна с изграждането на френско-германската пехотна бригада, която през 1989 г. постави началото на смесените двунационални военни формирования. Бригадата е дислоцирана в 4 бази в Германия и 3 във Франция, и наброява около 6 хиляди души личен състав. Командните структури, щабните елементи, подразделенията за осигуряване, в т.ч. батальонът за логистично осигуряване, са формирани на смесен принцип, с участието на военнослужащи от двете страни, а бойните батальони са изградени на национален принцип. Основните бойни системи въоръжение в смесената френско-германска бригада са еднакви, а снаряжението се различава в зависимост от това, от коя страна е личният състав. Независимо че досега френско-германската бригада не е участвала във военни операции, опитът от нейното формиране и съвместна подготовка се предвижда да бъде използван при по-нататъшното сътрудничество, предвидено по договора от Аахен.

Новият договор дава път и на мащабни съвместни програми като създаването на самолет на бъдещето, а по думите на германския канцлер Ангела Меркел той е стъпка към създаването на европейска армия.

29 01 2019 Germany France1

Германският и френският посланици в София на съвместна пресконференция след подписването на Договора, демонстрирайки единството, заложено в Аахен.

 

ОПОЗИЦИЯ СРЕЩУ ДОГОВОРА

Независимо от заявените чрез договора от Аахен намерения на Германия и Франция да съдействат за по-нататъшното укрепване и интеграция на страните от ЕС, от страна на страни-членки на ЕС и отделни политици, както и от политици от опозицията в двете страни прозвучаха критични бележки по неговите цели и намерения.

И в момента страни-членки (основно от Централна и Източна Европа) считат, че Германия и Франция разполагат с твърде голяма власт и тежест при вземане на общи решения в ЕС. Съвсем пресен пример е отказът на тези страни да приемат лидерската роля на двете страни по отношение на миграционния поток и политиката на ЕС по справянето с миграцията.

Представители на източноевропейски страни видяха в това засилено сътрудничество между двете големи европейски страни опит за създаване на мини-ЕС, който ще е поредната стъпка за отдалечаването на богатите от бедните страни в ЕС, след въвеждането на ограниченията на Шенген и еврозоната.Тежестта на населението на двете страни (общо около 150 млн. души, или около 30 % от населението на ЕС) би дала отражение при вземането на общите решения в ЕС и същевременно ще отслабне ролята на страни по-малки страни, чиято дума съвсем няма да се чува.

По време на посещението си в Полша, съвпаднало в подписването на договора в Аахен, италианският министър на вътрешните работи (от дясна партия) Матео Салвини заяви, че е „време да се противопоставим на френско-германската ос с италианско-полска ос". Целта му е да бъде оспорена лидерската роля на Германия и Франция в ЕС чрез евентуален евроскептичен съюз.

Италианският министър-председател Джузепе Конте счита, че подписването на Договора от Аахен е знак, че „те (Германия и Франция) мислят само за собствените си национални интереси“. Конте подчертава, че в тази ситуация Италия няма да стои безучастна, нито „ще седне на масата да подписва решения, взети от други“. Конте подозира и, че установяването на толкова близко сътрудничество между Германия и Франция по отношение на ООН е явна заявка на искане за преструктуриране на Съвета за сигурност на ООН и осигуряване на място на Германия сред постоянните членки на съвета.

Прогнозата на Алън Мендоза, изпълнителен директор на „Henry Jackson Society“ (Кеймбридж), е, че ако целите на Аахенският договор бъдат постигнати, това неминуемо ще доведе до разделяне на ЕС на две. Причината е, че страните от Еврозоната и тези извън нея ще вървят по различни пътища по отношение на фундаменталния въпрос, касаещ суверенитета.

Във Франция сериозни обструкции бяха изразени от лидерката на крайната десница Марин Льо Пен, която обвини Макрон, че отивайки в Аахен ще „унищожи по същество онова, което генерал Дьо Гол постигна, т.е. вкара Франция в първа лига (т.е. в групата на великите държави)".

Френски евродепутат националист спекулира публично като съобщи, че съгласно договора „Франция ще отстъпи на Германия граничните области Елзас и Лотарингия, и там немският език ще стане официален“.

Лидерът на голистката евроскептична националистическа партия „Стани, Франция“ („Debout La France!“) Никола Дюпон-Енян заяви, че по всичко личи, че договорът ще бъде претекст за подчиняване на Франция от Германия. В критиките си към подписания Договор в Аахен той откроява три основни момента:

1. Въпреки че Франция е в криза на демокрацията, а президентът Макрон призовава за обществен дебат с участието на гражданите, френско-немският договор е преговорен от Макрон без да бъдат консултирани нито гражданите, нито парламента, нито Конституционния съвет – независимо, че с него се поставят под съмнение значителни елементи на националния суверенитет.

2. Съдържанието на договора включва много моменти, които на практика предпоставят Франция да сподели с Германия свои суверенни сили (възможности) и прерогативи:

    - в отбранителната сфера Германия ще се възползва от военните възможности на Франция – 5-тата по сила армия, способностите за ядрено възпиране и др.;

    - в дипломатическата сфера Франция предлага на Германия третата по големина дипломатическа мрежа (след САЩ и Китай), покриваща целия свят;
- Франция предоставя на Германия индиректен достъп до СС на ООН – посредством координиране на позициите и съвместни решения;

    - Франция приема за свой дипломатически приоритет предоставянето на Германия на постоянно място в СС на ООН.

3. Недостатъчна реципрочност, в ущърб на Франция. Германия се възползва от силата на Франция в отбранителната и дипломатическата сфера без реално да предоставя на Франция нещо съществено.

Поради тези три причини, по мнение на Никола Дюпон-Енян, договорът реално не е за френско-германско сътрудничество, а за подчиняването на Франция на Германия. „Реално, този едностранчив договор е обида за приятелските отношения, които Франция трябва да поддържа с Германия. Отстъпките, направени от Франция на Германия, без компенсации, са истински акт на предателство“.

В Германия Алтернатива за Германия (AfD) декларира същото отношение към договора, но с „обратен знак“. Лидерите на партията Александер Гауланд и Алис Вайдел разпространиха декларация, в която се казва, че „Договорът от Аахен е стъпка в погрешната посока. Под маската на европейското сътрудничество, договорът е резултат на френските интереси за трансфериране и преразпределение на немската мощ, във вреда на немските данъкоплатци. Той също така ще създаде специални френско-немски отношения, които ще отблъснат Германия от другите европейски страни.“

По думите на Гауланд, Макрон не може да поддържа реда в собствената си страна (предвид неспиращите протести), а този „неуспешен президент налага визии за бъдещето на Германия“.

„Едни специални германско-френски отношения само ще ни отдалечат от останалите европейци. Това торпилира точно същите европейски помисли, на които г-жа Меркел и г-н Макрон толкова интимно се позовават. Те изглежда подозират, че този ЕС ще се дезинтегрира в настоящата му форма“, казва още той.

Според Вайдел, договорът е неприемливо подчиняване на един избран канцлер на един бедстващ президент, а също и, че:

    - Макрон получава това, което иска – Германия се задължава да задълбочава икономическия и монетарен съюз – т.е. да трансферира и преразпределя богатството си;

    - на Макрон му се обещава по-добър и по-бърз достъп до парите на немските данъкоплатци за да може да продължава своята инфлационна политика и да субсидира изпълнението на предизборните си обещания. Той вече има разработени планове как да стане това и е получил овациите на немските традиционни партии;

    - Франция ще е печеливша и от засилването на сътрудничеството между въоръжените сили за нуждите на съвместните операции и консолидирането на европейската отбранителна промишленост – „чл.4 на договора отваря вратата за нови спорни развръщания зад граница – в Африка и за по-нататъшно разпродаване на германска технология под чадъра на доминираните от Франция джойнт-венчъри“;

    - мистерия е дали договорът ще бъде от полза на Германия в общоевропейски план, но „Това споразумение разширява пропастта с онези държави-членки на ЕС, които не желаят една френско-немска „европейска супер-държава“. Следователно, договорът от Аахен е не само излишен, но и контрапродуктивен“.

*******************

Така или иначе, независимо от съмненията и подозренията на политици и страни-членки от ЕС относно целите му, Договорът от Аахен е факт. В каква степен ще бъдат постигнати заложените цели и намерения в него, и как ще повлияе на по-нататъшния ход на развитие на ЕС, ще покаже бъдещето.

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още