Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

В международен план, новата 2022 година започва много интензивно. Разбира се, основното внимание е съсредоточено на очакваните преговори по исканите от Русия от САЩ и НАТО гаранции за нейната сигурност. 

Предложенията на Русия

Преди по-малко от месец, Русия (РФ) предаде на САЩ и НАТО проекти на споразумения, които МВнР на страната определи като „документи за осигуряване на правни гаранции на сигурността от страна на САЩ и НАТО“ - „Договор между Руската федерация и Съединените американски щати за гаранции за сигурност“ и „Съглашение за мерките за осигуряване на сигурността на Руската федерация и страните членки на Организацията на Северноатлантическия договор“. Официално, преговорите по тях ще започнат съответно на 10 и 12 януари.

От тогава има много коментари и изявления – на политици, експерти, журналисти … Независимо от безпрецедентният ход на РФ – публикуването на проектите преди началото на преговорите, твърде малко се говори за същността на тези предложения за рамкови договори, от които (ако бъдат приети) ще последват и редица други споразумения в сферата на международната сигурност. Това налага те да бъдат представени (макар и) накратко:

 05 01 2022 US NATO Russia 2

 

05 01 2022 US NATO Russia 5

 Основни общи особености на предложените от РФ проекти за Договор и Съглашение със САЩ и НАТО:

• Двата проекта са взаимно обвързани и допълващи се.

• По своя характер те са крайно максималистки. Повечето от предложените положения в сегашния им вид са неприемливи за държавите членки на НАТО, вкл. САЩ. Въпреки това, доколкото и най-лошите преговори са по-добри от крайно изостряне на противопоставянето и война, то те, както и представени „насрещни“ проекти от страна на САЩ и НАТО7, могат да станат основа за начало на преговори по разработването на споразумения за гарантиране на сигурността и на РФ, и на НАТО.

• Руските предложения реално подчертават първенстващата роля на САЩ, както по отношение на НАТО, така и по отношение на ЕС, който изобщо не е споменат и няма никаква роля в преговорите8. Това съответства на виждането на Москва за т.нар. „ограничен суверенитет“ и „сателитната“ (спрямо САЩ) роля на останалите страни от НАТО и ЕС и другите страни – техни партньори/съюзници от Европа, Средна Азия и Тихоокеанския регион.

• Предложенията доказват виждането на руското държавно ръководство за развитието на света - очертаващите три полюса Китай, РФ и САЩ.

• Предложенията очертават „червените линии“ на РФ.

Разбира се, предложените проекти трябва да се разглеждат в глобален контекст – те са обвързани с развитието на обстановката и взаимоотношенията (не само в отбранителната сфера) с други държави и региони (напр. Китай, Япония, Северна и Южна Корея, Индия, Турция, Пакистан, Израел, Иран, ситуацията около Тайван и др.).

Преговорите вече се водят

Самото обявяване на дати за начало на преговорите доказва, че те всъщност са започнали. Несъмнено, преговорите ще бъдат продължителни и трудни, а изходът от тях е непредвидим. Поне засега преобладават негативните тенденции.

За това свидетелстват и разговорите между президентите на САЩ и Русия – по принцип, такива са необходими, когато на предварителните, подготвящи преговорите разговори на експертно и дори министерско ниво са възникнали някакви спънки, за преодоляването на които е необходима намесата на държавните глави. Информацията за тях е крайно оскъдна и донякъде – противоречива. Ето какви са главните моменти в разговора на Байдън и Путин на 30 декември 2021 г.:

Според пресслужбата на Белия дом:

• Президентът на САЩ е призовал да бъде намалено напрежението около Украйна.

• САЩ продължават да следят руските сили и се подготвят за „каквито и да било решения на Путин по Украйна“.

• Американският президент е заявил, че НАТО ще укрепва своите сили и че на Украйна ще бъде оказана допълнителна помощ в случаи на ескалация.

• Байдън е заявил, че преговорите с Русия ще се водят от САЩ с участието на техните съюзници и партньори. Путин е изразил своето разбиране по това.

Според пресслужбата на Кремъл:

• Байдън ясно е заявил, че САЩ не възнамеряват да разполагат в Украйна ударни настъпателни оръжия.

• Путин е заявил на Байдън, че Русия ще се държи така, както биха се държали САЩ по осигуряването на собствената им сигурност.

• Байдън е отправил предупреждение за нови санкции, на което Путин е отговорил, че в такъв случай може да последва скъсване на взаимоотношенията между двете страни.

• Байдън неколкократно е подчертал недопустимостта на начало на ядрена война.

• Двамата президенти са се договорили да продължат диалога след началото на Новата година.

Според посланика на РФ в САЩ Анатолий Антонов9:

• Ситуацията във взаимоотношенията на РФ и НАТО е крайно опасна, като никой не трябва да се съмнява в решимостта на Русия да защити своята сигурност.

• Предложените от РФ проекти за гарантиране на сигурността не накърняват сигурността на САЩ и НАТО.

• За Русия, военното „усвояване“ на Украйна от държавите членки на НАТО представлява екзистенциална заплаха.

Историята показва, че при липсата на рамкови договори (за каквито реално настоява РФ), преговори, подобни на предстоящите, често са съпътствани от размяната на заплахи (дори ултиматуми) и голям брой изявления. В момента, заплахите са неприкрити. Скъсването на (дипломатическите) отношения на практика е последната стъпка в ескалацията на напрежението преди войната, която може да се води под една или друга форма и не непременно да е пряка. От друга страна, дори и обсъждането на недопустимостта на ядрена война, а също и безпрецедентното изявление на лидерите на ядрените държави за предотвратяване на ядрената война и недопускане на надпревара във въоръжаването10 са красноречив индикатор за това, до колко изострени и деградирали са отношенията между САЩ/НАТО и Русия11, а и с Китай.

Червените линии на Русия

Реално, „червени линии“ на Русия са взаимно свързани в единна система и включват разполагането на ракети с малък среден обсег на САЩ в Европа, увеличаването на постоянна основа на сили на САЩ/НАТО в близост до нейните граници и използването на територията на трети страни за разполагане на сили или въоръжение на НАТО (напр. – Украйна) и/или приемането им в НАТО.

Според руското държавно ръководство12, напрежението между РФ и НАТО непрекъснато се засилва, като САЩ с подкрепата на съюзниците от НАТО са започнали активни действия по модернизирането на тактическото ядрено оръжие и базите за неговото съхраняване в Европа, като в същото време е започнала подготовка на пилоти от неядрени държави за участие в операции с употребата на ядрено оръжие13. Напрежението се засилва от някои изявления на западни лидери, за готовността на страните от НАТО да използват ядрено оръжие14. Успоредно с това, Русия е обезпокоена и от последователното развръщане на сили на НАТО в близост до границите й.

Сред най-често цитираните от руски лидери и експерти по националната сигурност признаци за засилване на силите на ВС на САЩ и НАТО по начин, подобен на времето на Студената война и които според тях представляват пряка заплаха за РФ са:

• Придобиващото постоянен характер развръщане на Източния фланг на НАТО на конвенционални сили под формата на ротационна подготовка и провеждане на голям брой (вкл. предварително необявени) учения.

• Развръщането през есента на м.г. в Германия на 2-ра многодомейнна оперативна група15, основната ударна сила на която (възстановената през 2018 г. 41-ва бригада полева артилерия въоръжена с РСЗО – MLRS M270A1) вече взе участие в учения на територията на Норвегия.

• Реактивирането на разположеното в Германия 56-то артилерийско командване на САЩ (до 1991 г. то беше въоръжено с ракети „Pershing II“), разглеждано от РФ като подготовка за разполагане на ракети със среден и малък обсег в Европа.

Особено обезпокоително за Кремъл е възможното разполагане на нови ракети на САЩ на територията на Европа и най-вече в Източна Европа16 , с които по територията на Русия може да бъде нанесен „обезглавяващ“/„разоръжаващ“ удар. 

 05 01 2022 US NATO Russia 4

Приблизителен обхват и възможни цели на ракети, изстрелвани от територията на Полша

Новите ракетни системи, които САЩ биха могли да разположат в Европа17 и които по думите на руския президент Путин представляват за Русия „голяма опасност и заплаха“, включват:

 - Оперативно-тактически комплекс PrSM (Precision Strike Missile) с далекобойност над 500 км. Предназначен е да замени MGM-140 ATACMS и да влезе на въоръжение през 2023 г.;

- Ракетен комплекс със среден и по-малък обсег „Typhon“, който се очаква да влезе на въоръжение през 2025 г. Използва крилати ракети BGM-109 Tomahawk (далекобойност до 1 800 км.) и RIM-174 SM-6 Block IA (далекобойност по земни и надводни цели до 460 км.). Очаква се през 2026 г. да може да използва и нов вариант на ракета SM-6 – Block IB (с хиперзвукова скорост на бойната глава и далекобойност по земни и надводни цели до 740 км.).

- Хиперзвуков ракетен комплекс със средна далекобойност „Dark Eagle“ (по-рано известен като LHRW - Long-Range Hypersonic Weapon), който в момента преминава изпитания. Включва двустепенна боеготова ракета (AUR - All-Up-Round) с хиперзвуков, способен да маневрира планиращ блок C-HGB (Common Hypersonic Glide Body). Заявената далекобойност на ракетите е 2 775 км., което ще позволи от пускови установки в Западна Европа да бъдат поразявани цели дълбоко на територията на Русия, вкл. Москва.

На този фон, Русия предприема (или ще предприеме) съответните мерки, някои от които са в ход. Вече навлизат на въоръжение ракетният комплекс със стратегическо предназначение „Авангард“ (с хиперзвуков крилат планиращ боен блок) и хиперзвуковата авиационна крилата ракета „Кинжал“, завършват изпитанията на хиперзвуковата крилата ракета с корабно базиране „Циркон“. Разработват се и други хиперзвукови оръжия, като авиационната ракета с голяма далекобойност Х-95 и наземен ракетен комплекс с хиперзвукови ракети с голяма далекобойност. В СВ на РФ е завършено превъоръжаването на ракетните бригади от комплекси „Точка-У“ с комплекси „Искандер-М“, като вече се разработва ракетна система, която да подмени „Искандер-М“. Успоредно с това се разработва и сухопътен вариант на морската крилата ракета с голяма далекобойност „Калибр“. Започнало е доставянето на войските на зенитните ракетни системи С-500 „Прометей“, способни да поразяват и хиперзвукови цели летящи със скорост 7 км в секунда (повече от М=20), а до 2025 г. се очаква да започне навлизането на въоръжение на първите мобилни системи за стратегическа противоракетна отбрана С-550, които ще могат да прехващат бойни глави на балистични ракети. В разработка са и системи за РЕБ, които ще смущават системите за насочване на хиперзвукови летателни апарати в крайния участък на полета. На военно-теоретично ниво се разработват начини за противодействие на многодомейнните операции на САЩ/НАТО – посредством създаването на разузнавателно – ударни групировки на силите (войските) на ТВД, способни да сринат интегриран масиран въздушен удар на противника още в неговото начало.

Особено място в системата от „червени линии“ на Русия заема Украйна. Напоследък много се спекулира за „предстоящо нахлуване на Русия“ и дори бяха и все още се определят срокове за него, като някои от тях вече отминаха18. НАТО се опасява, че разполагането на руски войски „в близост“ до украинската граница е непосредствена подготовка за нахлуване. Други, свързана с Украйна тема е изявеното от Киев желание, страната да стане член на НАТО.

По принцип, основните виждания на САЩ, НАТО и ЕС са:

• Съществува „неписан консенсус“, че подкрепата и поддръжката за младата украинска държава, която се бори „на живот и смърт“, като отстоява своята демокрация и независимост от чужда агресия е морален дълг на западните демокрации.

• Всяка държава е свободна да прави независим избор за присъединяването си към съюзи (НАТО, ЕС).

• РФ, в противоречие с основен принцип на международното право, е променила със сила границите на независима Украйна, като е анексирала Крим и подкрепя „проруските сепаратисти“ в Донбас (непризнатите Донецка и Луганска народни републики - ДНР и ЛНР)19.

• Събитията, свързани с Украйна са основна причина и повод за налагане на поредица от дългогодишни политически, дипломатически, икономически санкции на РФ.

• Ново изостряне на ситуацията неминуемо ще доведе до ново, още по-голямо изостряне на отношенията между НАТО/ЕС и РФ. Ако се стигне до мащабна руска агресия (нахлуване) срещу Украйна, от страна на НАТО и ЕС ще последва незабавен и изключително твърд отговор. Официално не се съобщава в какво по същество би могъл да се изразява той, но президентът на САЩ съобщи, че няма да изпрати войски в Украйна, което на практика изключи пряка война между НАТО и РФ заради Украйна.

От друга страна, следва да се отчита, че изграденият стереотип за противопоставянето на демократична Украйна на авторитарна Русия се основава на приемането, че украинският народ е единен в своя стремеж към демокрация от западен тип и интегриране в Европа. Но това не е така. Украйна на съвременния етап е все още амалгама от противоречащи си и взаимоизключващи се ментални и политически виждания, които до голяма степен са предопределени исторически. На практика, евроатлантическата интеграция се подкрепя предимно от западните украинци - те са около 20% от населението, но формират преобладаващата част от политическия елит на Украйна след „революцията“ през 2014 г., в която играха решаваща роля. Иначе казано, влизането на Украйна в НАТО и ЕС (и противопоставянето на Русия), не е било и все още не е единна цел за „украинския народ“. То по-скоро е желано предимно от западните украински националисти, но е отхвърляно от по-голяма част от населението в източните части на страната. По думите на Дж. Биби, вицепрезидент на основания от президента на САЩ Р. Никсън „Център за националните интереси“ (САЩ), Украйна „не е нация, която се е измъкнала от лапите на тревожното си минало за да приеме европейските и западните ценности и да се влее в западните институции, а дълбоко разделена пост-съветска държава, която никак не успява да слепи свързана история от противоречащи си едно на друго парчета от империята“.

Поради всичко това, пряко или по-засилено косвено вмешателство в конфликта в Донбас или за връщане на Крим в никакъв случай не е проява на солидарност с украинския народ, а по-скоро подкрепяне на част от украинците в противопоставянето им с друга част от украинците с цел да им наложи собственото си самосъзнание. А това ще доведе до продължаване и ескалиране на конфликта и продължителна регионална нестабилност, която не е в интересите нито на ЕС и НАТО, нито на Русия.

Ситуацията в момента показва, че свързаните с Украйна „червени линии“ на Русия се свеждат до:

• Въпросът за връщането на Крим в състава на Украйна е „закрит“ и не подлежи на обсъждане, защото той е неделима част (субект) от състава на РФ.

• Всеки опит за използване на военна сила от страна на Украйна срещу Крим ще доведе до война между РФ и Украйна.

• Опити на Украйна за унищожаване на ДНР и ЛНР с използване на военна сила (ескалация на конфликта) ще доведат до засилване на помощта на РФ за тях, вкл. е възможна и пряка намеса със сила за защита на населението (руските граждани) там.

• Русия няма да допусне влизането на Украйна в НАТО или използването на нейна територия от сили на НАТО (т.нар. „усвояване на територия“).

От гледна точка на руското държавно ръководство, включването на Украйна в НАТО пряко ще изправи ВС на Русия срещу ОВС на НАТО и съществено ще промени съотношението на силите в региона в неизгодна за Русия насока. Разполагането на сили на НАТО на територията на Украйна (реално на украинско-руската граница) би лишило Русия от „буферна зона“, би намалило съществено стратегическата дълбочина (по права линия Москва е на около 400 км. от границата с Украйна) и би засилило военното противопоставяне в района на Черно море. Всичко това би наложило на РФ да задели нови, големи сили и средства (вкл. военни) за неутрализиране на тази заплаха за националната й сигурност.

Открит остава въпросът за същността на евентуална военна конфронтация (война) между Русия и Украйна. Руското военно ръководство разполага с много варианти20 – от нанасяне на киберудари, които (според западни експерти) могат да извадят от строя енергийните и комуникационни системи на Украйна, през нанасяне на съществени загуби на ВС на Украйна с удари на авиация и артилерийско-ракетни системи (вкл. и без преминаване на границата от сухопътни сили), действия на сили за специално предназначение, провеждане на ограничени настъпателни бойни действия до пълномащабна настъпателна кампания (с или без участието на Беларус).

Всичко досега показва, че руското държавно ръководство не би искало да се стигне до война и едва ли в близко време би я инициирало. Причините за това са много, като някои от тях са: общественото мнение в самата Русия (все още) разглежда Украйна като братска страна, голяма част от населението на което са етнически руснаци; ВС на Русия ще понесат съществени загуби в личен състав, въоръжение и техника; икономиката на РФ ще понесе значителни загуби (поради засилени/нови санкции от страна на Запада и необходимостта да бъде осигурявано населението на Украйна и възстановяването на страната от последствията на войната); окупирането на Украйна би довело до необходимостта от справяне с последваща съпротива/вкл. до водене на партизанска война от част от местното население (с подкрепата на страни от НАТО); нарастване на вероятността от военна конфронтация с НАТО и др. Поради това, провежданите през миналата година военни дейности от страна на Русия по-скоро могат да бъдат разглеждани като демонстрация на решителност, възможности и готовност за предприемане на действия за възпиране на НАТО и предотвратяване на подкрепата на Алианса за евентуални опити на Киев за силово решаване на конфликта в Донбас и връщането на Крим.

Какво предстои

Предстоящите преговори ще бъдат много напрегнати поради изострената обстановка и големите противоречия между страните. Можем да се надяваме, че тези противоречия, макар и бавно и трудно, ще бъдат преодолени. Ако това не стане, напрежението рязко ще се изостри и (образно казано) до конфронтация между НАТО и Русия ще остане една съвсем малка крачка. Преговорите ще бъдат съпътствани с поредица от блъфове, заплахи и … неизбежни компромиси и отстъпки. Не бива да се забравя обаче, че ситуацията много напомня на Карибската криза от 1962 г., когато в обхвата на разположените на територията на Куба ракети на СССР попада и намиращият се на около 1 800 км. Вашингтон и светът беше на прага на ядрена война. Москва е на по-малко от 1 000 км. от Полша …

Несъмнено, от страна на НАТО и САЩ ще бъде оказан натиск върху Русия, който ще е в съответствие с политиката на възпиране на Русия с прилагане на всички средства с изключение на пряко военно противопоставяне (война)21. Проблемът, пред който са изправени страните от НАТО (вкл. САЩ) е търсенето и намирането на границата, отвъд която няма връщане назад, когато руското държавно ръководство ще реши, че войната няма алтернатива. В тази връзка е добре да напомним две изявления на руския президент Путин: „Ако борбата е неизбежна, удряй пръв!“ и „Всеки иска да ни захапе някъде или да отхапе нещо от нас. Но те трябва да знаят, тези, които смятат да направят това, че ще им избием зъбите, за да не могат да хапят. Това е очевидно. И гаранцията е развитието на нашите въоръжени сили". А в близките няколко години, Русия ще има известно военно предимство, от което може да реши да се възползва22

По време на преговорите ще трябва да се отчита и реакцията на Китай. В Пекин едва ли „не се досещат“, че от техния ход и резултати ще зависи до голяма степен и развитието на все по-изострящите се отношения на Запада с Китай или образно казано, че те могат да бъдат „следващите“. Опасенията на китайското ръководство се подсилват и от по-голямото ангажиране на страни от НАТО (Франция, Германия, Великобритания) в Източна и Югоизточна Азия и сключването на пакта AUKUS. Всичко това по „естествен път“ ускорява и засилва партньорството между Русия и Китай, вкл. във военната сфера23. Не е ясно и дали при по-голямо ангажиране на НАТО (вкл. САЩ) в един военен конфликт във връзка с Украйна, Китай няма да се възползва от ситуацията за да „върне в родината Тайван“. Така или иначе, към момента Пекин до голяма степен подкрепя позицията на Русия.

Не е изключено, по време на преговорите да се стигне и до ескалиране на боевете в конфликта в Донбас. Президентът на Украйна В. Зеленски, който дойде на власт през 2019 г. с обещанието в най-кратки срокове да постигне мир в Донбас, в своето обръщение по повод Нова година обеща на украинските граждани, че през 2022 г. украинските военни „ще могат да си правят снимки в Крим и Донбас“. Рейтингът на Зеленски достигна минимални нива (под 17%), а наскоро в статия във в. „Ню Йорк Таймс“ той на практика бе обвинен в некадърност и провал във връзка с неговото обкръжение. В същото време, икономиката на Украйна изпитва големи затруднения и остър недостиг на енергийни източници (газ и въглища)24. В страната се засилва недоволството от социално-икономическите условия. На този фон, ескалиране на конфликта в Донбас би отклонило общественото мнение и би наложило на Запада да увеличи своите помощи за Украйна и (по необходимост) – подкрепата си за управляващите в Киев.

В крайна сметка, независимо от хода на предстоящите преговори, те ще потвърдят тенденцията за блоково разделение в един нов, многополюсен свят и ще поставят началото на формирането на нов световен ред …

 Екип на ЦИОС

 

 ________________________________________________________________________

Страни по този Договор са САЩ и РФ.

Хартата на ООН – тук е запазен текстът от оригиналите на двата проекта.

Участници в Съглашението са страните членки на НАТО и РФ.

Въздушното пространство над международни води.

На тази дата на срещата на НАТО в Париж е подписан „Основополагащ договор за отношенията, сътрудничеството и сигурността“, очертаващ сътрудничеството между НАТО и Русия.

Тук е запазен терминът от оригинала, публикуван от МВнР на РФ – „Договор“, а не „Съглашение“.

За такива, поне засега няма официална информация.

Независимо от заявените от представители на ЕС искания за включване в преговорите между САЩ и РФ.

Бивш заместник-министър на отбраната и на външните работи на РФ.

10 От 3 януари 2022 г. по руска инициатива.

11 Според много експерти, реална е заплахата сегашната криза да достигне нивото на Карибската криза от 1962 г. или до близката до нея (макар и малко известна у нас) криза през 1983 г., при която през ноември с.г. по учението „Able Archer 83“ ОВС на НАТО отработват воденето на война с използване на ОМП (до пълно ядрена война с удари по териториите на страните от Варшавския договор) – в началните етапи на учението държавното ръководство на СССР е разглеждало възможността, то да е началото на реална ядрена война.

12 Напр. – изявления на министъра на отбраната С. Шойгу от октомври м.г.

13 Според Кремъл, това е пряко нарушаване на Договора за неразпространение на ядреното оръжия.

14 Напр. изявлението на Анегрет Крамп-Каренбауер (тогава министър на отбраната на Германия), че в случай на необходимост, НАТО е готово да използва сила срещу Русия, вкл. и ядрено оръжие (изпреварващ ядрен удар).

15 Multi-Domain Task Force (MDTF). Създават се в съответствие с утвърдената в СВ на САЩ концепция за водене на „многодомейнни операции“ (Multi-Domain Operations). MDTF са гъвкави по своята структура (в зависимост от ТВД за който са предвидени) маневрени елементи на ниво театър на военните действия, предназначени за синхронизиране на високоточните ефекти и високоточния огън във всички домейни (на суша, на море, във въздуха, в космоса и в киберпространството) срещу мрежите на противника ограничаващи достъпа и маньовъра (A2/AD2) и по този начин осигуряващи на собствените обединени сили възможността да изпълняват своите задачи, произтичащи от оперативните планове. Напр. руските сили в Калининградска област се считат за приоритетна цел, която трябва да бъде неутрализирана в началния период на войната за да бъде осигурен достъпа и маньовъра на силите на НАТО в Прибалтика и Източна Балтика. Във ВС на САЩ са предвидени пет MDTF, от които две са в процес на създаване – 1st MDTF (за Индо-тихоокеанския ТВД, предимно срещу Китай), 2nd MDTF (Европейски ТВД и Африка). Очаква се създаването на още три MDTF – още една за Тихоокеанския ТВД, една за действия в Арктика и една за глобално действие (в зависимост от хода на войната).

16 На 16.12.2021 г. заместник-министърът на външните работи на РФ С. Рябков заяви, че разполагането на американски ракети близо до руските граници може да доведе до повторение на Карибската криза, а също и че подобни планове на НАТО са „тревожен фактор и елемент на дестабилизация на обстановката, не само на европейския континент, но и в Евроатлантика“.

17 Засега не е известно, как ще стане разполагането на новите ракетни комплекси на САЩ – първо в Тхоокеанския регион (срещу Китай и руския Далечен Изток), първо в Европа или успоредно. Вероятно това ще стане в зависимост от геополитическата ситуация.

18 Напр. Коледа, 25 декември, в навечерието на Нова година или първите дни на 2022 г.

19 Въпросът за принадлежността на Автономна република Крим, ДНР и ЛНР към Украйна и законността на проведените в тях референдуми за независимост (подобно на този за независимостта на Косово, която не е призната от Украйна) е изключително сложен и спорен, като позициите на много страни са диаметрално противоположни. Той би могъл да бъде предмет на отделно изследване и няма да бъде разглеждан тук. Реалностите са, че от гл.т. на Русия, Република Крим е субект в състава на РФ, териториите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР са извън контрола на Украйна (войната там продължава вече 8-ма година), а към юли 2021 г. около 639 000 от около общо 4 млн. човека население са граждани на РФ.

20 Те също могат да бъдат предмет на по-специализирано и пространно изследване.

21 Повече информация по тази тема може да бъде намерена в материала „Как да се противопоставим на Русия и Китай“.

22 По изявление на генерал Дейвид Томпсън, първи заместник-командващ по космическите операции на САЩ „Ние не сме толкова напреднали, колкото китайците или руснаците, от гл.т. на хиперзвуковите програми“.

23 Това включва съвместно патрулиране на стратегически бомбардировачи в района на Тайван, провеждане на съвместни военни учения, а по изявление на руския президент Путин – и съвместната разработка на нови, високотехнологични оръжия.

24 По изявление на бившият шеф на украинската държавна компания „Нафтогаз“ А. Коболев от 3 януари, при ситуация, идентична с тази през първото тримесечие на 2020 г., при оптимистичен вариант, правителството на страната ще трябва да „намери“ между 3 и 6 млрд. долара за да могат да бъдат закупени и внесени необходимите количества природен газ. При негативният вариант (дори и да бъде осигурено финансиране), при низки зимни температури, страната няма да може да внесе необходимите й количества газ от страни от ЕС. Това ще наложи, Украйна да „взема“ (т.е. – да краде) от транзитирания за ЕС руски газ, което на свой ред ще доведе до незабавно прекратяване на сключения през декември 2019 г. договор с Газпром за транзитиране на природен газ и ще ускори пускането в действие на газопровода „Северен поток-2“.

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още