Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

През последните години ЕС беше изправен пред много предизвикателства в сферата на сигурността и отбраната – конфликти, нелегалната миграция (миграционния натиск), тероризма, кибератаките, пандемията от COVID-19 и др. Никоя от страните от ЕС не може сама да се справи с тях и поради това, особена важност придоби интеграцията в сферата на отбраната - чрез изпълнението на поредица инициативи.

Наближава и решителната фаза на преговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, част от който ще бъде заделен и за развитие на отбранителните способности (ОС) на Съюза.

Поглед назад

Крайъгълен камък на интеграцията в отбраната е Глобалната стратегия на ЕС, която очерта глобалната роля на Съюза, като същевременно определи защитата на европейските граждани за един от ключовите му приоритети. Виждането за необходимостта от стратегическа независимост и интеграция на ЕС в отбраната се реализира чрез три основни отбранителни инициативи – Европейски отбранителен фонд (EDF), Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) и Координирания годишен преглед на отбраната (CARD). Всички те са свързани и взаимно влияещи си, като общата им цел е създаването и поддържането на нови, по-добри общи ОС и обща иновативна и конкурентноспособна европейска отбранителна и индустриална база (ЕОИБ).

29 10 2020 PESCO 1

Схема 1: Създаване на ОС на ЕС и ЕОИБ

Най-общо (Схема 1), Глобалната стратегия на ЕС определя приоритетите в сферата на отбраната, които се осъществяват, като:

  • CARD изяснява необходимите (недостигащи) отбранителни способности на ЕС и потенциалните възможности за сътрудничество/съвместни действия за тяхното създаване и поддържане.
  • EDF може да предостави средства, стимулиращи съответните проекти за изследователски и развойни дейности и създаването на необходимата индустриална база.
  • PESCO осигурява обвързващи (правни) рамки за реалното сътрудничество в операциите и създаването/поддържането на отбранителните способности.

В рамките на PESCO (участват 25 от общо 27 страни – без Дания и Малта) от Съвета на ЕС са приети общо 47 проекта по военното сътрудничество и в областта на отбранителната промишленост – 34 през 2018 г. (17 на 6 март и 17 на 19 ноември) и 13 на 12 ноември 2019 г. Всеки един от тези проекти се осъществява от различен брой страни от ЕС, като една или няколко от тях са координатори. Страните-участнички в даден проект могат да се договорят относно присъединяването на други страни – както действителни участници, така и със статут на наблюдатели. Действията на страните по линия на PESCO стават в рамките на ежегодно отчитани национални планове за изпълнение.

През 2020 г. в рамките на PESCO няма да бъдат включени нови проекти – страните се споразумяха да се съсредоточат върху осъществяването на досега приетите проекти.

Най-активно в PESCO е участието на Франция, която е водеща страна в 10 проекта и участва в 21 (10/21), следвана от Италия (9/17), Испания (2/22) и Германия (7/9). Десет от страните са водещи в 1 проект и участват в 2 до 10 други проекти.

България участва в 5 проекта – Европейска мрежа от центрове за подготовка на шофьори, Надграждане на системата за морско наблюдение, Мрежа от логистични хъбове в Европа и поддръжка на операции, Военна мобилност и Модулен елемент за развръщане за подводни интервенции, по който България е координатор. Освен това, страната ни е със статут на наблюдател в други 3 проекта – Европейско медицинско командване, Пакет от военни способности за развръщане при бедствия и Огнева поддръжка от закрити позиции.

Националният план по PESCO е междуведомствен документ, като се изготвя от министерство на отбраната. Той (по отговор на министър Каракачанов на питане в Народното събрание) е част от Националния план за достигане на разходите за отбрана 2% от брутния вътрешен продукт до 2024 г. Предвидените за изпълнение на PESCO средства са класифицирана информация и не са публично достъпни.

Реалностите в PESCO

Според Договора за ЕС, основната цел на PESCO е да осигурява воденето на операции, изискващи широк спектър от военни способности. По подразбиране се очаква, че най-големите страни от ЕС ще извършат по-дълбока интеграция (вкл. в отбранителната индустрия), като така ще се осигури създаването на нови съвместни военни способности и осъществяването на големи европейски програми в областта на въоръженията.

За съжаление, (поне засега) това не се случва. По-голяма част от проектите по PESCO усилват общите военни възможности на ЕС само до известна степен и при това – непряко.

Над половината проекти включват създаването на иновативни отбранителни технологии и въоръжения - повечето от тях са планирани и започнати още преди PESCO и на практика бяха „вкарани под шапката му“ единствено с цел да бъде ускорено осъществяването им. Някои проекти ще имат съществено значение – напр. програмите за голям европейски дрон (EURODRON), който се очаква да стане основна такава платформа в армиите на страните от ЕС след 2025 г. и разработването на малки безпилотни (без екипаж) сухопътни и морски средства. Очаква се, осъществяването им да доведе до напредък в технологичните възможности, както и да даде съществен тласък на оперативното сътрудничество посредством съвместно придобиване на тези системи, хармонизиране на съответните доктрини и др.

Около 1/3 от проектите по PESCO включват сътрудничество в: подготовката, военните учения и увеличаването на оперативната съвместимост на армиите на страните посредством хармонизиране на доктрините, процедурите, нормативната база; логистичното осигуряване; засилване на военната мобилност посредством премахване на правни и инфраструктурни пречки; унифициране на оборудване и техника и др. Разбира се, за да бъдат постигнати по-значими и видими резултати в тази насока, ще бъде необходимо доста продължително време.

За четирите години на съществуването му, постигнатото по линия на PESCO беше обобщено в приетата на 15 юни 2020 г. Препоръка на Съвета на ЕС за оценка на напредъка. Тази оценка се основава на годишния доклад за състоянието на осъществяването на PESCO, представен от Върховния представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност на 15 април 2020 г. и в съответствие с националните планове за изпълнение на участващите страни:

„Счита се, че по-голямата част от 47-те проекта, които са в процес на изготвяне в рамките на ПСС, допринасят за изпълнението на приоритетите за развитие на способностите на ЕС, като 24 от тях са пряко, а 12 непряко свързани с постигане на целите по отношение на способностите с висока степен на въздействие. Три проекта вече са достигнали начална оперативна способност, а 23 са планирани да я достигнат в периода 2020-2023 г. Същевременно повече от две-трети (по-точно 30) от проектите, включително някои, които са били вече утвърдени през март и ноември 2018 г., остават на идеен етап.“

Резултатите са показателно „разнопосочни“ – от една страна, държавите участващи в PESCO са станали доста по-заинтересовани от засилването на развитието на сътрудничеството в отбраната вътре в самия ЕС, от друга страна обаче, инициативите/проектите (поне засега) не са дали съществени резултати от оперативна/военна гледна точка.

За това, че има съществени проблеми, говори и фактът, че за разлика от доклада на Върховния представител през 2019 г., над 90% от съдържанието на доклада му през 2020 г. не са достъпни за гражданите на ЕС.

В PESCO се наблюдават и някои съществени слабости, като:

  • Малко са проектите, осъществяването на които би довело до прякото увеличаване на количеството на силите, които са на разположение на ЕС – повечето проекти се отнасят за малки сили (напр. съвместни подразделения от шофьори или команден елемент за силите за специални операции).
  • Много от проектите са предназначени да подпомогнат само започването на операциите или са с непряко значение – напр. създаването на каталог на силите, които са най-добре подготвени за операциите.
  • Недостатъчни са общите критерии за обективна оценка на действията на страните за привеждане на техните отбранителни системи в съответствие с тези на останалите партньори.
  • Липсата на достатъчна готовност на страните да окажат съществена подкрепа (вкл. и с участие) на операциите на ЕС.
  • Недостатъчната ангажираност на страните да променят (оптимизират) своята стратегия за придобиване на оръжия/военно оборудване с цел стратегическо подпомагане на европейската отбранителна (оръжейна) промишленост.
  • Националните планове по PESCO са твърде общи и въпреки че са задължителни, неизпълнението им на практика не може да доведе до някакви правни или политически последици/санкции.

Проблемното бъдеще на PESCO

Проблемите и предизвикателствата, които трябва да бъдат решени от страните в PESCO са много. Някои от най-важните трябва да намерят своето решение до края на годината. Основният въпрос е, дали (особено в светлината на продължаващата пандемия от COVID-19), инициативите (и съответно – проектите) в сферата на отбраната все още представляват ключов приоритет за Съюза като цяло.

Парите - преди пандемията се предвиждаше (през периода 2021-2027 г.) EDF да разполага с около 13 милиарда евро, но сега се предлага те да бъдат намалени на малко над 7 милиарда евро (според някои предложения – на 6 милиарда), което представлява значително съкращаване (с около 46% до около 54%). При тази ситуация, инвестициите в отбранителния сектор (вкл. за развитие и внедряване на нови технологии) и отбранителните способности на ЕС могат значително да бъдат намалени/ограничени. За сравнение – бюджетът на DARPA (агенцията към министерството на отбраната САЩ, която се занимава с развитие на нови отбранителни технологии) за 2020 г. е над 3 милиарда евро.

От друга страна, необходимостта страните от ЕС да заделят значителни (допълнителни) средства за борба с пандемията от COVID-19 и последствията от нея, съвсем реално може да доведе до неизпълнение на ангажиментите им да увеличат до 2% от своя БВП своя принос по линия на НАТО, което поставя на още „по-заден план“ увеличаването на разходите им по PESCO и EDF.

При настоящата ситуация, почти сигурно е, че в бъдеще ще бъдат заделяни все по-малко средства за отбранителния сектор на ЕС.

Участието в PESCO на трети страни също може да доведе до маргинализиране на отбранителния капацитет на ЕС. Това са страните-членки на НАТО, които не са членове на ЕС (САЩ, Великобритания, Норвегия и др.). В ЕС все още няма постигнат компромис по този въпрос. От една страна, участието на такива - мощни в отбранителния сектор - страни в проекти по PESCO би могло да подпомогне осъществяването на значително по-големи такива и би засилило сътрудничеството между ЕС и НАТО (за даването на такъв „специален достъп“ особено силно настояват САЩ). От друга страна, обаче участието на компании от страни извън ЕС в PESCO-проекти би могло да доведе до „изтичането“ на европейски фондове (от EDF) към тях, а това е нещо, с което Съветът на ЕС едва ли ще се съгласи.

Участието на страни от ЕС в отбранителни инициативи и проекти извън правната рамка на ЕС също води до ограничаване на възможностите по сътрудничеството в отбраната в Съюза, вкл. и използването на наличните способности.

Това участие е доста съществено – напр. като водената от Франция Инициатива за европейска интервенция (с участието на 13 страни); създаването на нови съвместни подразделения (като транспортна авиоескадрила) от Франция и Германия; Съвместните експедиционни сили (CJEF) на Великобритания и Франция и др. Подобна е и ситуацията в отбранителната промишленост – развитието на програмите по създаването на изтребител 6-то поколение става в рамките на два международни консорциума (FCAS – Франция, Германия и Испания и Tempest – Великобритания, Италия и Швеция); Франция и Германия планират създаването на нов основен боен танк и др.

Основните мотиви за подобно (извън ЕС, а и НАТО) сътрудничество се заключават в относително по-лесното постигане на договорености (с участието на две или няколко страни) – незадължителния консенсус в ЕС/НАТО и във възможностите за участие на Великобритания. Стремежът към този вид сътрудничество води до търсенето на нови формати - подобни напр. са идеите (засега доста общо и „смътно“ формулирани) за създаването на „Съвет за европейска сигурност“. Те, обаче пораждат доста основателни опасения за засилване на напрежението или дори – разделението, както между Европа от една страна и САЩ и Канада от друга, така и вътре в НАТО и ЕС.

Сценарии за развитие

PESCO (самостоятелно и в съвкупност с EDF и CARD) от една страна се явява мощен инструмент за по-нататъшно засилване на сътрудничеството и интеграцията в ЕС, като от друга – развитието му е функция от състоянието на Съюза и протичащите в него процеси и съответно представлява индикатор за единството и сплотеността на ЕС. Освен чисто „вътрешните“ (общи и национални) фактори, върху развитието на ЕС (вкл. и на отбранителното сътрудничество) голямо влияние оказват и взаимно свързани външни фактори, най-важните от тях са:

  • Политиката на САЩ и отношенията ЕС – САЩ. Предстоящите президентски избори ще определят външната политика на САЩ по отношение на Европа поне за следващите няколко години. Ако те бъдат спечелени от сегашния президент Д. Тръмп, може да се очаква, че настоящият подход на Белия дом към международните отношение и в частност – към ЕС (а той е доста негативен) ще се запази. В случай, че президент на САЩ стане Дж. Байдън, то вероятно може да настъпят някои (дори съществени) изменения и този подход да бъде по-позитивен, което ще представлява доста „рязък завой“. Не само настоящият негативизъм и изолационизъм, но и неустойчивостта („люшканията“) във външната политика на САЩ, би трябвало да накарат европейските лидери да продължат и засилят движението на ЕС към стратегическа независимост, самостоятелна външна политика и военно-политическа стратегия.
  • Отношенията между ЕС и Великобритания – особено в светлината на все повече очертаващата се „раздяла без сделка“, която ще окаже голямо влияние върху нивото и особеностите на стратегическите отношения между Лондон и Брюксел.
  • Състоянието на НАТО и взаимната връзка/отношения между НАТО и ЕС – особено предвид последните противоречия и противопоставяния между страни от ЕС и Турция, а също и все по-бързото отдалечаване на Анкара от основополагащите ценности и принципи на ЕС и НАТО.
  • Отношенията с Русия и Китай, Иран и др. страни, където има доста реална възможност ЕС да се окаже изправен не пред „Европа - от Ванкувър до Владивосток“ (каквато я виждаше генерал Де Гол), а пред „мощна Евразия от Пекин до Санкт Петербург“.
  • Конфликтите и изострящата се обстановка в непосредствена близост до ЕС и граничещи с него страни; миграционният натиск; настоящата пандемия (а и напълно възможните бъдещи пандемии); глобалните промени в климата; екологични катастрофи и др.

Очертават се четири основни сценария за бъдещето на PESCO:

 29 10 2020 PESCO 2

Схема 2: Сценарии за развитие на PESCO

„Ние от квартала“

В стратегически план в ЕС продължават процесите на разделение (Европа на „много скорости“) и засилване на центробежните процеси. В него се обособяват повече или по-малко „силни“ групи или самостоятелно действащи страни, които обаче не могат сами да осигурят своята сигурност в сферата на отбраната. Липсва единство, сплотеност и независимост във външната политика и ЕС (като цяло) и страните/групите по-отделно продължават да са изцяло зависими в сферата на отбраната от САЩ и НАТО („консуматори на сигурност“). Това води до постепенното маргинализиране и „затихване“ на общите отбранителни инициативи на ЕС, вкл. и PESCO.

Слабият отбор на силните играчи

Този сценарий е до голяма степен подобен на предходния. В ЕС се оформят относително силни страни/групи страни, които се опитват да водят повече или по-малко самостоятелна външна политика (вкл. и опити за налагане на обща политика на ЕС) и до голяма степен индивидуално успяват да осигурят собствената си сигурност в сферата на отбраната. Това усилва стратегическата независимост на ЕС, но поради даване на пълен приоритет на националните интереси, тя не може да достигне до степен, която да позволи на Съюза да играе наистина самостоятелна роля в глобален мащаб. В стратегически план, този сценарий също води до постепенно маргинализиране и „затихване“ на общите отбранителни инициативи на ЕС, вкл. и PESCO.

Олимпийски надежди

Този сценарий отразява в най-голяма степен текущата ситуация в областта на международните отношения и отбранителната сфера. Не се очертава - в близките няколко години - ЕС да стане до голяма степен стратегически независим, но тенденцията към засилване на единството и сплотеността на ЕС очертават тази възможност и подпомагат развитието и прилагането на единна военно-политическа стратегия. Общите отбранителни инициативи на ЕС, вкл. PESCO са приоритетни и получават мощен тласък за бъдещо развитие.

Шампионът

В момента, в стратегически план този сценарий е възможен единствено като продължение на предходния и следователно е доста по-отдалечен във времето. ЕС е до голяма степен единен, сплотен и стратегически независим във външната си политика и силен в сферата на отбраната. Общите отбранителни инициативи на ЕС, вкл. и PESCO са приоритетни и играят водеща роля за осигуряването и поддържането на необходимите отбранителни способности.

***

Създаването и поддържането на отбранителните способности на една страна, а още повече – на един съюз като ЕС – е продължителен и изискващ огромни ресурси процес, който често налага вземането на непопулярни решения. През следващите дни и месеци европейските лидери ще трябва да направят стратегически избор, който ще предопредели до голяма степен не само съдбата на инициативите на ЕС в сферата на отбраната (EDF, PESCO и CARD), но и ще очертае пътя, по който ще се развива ЕС далеч отвъд хоризонта на следващия бюджетен период 2021 г. - 2027 г.

Предстои да видим, кой ще е избраният сценарий и дали PESCO няма да се превърне в „хартиен тигър“ …

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още