Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Бригаден генерал Валентин Цанков о.р.

Когото и да попитате в България коя е най-близката държава за нас, българите, ще получите еднозначен отговор – Македония. Разбира се, Македония вече е Северна Македония (от 12.02.2019 г.), макар че жителите на тази държава с по-малко от 30 години история трудно свикват с новото й име.

Впрочем, ние, българите също трудно привикваме към новото име на държавата, било то поради традиционното схващане на географското понятие на областта Македония, било поради историческото наслагване в паметта на борбите и войните за национално обединение, включващи по-голямата част от територията на съвременната държава, или поради съмненията дали името, включващо „Северна“, няма и друг подтекст.

Независимо дали правим някои от тези асоциации или други, близки до тях, усещането за близост е подкрепено и от произхода на голяма част от съвременното българско население, свързан с Македония. Изследвания сочат, че почти всеки трети българин има поне един предшественик в рода си, бежанец или преселник от Македония. Не са редки случаите след промените, в които българи възстановяват роднинските си връзки в Македония. Българското самосъзнание и произход са основен аргумент за искане и получаване на българско гражданство от македонци, жители на Северна Македония.

Българо-македонският спор за Северна Македония

Българо-македонският спор има няколко измерения, които включват спора за езика, историята на Северна Македония от Средновековието до наши дни, историческото наследство на Македония след разпадането на Османската империя, населението и македонската идентичност.

Спорът за езика

Този спор не е от вчера, но в последните години се изостри във връзка с политическото решение на Северна Македония за излизане от самоизолацията, в която страната сама попадна при 10-годишното управление на македонската десница ВМРО-ДПМНЕ (2006-2016 г.). С идването на власт на социалдемократическата партия на Македония в коалиция с т.нар. албански партии в Македония (май 2017 г.) бе поет ясен курс към евроатлантическа интеграция на страната. Тя изисква решаване на редица въпроси, вкл. тези, свързани с добросъседските отношения на Северна Македония. В конкретния случай засягат пряко въпроса с непризнаването от българска страна на македонския език, както и азбуката му, като израз на писмената му форма.

Македонската азбука се ражда през 1945 г., непосредствено след приключването на Втората световна война. Азбуката е приета официално от АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) през същата година, след съгласието, дадено от Централния комитет на Югославската комунистическа партия. Това става с подкрепата на Коминтерна и Сталин. Азбуката е разработена от македонистите Блаже Конески, Крум Тошев и Круме Кепески. Круме Кепески (впрочем, роден като Крум Кепев през 1908 г. в гр. Прилеп) е автор и на първата граматика на македонски литературен език, излязла през 1946 година. За основа тримата приемат не българската, а сръбската фонетична азбука на Вук Караджич, както и книгата на Кръсте Мисирков „За македонцките работи“, писана през 1903 г. В тази книга широко се обсъжда идеята за обособяването на южните славяни (тогава населяващи географската област Македония, доста по-широка от територията на днешна РС Македония) в народност, отделна от българската, както и обосноваването на това отделяне от етнографска, историческа и лингвистична гледна точка. От политическа гледна точка се прокарва една нова за времето си идея за етнически македонски сепаратизъм, като се прави подробен анализ на събитията преди, по време и след неуспешното Илинденско-преображенско въстание, като в голяма част вината за неуспеха му е хвърлена на българските власти. Описан е един изключително динамичен и в същото време трагичен период от историята на България и Балканите. От друга, лингвистична, с това, че е една от първите книги, написани на македонско (централно) наречие.

Македонската азбука се основава на разговорните диалекти от районите на Битоля и Велес, близки до българския език. Предвид това, че българският стандартен (книжовен) език се основава предимно на източните български диалекти, за македонците това се явява достатъчно различие и повод битолският диалект да бъде приет и утвърден като друг език.

Македонската азбука съдържа 31 букви, както следва:

Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ѓѓ, Ее, Жж, Зз, Ѕѕ, Ии, Јј, Кк, Лл, Љљ, Мм, Нн, Њњ, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Ќќ, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Џџ, Шш

Неприсъстващите букви в българската кирилица са:

ѓ – гь       ќ – кь       ѕ – дз       џ – дж      љ – ль    њ – нь      ј – й, ь

Под влиянието на Сталин и решенията на Коминтерна по това време, както и опитите за реализиране на идеята за създаване на Балканска федерация, България признава македонския език, като отделен от българския. След разрива в политическите отношения между Тито и Сталин (1948 г.) съветската политика на „Македония за македонците“ отпада и твърденията за съществуването и признаването на македонския език, съответно и македонска азбука, приключват. Това е и преломният момент, от който България прекратява признаването на македонският език и впоследствие счита същия за български диалект или западна писмено-регионална норма на българския език, по определението на БАН, дадено през 2019 г.

Отстъплението от българска страна с признаването на македонския език, макар и за кратък период от няколко години, дава възможност на югославските власти да продължат политиката си за промяна на националното самосъзнание на българското население в тогавашната Съюзна република Македония. В периода между двете световни войни Югославските федерални власти, особено при прехода от Кралството на сърби, хървати и словенци към Югославия, създават нова административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия (1929 г.) - Вардарска бановина. Бановината е създадена с ново административно-териториално деление в новонаименованата държава Югославия и утвърдена с първата Югославската конституция от 1931 година, заменила Видовденската конституция от 1921 година.

 

22 10 2020 Macedonia
Карта на Вардарска Бановина (Кралство Югославия) с административен център Скопие (1931 г.).

Бановината включва цялата територия на днешна Република Северна Македония, част от днешно Косово (районите на Призрен и Прищина), поречието на Българска Морава (Враня и Лесковац) и част от Западните покрайнини – Босилеградско и Трънско, общо взето територии, населени предимно с етнически българи. Тях ги причисляват към новосъздадената и измислена за целта нова етническа група – „южни сърби“. Целта е ясна – изтръгване на българското самосъзнание до корен, претопяване на местното българско население чрез сърбизиране и прекъсване на всички нишки с българщината и България.

Политическата ситуация след изтеглянето на българските войски от Македония през есента на 1944 г. се използва от федералните власти на СФРЮ за окончателно решаване на „македонския въпрос“ и замяната на неуспялата политика на сърбизиране чрез македонизиране на българското население в Македония. Резултатите от тези действия са в полза на сръбския шовинизъм и за сметка на българския национален и държавен интерес. Налагането на политическа линия от югославското ръководство е приложена с особена решителност и безкомпромисност, стигащи до кървава разправа с българите в Македония, говорещи родния си български език. С особена жестокост югославските власти се отнасят с българите в Македония, подпомагали българската администрация и войска от Корпуса, дислоциран в Македония в периода 1941-44 г.

В голяма степен усилията на югославското държавно ръководство са насочени към езика, отчитайки неговата роля като елемент за национална идентификация, и чиято смяна дава възможност за промяна на собствената националност. Идентификацията с езика е ключова за определяне на националната идентичност, проявяваща се с особена сила на Балканите. Българо-македонският дебат в днешно време е белязан със силно политизиране и вече се е превърнал в спор за националните идентичности, от който произтичат и сериозните различия в позициите на двете страни.

Българска позиция по македонския език

Българската позиция остава ясна към днешна дата, независимо от тона и категоричността, с които е заявявана през различните исторически периоди след 1948 г. По-важното е, че тя винаги е била свързана с нивото на българо-югославските политически отношения, а след 1991 г. с българо-македонските отношения.

Въпросът с произхода на македонския език, съответно и българския език (за македонската страна) стига назад във времето чак до обсъждане на етническия произход на създателите на първата българска азбука (глаголица) - братята Кирил и Методий. Нерешен въпрос е „националният“ характер (доколкото по това време може да се говори за нации) на средновековната, а по-късно и ренесансова литература на целия регион. В България културата от тези периоди се приема единствено като българска, за което сочат и многобройните исторически паметници и артефакти. Мнозинството от българския народ, в т.ч. политическите и интелектуални елити, вярват, че в цялата географска област Македония е имало само един регионален език и той е бил български.

Сегашните разлики с македонския език се обясняват с няколко причини. Първата и най-важна е влиянието, което сръбският език като официален език на СФРЮ (по-това време наричан сърбо-хърватски) оказва върху местния български в Македония в продължение на повече от 7 десетилетия. Следва да добавим принудителните и рестриктивни административни мерки на югославските власти, като забрана да се говори на български, съпроводено с налагане на санкции и тормоз, и училищното обучение, провеждано на официалния за СФРЮ сърбо-хърватски език. Друга причина е навлизането на чуждиците във всеки един език. Независимо от консервативния характер на всеки език, с течение на времето в него се появяват нови думи (чуждици), които се приемат в някои случаи директно, без превод, а в други – се превеждат. Затворените общности също имат свой „принос“ в архаичното звучене на местните езици и това отдалечава говорите в различни географски области, какъвто е случаят с България и Македония.

Говоренето на един и същи език се приема като основание да се счита, че хората са с една и съща етническа принадлежност. Това схващане води до разбирането, че тези хора принадлежат към една и съща нация. За българите това е българската нация. Игнорира се факта, че българите в България и тези в Македония отдавна не представляват хомогенна група, най-вече поради принадлежниостта им към различни, макар и съседни държави. Политическа ориентация на България и СФРЮ през тези 70 години, различните икономически условия, в които живеят в двете страни, допринесоха за промяна на условията на живот и развитие на обществото. В политически, икономически и културен план България и СФРЮ вървяха по различни пътища. Така бе оказано достатъчно влияние върху националната идентичност на българите в Македония, в която се вмества и преплита местният език.

Смяната на политическия курс на Македония след 2017 г. отвори път за сключване на „Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония“ (подписан на 01.08.2017 г.) и „Окончателно споразумение за разрешаване на разликите, описани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за прекратяване на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните“, подписано между Македония и Гърция (17.06.2018 г.). Споразумението между Македония и Гърция е по-известно като „Преспанското споразумение“, с което се реши близо 27-годишния спор за името на Македония. Македонските власти се съгласиха с приемането на новото име на страната – Република Северна Македония, след безпрецедентен натиск от САЩ и твърда позиция, отстоявана от гръцките правителства през целия този период, независимо от кой политически спектър са. Македонците се отказаха от претенциите си за наследници на Македонската държава от времето на Филип II и Александър Велики и присвояването на древноантичната македонска история. С това гръцките изисквания бяха удовлетворени напълно и по-важното скрепени с ясни текстове в междуправителствения договор между Северна Македония и Гърция.

Не така стои въпросът със спорните теми за национална идентичност, общата история и македонския език в договора между Северна Македония и България. В голяма степен те бяха оставени за решаване на по-късен етап от създаденото по Договора Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония, известна като съвместната българско-македонска комисия. Още към момента на подписването на Договора между Северна Македония и България този подход бе критикуван от историци, политици, дипломати и специалисти по българо-македонските отношения. Основната критика бе заради прехвърлянето на политически отговорности върху комисия с други правомощия и функции. Резултатите от тази недалновидна и компромисна политика, граничеща с необяснима наивност и доказваща зависимостта на българското правителство и МВнР от външни фактори, са налице и днес. Те доведоха до поредното отстъпление от адекватна защита на българския национален интерес при наличие на ярки и категорични доказателства, исторически свидетелства и артефакти.

Позиции на академичните и научни среди по спора

През 2019 г. Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) публикува свое становище по вижданията си относно произхода, исторически и езикови „аргументи“ в защита на официалния език на Македония. МАНИ прие „Харта за македонския език“, с която го определя като отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия, определян като "македонски". С тези действия властите в Северна Македония се опитаха да въздействат върху Европейската комисия да се съгласи с формулировката "македонски език" в действащото си Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Северна Македония и ЕС.

Това бе повод Събранието на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките (БАН) да обявят официална позиция по повод Становището на събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Според БАН тази харта не отговаря на научната истина. Три института на БАН - Институтът за български език, Кирило-методиевския научен център и Институтът за исторически изследвания, са изказали категоричната си позиция, че "Хартата за македонския език" на МАНИ не се основава на научната истина, поради което не се приема изразеното твърдение за съществуването на македонския език като отделен език.

В становището на Института за български език на БАН е ясно е записано, че: "Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места не е имало компактно население различно от българското, нито различен език от българския". "Хартата за македонския език" на МАНИ се приема като пореден опит за подмяна на лингвистичната и историческата истина.

Според Кирило-методиевския научен център, проблемът с македонския език се е появил заради сръбската пропаганда през 60-те и 70-те години на XX век. Един от първите използвал „македонски” вместо „български” за определяне характера на славяноезичното население в земите на днешна Северна Македония, е попадналият под силно сръбско влияние Георги Пулевски.

Институтът за исторически изследвания категорично обяснява процеса на създаване на нормата на македонския език в периода 1944–1945, върху основата на местни диалекти, за които се е смятало, че географски са достатъчно отдалечени от България и същевременно достатъчно далеч от българския книжовен език.

Прилага се и сериозен лингвистичен аргумент на общия ни език - неговата аналитичност. Тя представлява характерно качество, отличаващо българският от всички останали славянски езици. Българският език (вкл. диалектите в Македония) е единственият аналитичен сред славянските езици. Експертната оценка е, че единствено българският език притежава членна (задпоставна) форма, единствено той е загубил някога развитата си падежна система, единствено той образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателните, някои съществителни и глаголи с частиците по-(+думата) и най-(+думата), единствено той има двойно лично местоимение и др.

Македонизмът - доктрина и идеология в основата на спора

Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, които са в основата на измислената македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, съществували от античната епоха до наши дни.

Най-точно определение на македонизма дават проф. Пламен Павлов и македонският писател Младен Сърбиновски в книгата си „Македонизмът: триумфът на нищото“ – „Македонизмът наистина е триумф на нищожността, на практика на отсъстващата реалност, на универсализираната глупост“.

С подписването на Преспанското споразумение с Гърция, от македонизма отпадна цял дял, касаещ съществуването на македонско самосъзнание през ранната античност, теория, изцяло измислена, и непочиваща на каквито и да основателни исторически аргументи, факти и доказателства.

През средновековието, Римската и Византийската империя, по време на Българското и Сръбското царство, както и през Османския период на владеене на Балканите няма следи от съществуването на отделна македонска идентичност или език. Местното православно население в земите на днешна Северна Македония е част от т. нар. Рум миллет (религиозна общност в Османската империя, обхващаща източно-православните християни, които имали свои автономни административни учреждения). Султански ферман от 1680 г. различава в Рум миллет гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и българи (булгар). Никъде не фигурира или да се споменава националност „македонци“. В началото на XX век идеите на македонизма започват да се разпространяват от шепа интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Тези идеи стават популярни сред българското население в региона след неуспешното Илинденско въстание, в периода между Първата световна война и края на Втората световна война.

През 30-те години на 20 век сърбите насърчават македонистите, разбирайки, че развитието на македонизма може да ограничи силното българско влияние в Македония. Сърбите гледат на македонизма като надеждно средство за успешна антибългарска пропаганда в Македония. Това, от своя страна, дава шанс за спечелване на нови територии под трайна сръбска доминация.

След Втората световна война, македонистката идеология става официална доктрина в Социалистическа република Македония и налага там македонско национално съзнание и език, подменяйки българското самосъзнание. Започва процесът на изграждане нов македонски етнос и македонска историография, кодифициран е новият македонски език.

Македонизмът придоби поле за още по-голяма изява по време на 10-годишното управление на ВМРО-ДПМНЕ (2006-2016 г.), с министър-председател Никола Груевски. В стремежа си за утвърждаване на „хилядолетната история“ на Македония, правителството на Груевски стартира скъпоструващи проекти за отразяване на „античната слава“ на Македония. В столицата на Македония бе стартиран грандиозен проект „Скопие 2014“, който така и не беше реализиран докрай. В центъра на Скопие все още могат да се видят сгради по проекта, оставени на етап груб строеж, които вероятно никога няма да бъдат довършени. Централен елемент от проекта е гигантски по размери паметник (висок 23 м. и тегло 30 т.) на Александър Велики в центъра на Скопие. След подписването на двустранния договор с Гърция и отказа на македонската страна от древната антична „македонска“ история от времето на Александър Македонски, статуята придоби ново неангажиращо име – „Воин на конь“. Като цяло кампанията по „антиквизация“ на македонското общество през тези години предизвикваше насмешка и подигравки сред местното население и чужбина. На същия централен площад е поставен огромен паметник на цар Самоил (така е изписано името на паметника), създаваща впечатление у чуждите туристи, непознаващи историята, че това е македонски цар от 10 век, владетел на „македонското царство“ и предшественик на съвременните жители на Северна Македония. Статуи на български , царе, поети, революционери, книжовници са поставени на пешеходни мостове в близост до Каменния мост в центъра на Скопие, създаващи впечатление, че са част от „македонската“ средновековна и възрожденска история“. Сред тях се виждат Никола Вапцаров, Гоце Делчев, Даме Груев, цар Гаврил-Радомир, цар Иван-Владислав, св. Йоаким Осоговски, Петър Делян, Георги Войтех и др.

По време на управлението на Груевски, и особено след смяната на властта в Македония през 2016 г., към него са отправени тежки обвинения за провеждане на враждебна външна политика, особено към съседните България и Гърция, следствие на която страната е попаднала в изолация във външнополитически план. В основата на тази политика стои македонистката идея, а резултат от провежданата политика е насажданият език на омраза към България и българските граждани, открито враждебна пропаганда и дезинформация. След падането от власт, Груевски е обвинен в злоупотреби с финансови средства от държавния бюджет, в т.ч. израходваните за непосилния за Македония проект „Скопие 2014“, изграждан с взет държавен заем и изплащан досега от данъкоплатците. Неговата партия, ВМРО-ДПМНЕ, макар и с нов лидер, но отново в опозиция, продължава да изразява открита националистическа антибългарска позиция и е важен фактор в насърчаването на антибългаризма.

Позиции на САЩ и ЕС

Евроатлантическата интеграция на Северна Македония не е само желание и едностранна инициатива на страната. Тя е съпроводена от подкрепата на други държави и съюзи, чиито интереси са свързани с приобщаването на потенциални нови членки.

Така например САЩ имаха интерес от утвърждаване на американските интереси в Югоизточна Европа чрез приемане в доминираната от тях организация на НАТО на нови членки като Албания и Северна Македония. Наред с решаването на процедурни въпроси, формулирани в План за действие за членство на Северна Македония в НАТО, постигането на тази цел следваше да реши редица политически въпроси. Един от тях минаваше през осигуряване на подкрепа от странките-членки на НАТО, в т.ч. България. Предвид особеностите в българо-македонските отношения и нерешените въпроси за националната идентичност и езика в Македония, както и традиционно враждебното отношение на македонските власти и СМИ към България, българските правителства дълги години поддържаха пасивна политика спрямо Македония. Провеждаше се политика на мълчание, сякаш проблемите не съществуват или пък обяснението беше, че не е дошъл моментът за разрешаването им, а оптимистите се надяваха на фактора време за решаването им. Проблемите не се решиха от само себе си, но от България бе поискана незабавна подкрепа, като тя не бе обвързана с интереса й, както и налагаше компромиси, подкопаващи българските позиции и игнориране на историческите свидетелства. Политическата подкрепа от страна на България бе получена чрез оказване на влияние и натиск от страна на САЩ върху българското правителство. Този натиск ускори придвижването на въпроса с подписването на „Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония“. По този начин бе реализиран замисълът на САЩ за укрепване на южния фланг на НАТО чрез приемането на Северна македония в НАТО и затваряне на кръга около Сърбия, основен и единствен съюзник на Русия на Балканите.

След решаването на единия приоритет от евроатлантическата ориентация на Северна Македония – приемането й за член на НАТО, се пристъпи към втория – интеграцията й в ЕС.

Подготвителният период за приемане на страна-кандидат за член на ЕС е значително по-сложен като процедури и по-продължителен като времетраене на преговорния процес, отколкото този в НАТО.

На 22 март 2004 г. Република Северна Македония (тогава БЮРМ) подаде молба за членство в ЕС. След като на 9 ноември 2005 г. Европейската комисия даде положително становище на молбата, през декември 2005 г. Европейският съвет предостави на Северна Македония статут на страна-кандидатка.

В периода 2009 – 2016 г. Европейската комисия няколко пъти отправя препоръки за започване на преговори за присъединяване с Република Северна Македония към ЕС. През 2015 г. и 2016 г. препоръките бяха обвързани с условие за постигане на съществен напредък в изпълнението на „неотложните приоритети за реформи“.

Въпросът за започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС стана отново актуален след подписването на междудържавните договори с България и Гърция и особено след като на 24 март 2020 г. министрите по европейските въпроси в ЕС дадоха политическото си съгласие за започването на преговори за присъединяване с Албания и Република Северна Македония. На 25 март т.г. заключенията относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране с двете страни бяха приети и на 26 март Европейският съвет ги одобри.

В началото на м. декември 2020 г. предстои провеждането на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС. Особено активна за ускоряване на процеса за започване на преговорите е Германия, чието председателство на Европейския съвет, изтича в края на декември т.г. От германска страна идва и натиска върху българското правителство да не блокира започването на преговорите със Северна Македония. В началото на м. октомври т.г., в отговор на настоятелното искане от македонска страна за определяне на конкретна дата за провеждане на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС, германският министър на външните работи Хайко Маас потвърди, че преговорите със Северна Македония са приоритет за европейското председателство на Германия. Михаел Рот, държавен министър на Германия по европейските въпроси счита, че България въвежда допълнителни критерии и условия към Северна Македония, които не фигурират в заключенията на Европейския Съвет. Рот счита, че е „в интерес на всички държави-членки, особено тези, които са техни близки съседи, да дадат европейска перспектива, за да превърнат региона в място на мир, стабилност и помирение“.

Дълго време започването на преговорите с Албания и Северна Македония беше отлагано заради различията в позициите на страните-членки от ЕС. Франция, покрепена от Нидерландия и Дания, призоваваше страните-членки да забавят процеса заради забавените реформи в двете страни и необходимостта от допълнително време да покрият съответните стандарти на ЕС. Други страни от ЕС настояваха за ускорен процес по присъединяването им с оглед намаляване на растящото политическо и икономическо влияние на Русия и Китай в държавите от Западните Балкани.

Съвместна мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония

Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония бе създадена в резултат на подписания на 1 август 2017 г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.

Състои се от 7 члена от всяка една от двете страни, изтъкнати учени, историци, лингвисти и познавачи на проблемите за обсъждане.

От българска страна съпредседател на Комисията е проф. д-р Ангел Димитров (дипломат и историк), а от македонска - проф. д-р Драги Георгиев (директор на Института за национална история от Университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие).

На Комисията е възложена задачата да разреши съществуващите различия у двете страни по отношение на исторически събития и личности. Първоначално Комисията създаде впечатление за постигнат напредък в обсъжданите въпроси по време на 8-те си заседания, провеждани на ротационен принцип в София и Скопие. Беше постигнато съгласие за общо честване на Св. св. Кирил и Методий, Свети Наум Преславски, Свети Климент Охридски, цар Самуил (признат с компромисната формулировка „легитимен представител на Българското царство“, а не български цар), Григор Пърличев.

Проблемът с работата на Комисията беше заложен с необоснования компромис, направен от българска страна с текстовете в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Бе подписан документ, в който основополагащи въпроси в българо-македонските политически отношения бяха оставени за решаване от учени от двете страни. Така Комисията бе натоварена с решаване на въпроси извън историческите свидетелства, в режим на ограничени пълномощия и зависимост от държавните ръководства в двете страни, политическа целесъобразност и външен натиск. Както се оказа по време на последното заседание на Комисията, македонските представители посочиха, макар и негласно, и друг решаващ фактор за поведението им – отношението на македонското общество към решаване на обсъжданите въпроси и очакваната негативна реакция, в случай, че бъдат направени отстъпки. Опасенията им са базирани на евентуални обвинения от страна на крайните македонисти, че предават македонските национални интереси. Оказва се, че историческите свидетелства не струват нищо, нито пък могат да бъдат аргумент пред общественото мнение и нагласа, създавани години наред отвън и отвътре, с помощта на собствения политически елит.

Заложеният проблем в Договора се прояви при обсъждането от Комисията на личността на Гоце Делчев през ноември 2019 г. Непреодолими различия в позициите между двете страни доведоха до блокиране на работата на Комисията, в резултат на което протоколът от последното заседание не беше подписан. Работата на Комисията бе спряна в продължение на близо 10 месеца като причини за това се изтъкваха политическата криза в Северна Македония, довела до предсрочни парламентарни избори, както и настъпилата епидемиологична криза, свързана с Ковид-19. Междувременно бяха направени изявления от страна на членове от македонската част на Комисията, в т.ч. от съпредседателя от македонска страна проф. Драги Георгиев, с които се прави отстъпление по договорени вече теми. Такъв е случаят с постигнатото съгласие по историческата роля на цар Самуил. Последната редакция от македонска страна излиза от постигнатото съгласие и сега за тях Цар Самуил е „средновековен владетел на Балканския полуостров“. Т.е. българският елемент е изхвърлен и видимо той няма отношение към Цар Самуил. Не помага и фактът, че останалият в историята противник на Самуил от византийска страна – император Василий II е наречен от летописците „българоубиец“ заради жестокото отношение към пленените самуилови войници, които ослепява след битката при с. Ключ.

Няма никакъв напредък по постигането на разбирателство по въпроса за мястото в македонските учебници на общото ни историческо минало, ясно разписано в Договора. За нито една от така наречените общи исторически личности, които Македония си е присвоила с цел доказване на македонската идентичност, не са променени текстовете в учебниците, по които подрастващото поколение македонци учат. С това продължава процесът на „промиване на мозъци“ и политиката на изграждане на националната идентичност в Северна Македония, основана на македонизма. Разминаването между обещания и постигнати резултати от Комисията доведоха до изостряне на тона на политическо ниво между България и Северна Македония.

След официални предупреждения от страна на българското правителство, че Комисията трябва да възстанови своята работа, бе насрочено поредното й заседание в Скопие на 15 и 16.10.2020 г.

Прегледът на работата на Комисията показа скромни резултати, постигнати на това заседание. С изключение на частично обсъждане на ролята на светите братя Кирил и Методий, честването на празника на 24 май, обявен наскоро като български празник на българската азбука и култура, ползването на кирилицата и др. в тази връзка, не бе постигнато съгласие по нито един от планираните за обсъждане и решаване въпроси. Темата за Кирил и Методий е единствената разгледана от Комисията от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която е постигната обща позиция.

Не бе постигнат напредък по признаване идентичността на личността на Гоце Делчев, въпрос, за който се счита, че е нерешим на този етап. Съществува мнение, че личността на Гоце Делчев е вплетена от македонските политици в съвременното разбиране на македонизма, заради което те не са готови да признаят категоричните факти и свидетелства от личния му живот, на роднините му и съратниците по борба.

Не бе подписан и протокола от последното заседание на Комисията в София, състояло се през ноември 2019 г., с което проблемът с видимия напредък на работата се задълбочава.

Неотстъпчивата позиция на македонските политици и в частност на членовете на македонската част от двустранната Комисия се обясняват с опасенията им, че признавайки историческата истина за редица събития и исторически личности могат да доведат до оттегляне на доверието на македонската общественост, манипулирана в продължение на дълъг период време, и оттам загуба на властта. Като верижна реакция автоматично ще отпадне измислената македонска идентичност, окуражавана от същите амбициозни политици, които накараха народа на Македония да се идентифицира като пряк наследник на македонската империя от времето на Филип Втори и Александър Македонски. Митът рухна, но тази „загуба“ не насърчи македонистите да се откажат от останалата част митове, основа на съвременната македонската историография. Създаването на съвременна Македония в по-голямата си част е резултат от историческите процеси, настъпили в тази част на Балканите. За тях „заслуги“ имат домогванията и интересите на други международни фактори от времето на разпада на Османската империя, британските, френски, германски и руски интереси. Българският интерес е в основата на организацията на македонските борби за национално освобождение, но през перспективата за присъединяване на етническото българско население към България. Отричането на българския фактор в организацията на национално-освободителното движение в Македония, по подобие на това, изграждано от Левски в преди Освобождението, финансирането му и снабдяването с оръжие от тогавашното българското правителство, е опит за тежко изкривяване на истинските процеси.

Намесата на България по време на Втората световна война на страната на Оста и глобалните процеси, настъпили след нея, също допринесоха за идентификацията на Македония като нещо, отделно от България, и подготвиха формирането й като самостоятелна държава след разпада на Югославия. Тази нова държава имаше нужда от признание, изразяващо се в легитимиране на „собствени“ македонска история, македонска нация, македонски език. България, като страна от губещата коалиция през войната, бе посочена като удобен враг, към който се насочиха обвиненията за окупация на Македония, останали и експлоатирани до днес най-негативни определения за ролята на „бугарскиοτ фашистички окупатор“. Всичко това се използва и днес.

Стартиране на преговорите Северна Македония – ЕС

След по-малко от 2 месеца се очаква провеждането на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС, с която да се даде начало на преговорите. Това е ключов момент за Северна Македония и европейското й бъдеще.

Прекъсването на работата на двустранната Комисия, липсата на индикации за прогрес в българо-македонските политически отношения, основаващи се на Договора между двете страни, протакане решаването на конкретни пунктове от Договора, продължилата в предизборния период и след това антибългарска пропаганда, както и компромисите, правени досега, очаквано доведоха до втвърдяване на тона от българска страна. Допълнителен повод бе даден от опитите на европейски институции да неглижират българската позиция по отношение на македонския език и македонската нация. Препоръките в доклада на ЕК (началото на м. октомври т.г.) за напредъка на Северна Македония да спазва двустранните договори и да продължи да поддържа добросъседските си отношения с Гърция и България не повлияха на работата на двустранната Комисия по време на последната среща в Скопие.

Българското МВнР изпрати Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС и на процеса на асоцииране и стабилизиране, като преди това българският парламент одобри с Декларация от всички политически партии в българския парламент Рамковата позиция, приета от правителството на Република България на 9 октомври 2019 г.

От гледна точка на българската държавност бяха извършени всички необходими действия за подкрепа на Северна Македония за започване на преговорите в ЕС. В същото време втвърдената позиция, изразена от българска страна по време на срещата на външните министри на двете страни и като цяло в българско-македонския политически и дипломатически диалог, дава надежди, че ще бъде защитен българският национален интерес и историческа истина. Предстоящите седмици до 11 ноември, когато се очаква среща на двамата министър-председатели, ще покажат дали от България отново ще бъдат направени необосновани компромиси под въздействие на външнополитически фактори.

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още