Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Мариела Стоянова

Последните събития в България налагат разработването на текуща (моментна) оценка на състоянието на националната сигурност и на рисковете за нея. Тези рискове са многопосочни и многостранни, а факторите, които ги генерират ги правят взаимно свързани и влияещи си. Това затруднява предвижданията и оценките за тях и респективно увеличава неопределеността и несигурността - особено по отношение на очакванията за тяхното възможно развитие до криза, вкл. и до сблъсъци и насилие.

17 07 2020 State Crisis3В момента, рисковете пред националната ни сигурност не са свързани толкова с възможна външна агресия, а по-скоро с нестабилност, произтичаща от сериозни икономически, социални и политически трудности, вкл. лошото състояние на икономиката; устойчивото обедняване на все по-голяма част от населението; засилване на неравномерното разпределение на националното богатство между различните слоеве на обществото; неспособността и/или нежеланието на държавата (държавните институции) да функционира в унисон с очакванията/исканията на мнозинството граждани; борбата за власт; демографските проблеми; състоянието на етническата и религиозна среда; екологичните проблеми; корупцията/друга криминална престъпност и др. Към тях се добавят и външни проблеми – световната икономическа криза; състоянието и ситуацията в ЕС и НАТО; регионалните рискове за сигурността; пандемията COVID-19; нелегалната миграция; международният тероризъм; развитието на ситуацията в граничещи с България и близко разположените до нас страни и др.

Признаци (индикатори) за ранно предупреждение

Признаци (индикатори) за възможна криза имаше отдавна. Критичните индикатори са показани в матрица и отразяват единствено негативни тенденции за развитие на ситуацията по отношение на стабилността на държавата.

17 07 2020 State Crisis4

Матрица на критичните индикатори за ранно предупреждение за криза

 Кратка обща оценка на критичните индикатори за ранно предупреждение

  • Независимо от непрекъснатите твърдения за „процъфтяване“ на българската икономика, през последните години тя постепенно (без резки скокове), но устойчиво се влошаваше. За това допринесоха много фактори, въздействието на които придоби рутинен характер. Към тях могат да бъдат отнесени силната зависимост на бизнеса от публичните поръчки и фондовете от ЕС; „обръчите“ от приближени до управляващите фирми; високата степен на корупция (особено при възлагането на публичните поръчки); „фаворизирането“ на отделни сектори в икономиката и дори – на отделни фирми; размиването на границите (до сливане) между законодателна, изпълнителна и съдебна власт (вкл. до принизяване ролята на парламента); неспособността/нежеланието на правоналагащите държавни институции и органи (вкл. съдебната власт) да осигурят върховенството на закона, равнопоставеността (пред закона и сигурността) на гражданите и бизнеса - особено на малкия и средния бизнес; голямата и все по-засилваща се липса на свобода и независимост на медиите. Всичко това доведе до задълбочаване на социалното неравенство при непрекъснато обедняване и засилване на социалната уязвимост на все по-големи големи слоеве от населението, намаляване на външните инвестиции и изтегляне на бизнес извън България. Кохезионните фондове не бяха използвани ефективно за подготовката на националната икономика за периода след прекратяването им. Външните фактори също се отразиха негативно – в частност: вътрешната ситуация в ЕС в условията преди излизането на Великобритания от Съюза; засилващият се изолационизъм; политически обусловените санкции и други въздействия върху икономиката; изострящото се противопоставяне на икономическите интереси на ЕС, САЩ, Китай, Русия, Турция; миграционната криза и регионалните конфликти в близост до ЕС.
  • Влошаващата се икономическа и социална ситуация доведе до изостряне на политическите борби в България – както между „традиционните“ партии, така и вътре в самите тях. „Откъсването“ им от по-голяма част от гражданите и фокусирането им върху междупартийни, вътрешнопартийни, междуличностни, политически и икономически борби доведе до срив в доверието към тези формации (с нарастване на т.нар. „мълчаливо мнозинство“) и до необходимостта от създаване на нови политически субекти, които да отразяват исканията и вижданията на гражданите.
  • В последните години непрекъснато нарастваше и намесата на външни сили във вътрешнополитическия и икономическия живот на страната. От една страна това е следствие от общата ситуация на засилена борба за влияние в глобален мащаб, в Европа и особено на Балканите, а от друга – неустойчивата и податлива на външно влияние международна политика на управляващите, често кристализираща до липса на позиция и съглашателство (независимо от националните интереси), противоречивост, многопосочност и опити за използването й като инструмент във вътрешнополитическите борби (вкл. и вътрешнопартийните).
  • Въпреки че по отношение на междуетническите и междурелигиозните отношения България е относително стабилна, налице са редица обезпокоителни признаци - свързани преди всичко с опитите т.нар. „етническа карта“ да бъде използвана във вътрешнополитическите борби за придобиване (удържане) на политическо и икономическо влияние/власт, като включват и „купуване на гласове“ на етническа основа, търсене на електорална подкрепа на етнически и религиозен принцип, неравенство пред закона на основата на етническа/религиозна принадлежност вкл. до толериране на криминални прояви. Всичко това създава условия за възможно изостряне на междуетническите и междурелигиозните отношения, изолация и прояви на национализъм и ксенофобия сред всички етнически и религиозни общности в страната.
  •  Като цяло, дейността на държавните институции не отговаря на изискванията на българските граждани, а до голяма степен и на международните ангажименти на страната, вкл. в рамките на ЕС и НАТО. В резултат, те са с изключително ниска степен на доверие в обществото (а често и в международната общност). Сред основните причини са политически и икономически обвързаности и зависимости, високото ниво на корупция, „шуробаджанащината“, нарушаването на правата на гражданите и законите от страна на институциите, а често и „симбиозата“ им с криминални структури до степен, отговаряща на „христоматийното“ определение за мафия.
  • По отношение на проблемите с екологията и демографските проблеми, България образно казано е „в окото на бурята“. Масовото обезлюдяване, устойчивата емиграция на млади хора, силното застаряване, високата смъртност и неравномерното икономическо развитие на отделните региони се комбинират с миграцията към големите градове – в частност, София. Силно негативна е и ситуацията по отношение на околната среда – тя се характеризира с непрекъснати скандали относно замърсяването на въздуха, почвата и водите, а също и по отношение на „заобикалянето“ на забраните и ограниченията за строителството в защитени зони – често „в полза“ на икономически, политически и лични интереси.

 ***

Признаците за ранно предупреждение за предстояща криза бяха до голяма степен (умишлено) игнорирани от управляващите и държавните институции. Това доведе до бездействие, което, не само че не неутрализира негативните тенденции, но и задълбочава рисковете, които постепенно еволюират към комбинирана криза – икономическа, социална и политическа, която държавата - в сегашното й състояние - не е способна да управлява в интерес на гражданите.

 

Ще колабира ли държавата?

За да бъде направена оценка на вероятността за колапс на държавата (държавността) в България и достигане до прояви на насилие в настоящия момент (първата десетдневка на юли 2020 г.) е необходим анализ на 3 основни групи индикатори - свързани и взаимно влияещи си (показани на Схема 1, където по-важните и определящи са в червено).

Разработването на поредица такива „моментни снимки“ на ситуацията очертава тенденциите за нейното развитие.

17 07 2020 State Crisis1

 Схема 1 – Индикатори, използвани при оценката на моментното състояние

Анализът на състоянието на общите индикатори и тенденциите за тяхното очаквано развитие е представен в матрица на индикаторите (към първата десетдневка на юли 2020 г.). Оценката им е в степени от 1 до 10, като 10 е най-голямата степен на негативно влияние за дестабилизиране на държавността (държавата). Тенденциите за очакваното им развитие са показани със знаците: „↑“ – влошаване, „→“ – устойчиво и „↓“ – понижаване (отслабване).

За оценката на всеки един от показаните индикатори са използвани голям брой други (съставни) индикатори.

17 07 2020 State Crisis5

 Матрица на индикаторите към първата десетдневка на юли 2020 г.

 Някои факти към оценката на общите индикатори

  • Доверието на гражданите в държавните институции е ниско (под 50 %), а оценката за тяхната дейност е негативна – с изключение на президентството и президентът Румен Радев.

17 07 2020 State Crisis6

Забележка: Използвани са данни от социологически проучвания на агенциите „Галъп Интернешънъл“ и „Тренд“ от периода февруари – юни 2020 г., които не отразяват ситуацията след избухналите скандали в края на юни и началото на юли т.г.

 Изострянето на ситуацията в началото на юли 2020 г. засили поляризацията в обществото и непрекъснато променя отношението на гражданите към институциите и отделните лидери. Засега няма данни от нови проучвания на общественото мнение, но дори и да има такива, голямата динамика в развитието на ситуацията би предопределила тяхната моментна достоверност. Като цяло, преобладават негативните нагласи и тенденцията е към понижаване на доверието в законодателната, съдебната и изпълнителната власти при запазване или дори известно повишаване на доверието в президента.

  • Състоянието на икономиката на страната се влошава.

По данни на НСИ, някои от ключовите показатели към края на юни 2020 г. са:
  - доверие в промишлеността: -9.6;
  - доверие на потребителите (за І-вото тримесечие на 2020 г.): -41.8;
  - оборот в търговията на дребно: -14.6 към края на март и -19.9 към края на април.

  • Продължава тенденцията за обедняване на населението.

По данни на НСИ към края на април 2020 г. някои балансови оценки са:
  - финансово състояние на домакинствата през последните 12 месеца: -31.0;
  - очаквания за финансовото състояние на домакинствата за следващите 12 месеца: -22.7;
  - обща икономическа ситуация в страната през последните 12 месеца: -51.5;
  - очаквания за общата икономическа ситуация в страната през следващите 12 месеца: -36.2
  - инфлация през последните 12 месеца: 49.7;
  - инфлационни очаквания за следващите 12 месеца: 42.1;
  - предимство да се правят основни разходи за предмети с дълготрайна употреба в настоящата ситуация: -50.5;
  - намерения за извършването на основни разходи за предмети с дълготрайна употреба през следващите 12 месеца: -36.4;
  - оценка на настоящата ситуация за спестяване: -51.6;
  - очаквания на потребителите по отношение на спестяванията през следващите 12 месеца: -69.2;
  - оценка за бюджета на домакинствата: -8.8;
  - намерения за закупуване на кола през следващите 12 месеца: -81.1;
  - намерения за покупка или за построяване на жилище (вила) през следващите 12 месеца: -90.4;
  - намерения за изразходване на голяма сума пари за подобрения в дома (централно отопление, санитарни възли и т.н.) през следващите 12 месеца: -74.4.

  • Разходите за издръжка на населението продължава да растат.

 По данни на Института за социални и синдикални изследвания:
  - необходимите средства на месец за издръжка на 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца са 2 517 лв. (осреднените стойности на издръжката на живота за 1 лице от 4-ри членно домакинство е в размер от 629 лв.);
  - за София необходимите средства за издръжка на живота за 4-ри членно домакинство са 3 312 лв. (осреднени стойности за 1 лице – 828 лв.);
  - през ІІІ тримесечие на 2019 г. нетният размер на средната работна заплата е 969 лв. – с около 23% по-ниско от необходимото за издръжка на живота на 1 лице (1 322 лв. за София - с около 20% по-ниска от реално необходимия разполагаем доход).

  • Населението на страната намалява, обезлюдяването се засилва.

Очакванията са, че до 2035 г. населението на България ще намалява приблизително с по около 200 000 човека на всеки 5 години. Продължава миграцията (предимно на хора в трудоспособна възраст) от селата и малките градове към по-големите градове, което засилва обезлюдяването на цели райони.

  • Засилва се недоверието в разпространяваните от медиите новини.

Според проучване на Институт „Ройтерс“ общото доверие в новините през тази година е 33% - 7 пункта спад в сравнение с предишния доклад. България три (поредни) години заема 111 място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“ от общо 180 страни.

 ***

Недоволството от сегашното и очакваното състояние на страната и неспособността на държавата да осигурява просперитета на гражданите обхваща все по-голяма част от населението и генерира нарастващо напрежение и противопоставяне спрямо управляващите (политическите и икономически елити) и съществуващия модел и форма на управление. Сред тях се затвърждава (до степен на убеждение) виждането, че представителната демокрация у нас е загубила своята „представителност“ и държавата (държавните институции) реално се е откъснала от нацията, като е станала „държава на мафията“ (на елитите). На практика, т.нар. „социален договор“ вече е изчерпан и не функционира.

Текущото състояние и тенденциите за развитие на общите индикатори показват, че България е изправена пред съществен риск от остра криза, която може да доведе до насилие и/или колапс на държавността, което респективно представлява сериозен риск за националната сигурност.

 

Варианти за развитие

Възможните варианти за развитие на текущата ситуация са показани на Схема 2.

17 07 2020 State Crisis2

Схема 2 – Варианти за развитие на ситуацията към първата десетдневка на юли 2020 г.

 

Вариантите за развитие на ситуацията са три, като всички те водят до отхвърляне на съществуващия и приемане на „нов модел“ на управление на страната с демократизиране на държавата (нов социален договор):

Първи вариант - „най-безболезнен“ и представляващ най-малък риск за държавността и съответно – за националната сигурност е управляващите елити (държавата) да отстъпят пред исканията на гражданите, което би довело до мирен преход към нов модел на управление и демократизиране на държавата.

Втори вариант, който се основава на стремежа на управляващите елити (държавата) за запазване на сегашното статукво. Представлява евентуално временно помиряване посредством „договаряне“ с недоволстващите граждани на частични отстъпки, постигнати посредством някакви форуми (кръгли маси, участие на представители на обществеността и опозицията в различни съвети, комисии, работни групи и др.). Такова решение на проблемите е палиативно и „повтаряне“ на сегашната ситуация е – само въпрос на време. Още повече че, „успехът“ на подобни опити зависи до голяма степен от готовността на гражданите да участват в тях и да излъчат легитимни свои представители, на които се доверяват. Не трябва да се игнорира и негативният опит от предишни подобни „договаряния“ („кръглата маса“ в началото на прехода в България).

Трети вариант - също се основава на стремежа на управляващите елити (държавата) за запазване на сегашното статукво, но включва използването на насилие.

По принцип, повечето български граждани са склонни да търсят мирно решаване на проблемите, но игнорирането на техните искания и опитите за „задушаване“ на протестите им, както и „залъгвания“ с палиативни решения на (част) от проблемите може да доведат (предизвикат) тяхното радикализиране. Ескалирането на напрежението/насилието в по-голяма степен зависи от реакциите на управляващите елити на гражданското недоволство и готовността и решимостта им да използват силови структури/насилие срещу гражданите.

До силово противопоставяне от страна на гражданите и сблъсък с управляващите (държавата) може да се стигне при неуспех на втория вариант на развитие на ситуацията и/или като реакция на опити от страна на управляващите да наложат силово запазване на статукво, вкл. диктатура. Независимо от това, колко, какво и с каква продължителност/интензивност ще бъде насилието, в крайна сметка ще се стигне (възможно - с помощта на външна намеса) до помирение и в последствие – отново до „нов модел“ на управление.

При всички положения обаче, този вариант ще доведе (поне) до временен - пълен или частичен - срив/колапс в държавността и висока степен на риск за националната сигурност.

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още