Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Бригаден генерал Валентин Цанков о.р.

Западните Балкани са били и продължават да бъдат регион с повишен риск от конфликти, както между страните, разположени в него, така и вътре в тях. На преден план се появиха редица фактори, влияещи на тези междуособици и конфликти, някои от тях прерастващи през последните десетилетия във въоръжени сблъсъци и войни.

Нехомогенното по етнически признак население в отделните страни, част от тях бивши републики от СФР Югославия, започна да дава своите горчиви плодове веднага след началото на разпада на изкуствено създадената след Първата световна война държава. Липсата на консенсус по принципни въпроси, свързани с държавното устройство на новосъздадените държави, изплуването на стари, потискани от федералния характер на Югославия, интереси на етнически и религиозно обвързани групи по места задълбочаваха конфронтацията. В същото време в други, съседни страни, наличието на етнически малцинствени групи работеше в посока на разделение, отстояване на малцинствени интереси, често пъти в ущърб на официалната държавна политика, носител на която е етническото мнозинство. Например Албания е новосъздадена държава, с малко над 100-годишна история, с относително хомогенно албанско население, но с висок процент етнически албанци, живущи в съседните й страни. Смесеният характер на населението, различните религиозни и исторически наследени противоречия, неуточнените граници, анклавите, появили се следствие разпада на Югославия и досега са в основата на междуетническите конфликти. Десетилетия наред те раздираха наследството на Югославия, ставаха повод тлеещите и уж забравени противоречия, а често и омраза, да избухват само от една искра. Натрупаните негативи избуяваха в борбата за етническо надмощие над етническите малцинства, последвани от войни с всичките им последици – материални щети, опити (някои от тях успешни) за етническо прочистване на цели райони, забавяне на икономическото развитие и човешки жертви.

Войните в региона доведоха със себе си почти всички недъзи на съвременното общество като бедност, безработица, бежански кризи, икономически застой или упадък, организирана престъпност, контрабанда, трафик на наркотици, хора и оръжия, корупция, липса на перспектива.

Отлагането с няколко месеца на парламентарните или местни избори в повечето страни от Западните Балкани заради пандемията с КОВИД-19 ги постави в напрегната вътрешнополитическа ситуация, за която има индикации, че заплашва да излезе от обичайните рамки на демокрацията. Силно поляризираните основни партии във всички страни от Западните Балкани като правило не подбират средства за да убедят избирателите и поддръжниците си за „промяна на курса“ и „по-добър живот“, активността им в медиите и на улицата расте все повече.

Албания

Политическата нестабилност в Албания съвпада с провеждането на реформи с надеждата за откриването на пътя на страната към европейската интеграция. Тя се характеризира и с криза в отношенията между управляващи и опозиция в Албания. През 2019 г. протести, организирани от най-голямата опозиционна сила – Демократическата партия на Лулзим Баша доведоха до пълен бойкот на местните избори. Консервативната опозиция се оттегли от парламента. Действията на опозицията бяха съпроводени от насилие и сблъсъци с полицията. Тези действия на опозицията бяха разкритикувани от ЕС и САЩ, и определени като застрашаващи демократичната система и социален мир в страната. Кризата продължи и в началото на 2020 г. В началото на м. май т.г. Баша отхвърли поканата на премиера Еди Рама за организиране на среща в по-широк състав, на която да се разговаря конкретно за европейската интеграция на страната, като национален приоритет на Албания.

Баша определи поканата на премиера Рама като "лицемерна" и го обвини, че "не е постигнал успех в интеграцията, а сега иска да скрие този неуспех зад лицемерни покани". Неговата реакция дойде, след като премиерът Еди Рама каза, че за да се изпълнят поставените от ЕС условия, е необходим политически и институционален консенсус. Виждането на Рама е, че такъв консенсус може да бъде постигнат с единна позиция на президента, лидера на опозицията и представители на други институции. Така ще бъде даден шанс, "за реализиране на реформите, които ЕС изисква за ускоряване на движението на Албания по пътя към европейското семейство". Пред Албания са поставени 15 условия, които тя трябва да изпълни, а те включват приемане законодателство за провеждане на избирателна реформа, възстановяване на функционирането на Конституционния съд, върховенство на закона и постигане на конкретни резултати в борбата с организираната престъпност.

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина (БиХ) се появи като самостоятелна държава на картата на Европа през 1992 г. Войната в БиХ приключи с приемането на Конституцията през 1995 г. БиХ съществува като федерална държавна структура, определяна като една от най-сложните в света. Това се определя от трите етноса, населяващи територията на страната, разположени нехомогенно. Страната е децентрализирана и разделена на две части – федерация БиХ и Република Сръбска и окръг Бръчко. Има четиристепенно административно деление, което непрекъснато създава проблеми при провеждането на реформи и придвижването на административни въпроси. Основната идея на това управление, единствено възможно в този случай, е ротационният принцип за заемане на основните ръководни постове в държавата, с което да бъдат гарантирани интересите на трите основни групи население – сърби, хървати и бошняци.

Политическата нестабилност в БиХ се свързва основно с намеренията на Република Сръбска за излизане от БиХ, обявяване на независимост и продължаване на пътя си като самостоятелна държава. Изземането на редица управленски функции от двете части на БиХ и прехвърлянето им като отговорност на федералните власти е последното действие, което даде тласък на сепаратистките настроения на местните власти в Република Сръбска да говорят за разпад на БиХ в обозримо бъдеще. По някои прогнози на политици от Република Сръбска това ще се случи в рамките на най-много 10 г.
През 2020 г. в БиХ предстоят местни избори, които първоначално бяха насрочени за 04 октомври. Парламентът на БиХ все още не е приел бюджета за годината, който осигурява средствата за провеждане на изборите, поради което се наложи изборите да се отложат за 15 ноември.

Косово

Обстановката в Косово в последната година е белязана с политическа нестабилност и разделение на обществото. Тя предоставя възможност за бившите партизански партии като Демократичната лига и Демократическата партия за връщане на власт. Американският посланик в Косово Ричард Гренел и косовският президент Хашим Тачи са автори на за свалянето в края на м. март на правителството на премиера Албин Курти, лидер на лявата националистическа формация „Самоопределение“. Курти обвинява Тачи в корупция и убеждава избирателите си, че ще изчисти страната от него и всички корумпирани по върховете на управлението в страната. Косовският премиер не се ползва с доверието на САЩ, поради това, че не следва безпрекословно наставленията на Вашингтон в опитите за подновяване на преговорите и решаване на спора със Сърбия. Поради това САЩ предпочитат в преговорите от косовска страна да участва президентът Тачи. От своя страна Курти настоява той да представлява косовските интереси в преговорите със Сърбия и да приложи своя собствена стратегия. Отказът на косовското правителство да отмени напълно митата върху сръбските стоки, за което настояваха Съединените щати, доведе до икономически санкции на Косово, наложени от САЩ. Една от мерките беше замразяване на предоставяната от САЩ помощ от 200 млн. долара годишно за Косово. След гласуване в парламента, правителството на Курти беше свалено. Засега той е и.д. премиер, но ситуацията не показва добро политическо бъдеще за него и партията му.

Сега Косово е в трудна позиция, притиснато между антиевропейски елит и население, което смята Курти за некорумпиран, проевропейски лидер, който нелегитимно ще бъде изваден от властта. Ако Тачи успее да сформира правителство през юни, първата му задача ще бъде да подпише споразумение със Сърбия под егидата на посланик Гренел, а ЕС ще бъде принуден да работи с това, което завари, и да приложи споразумението по условията, по които то е подписано. Възможностите за въздействие на ЕС са доста големи, като се има предвид, че половината от държавния бюджет идва именно от бюджета на ЕС. Избягването на подобна нестабилност е възможно, ако ЕС продължи да подкрепя региона и осигури обещаната визова либерализация за Косово. Едва тогава ЕС може да се опита да убеди политическата класа на Косово да възобнови диалога.

Основен проблем (и изискване) преди стартирането на преговори за членство в ЕС е нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия в дългосрочен план. В голяма степен това е отговорност на ЕС, поради обещаната европейска интеграция в бъдеще. Единственият начин това да се случи е налагане на принципите на диалога между страните и неговото задвижване. САЩ посредством посланика си в Прищина направи опит да рестартира идеята за постигане на споразумение за замяна на територии между Косово и Сърбия. Сега е ред на ЕС, който спешно трябва да възобнови водения от диалог между страните и да въведе основните му принципи. Ясно е, че не е възможно връщане към предишния подход – нито по отношение на задкулисния подход за постигане на сделки, нито по отношение на ролята на ЕС. Според бившия върховен представител на ЕС по Общата външна политика и политика на сигурност Федерика Могерини Европейската служба за външно действие не успя да убеди мнозинството държави членки да приемат предложената размяна на територии. Съюзът не допусна либерализация на визовия режим въпреки покритите критерии, с което отблъсква повечето косовари, а това влияе отрицателно на надеждата на хората за обозримо европейско бъдеще на Косово.

Северна Македония

Противоречията между главните политически партии, които бяха налице преди кризата с пандемията с КОВИД-19, продължават със същата интензивност и към момента. Подаването на оставка от премиера Зоран Заев в началото на януари т.г. бе обвързано с насрочването на предсрочни парламентарни избори на 12 април т.г. Изборите бяха отложени заради епидемията, възникнала в страната през м. март. Oпределянето на датата за провеждане на парламентарните избори стана повод за възникване на разногласия между СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ. СДСМ и неговите коалиционните партньори смятат, че изборите трябва да се проведат на 14 юни, но датата трябва да се договори с опозицията, като не бива да бъде по-късно от м. юни.

Председателят на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски изрази готовност за провеждане на избори това лято, но в период, в който животът и здравето на гражданите няма да бъдат застрашени. В средата на м. май ВМРО-ДПМНЕ предложиха изборите да са в средата на м. юли. Към момента няма постигато споразумение за конкретната дата, но периодът е края на юни-началото на юли.

От Демократичния съюз за интеграция на Македония потвърдиха същата готовност, като посочиха, че имат два критерия за произвеждане на изборите. Първо - Комисията за заразни болести на Македония да заяви, че изборният процес няма да застраши здравето на гражданите, и второ - ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) да гарантира, че е в състояние да организира наблюдателна мисия, чрез която да следи за честността на изборите. Разногласия за датата на изборите има и в Държавната избирателна комисия, като отделни нейни членове на практика застъпват известните вече позиции на партиите, чиито интереси представляват в комисията. Спорът около датата на изборите е свързан с тактиката на основните политически партии и надеждата, че тя ще даде предимства за постигане на по-добри изборни резултати.

Докато СДСМ държи на постигнатите успехи в евроатлантическата интеграция по време на неговото управление през последните години на Северна Македония, в т.ч. подписването на двустранните договори с България (Договор за добросъседство) и Гърция (Преспанското споразумение), ВМРО-ДПМНЕ дава сериозни сигнали, че е против евроатлантическата интеграция на страната. Партията непрекъснато показва, че не е убедена, че страната трябва да бъде член на НАТО и ЕС. Евентуално спечелване на изборите и управление на ВМРО-ДПМНЕ в Северна Македония може да промени драстично евроатлантическия курс на страната, като минимум замразяване на процеса на започване на преговори с ЕС. Спечелването на изборите от СДСМ би продължило водената през недовършения мандат от партията политика за европейска интеграция.

Във връзка с предстоящите избори за пореден път в предизборна обстановка в Северна Македония беше разиграна българската карта, на която разчитат и двете големи партии за привличане на повече гласоподаватели. Според лидера на СДСМ и бивш министър-председател Заев сегашното напрежение е предизвикано от "националистическата опозиция в РС Македония, която отново залага на популизма по чисто политически причини поради предстоящите избори". В началото на м. май т.г. президентът на Северна Македония Стево Пендаровски също се изказа остро срещу българската позиция, приложена към заключенията на Съвета по общи въпроси на ЕС. Проблемът според Пендаровски възниква от фразата "обща история", която според него трябва трябва да бъде заменена със "споделена история". Пендаровски счита, че македонският език е исторически факт и е признат в международен план от 1974 г. Според него българската позиция, която беше одобрена от управляващата партия и от опозицията, може да се окаже "истинско политическо препятствие" при приемането на рамката за преговори между Еврокомисията и Северна Македония, което се очаква този юни. Пендаровски стигна и по-далеч като заяви, че на страната му не й трябва ЕС, ако цената за членство е отказ от езика и от идентичността. Независимо от острите реакции от страна на македонските политици, България категорично държи да се намери решение на историческите въпроси, като се стъпи на писмени и научни доказателства, а опитите за фалшифициране и изкривяване на фактите останат в миналото на македонизма.

Черна Гора

Приемането на Черна гора за член на НАТО (2017 г.) може да се счита като преломен момент за излизането на страната от сферата на влияние на Русия и завършването на завоя към евроатлантическата й ориентация. След отделянето на Черна гора от Сърбия с референдум (2006 г.) Русия положи усилия за укрепване и развитие на традиционно добрите руско-черногорски отношения, базирани на историческа, религиозна и лингвистична близост. Добрите отношения дадоха възможност за укрепване на черногорската икономика, която бе подкрепена чрез инвестиции на руския бизнес основно в туристическия и строителен бранш. Като цяло чуждите инвестиционни проекти бяха в основата на силния икономически растеж на Черна гора, която не разполага с особени природни ресурси. Липсата на независима собствена валута (Черна гора използва незаконно за вътрешна външна употреба евро, без да е член на ЕС и валутния съюз) и адекватен нaдзop въpxy бaнĸoвия ceĸтop, фиcĸaлни и cтpyĸтypни peфopми генерират несигурност. След приемането на Черна гора в НАТО американският интерес беше засилен. В Черна гора се появиха над 50 американски компании. Засилена бе американската политическа подкрепа в полза на Черна гора, включително във възникналия спор между Сърбия и Черна гора за имотите на сръбската православна църква. Опитът да бъде гласуван законопроект за религиозните общности и собствеността им в парламента и обществото доведе до сериозни противоречия и конфронтация между управляващите и опозиционното движение Демократичен фронт. Уличните протести продължават, спорът между Сърбия и Черна гора вече е на политическо ниво.

Независимо от вътрешно и външнополитическите проблеми, Черна гора продължава да следва евроатлантическия си курс и продължава да работи за изпълнение на препоръките на ЕС в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и свободата на печата.

Сърбия

Политическата обстановка в Сърбия се оценява от някои наблюдатели като "рискова с потенциал да доведе до голям конфликт". В останалите страни от Западните Балкани предизборните мероприятия могат да бъдат причислени към категорията "демократичен диалог", докато в Сърбия изявата на партийна нетърпимост доведе до крайности пред парламента с вербални и физически сблъсъци на депутати от управляващата коалиция и членове на опозиционна екстремистка партия.

Обявяването на решението на сръбския президент Александър Вучич парламентарните избори да се проведат на 21 юни даде неформално начало на предизборната кампания на политическите партии в Сърбия. По време на извънредното положение заради КОВИД-19, поради наложения полицейския час, сръбските граждани изразяваха политически си възгледи и пристрастия от терасите на белградските сгради. След отмяната на извънредното положение, пространството пред входа на сръбския парламент се оказа център за партийна агитация. Александър Мартинович и Сандра Божич, депутати от управляващата Сръбска прогресивна партия, започнаха гладна стачка заради бездействието на прокуратурата във връзка с нападението на привърженици на движение Двери над депутата Марян Ристичевич на стълбите на парламента. Преди това гладна стачка започна независимият депутат Миладин Шеварлич, към когото се присъедини и водачът на Двери Бошко Обрадович. Искането е за по-интензивен диалог между властите и опозицията. Организирането на протест и контрапротест с гладна стачка е показател за неблагоприятната политическа картина в Сърбия, която се влошава още повече преди парламентарните избори.

Освен дълбокото разделение между управляващи и опозиция, политическата ситуация в Сърбия се усложнява допълнително и от разединената позиция на опозиционните партии относно подкрепата за бойкот на изборите. Според бившият сръбски президент Борис Тадич, лидер на Социалдемократическата партия, идеята за бойкот на изборите се провали. Важният въпрос според него е дали Съюзът за Сърбия все още съществува. Според Тадич "се е появила нова реалност, предизвикана от извънредното положение и пандемията, а след това и от решението на Движението на свободните граждани да излезе на избори". Тадич показа, че не може да застане зад акцията на Бошко Обрадович пред парламента, и счита, че с гладната стачка лидерът на Двери се обръща към своя твърде краен електорат, но с това не помага на общата идея на опозицията.

За сериозността на положението в Сърбия предупреди и Слободан Първанович, научен съветник в белградския Институт за физика, който призова Сръбската академия на науките и изкуствата да събере най-важните политически лидери на диалог за намиране на изход от сегашната ситуация, за да се предотврати "разпадане и всеобщ хаос".

Кризата с COVID-19 помогна на президента Вучич да укрепи властта си. Стратегията му за спечелване на следващите парламентарни избори се приспособи към забавянето, предизвикано от коронавируса, но по същество остава непроменена. Изборите са насрочени за 21 юни и сръбският политически график почти огледално отразява този в Косово. Междувременно сръбската опозиция не беше убедителна в призива си за бойкот на изборите и няма единна, смислена позиция по отношение на диалога. Кампании с цел опетняване на опозицията набират скорост в медиите, контролирани от правителството.

Вучич е един от малкото политици в Европа, които могат да си позволят да мислят в дългосрочен план, поради неоспорвания характер на властта му. Той е наясно, че воденето на преговори с Косово е полезно за Сърбия, поставя я в добра светлина, независимо от резултата от тях. Преговорите държат Сърбия на "голямата шахматна дъска" и демонстрират относителната политическа дисфункционалност на Косово и постигат черно-белия ефект. За Белград споразумението за замяна на територии би имало по-малък географски обхват от предложената по-рано от Асоциацията на сръбските общини, но би създало по-дълбоки връзки в интеграцията на Сърбия със Северно Косово. Специални права за етническите малцинства и защита на религиозните обекти ще бъдат друг ключов елемент на сделката.

Сърбия се опитва да балансира между 5 стълба, а целта е да политическото ръководство на страната да се докаже, че е значимо, че всички се интересуват от него. Например, ако сръбският президент Вучич разглежда Русия като наследник на СССР, то Сърбия не може да се разглежда като наследник на СФР Югославия. Те са играчи на геополитическата сцена с различна тежест. Сърбия не може да бъде това, което преди 30 години беше Югославия. На днешно време Сърбия получава помощ от Китай, от Турция, от Русия. Опитва се да се доказва на регионалната политическа сцена. Един такъв елемент е амбициозната програма за превъоръжаване със съвременни оръжейни системи. Китай също гледа на Сърбия като подходящ контрагент, чрез който може да увеличи своето влияние в региона и Европа като цяло. Във военнополитически план Сърбия има добро сътрудничество с НАТО, независимо от негативните настоения на преобладававата част от сръбското население, което помни операцията на НАТО в Косово (1999 г.), свързана с хуманитарната операция по спиране на изселването на косовските албанци. Днес Сърбия има диалог с НАТО, участва в учения на НАТО, като разбира се, отношенията с Русия са доста по-широкообхватни, вкл. във военнотехническо отношение. Сърбия купува основни оръжейни системи от Русия, поддържаща техника и провежда съвместни учения с руски военни формирования.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА СТРАНИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

Регионът на Западните Балкани навлиза в период на рецесия през 2020 г. Размерът на рецесията зависи от влиянието на Ковид-19 в отделните страни на Западните Балкани, мерките, предприемани от националните правителства и последиците, които ще бъдат обект на оценка по-късно през годината. Като се има предвид обвързаността на икономиките на страните с ЕС, рецесията също ще зависи от степента на разпространение и продължителност на действие в Европа. По данни на Световната банка (към началото на м. май) очакваната рецесия в отделните страни на Западните балкани е, както следва:

Табл.1

СЪРБИЯ   -2.5 % 
 СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ  -1.4 % 
ЧЕРНА ГОРА  -5.6 %
КОСОВО -4.5 %
БиХ  -3.2 %
АЛБАНИЯ  -5.0 %
ЗАПАДНИ БАЛКАНИ  -3.1 %

Основният сценарий за икономическа рецесия сочи, че тя ще бъде значителна със съществени различия между различните страни, поради различията в структурата на националните икономики и състоянието на им преди кризата с пандемията. Като цяло се очаква щетите за икономиката на страните от Западните Балкани да надхвърлят средните в световен мащаб. Основната причина е в очакването за прилагането на мерките (или част от тях) за предотвратяване разпространението на КОВИД-19 поне до м. август 2020 г., и то в случай, че не се реализира песимистичната прогноза за втора вълна на пандемията през есента на 2020 г. Мерките, които все още се прилагат в страните ще продължат да влияят негативно на нормалното функциониране на националните икономики на страните от Западните Балкани. Отрицателният ръст ще се дължи на намаленото търсене на стоки и услуги както във вътрешния пазар, така и навън, спад на туризма, намалена икономическа активност като цяло.

Предприеманите мерки за противодействие на разпространението на КОВИД-19 в глобален и национален мащаб, от физическото дистанциране до временното затваряне на бизнеса, нарушават сериозно процеса на снабдяване, и намаляват вътрешния продукт и потребление. Услугите ще бъдат намалени за продължителен период от време докато действат ограничителните мерки в транспорта и мерките за социално дистанциране. Те са основният фактор за рязко нарастване на безработицата – със 75 % в Черна гора и около 50 % в останалите страни от Западните Балкани.

Потреблението в домакинствата също ще претърпи сериозен спад – с около 10-процентни пункта на годишна основа в региона, а за Сърбия и Черна гора с около 20-процентни пункта.

Основен риск за страните от Западните Балкани е евентуално продължаване на пандемията, както и задълбочаване на рецесията в ЕС, които могат да доведат до развитие на трудно управляема икономическа криза. Твърди, конкретни и внимателно подбрани смекчаващи мерки могат да ограничат негативното влияние върху социалното и икономическо състояние, като следва да бъдат отчетени специфичните условия за всяка една от страните и най-вече неясното бъдеще на развитието на кризата с КОВИД-19.

Правителствата на 6-те страни от Западните Балкани обявиха мерки във финансовата и социалната сфера за подкрепа на бизнеса и домакинствата по време на извънредното положение. Като суми тези мерки варират от 1 до 6.7 % от БВП на страните. Страните, които преди кризата са били предвидили по-големи фискални и вътрешно-бюджетни резерви, имат по-широк периметър за действие при финансиране на програмите за подкрепа на икономиката. Обявените краткосрочни мерки са необходими и свързани с политиката на ЕС за преодоляване на кризата. В същото време все повече хора се опират на частната инициатива в малкия бизнес, към почасова работа и приходи от сезонна работа.

Албания

- Албания претърпя напоследък два мощни удара, един след друг - силно земетресение и пандемията, свързана с КОВИД-19. Земетресението от 26.11.2019 г. със сила 6.3 по Рихтер причини смъртта на 51 души и остави 17 000 души без дом. Загубите се изчисляват на 7.5 % от БВП на страната. Туризмът и жилищните имоти пострадаха най-силно, наред с щетите, нанесени на сгради от публичния сектор – училища, здравни учреждения, инфраструктура и производствени пфредприятия. 11490 сгради са напълно разрушени или са неизползваеми. Други 83 745 сгради са сериозно увредени и се нуждаят от ремонт. В община Дуръс, най-големият туристически център на Албания, много частни имоти, използвани за туристически услуги и търговски цели пострадаха. Албанското правителство и международни партньори помогнаха за намаляване на щетите. Ръстът на БВП от 4.1 % през 2018 г. намаля до 2.2 % през 2019 г.

- През февруари 2020 г. донорска конференция отпусна помощ на Албания в размер на 1.15 млрд. евро за възстановяване на страната от щетите от земетресението. През март страната изпадна в безпрецедентна криза във връзка с пандемията от КОВИД-19. За да ограничи разпространението на вируса предприе мерки като затваряне на производства, обществени места, лимитирано придвижване на хората и забрани международните транспортни връзки. С икономика, свързана в голям степен с туризма (15 % от албанската икономика), с близки връзки с тежко пострадалата от КОВИД-19 италианска икономика, пострадала от земетресението и ограничени фискални възможности, Албания се оказа силно засегната от кризата с пандемията. И най-оптимистичният сценарий сочи поне 5-процентно намаление на БВП на страната за 2020 г. Рецесията и мерките за подкрепа на икономиката сочат 5.4 % бюджетен дефицит, и увеличение на държавния дълг до 75.8 % от БВП (68 % в края на 2019 г.).

- След приключване на кризата се очаква нормализиране на икономическата активност и възстановяване от земетресението, но отсега е ясно, че са необходими средносрочни структурни реформи и преструктуриране на дълга.

Босна и Херцеговина

- След световната финансова криза пандемията с КОВИД-19 се оказа най-сериозната за икономиката на Босна и Херцеговина (БиХ). Независимо от важното намаление на външните и вътрешни дисбаланси, ръстът на икономиката е доста по-песимистичен най-вече заради влиянието на пандемията, а също така и заради политическия блокаж на властта, ниските капиталови разходи и слабия темп на реформите.

- Непосредствено предизвикателство за правителството е предотвратяване на инфектирането на населението с КОВИД-19, подобряване на медицинските грижи и преодоляване на негативния икономически ефект, предизвикан от мерките за протоводействие на пандемията. Предприетите мерки за ограничаване на човешките и икономически щети от пандемията са недостатъчни и силно зависими от сложно устроените институции на страната и ограничените възможности за оказване на подкрепа на бизнеса и гражданите.

- Икономиката на БиХ, която вече бележеше забавяне, сега е под заплаха от дълбока рецесия, в резултат от пандемията. БВП през 2018 г. бе достигнал ръст от 3.6 %, но поради намалената външна подкрепа и неясната вътрешнополитическа обстановкат бе намален през 2019 г. до 2.6 %. Ниският ръст в еврозоната, най-големият пазар за БиХ, както и регионалните търговски спорове доведоха до спад на експорта и промишленото производство.

- Планираният фискален дефицит от 1.2 % се очаква да достигне 3.7 % поради увеличените държавни разходи за противодействие на пандемията и по-ниски приходи в бюджета.

- Безработицата се очаква да се увеличи в резултат на КОВИД-19. Тя беше паднала от 18.4 % през 2018 г. на 15.7 % през 2019 г. Създаването на работни места е минимално, а сега КОВИД-19 заплашва броя на съществуващите, по-специално в областта на услугите.

Косово

- Плановете бяха Косово да увеличи БВП с 4 процента през 2020 г. Поради появата на КОВИД-19 се очаква намалението му с 4.5 процента като износ на услуги, както и спад с около 28 % на инвестициите в публичния и частен сектор. Ако пандемията продължи и мерките за противодействие продължат и през третото тримесечие на годината, рецесията може да се задълбочи и приходите да намалеят още повече. Правителството обяви пакет, стимулиращ икономиката, гражданите и някои професии, в размер на 2.8 % от БВП. Правилното определяне на стимулираните сектори с този пакет е от изключително значение за смекчаване на щетите върху икономиката, намаляване на бедността и социалната цена, плащана заради кризата.

- Косово традиционно страда от висока степен на безработица. Статистиката сочи, че около 70 % от хората на трудоспособна възраст са безработни. На това се дължи ниският БВП на страната и ниските темпове за развитие на икономиката. В голяма степен населението на Косово се поддържа от приходите на икономическите имигранти, които работят основно в страни от ЕС. Косово се възползва от помощта (51.6 млн. евро), която МВФ отпусна за страни-партньори на ЕС, както и от улесненията, които ЕЦБ и Световната банка й предоставиха.

Черна гора

- Черна гора влезе в кризата с пандемията с исторически висок ръст на трудовата заетост и ниска годишна инфлация от 0,4 %. В същото време голям процент от трудово заетите са самоосигуряващи се и в период на криза те могат да получат малка подкрепа от страна на държавата.

- Очакванията бяха ръстът на БВП на Черна гора да се увеличи, но кризата с КОВИД-19 ще хвърли икономиката на страната в рецесия, най-вече заради срива на туризма, който има особен принос за развитието и на други отрасли на икономиката. Ако този процес продължи до м. август, то загубите за икономиката ще доведат до сериозен спад в приходите и значителни икономически загуби.

- Правителството предприема редица стъпки да смекчи негативния ефект върху икономиката и социалния живот, но ограничените буфери във фискалния резерв не позволяват това да се случи в необходимия размер.

Северна Македония

- След ръст от 3.6 % през 2019 г. Северна Македония е изправена пред рецесия с безпрецедентен спад в икономическите параметри през 2020 г. в резултат на КОВИД-19 и вероятен спад на БВП с 1.4 % (при благоприятно развитие на кризата). При неблагоприятен развой на пандемията спадът ще бъде 3.4 %.

- Ниският процент безработни през миналата година беше положителен фактор за очакван ръст от 4.1 % в икономиката през 2020 г.

- Пандемията наложи отлагане на планираните за м. април т.г. парламентарни избори и влияе негативно на общата сигурност и стабилност в управлението на страната.

- Независимо, че в резултат на ниското търсене по време на пандемията, цените на стоките паднаха, разрушените вътрешни и външни търговски връзки, рязкото намаляване на туристическите пътувания в страната и намаленият експорт доведоха до сериозни загуби и нереализирани приходи.

- Северна Македония вече се възползва от възможностите, които предоставиха международните финансови институции и финансирането от ЕС. От МВФ Северна Македония получи 176.7 млн. евро, а Световната банка отпусна на страната заем от 160 млн. евро по Програмата за макро-финансова помощ.

Сърбия

- След 4.2 % ръст на БВП през 2019 г., сръбската икономика се сблъска с рецесия следствие на КОВИД-19. Усилията на сръбското правителство да завърши газопровода до българската граница (част от „Турски поток“) увеличи с 0.7 % БВП. Експортът се увеличи с 8.7 %, услугите постигнаха ръст от 4.2 %, а строителството с цели 30.2 %. Очакванията са намаление на БВП са 2.5 % при благоприятно развитие на пандемията.

- От началото на кризата загубите на транспортния сектор надхвърлиха 110 млн. евро, туризмът търпи сериозни загуби, туристическите резервации са спаднали драстично.

- Ръстът на безработицата през миналата година беше рекордно нисък – 10.4 % и надеждите са, че той ще смекчи в голяма степен негативното влияние на пандемията върху икономиката.

- Инфлацията през 2019 г. беше ниска – 1.9 %, като този темп продължи до началото на кризата с КОВИД-19 (февруари 2020 г.).

- Външният и финансов дисбаланс се разширяват. Бюджетният дефицит от 6.9 % през 2019 г. се очаква да се увеличи значително през 2020 г. , а икономическото положение да се влоши.

- Сръбското правителство обяви пакет с мерки за подпомагане на бизнеса и населението в размер на 5 млрд. евро. В този план е включена и еднократна помощ за всеки сръбски гражданин в размер от 100 евро.

- Ускоряването на икономическото възстановяване на Сърбия след пандемията е свързано с решаването на редица дългосрочно действащи структурни проблеми като подобряване на мениджъмънта на държавните предприятия, правилно приоритизиране на публичните инвестиции, повишаване на конкурентноспособността на пазара, реформа в образователната система.

ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТ НА СТРАНИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

ЕС провежда политика за постепенна интеграция на страните от Западните Балкани в съюза. През 2013 г. Хърватия се присъедини към ЕС. Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора са официални кандидати за членство в ЕС, като със Сърбия и Черна гора започнаха преговорите по отделни глави. БиХ и Косово са потенциални кандидатки.

През 2003 г. Европейският съюз потвърди, че всички държави, които участват в Процеса на стабилизиране и асоцииране (ПСА) от 1999 г. са потенциални кандидатки за членство в ЕС. Европейската перспектива беше потвърдена от ЕК и Декларацията след срещата на върха ЕС-Западни Балкани, проведена в София по време на българското председателство.

Инструменти на ЕС за европейска интеграция на Западните Балкани:

Процесът на стабилизиране и асоцииране (ПСА), който е стратегическата рамка за подкрепа на постепенното сближаване на държавите от Западните Балкани с Европейския съюз. ПСА се основава на двустранни договорни отношения, финансова помощ, политически диалог, търговски отношения и регионално сътрудничество.

Договорните отношения са под формата на Споразумения за стабилизиране и асоцииране (ССА), които предвиждат политическо и икономическо сътрудничество и създаване на зони за свободна търговия със съответните държави.

През април 2016 г. влезе в сила ССА с Косово. ССА с Косово е споразумение само с ЕС, за което не е необходимо ратифициране от държавите членки (пет държави членки не признават Косово като независима държава).

Процесът на присъединяване изисква страните - кандидатки за членство в ЕС да изпълняват политическите критерии от Копенхаген. След като дадена държава е призната за държава – кандидатка за членство, тя преминава през различните етапи от процеса в зависимост от собствените ѝ показатели и напредък.

Държавата — кандидатка за членство е длъжна да приеме и приложи цялото законодателство на ЕС. ЕК докладва ежегодно за напредъка доклади за всяка държава. Всяко важно решение се взема от Съвета, който действа с единодушие, от започването на преговорите до тяхното приключване. Договорът за присъединяване трябва да се одобри от Парламента и Съвета, преди да бъде ратифициран от всички договарящи държави.
Държавите — кандидатки за членство, и държавите — потенциални кандидатки за членство, получават финансова помощ за провеждане на необходимите реформи. От 2007 г. насам предприсъединителната помощ на ЕС се управлява чрез единен инструмент - Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП). Тези държави могат да участват в програми на ЕС.

Регионално сътрудничество и европейската интеграция са тясно свързани. Една от целите на ПСА е да насърчава държавите от Западните Балкани да си сътрудничат в широк диапазон от области, включително и в наказателното преследване на военни престъпления, въпросите, свързани с границите, бежанците и борбата с организираната престъпност. Специален компонент на ИПП е насочен към регионалното сътрудничество и трансграничните програми.

Съветът за регионално сътрудничество (СРС) действа под ръководството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). СРС има за цел да подпомага европейските и евро-атлантическите стремежите на държавите, които не са членки на ЕС, и да развива сътрудничеството в области, като икономическо и социалното развитие, енергетика и инфраструктура, правосъдие и вътрешни работи, сътрудничество по въпросите на сигурността, изграждане на човешки капитал и парламентарни отношения. ЕС и много отделни държави членки подкрепят СРС и участват в него.

Безвизовият режим на пътуване в Шенгенското пространство беше предоставен на гражданите на Северна Македония, Черна гора и Сърбия от декември 2009 г., а на гражданите на Албания и БиХ — от ноември 2010 г. През януари 2012 г. беше стартиран диалог за либерализиране на визовия режим с Косово. През юли 2018 г. Комисията потвърди, че Косово е изпълнило последния критерий. Парламентът последва този пример и реши да започне преговори.

Албания

Албания е кандидат за членство в ЕС от 28 април 2009 г. През 2012 г. ЕК отбеляза добър напредък и препоръча на държавата да се предостави статут на държава – кандидатка за членство, при условие че бъдат предприети непроведените реформи. Това условие беше изпълнено в голяма степен преди парламентарните избори в държавата, проведени през юни 2013 г. През октомври 2013 г. ЕК препоръча да се предостави на Албания статут на държава – кандидатка за членство в ЕС, който тя получи през юни 2014 г. Отбелязаният от Албания напредък даде възможност Комисията да препоръча през 2016 , 2018 и 2019 г. с Албания да бъдат започнати преговори за присъединяване. През юни 2018 г. Съветът постигна съгласие относно евентуалното започване на преговори с Албания през юни 2019 г. за присъединяване, при условие че са изпълнени определени условия. През юни 2019 г. и октомври 2019 г. обаче Съветът не даде зелена светлина за започването на преговори за присъединяване. След заседанието на Европейския съвет през октомври 2019 г. Франция представи неофициален документ с предложения за нова методология за разширяване. На 24 март 2020 г. министрите по европейските въпроси дадоха политическото си съгласие за започването на преговори за присъединяване с Албания и Република Северна Македония. На 25 март заключенията относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране бяха официално приети чрез писмена процедура. На 26 март 2020 г. членовете на Европейския съвет одобриха тези заключения.

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина е потенциална държава кандидатка. ССА беше договорено и подписано през юни 2008 г., но влизането му в сила беше замразено, главно поради неспособността на страната да изпълни ключово решение на Европейския съд по правата на човека. Обновеният подход на ЕС към страната, който се концентрира в по-голяма степен върху икономическото управление, даде възможност ССА да влезе в сила на 1 юни 2015 г. Страната представи кандидатурата си за членство на 15 февруари 2016 г. През май 2019 г. Комисията публикува становището си, включително списък с 14 ключови приоритета за Босна и Херцеговина, въз основа на отговорите на Босна и Херцеговина на подробен въпросник. Междувременно неспособността на парламента на Босна и Херцеговина да постигне съгласие относно процедурния правилник, уреждащ нейните заседания с Европейския парламент (два пъти годишно), означава, че от ноември 2015 г. насам не се провеждат такива заседания. Това представлява явно нарушение на ССА от страна на Босна и Херцеговина и не работи в неин интерес. Поради вътрешнополитическите си проблеми и различията с ЕС БиХ няма перспектива за скорошно стартиране на преговори за присъединяване към ЕС.

Република Северна Македония

Република Северна Македония подаде заявление за членство в ЕС през март 2004 г. (потова време под името Бившата югославска република Македония) и през декември 2005 г. получи статут на държава — кандидатка за членство в ЕС. Въпреки това страната не беше в състояние да започне преговори за присъединяване, главно поради спора с Гърция относно използването на наименованието „Македония“ в името на държавата. Този спор бе успешно разрешен чрез „Споразумението от Преспа“ с преименоване на страната в Република Северна Македония, което влезе в сила през февруари 2019 г. От 2009 г. насам Комисията, с подкрепата на Парламента, неизменно препоръчва започването на преговори за присъединяване. През юни 2018 г. Съветът постигна съгласие относно евентуалното започване на преговори през юни 2019 г. със Северна Македония за присъединяване, при условие че са изпълнени определени условия. През юни 2019 г. и октомври 2019 г. Съветът не даде съгласие за започването на преговори за присъединяване. След заседанието на Европейския съвет през октомври 2019 г. Франция представи неофициален документ с предложения за нова методология за разширяване. На 24 март 2020 г. министрите по европейските въпроси дадоха политическото си съгласие за започването на преговори за присъединяване с Албания и Република Северна Македония. На 25 март заключенията относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране бяха официално приети чрез писмена процедура. На 26 март 2020 г. членовете на Европейския съвет одобриха тези заключения.

Косово

Косово, подобно на Босна и Херцеговина, е потенциална държава — кандидатка за членство в ЕС. Тя едностранно обяви независимостта си през февруари 2008 г. Всички държави-членки от ЕС, с изключение на пет (Гърция, Испания, Кипър, Румъния и Словакия), са признали независимостта на Косово. В региона Сърбия и Босна и Херцеговина не са признали Косово. През юни 2012 г. беше издадена пътна карта за либерализиране на визовия режим. През юли 2018 г. Комисията потвърди, че Косово е изпълнило последния критерий. Европейският парламент последва този пример и реши да започне междуинституционални преговори, които вече са в ход. След като през април 2013 г. беше постигнато историческо споразумение между Белград и Прищина относно нормализиране на отношенията („Брюкселско споразумение“), Европейският съвет взе решение да започне преговори за сключване на ССА с Косово през юни 2013 г. ССА влезе в сила на 1 април 2016 година. Бъдещата интеграция на Косово в ЕС продължава, подобно на Сърбия, да бъде тясно свързана с диалога на високо равнище между Косово и Сърбия. Провежда с посредничеството на ЕС и трябва да доведе до правно обвързващо всеобхватно споразумение за нормализиране на отношенията и взаимно признаване. Поради вътрешнополитическите си проблеми, различията с ЕС и най-вече проблемът с непризнаването от страна на Сърбия и 5 от страните-членки на ЕС, Косово няма перспектива за скорошно стартиране на преговори за присъединяване към ЕС.

Черна гора

Черна гора, която през 2006 г. получи независимост от „остатъчна“ Югославия (Сърбия и Черна гора), кандидатства за членство в ЕС през декември 2008 г. Държавата е със статут на държава – кандидатка за членство, от декември 2010 г., а преговорите за присъединяване започнаха през юни 2012 г. В съответствие с „новия подход“ на ЕС към процеса на присъединяване разглеждането на основните преговорни глави, свързани с принципите на правовата държава — глава 23 относно съдебната реформа и основните права и глава 24 относно свободата, сигурността и правосъдието — започна на първоначален стадий от преговорите през декември 2013 година. До края на 2018 г. бяха отворени 32 от общо 35 преговорни глави, но само 3 бяха затворени временно. Последната оставаща ключова глава (относно политиката в областта на конкуренцията) не беше отворена през 2019 г. През февруари 2018 г. Комисията беше публикувала нова стратегия за Западните Балкани, в която се посочва, че Черна гора (и Сърбия) биха могли да се присъединят към ЕС до 2025 г., въпреки че признава, че тази перспектива е „изключително амбициозна“.

Сърбия

Сърбия подаде молбата си за членство в ЕС през декември 2009 г. и получи официален статут на държава — кандидатка за членство, през март 2012 г., след като Белград и Прищина постигнаха споразумение по въпроса за регионалното представителство на Косово. Преговорите за присъединяване бяха официално открити на 21 януари 2014 г. Разглеждането на първите две глави, включително на главата за нормализирането на отношенията с Косово, започна през декември 2015 г. Ключовите глави относно принципите на правовата държава, глави 23 и 24, бяха отворени на 18 юли. До края на 2019 г. бяха отворени общо 18 преговорни глави. През февруари 2018 г. Комисията публикува нова стратегия за Западните Балкани, в която се посочва, че Сърбия (и Черна гора) биха могли да се присъединят към ЕС до 2025 г., въпреки че признава, че тази перспектива е „изключително амбициозна“.

По време на Срещата на високо равнище на ЕС (06.05) сръбският президент Вучич потвърди европейската перспектива на Сърбия и солидарност вътре в Европейската народна партия (ЕНП). Сръбската прогресивна партия, чийто лидер е Вучич, е асоцииран член на ЕНП.

Бъдещата интеграция на Сърбия в ЕС продължава, подобно на Косово, да бъде тясно свързана с диалога на високо равнище между Сърбия и Косово. Перспективите за присъединяване на страната към ЕС са доста размити и в голяма степен са обвързани с решаването на Косовския въпрос, който и досега се намира в „замразено“ положение. Диалогът се провежда с посредничеството на ЕС и следва да доведе до правно обвързващо всеобхватно споразумение за нормализиране на отношенията.

ПОСЛЕДНО РАЗВИТИЕ - СРЕЩАТА В ЗАГРЕБ (06.05.2020 г.)

Вместо планираната двудневна среща в Загреб, на 06.05.2020 г.се проведе 3-часова видеоконферентна среща. Същественото е, че ЕС даде ясно послание към страните от Западните Балкани, че ЕС остава единен и солидарен с тези държави. Темата за разширяването не беше централна тема за срещата. Има и няколко държави, които са против разширяването на ЕС. Но солидарността, връзката между Брюксел и Западните Балкани е запазена, и въпросът остава да бъде елемент от политиката на ЕС. Еврокомисарят по разширяването и добросъседството заяви, че страните от Западните Балкани имат привилегировано партньорство със страните от ЕС по отношение на мерките за противодействие с КОВИД-19. ЕС отдели сериозна финансова помощ за тези страни – 3.3 млрд. по различни проекти, а на Загребската среща бе обявено, че Европейската банка за развитие и възстановяване (ЕБВР) ще даде на страните от Западните Балкани още 1.7 млрд. евро. Това е доказателство за трайния ангажимент и дългосрочен интерес на ЕС към тези страни. В същото време ЕС няма ясно изразена политика по отношение бъдещето на диалога Сърбия-Косово и основна причина за това е, че 5 от страните не са признали Косово като отделна държава. Поради това по време на видеоконферентната среща бе направен компромис и представителите на отделните страни имаха само табелка пред себе си, а държавните символи като национален флаг или други национални отличия бяха спестени. ЕС не проявява достатъчна активност по отношение на урегулирането на отношенията Сърбия-Косово, като дава знак, че те биха могли да се решат между двете страни. За разлика от ЕС, САЩ и Русия играят значително по-активна роля по въпроса. С помощта на американския посланик в Прищина, косовското правителство беше бламирано. А Русия продължава да защитава Сърбия в ООН, като поддържа сръбската позиция за непризнаване на Косово.

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още