Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Част І – В „преддверието“ на кризата

ТЕ БЯХА ПРЕДУПРЕЖДАВАНИ И СА БИЛИ ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ

„Това е бактериологична война. В началото всички го подценяваха. Вчерашният ден беше като бомба - с изявления на всички лидери по света…“, заяви на 13 март в Народното събрание премиерът Бойко Борисов.

Това изявление показва една доста голяма „отдалеченост“ от реалностите на съвременния свят. Управляващите и държавата бяха предупреждавани и бяха длъжни да знаят за нея и съответно – да подготвят страната.

Наистина, пандемиите не се случват с честота, подобна на терористичните атаки или регионалните конфликти. Поради това, управляващите доста често са склонни (и предпочитат) да ги разглеждат като някаква отдалечена и малко вероятна заплаха за националната и колективната сигурност, а и политиците рядко се замислят за ситуации и събития „отвъд хоризонта“ на техния управленски мандат.

В резултат, подготовката за пандемия (особено осигуряването с необходимите не малки финансови, материални и човешки ресурси) почти винаги е „на опашката“ при определянето на приоритетите на държавата по националната сигурност. Освен това, мерките при пандемия (както и при война) обхващат цялото общество и подготовката им никак не е лесна. И когато все пак има пандемия, по-голямата част от политиците просто не знаят как и не умеят да управляват разразилата се криза.

Точно това се случи и продължава да се случва в България - със своите действия и бездействия, управляващите и държавата до „последния момент“ не приоритизираха подготовката на системата на общественото здравеопазване, икономиката и обществото за пандемията от COVID-19. Ако те имаха готовност за действие, още с установяването на вируса в Китай, щяха да са сигурни, че заболяването неминуемо „ще дойде“ в България и да започнат незабавно да осигуряват необходимата подкрепа на системата за здравеопазване (вкл. медицинските учреждения) на общодържавно ниво и на ниво местни власти, както в ресурсно отношение, така и в разработването и прилагането на смекчаващи мерки (напр. социално дистанциране, скрининг и др.). Същото се отнася и за подготовката на икономиката (бизнеса) за адаптиране и функциониране в условията на пандемия и за развитието й след нея.

Въпросът, дали е имало (или би ли могло да има) достатъчно време за това е с еднозначен отговор – да, би могло да има и е имало време. Ако то беше използвано, необходимите мерки биха могли да бъдат предприети много по-лесно, отколкото в хода на пандемията, а и да бъдат доста по-ефективни. Но тази възможност беше пропусната.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА

Всяка пандемия представлява глобална заплаха за всички страни по света и – за тяхната национална и колективна сигурност. Колкото и странно да звучи за някои, пандемиите (и заболяванията, които могат да прераснат в пандемия) съвсем не са чак толкова рядко явление – напр. заболяванията от SARS през 2002 – 2003 г., А(H5N1) през 2005 г., А(H1N1) през 2009 г., MERS през 2012 г., зика, денге, ебола и др. Реалната заплаха от появата на нови микроорганизми (гъбични, бактерии, вируси), които при настоящата степен на глобализация могат да предизвикат в кратки срокове пандемия е много голяма. Според съвременната наука, в животните има между 631 000 и 827 000 неизвестни вируси, които потенциално могат да се прехвърлят върху човека. Към тях следва да се добавят и нови щамове на известни вируси, които „изведнъж“ могат да предизвикат епидемии, които в последствие да преминат в пандемии. Всяка година, в света избухват средно 200 епидемии, някои от които имат потенциала да прераснат в пандемия – ако не бъдат взети бързо под контрол.

Предупрежденията за възможна/предстояща пандемия идват основно по 3 линии: от международните организации (ЕС, НАТО, ООН и др.); от други страни и от собственото разузнаване и МВнР. Такива предупреждения има години наред и просто „някой“ в българските държавни институции е трябвало да се запознае и съобрази с тях.

Наистина, предупреждения е имало най-вече по първите две линии. Българските разузнавателни служби просто не са си свършили работата – в докладите на ДАНС и Служба „Военна информация“ за дейността им през 2018 г. темата за потенциални рискове и заплахи за националната сигурност от възможни епидемии/пандемии изобщо не е засегната. Това поставя въпроса за капацитета и ефективността на държавното ръководство на най-високо ниво при поставянето на задачи и осигуряването на гъвкаво управлението на българските специални служби. Същият извод се налага и по отношение на МВнР.

Предупреждения за заплахата от пандемии за глобалната и национална сигурност има в годишните доклади на разузнавателните служби на наши съюзници – напр., в разделите по здравеопазването на всеки един от годишните доклади „Оценка на световните заплахи“ на Разузнавателната общност на САЩ от 2013 до 2019 г.

В доклада от февруари 2018 г. се казва, че „… Увеличаването в честотата и разнообразието на съобщените избухвания на заболявания … вероятно ще продължи през 2018 г., вкл. потенциал за тежка глобална извънредна здравна ситуация, която може да доведе до големи икономически и социални смущения, да изтощи правителствените и международни ресурси … Нов щам на вирулентен микроорганизъм, който може лесно да предава между хората продължава да бъде голяма заплаха …“. В доклада, наред с причините за подобно развитие се споменава и оценката на Световната банка за щетите от една пандемия, която предвижда, че тежка пандемия може да доведе до над 100 милиона смъртни случаи и да причини загуби, еквивалентни на 4.8% от световния вътрешен продукт – над 3 трилиона долара. Докладът от януари 2019 г. потвърждава тази оценка: „… САЩ и светът ще останат уязвими за следваща пандемия от грип или обширно избухване на заразна болест, която може да доведе до смърт и инвалидност в големи размери, тежко да порази световната икономика, да изтощи международните ресурси…“.

Нещо повече, през 2018 и 2019 г. Центърът за здравна сигурност „Джон Хопкинс“ проведе две открити за онлайн участие учения с представители на национални (на САЩ) и международни институции и организации като Световната здравна организация (СЗО) и Световният икономически форум, наречени „Event 201“, които на практика бяха симулация на буквално унищожителните хуманитарни, икономически, социални и политически последствия от пандемия от нов коронавирус, довела до смъртта на десетки милиони хора.

Два месеца след второто учение „Event 201“, проведено през октомври 2019 г., в Китай започна епидемия от COVID-19, която прерасна в пандемия. За щастие, нивото на смъртност при нея не съответства на това по сценария на учението. Този сценарий включва „стряскащо“ позната ни вече реална ситуация и заслужава да бъде разгледан по-подробно:

Нов зоонотичен коронавирус се предава от прилепи на прасета в Бразилия, като след неизвестен период от време се прехвърля върху хората, започва да се предава от човек на човек по въздуха и предизвиква тежка пандемия. Заболяване е сходно до голяма степен с това от SARS, но новият вирус, наречен CAPS (Coronavirus Associated Pulmonary Syndrome – Асоцииран с Коронавирус Белодробен Синдром), е с по-голяма способност за разпространение от SARS и MERS и приблизително е заразен, колкото вирусът причинил пандемията от инфлуенца през 1918 г.

Заболелите от CAPS имат от леки симптоми подобни на грип до тежка бронхопневмония. Заболяването е сериозна респираторна болест, повече от половината заболели изискват хоспитализиране, което подлага на огромен натиск здравните системи на страните. Смъртността е 10% - CAPS е толкова смъртоносен, колкото SARS и повече от 2 до 4 пъти по-смъртоносен от инфлуенцата от 1918 г.

Разпространението на вируса започва от свиневъдни ферми в Бразилия, като първоначално се заразяват пряко контактните с вирусоносителите – членове на семействата, колеги, медицински персонал, но постепенно скоростта на разпространението се увеличава. Когато болестта достига гъсто населени места и особено – по-бедните им части (като покрайнините на мегаполисите) избухва епидемия.

Много от заразените са с никакви или много леки симптоми и се движат свободно, като разпространяват вируса без сами да осъзнават това. Някои от тях пътуват до други страни и пристигат в тях в рамките на броени часове без проявили се симптоми на CAPS. Свързаните с пътувания случаи нарастват с по-голяма скорост отколкото здравните власти по места могат да отговорят и да ги ограничат. По този начин, с появата на нови огнища на заразяване в Южна и Северна Америка (САЩ), Азия (Китай) и Европа (Португалия), местната епидемия преминава в пандемия, като за по-малко от 3 месеца след като се е появила, болестта се е разпространила в 7 страни с над 30 000 заболели и около 2 000 починали. Общият брой на заразените нараства експоненциално – той се удвоява всяка седмица, което означава, че всеки месец общият брой ще нараства 16 пъти, като за три месеца общият брой на заболелите ще бъде около 10 милиона човека.

Според разработените модели, пандемията от CAPS може да доведе до повече жертви отколкото пандемията от инфлуенца през 1918 г., убила между 50 и 100 милиона човека. Като се има в предвид, че днес населението на Земята е 4 пъти по-голямо от населението през 1918 г., то жертвите на новия коронавирус може да достигнат стотици милиони през следващите 1 до 2 години.

Няма реална възможност в период от 1 година след началото на пандемията да бъде създадена, тествана и разпространена ефективно действаща ваксина. Има съществуващо (фиктивно) антивирусно лекарство, което масово се прилага при HiV. То облекчава заболяването и позволява излекуването на заболели от CAPS, но не може да ограничи разпространяването му. Лекарството се произвежда в 5 страни, вкл. САЩ и Китай, но веригите на производството и разпространението му няма да работят както при нормални условия, а поне една от страните където то се произвежда възнамерява да блокира износа и да го задържи за собственото си население. Подобна е и ситуацията при по-голяма част от необходимите за борба с пандемията медицински материали, при които на места започва да се усеща съществен недостиг. Основно това са лекарства (антибиотици) и физиологични разтвори, а количествата индивидуални предпазни средства (респираторни маски N95, ръкавици и др.) за еднократна или многократна употреба са критично ниски в глобален мащаб. Като цяло, производственият капацитет е достатъчен при нормални условия, но не би могъл да задоволи увеличените на 2-3 пъти нужди при пандемия, започнала „на фона“ на масовите грипни заболявания от сезонни вируси. Основните причини са запасяванията „в последната минута“ от страна на правителства и компании, нарушената логистика и повишените производствени разходи. Недостигът в най-голяма степен засяга страните с по-ниска степен на икономическо развитие и по-ниски приходи, където здравните системи не са на високо ниво.

Ситуацията започва да генерира напрежение между компаниите производителки на медицински средства и правителствата основно поради разногласията, къде и как да бъдат разпространени лекарствата и кой да взема решенията по това. Международни правителствени и неправителствени организации изразяват опасения, че най-бедните държави практически няма да имат достъп до необходимите им медицински средства за борба с пандемията.

С увеличаването на броя на заразените, заболелите и починалите, икономическите и социалните последствия от пандемията стават все по-тежки. Политическото противопоставяне в национален и международен план също се засилва.

Сценарият завършва на етап 18 месеца след началото на пандемията, която е довела до смъртта на около 65 милиона човека. Постепенно, пандемията започва да се забавя поради намаляването на броя на хората, които могат да се заразят. Очакванията са, че тя ще продължи докато не бъде създадена и масово приложена действаща ваксина срещу CAPS или докато 80 до 90% от световното население не бъде изложено на заразяване. В последствие, тя ще бъде вероятно ендемично заболяване в детска възраст.

Заслужава си да се спомене, че както докладите на Разузнавателната общност на САЩ, така и материалите по ученията (вкл. пълни видеозаписи и изводите и препоръките към правителствата, международните организации и бизнеса) бяха и са свободно достъпни в интернет.

Разбира се, наред с упоменатите до тук има и редица други предупреждения, вкл. и такива, които могат да бъдат използвани като ръководни насоки за разработване на национална стратегия за действие при епидемия/пандемия. Като такива могат да се споменат и моделите и публикациите по глобалните пандемии на Института за моделиране на болестите на фондацията „Гейтс“, редица документи на Световната здравна организация, Европейския център за контрол и превенция на заболяванията, Центърът за контрол на заболяванията и министерството на вътрешната сигурност на САЩ и др.

Особено важно е Съобщението на Комисията [ЕК] до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите във връзка с грипната пандемия (H1N1) 2009 от 15 септември 2009 г. COM(2009) 481, което има основополагащ характер за подготовката и действията на страните от ЕС в два периода - междупандемия и пандемия. В него е подчертано непосредственото и дългосрочното въздействие на пандемията – т.нар. „епидемиологична несигурност“, а също и въздействието й върху общата, регионалната или националната сигурност:

„… Непосредствено въздействие (епидемиологична несигурност)

Най-непосредствените икономически последици от пандемията може да дойдат не от действителния брой на смъртните случаи или на заболелите, а от некоординираните усилия на отделните лица да се предпазят от заразяване.

Предвижда се нарастващо търсене на болнични и медицински услуги, както и на лекарства, в това число и антивирусни препарати и ваксини, маски, ръкавици, антимикробни препарати и други средства за противодействие. Ограничените възможности на някои доставчици на услуги обаче биха могли да доведат до ситуация, в която здравните услуги, свързани с пандемията, да изтласкат на заден план останалите здравни услуги.

Освен очакваните тенденции в областта на здравните грижи, се предвижда, че в стремежа си да избегнат заразяване хората ще предприемат допълнителни предпазни мерки за намаляване до минимум на преките контакти. В най-лошия случай това би довело до спад в търсенето в някои сектори в икономиката и до възпрепятстване на трансграничната мобилност на хора и стоки.

Основните разходи за пазара на труда са свързани с нарастващата заболеваемост. Тя би довела до отсъствия от работното място, нарушаване на производствения процес, преминаване към процедури, изискващи повишени разходи, и в крайна сметка — до по-ниска производителност. В случай на особено тежко психологическо въздействие на пандемията може да се очакват случаи на отсъствие и на работещи, които по принцип са в добро здравословно състояние …

Дългосрочно въздействие (епидемиологична несигурност)

Разходите, свързани със съпътстващата пандемиите икономическа несигурност, особено в настоящите условия на икономически затруднения, могат да забавят крехкото икономическо възстановяване. По отношение на развиващите се страни СЗО подчерта, че ще бъдат използвани всички налични средства, за да се избегне неравнопоставеността и да се осигури достъп до ваксини за тези страни, като по този начин се гарантира, че развиващите се страни не страдат прекомерно. Съществува и необходимост от по-стабилна система на здравеопазване.

Въздействие върху общата, регионалната или националната сигурност

Разпространението на грипната пандемия (H1N1) 2009 може да има важни последствия за сигурността, стабилността и управлението в световен, регионален и национален план. В това отношение елементите от външната политика на ЕС, насочени към засилване на капацитета за „ранно предупреждение“ в третите държави, следва да се разглеждат като основна съставна част на общата стратегия на ЕС по отношение на сигурността и като основен принос на ЕС към повече стабилност и по-добро управление в световен план.“

Доколкото отговорността за подготовката и предприеманите мерки са прерогатив на националните власти, документът дава стратегически насоки, както за самите тях, така и за възможностите на ЕС за оказване на помощ и за организиране, координиране и извършване на съвместни (в рамките на ЕС) действия.

***

  • Вероятността от възникване на епидемия (независимо в коя част на света), която да доведе до тежка глобална пандемия е изключително голяма и нараства непрекъснато. В този смисъл, пандемията COVID-19 е по-скоро закономерно, а не изключително събитие. Не може да се очаква, че тя ще бъде единствена и съвсем не е изключено, че може да се стигне до „наслагване“ на повече от една пандемии в период от 2-3 години.
  • В съвременните условия, всяка пандемия води до международна криза, която оказва пряко и продължаващо с години негативно въздействие върху страната и ЕС/НАТО с крайно тежки икономически, социален и политически последствия, както в международен, така и в национален план. С увереност може да се очаква, че подобни пандемии, особено в комбинация с други породени или усилени от тях фактори (напр., глобална икономическа/финансова криза, неблагоприятните изменения в климата и др.) ще доведат до изостряне на съществуващите и поява на нови вътрешнонационални или регионални конфликти и повишаване на миграционния натиск към Европа. Поради всичко това, пандемиите генерират високи рискове и заплахи за националната и колективната сигурност на България, ЕС и НАТО.
  • През годините (особено след 2009 г.), са били налице всички условия и предпоставки, българските управляващи и държавните институции да подготвят ефективно страната за тежка епидемия/пандемия, като бъде приета необходимата нормативна база, да бъде адаптирана и усъвършенствана системата за управление на кризи, да бъдат разработени и проиграни по време на учения базови модели за действие на държавните и местни власти и органи и да бъдат създадени и поддържани необходимите финансови, материални и човешки ресурси. Действителността доказа, че това не е било направено.

 

В НАЧАЛОТО НА КРИЗАТА

Всяка пандемия има собствени особености, поради което СЗО създава специфичен за нея модел на развитие. Въпреки това, наличните до сега модели (основно за вирусни грипове) могат да бъдат обобщени, като на тяхната база в ЦИОС е разработен показания по-долу кратък единен модел на пандемия, причинена от зоонотичен вирус, който може да бъде използван при оперативното оценяване на обстановката и е необходим за по-доброто разбиране на хронологията на събитията при пандемията от COVID-19:

14 05 2020 COVID Model

Кратък единен модел на ЦИОС на пандемия от зоонотичен вирус

Въпреки пропуснатите години, България можеше да посрещне пандемията COVID-19 подготвена в много по-голяма степен, отколкото това реално се случи. Стига управляващите и държавните институциите да бяха „разчели“ своевременно и правилно признаците на започващата криза и да бяха предприели ускорена подготовка на страната за нея.

За това свидетелства хронологията на събитията от възникването на епидемията в Китай до прерастването й в глобална пандемия (началото на периода на непосредствената подготовка за конкретната пандемия от COVID-19), която е показана на схеми 1 и 2 - до оповестяването на създаването на Националния оперативен щаб в България.

14 05 2020 COVID Timeline 

 Схема 1 – Кратка обобщена хронология на информацията по възникването и развитието на пандемията от COVID-19

 14 05 2020 COVID WHO

 Схема 2 – Кратка хронология на информацията по възникването и развитието на пандемията от COVID-19 по официални документи на СЗО

За измеренията на проблема са показателни и някои допълнителни факти от отправените в оценките на риска на ЕЦКПЗ предупреждения и конкретни ръководни насоки:

  • На 9 януари се препоръчва на действащите в системите на здравеопазването органи да следят развитието на заболяванията в Китай, дава симптомите на заболяването и се препоръчва незабавно докладване на здравните органи при установяването на случаи от него.
  • На 22 януари се предупреждава, че в страна от ЕС, в която не са предприети стриктни мерки и в която има внесени случаи на заразяването, въздействието е потенциално високо и поради това, при такъв сценарий, оценката е за висок риск. Дават се и конкретни ръководни насоки за надеждността на тестовете за откриването на новия вирус, за използваните лаборатории, типовете тестове, процедурите на тестването и др. Насърчават се страните от ЕС да преразгледат процедурите си за транспортиране, изолиране и управление на случаите на заболявания с висока инфекциозност, вкл. по отношение на персонала и лабораторната поддръжка. Препоръчва се работещите в здравната сфера да бъдат информирани за развитието на ситуацията, като е споменато от къде да бъде получавана информация по линия на ЕЦКПЗ и СЗО.
  • На 26 януари се предупреждава за възможно глобално разпространение на заболяването (пандемия).
  • На 31 януари се съобщава за първите случаи на заболявания в страни от ЕС - Франция, Германия и Финландия случаи на заразени медицински служители. Препоръчва на страните от ЕС да актуализират националните си пандемични планове и да увеличат капацитета си за отговор в случай на избухване на заболяването.
  • На 14 февруари се разпространяват документи с ръководни насоки за мерки в отговор на заболяването за/по:

1. Тестването и съобщаването за заболяването в рамките на ЕС

2. Допълнителни епидемиологични изследвания

3. Мерки свързани с пътуванията

4. Скрининг на влизащите в страните пътници

5. Проследяване (установяване) и изолиране на контактните лица

6. Превенция и контрол на заразяването в обществото

7. Ръководни насоки за използването на не-фармацевтични контрамерки за отлагане и смекчаване на влиянието на епидемията от COVID-19 вкл. описание на превенция на заразяването и контрол в обществото; личната хигиена; етикет при кашляне и кихане; носене на лицеви маски; използване на дезинфектанти

8. Мерки за социално дистанциране

9. Превенция и контрол на заразяването в здравните учреждения

10. Почистване на средата и обеззаразяване на уредите (системите) за вентилация

11. Подготовка за възможно устойчиво предаване на заразяването в обществото в страните от ЕС – препоръчва се обновяване на техните планове за разпространяване в обществото на нови респираторни и други патогени с големи последствия.

12. Подчертава се, че всички страни от ЕС имат национални планове за подготовка за пандемия, които са подходящи за използване при тази ситуация, като се прецени създаването на секторни комитети за пандемично планиране, така както са описани в тези планове. Заявява се, че трябва да бъдат обновени в съответствие с настоящата ситуация следните критични елементи:

- системата за управление на кризи;

- капацитета на здравеопазването (на страната), вкл. капацитета за изолиране;

- непрекъснатост на работата.

В тази връзка са препоръчани и редица по-конкретни мерки:

Специално предназначена за целта група следва да получава редовно доклади за капацитета в здравния сектор (медицинско обслужване на първо, второ и по-високо ниво, вкл. капацитета за изолиране в цялата страна), степен на попълване на работните места, складови наличности, използване и разпределение на медицинските контрамерки (основни лекарства, оборудване за механично вентилиране и снабдяване с кислород) и други стоки. Трябва редовно да се прави преглед на наличния и нарастващ здравен капацитет. В случай на устойчиво разпространяване на заразяването, медицинските учреждения могат да бъдат изпитат наплив на значително увеличен брой пациенти с респираторни проблеми (освен пациентите с грипни заболявания). Известна част от медицинския персонал също може да се зарази/разболее, а част от материалните ресурси (легла, лекарства, механични вентилатори и др.) – да намалеят, като недостигът може да продължи със седмици. На болниците може да се наложи да изпишат некритичните пациенти за да освободят ресурси за тежкоболните и да отменят планираните не-спешни третирания. Трябва да бъдат обновени плановете за повишаване на капацитета за да бъдат посрещнати нуждите. Трябва да бъдат направени приготовления, здравната система да увеличи капацитета си незабавно и до едно подходящо ниво. Медицинският персонал трябва да бъде информиран по отношение на мерките за извънредни ситуации в съответните медицински заведения. Трябва да бъдат разработени планове за продължаване на дейността на системата за обществено здравеопазване и те да бъдат сведени до ключовите институции, органи и участници в здравната система за да се осигури продължаването на предоставяне на важните медицински услуги. Насърчават се съответните власти на страните от ЕС да планират осигуряването на значителни количества индивидуални средства за защита за медицинския персонал и да обновят своите процедури за вътрешен транспорт, изолиране и управление на високозаразни пациенти, вкл. попълването с персонал и лабораторна поддръжка.

13. Рискови комуникационни дейности – препоръчват се конкретни мерки за да се намали разпространяването на страхове и слухове, като основно е навременното предоставяне на достоверна информация.

Ситуацията по подготовката за пандемията от COVID-19 се влоши допълнително и от (без)действието на международно ниво – в рамките на ЕС. През януари т.г. ЕК отправя предложение до страните за оказване на помощ в доставката на контрамерки срещу COVID-19. На 31 януари на свое заседание, представители на здравните министерства на страните са заявили на ЕК, че те не се нуждаят от помощ в получаването на медицинско оборудване. След серия съвещания на представители на ЕК със здравни експерти на страните-членки, пет дни по-късно (на 5 февруари), на закрито заседание на представителите на страните (вероятно на ниво постоянни представители) високопоставен служител на ЕК заявява, че „… нещата са под контрол… Има високо ниво на подготвеност в страните-членки, повечето са въвели мерки … Засега, никои страни не са поискали подкрепа за получаване на допълнителни контрамерки“, като само четири страни са предупредили, че ако ситуацията в Европа се влоши, те може би ще се нуждаят от защитно оборудване. (В бележките от заседанието не е упоменато, кои точно са те.) Само седмици след това „оптимистично“ заявление, ЕК направи извода, че нуждите на държавите-членки от Съюза са 10 пъти по-големи от нормално наличните количества. На 28 февруари, ЕК откри процедура за съвместна доставка маски и други индивидуални защитни средства, в която участваха 25 страни. Предложения не са получени, което наложи обявяването на нова тръжна процедура, но до началото на април нямаше подписани договори …

Сред препоръките на ЕЦКПЗ особено важни са тези, отнасящи се до осъвременяването на националните пандемични планове и най-вече на техните критични елементи. В България това не е направено до началото на епидемията.

Един от стратегическите документи на българското правителство е „Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия“. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев спомена за него на извънреден Съвет на здравните министри на страните от ЕС в Брюксел в началото на март. „България разполага с национален пандемичен план (НПП), който надгражда необходимите мерки според тежестта на епидемията и степента на опасност за общественото здраве. Прилаганите мерки се съобразяват изцяло с препоръките на Световната здравна организация и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията“, заяви той.

Планът е от 2006 г. Общите му принципи, идеология и архитектура все още да голяма степен са валидни, но конкретните класификации са от времето на пандемията от А(H5N1) през 2005 г. и по-рано. Още по-лоша е ситуацията със статистическите данни – тези за населението са към 2002 г. - 2004 г., а за лечебните заведения – към края на 2004 г. Но преди всичко, той е за пандемия от грип.

НПП предвижда наличието и функционирането на национален (НПК) и регионални пандемични комитети.

Във функциите на НПК влизат разработване на националната политика за ограничаване разпространението пандемията; координиране на дейностите на държавните органи; анализиране на данните за епидемичната ситуация; предлагане на конкретни противоепидемични мерки по мерки за ограничаване на последиците за здравето на гражданите и др. Негов председател е определен от министър-председателя вицепремиер, заместник-председател е министърът на здравеопазването, а членове са заместник-министри на вътрешните работи, финансите, отбраната, труда и социалната политика и транспорта; главният държавен здравен инспектор; директорът на НЗОК; директорът на Националния център по заразни и паразитни болести; директорът на Института по микробиология на БАН; националните консултанти по епидемиология, вирусология и инфекциозни болести и други специалисти.

По подобие на НПК са структурирани и действат на съответното ниво и регионалните пандемични комитети. Всички тези комитети са били създадени, имали са регионални пандемични планове и са функционирали до идването на власт на ПП ГЕРБ през 2009 г. Поне до сега, нищо не е доказало тяхното реално съществуване и дейност по COVID-19.

Последната общодостъпна информация за прилагане на НПП е от юни 2018 г., когато Националният център по заразни и паразитни болести обявява обществена поръчка за доставка на диагностични тестове и медицински консумативи по „Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия" през 2018 г. Това показва, че тази система за управление на пандемични кризи не е поддържана, практически е изоставена и не е функционираща.

Очевидно, до началото на пандемията от COVID-19 планът не е актуализиран, както е трябвало да става всяка година, а изявлението на министър Ананиев в Брюксел е „доста пресилено“. Затова, не е за учудване, че детайлната му заповед, с която се определят лечебните заведения за болнична помощ за активно и интензивно лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19 (с нея включително е определен и броят по номенклатура на леглата за лечение и наблюдение на неусложнени пациенти – 7 473, както и на тези за интензивно лечение – 1 347) и се разпорежда осигуряването на медицинския персонал с лични предпазни средства е доста закъсняла. Тя е от 27 март 2020 г. НПП не е бил своевременно „надграден“ за епидемии/пандемии от коронавируси (напр. SARS и MERS) и хеморагични трески (напр. като ебола). Ако това е било направено, НПП би бил стратегически ръководен и регламентиращ документ с универсален характер по отношение на общата и непосредствена подготовка на страната за пандемия, щеше да има предварително осигурен кадрови пул от медицински кадри и апаратура, необходимите запаси щяха да бъдат създадени и поддържани, много по-бързо да бъдат развърнати необходимите за тестване лаборатории, щеше да има създаден предварително капацитет в научните среди и бизнеса за разработване и екстрено производство/доставка на лични защитни средства за медици и граждани и редица други мерки щяха да бъдат планирани и подготвени предварително. И нямаше да се стига до масови (протестни) подавания на оставки от медици, до възражения от страна на болнични ръководства, до апели за доброволци – медици, до екстрени разговори на премиера с представители на БАН и бизнеса, нямаше да се налага взетите в целия югозападен регион проби за тестове да се карат в София поради липса на съвременна апаратура за PCR тестове или в бургаската опера да се шият предпазни маски …

Не е направен и преглед и обновяване за пандемията и на вторият критичен елемент, споменат от ЕЦКПЗ – осигуряване на непрекъснатостта на работа на системата за здравеопазване, която включва и болниците и другите медицински заведения и органи. Фактите показват, че въпреки относително неголемият брой на установените заразени у нас (към 9 май са общо под 2 000 човека, от които под 400 са в болници), някои областни болници бяха или са пред затваряне.

Не беше обновен и третият (и най-важен) критичен елемент – системата за управление на кризи и самата тя „не сработи“ ефективно, както по отношение на своевременното предупреждаване за възможна, а по-късно – предстояща пандемия, така и в етапа за предварителна и непосредствена подготовка на страната за нея.

Всяка пандемия влошава външната и вътрешна среда за сигурност, създавайки по този начин непосредствени рискове и заплахи за националната сигурност. Поради мащабността и продължителността на негативните последствията от нея, по своята същност тя представлява криза.

 14 05 2020 COVID National Security

Схема 3 – Основни външни и вътрешни фактори при пандемия, влияещи негативно върху защитата на националната сигурност

След като през 2009 г. беше отменен действащият до тогава Закон за управление при кризи, по силата на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС), законите за ДАНС, ДАР, Военното разузнаване и др., функциите по ранно предупреждаване за и управление на кризи бяха съсредоточени в Министерския съвет и в неговия Съвет по сигурността (СС), председател на който е министър-председателят, а в състава му влизат министрите на вътрешните и външните работи, финансите, отбраната, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, председателите на ДАНС и ДАР, директорът на Служба военна информация, началникът на НСО, секретарят на Съвета по сигурността и двама представители на президента на републиката.

Доколкото всяка пандемия е криза, създаваща рискове/заплахи за колективната (на ЕС и НАТО) и националната сигурност (НС), то ранното предупреждение и подготовката (предварителна и непосредствена) на страната за нея, а в последствие и управлението на борбата с кризата и последствията й е в прерогативите на МС и СС. Още повече, че в Стратегията за национална сигурност на Република България сред важните национални интереси изрично са упоменати осигуряването на благоприятна и предвидима среда за сигурност и опазване на общественото здраве.

Тази система е уникална и постоянно действаща. Част от Съвета по сигурността е Разузнавателната общност, а неговият секретариат изпълнява функциите на Национален ситуационен център. Съветът по сигурността би трябвало да събира, анализира и незабавно да докладва всяка постъпила информация във връзка с предотвратяване и/или ограничаване на кризи, както и за координиране на мерките и действията за реакция, овладяване и преодоляване на криза. Той има и целия инструментариум за получаването на необходимата му информация. В случая с пандемията COVID-19 тя е можело и е трябвало да бъде получена по линия на разузнавателните служби и ситуационните центрове (звената, които изпълняват функциите на ситуационни центрове) в министерствата на отбраната (МО), външните работи (МВнР) и здравеопазването (МЗ). При това – незабавно след избухването на епидемията в Китай. Не е ясно дали и ако да – кога е станало това. Първото съобщение на ситуационния център на МВнР за избухване на вирусна епидемия в Ухан е от 21 януари - три седмици след официалното съобщение на общинската здравна комисия на Ухан.

 14 05 2020 COVID Crisis Menagement SystemA

Схема 4 - Система за управление на кризи според ЗУФСЗНС

Един „фрапантен“ факт - официално, в България беше въведено извънредно положение, но криза няма. Причината е противоречието между различните закони. Според ЗУФСЗНС, „криза“ се обявява с решение на МС (каквото няма). Пак според него, „Криза" е събитие, което нарушава състоянието на национална сигурност в резултат на целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации.“. При епидемия/пандемия „целенасочени действия или бездействия“ или няма или те много трудно и късно във времето могат да бъдат доказани. Това означава, че независимо от риска/заплахата за националната и колективната сигурност и въпреки тежките последствия при пандемия, криза няма да се обяви и съответно – Националната система за управление на кризи няма да „се ангажира“ с управлението й, още повече, че в законите няма определение и за „извънредно положение“. В Закона за здравето се говори за нещо доста по-различно – „извънредна епидемиологична обстановка“, но съдържанието на този термин е по-скоро с медицински характер. Най-близко до реалностите по пандемията COVID-19 все пак е „криза“, както тя е определена (Може да звучи парадоксално, но е така!) в Закона за обществените поръчки, в допълнителните разпоредби на който се казва, че криза е „всяка ситуация в държава членка или в трета страна, в която е настъпило вредоносно събитие, което по своя мащаб явно превишава вредоносните събития от всекидневния живот и което значително застрашава живота и здравето на хора, има съществени последици върху имуществото или изисква мерки за снабдяване на населението със стоки от първа необходимост. Криза е налице и тогава, когато настъпването на такова вредоносно събитие се смята за непосредствено предстоящо.“.

Резултатът от всичко това е хаос и несигурност в управлението на подготовката за пандемията и борбата с нея на всички нива, а в медиите четем за всякакви национални, регионални, областни и градски „кризисни“, „оперативни“, „координационни“ и какви ли не още щабове, комисии, комитети, експертни и работни групи и др. Само Националната система за управление на кризи сякаш „е минала в нелегалност“ – след създаването на Националния оперативен щаб.

Създаването на Националния оперативен щаб (НОЩ) и неговите функции и задачи също са много показателни.

Той е създаден със заповед на премиера Борисов и според нея, трябва „да организира, координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID-19, както и да събира, обобщава и анализира цялата информация за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID-19, и да информира медиите и обществеността“, а също и да „предоставя периодично информация на министър-председателя и на съответните министри за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID-19, и за предприетите мерки и действия“. Иначе казано, НОЩ трябва да изпълнява пълните функции на Националната система за управление на кризи по отношение на пандемията COVID-19, но без да има правомощията на Съвета по сигурността и тези на неговите членове – министър-председател, министри и др. Не става ясно и кои са тези „компетентни органи“, чиято дейност НОЩ ще „организира, координира и наблюдава“ в настоящата криза, която реално вече е не само здравна, но и икономическа и социална.

Заповедта на министър-председателя Борисов за създаването на НОЩ, което беше оповестено още на 24 февруари и той незабавно започна да функционира, е от два дни по-късно – тя е с № Р-37 от 26 февруари. Заповедта е издадена „на основание чл. 24, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с цел организиране и координиране на действията на компетентните държавни органи във връзка с обявената от Световната здравна организация спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на заболяването COVID-19 (инфекциозно заболяване, причинено от коронавирус 2019-nCoV)“.

Тук внимание заслужават два момента:

  • „…обявената от Световната здравна организация спешност“ – Въпросът не е толкова в точността на превода на термина „emergency“ от английски на български език, смисълът на който в дадената ситуация е много по-близо до непредвидена или извънредна ситуация. Проблемът е че тази „спешност“ в разбиранията на управляващите в България е доста „бавна“, защото от обявяването й от СЗО на 30 януари до създаването на НОЩ са изминали цели 25 дни.
  • „… на основание чл. 24, ал. 1“ от УПМС – Но той гласи: „Чл. 24. (1) Работни групи за изготвяне на проекти на актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на правителството с участието на представители на различни администрации се създават с решение на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя.“. Излиза, че НОЩ е със статут на работна група, която може само да разработва предложения до правителството, но няма никакви управленски функции и правомощия. Тоест, той няма как да изпълнява на законно основание вменените му със същата заповед на премиера Борисов функции/задачи. Нещо повече, ал. 2 на същия Чл.24 на УПМС гласи: „(2) В акта по ал. 1 се определя заместник министър-председател или министър, който да наблюдава дейността на работната група и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството.“. Но в „акта по ал. 1“ – Заповед Р-37/26.02.2020 г., такъв наблюдаващ вицепремиер или министър не е определен, независимо, че е било задължително да бъде направено.

В обобщение, по отношение на НОЩ може да се каже, че той няма правни основания да изпълнява това, с което е натоварен, но пък е ясно, че изпълнява ролята на „предпазен щит“ за управляващите и държавните институции и ще понесе цялата отговорност за всички негативни последствия от предприетите и непредприетите или неизпълнените мерки. За сметка на това, премиер, министерски съвет, Съвет по сигурността и Национална система за управление на кризи ще „отнесат“ всички позитиви и ще останат „изцяло в бяло“.

Всички действия (или бездействия) по подготовката за пандемията от COVID-19 и управлението на породената от нея криза въз основа на информации, предупреждения, ръководни насоки и препоръки на ЕС и СЗО са от изключителната компетенция и отговорност на правителствата на страните, в случая на правителството на България. Българските власти реално са „пропуснали“ значителен период от време (най-късно от края на декември 2019 г. минимум до средата февруари 2020 г.), през който е могло да бъдат предприети мерки за ускорена непосредствена подготовка на страната за пандемията. Техните действия имаха по-скоро реактивен, отколкото про-активен, изпреварващ характер.

***

Точно както се случи и в повечето други страни (особено в Европа), в България липсата на адекватна предварителна дългосрочна обща подготовка за пандемия, беше продължена от подценяване на многото сигнали за предстоящата конкретна пандемия от COVID-19, съпътствана от глобална рецесия (признаците за нея са още от второто полугодие на 2019 г.), което доведе до неефективна и в много отношения ограничена или липсваща непосредствена подготовка за разразилата се криза, а също и до недостатъчни капацитет и способности за нейното управление. Съответно, много от предприетите действия (мерки) често бяха/са реактивни и „по налучкване“ (на принципа на „пробата и грешката“). Въпреки това - предимно благодарение на НОЩ – здравните мерки в България в началния период на проявяването на пандемията от COVID-19 в Европа бяха по-добри (навременни) от тези в редица други страни, вкл. от ЕС и НАТО. Съвсем различна е ситуацията по отношение на мерките в икономическата и социалната сфери, където провалът е (почти) пълен и може да доведе до „орязване“ на (или отказване от) необходими/ефективни здравни мерки.

Независимо от всичко, твърденията, че пандемията, мащабите й и последствията от нея са били непредвидими (или непредвидени „от никого“) и че не е било възможна да сме много по-добре подготвени за тях, са несъстоятелни и не могат да служат за оправдание за несвършената работа и понесените загуби в човешки живот и здраве, а също и за тежките икономически и социални последствия – настоящи и предстоящи.

 

 

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още