Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.

Сун Дзъ, „Изкуството на войната“          

ЗА ТАЗИ РАЗРАБОТКА

Настоящата разработка е предизвикана от приетите от Народното събрание промени в Закона за военното разузнаване, с които се създаде възможността, на длъжността директор на Служба военна информация (СВИ) да бъде назначаван цивилен служител. Нейната цел е да бъда направен кратък (и по-популярен) преглед на военното разузнаване и въз основа на него да бъде определено, какви ще бъдат последиците от очевидно търсената възможност цивилен служител да бъде назначен за директор на СВИ.

В разработката умишлено не е правен широк анализ на съществуващата нормативна (законова и подзаконова) база, касаеща въоръжените сили и военното разузнаване. За съжаление, тя е изключително променлива. Шеговито, но и горчиво, определение гласи, че закон е нещо, което се приема от Народното събрание с цел да започне работата по измененията в него. Например, влезлият в сила на 12 май 2009 г. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България до края на следващата 2010-та година е променян 8 пъти. Поради това, разработката отразява по-скоро общи положения по военното разузнаване и ролята и мястото на СВИ и нейния директор в него.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Разузнаване и военно разузнаване

Ако в интернет търсачка напишете думата „intelligence“, която на български се превежда като разузнаване, за по-малко от 1 секунда ще получите около 838 милиона резултата. Разбира се, по-голяма част от тях се отнасят до интелигентността и интелекта по отношение на когнитивните (познавателните) възможности и функции, до менталните възможности и прилагането на знанията.

Разузнаването е част от всичко това. То е процес на осигуряване на информация с военен, икономически и политически характер, която осигурява получаване на предимство при вземането на решения и тяхното изпълнение. В практиката, в това се включва и събирането на секретна (класифицирана) информация, която позволява да се получи „поглед от вътре“ за намеренията и действията на противника, а често – и на партньорите и дори на съюзниците.

В разузнаването се работи с информация и разузнавателна информация. Има съществена разлика между двете понятия. Под информация се разбира познание, знание за специфичен факт, обстоятелства или състояние. Съответно, разузнавателната информация представлява познание и определяне на значението на събраната информация и е свързано с последващи действия или състояния. Най-общо казано, разузнаването събира информация и произвежда и разпространява разузнавателна информация.

Военното разузнаване е специфична част от разузнаването. То получава (добива), произвежда, анализира и разпространява военна и военнополитическа разузнавателна информация за нуждите на операциите и другите дейности (бойни и не само) на въоръжените сили, а също и за осигуряване на процеса на вземане на решения от държавното ръководство (парламент, правителство, президент, който е върховен главнокомандващ), свързани с отбраната/националната сигурност. От „чисто“ военна гледна точка, то е бойна поддръжка и съответно, СВИ е част от въоръжените сили - бойна поддържаща служба, която е основен „мениджър и производител“ на военна разузнавателна информация за нуждите на министерството на отбраната и Българската армия. Тя изпълнява и същите функции по отношение на съюзниците на България в НАТО и ЕС и партньорите – в рамки, определяни от държавното ръководство. Реално, военното разузнаване в мирно време прави това, което би правило и по време на война, но тогава мащабите на неговата дейност биха били далеч по-големи.

Обикновено, военното разузнаване фокусира усилията си в две основни направления – средата и противника, като се стреми да създаде точно разбиране на състоянието, ситуациите и развитието им.

Средата (оперативната среда) включва всички особености и фактори на обстановката в даден регион, район, зона на действие на въоръжените сили (бойното поле) – физико-географските особености, времето (от метеорологична гледна точка), политическите и социални фактори, икономиката, инфраструктурата и др. Детайлното познаване и разбиране на средата е от решаващо значение за определяне на рисковете и заплахите, а също и възможностите и вариантите за действие на противника и тези на собствените сили и средства.

По отношение на противника, основна цел на военното разузнаване е точното определяне на неговите способности и намерения за действие. Това включва получаване на разузнавателна информация за неговите тактически, оперативни и стратегически военни способностите (сили и средства, въоръжение, големина, местоположение, маньовър, дейности и др.) и намеренията за начина и времето на използването им.

Обикновено, създаването на разузнавателна информация (включително и военна) става в рамките на така наречения разузнавателен цикъл (Схема № 1). Разузнавателният цикъл е непрекъснат и постоянно действащ във времето.

20 08 2019 GS SVI 1

Планирането и ръководенето на разузнаването е първият („стартовият“) етап на разузнавателния цикъл. Той предопределя всички останали негови етапи и дефинира каква разузнавателна информация трябва да бъде получена за да бъдат задоволени исканията на потребителите. Освен това, тук са определят събитията и факторите, довели до текущата ситуация и защо е необходима дадена разузнавателна информация; сроковете за получаване й; приоритизират се целите и задачите и начините за разпространяване на разузнавателната информация до потребителите. Контролът и координирането на изпълнението, усъвършенстването (осъвременяването на плановете) в зависимост от измененията в обстановката, преприотизирането на целите задачите и сроковете, а също и свързаното с тях маневриране с разузнавателните сили и средства (особено когато те са малки като количество и възможности) се извършват непрекъснато по време на целия разузнавателен цикъл.

Събирането на информация се заключава в получаване (добиване) на информацията, необходима за създаването на исканата разузнавателна информация. Тя се получава от вътрешни източници (подчинени сили и средства за разузнаване) и външни източници, които са извън системата на собствената командна верига (други разузнавателни служби, съюзници и партньори, съседни военни формирования и др.).

Реално, българското военно разузнаване е непрекъснато действащ хомогенен и постоянно променящ се в зависимост от ситуациите и задачите комплекс от всички разузнавателни сили и средства в системата на министерството на отбраната и Българската армия за получаване на разузнавателна информация посредством открити (явни) и тайни дейности.

Неговите сили и средства могат да бъдат условно разделени на две основни групи – разузнаване с хора (Human Intelligence – HUMINT) и разузнаване с технически средства (основно, но не само Signals Intelligence – SIGINT). Те включват собствените разузнавателни сили и средства на самата СВИ, тези на разузнаванията на сухопътните войски, военновъздушните сили, военноморските сили, силите за специални операции, Съвместно командване на силите (формированията участващи в провеждани операции), а също и тези на другите военни формирования на министерството на отбраната. Част от силите и средствата са постоянно действащи, а други са в резерв и/или се активират при необходимост, включително при война. На практика, „веригата“ на военното разузнаване започва от наблюдателите в окопите на отделението и взвода (екипаж на самолет и кораб) и достига до директора на СВИ.

Събирането на информация се извършва по специално разработени планове за събиране на разузнавателна информация, в които е идентифицирана липсващата информация и се определят конкретните сили и средства, които могат да я доставят. Съществено е, че при поставянето на конкретните задачи, на много разузнавателни сили и средства може да бъде разпоредено да получат една и съща разузнавателна информация. Тези планове също могат да бъдат променяни в хода на изпълнението на поставените задачи.

Предаването на информацията е основно свързано с нейното точно, своевременно, пълно и скрито (за противника) разпространение в рамките на военното разузнаване.

Етапът на анализиране на информацията е решаващ за получаването (създаването) на разузнавателна информация. Най-общо, той до голяма степен прилича на „подреждането на пъзел“ и включва оценка на получената „сурова“ информация и нейната обработка с цел получаване на необходимата разузнавателна информация. Това става с използването на различни техники (инструментариум) за анализ на информацията. Техният брой е много голям – например, анализаторите в разузнавателната общност на САЩ използват около 140 такива техники. Процесът на анализиране на информацията завършва с формулирането на изводи от получените информации (данни) и разработване на оценки и заключения, които могат да включват и препоръки и съвети.

При необходимост, анализиращите органи могат да поискат получаването на допълнителна информация.

Последният етап е разпространяването на разузнавателната информация до нейните потребители (заявители), а в някои случаи – в зависимост от нейното съдържание, значимост, спешност и др., тя може да бъде предоставена и на други допълнително включени потребители. Разпространяването се извършва по предварително регламентирани начини и форми. Основното при него е, че и най-пълната и точна разузнавателна информация е безсмислена и ненужна ако не бъде предоставена навреме или това стане по начин/форма, които правят невъзможно ефективното й оползотворяване.

Разузнаването (разузнавателният цикъл) е непрекъснат и единен (в рамките на въоръжените сили) процес и поради това, СВИ непрекъснато ръководи/командва и координира дейностите на всички разузнавателните сили и средства в рамките на министерството на отбраната.

 

КАКЪВ ДА БЪДЕ ДИРЕКТОРЪТ НА СЛУЖБА ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ

 Качествата и професионалният и житейски опит, които най-старшият началник във военното разузнаване (в българския случай – директорът на СВИ) трябва да притежава се предопределят от особеностите на самото военно разузнаване и основно – от неговите мисии, функции и задачи, начините на тяхното изпълнение, структурата (разузнавателните сили и средства) и др.

В това отношение е показателен опитът на военното разузнаване на САЩ (Defense Intelligence Agency – DIA). Независимо от разликите в мащабите, по отношение на изискванията към нейният директор, СВИ до голяма степен е идентична с DIA. Освен това, именно директорът на DIA и началниците на военните разузнавания на страните от НАТО и ЕС (почти всички те са военнослужещи) са „нивото“ на директора на СВИ и са хората, с които той трябва има „общ език“ и да работи в съответните структури на двата съюза.

За разлика от повтарящите се в България опити, за директор на СВИ да бъде назначен цивилен, практиката в САЩ е по-скоро обратната, като генерали (действащи или от резерва) са назначавани за директори/началници на други специални служби – например Централното разузнавателно управление.

В историята си, до сега DIA е имала 21 директори. От тях 19 са генерали, а двамата цивилни директори са били „временно изпълняващи длъжността“ и то за срок от по няколко месеца. Всички те са военни разузнавачи – между тях няма лица от „сродни“ служби, като например ФБР или ЦРУ.

Сегашният директор на DIA е генерал-лейтенант (приравнено на званията на висшите офицери в Българската армия) Робърт П. Ашли, Младши. Професионалната му кариера (цялата е в системата на военното разузнаване) и образование са забележителни. Той е парашутист, преминал през цялата верига на военното разузнаване – командвал е рота, батальон, ескадрон, бригада, корпус. Бил е заместник-началник по разузнаването на Сухопътните войски на САЩ и съветник по всички видове разузнаване на министъра на Сухопътните войски на САЩ, директор по разузнаването на Съвместното командване на специалните операции на Сухопътните войски на САЩ, директор по разузнаването на Централното командване на САЩ и директор по разузнаването на въоръжените сили на САЩ в Афганистан и др. Има боен опит от Ирак, Афганистан, Босна и Херцеговина. Той бакалавър и магистър по политическите науки, магистър по стратегическо разузнаване от Националния разузнавателен университет и магистър по стратегически науки от Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ. Има многобройни награди.

Един любопитен факт: Директорът на DIA разпространява ежегодно обновяван „Професионален списък за четене на директора“ – на литература, която той препоръчва на подчинените си за да се самообразоват за да могат да изпълняват по-добре своите задължения и да растат в кариерата си. Защото, според него, „Четенето е сърцето на самообразованието. То разширява комуникацията и увеличава нашия опит, обогатява нашите постижения у дома, в работата и в обществото“. Списъкът на генерал Ашли за 2019 г. включва 110 заглавия на книги по лидерство и професионално развитие, глобален анализ, военна история и опит на съюзниците. Една част от тях са романи.

Всичко това е показателно.

От опита на военното разузнаване на САЩ и на другите ни съюзници, а и от опита българското военно разузнаване, (без да се претендира за изчерпателност) може да бъдат изведени някои параметри на необходимите професионални качества и опит на директора на СВИ и да се направи сравнителна прогноза за това, как тяхното наличие или липса ще се отразят на българското военно разузнаване:

 20 08 2019 GS SVI 2

 

Очевидно е, че назначаването на граждански (цивилен) служител за директор на СВИ ще окаже негативно влияние върху българското военно разузнаване, което относително лесно би могло да бъде избегнато при назначаването за директор на СВИ на кадрови военен разузнавач от кариерата.

От показаното в таблицата произтичат следните изводи за основните негативни последици за военното разузнаване при назначаването на граждански служител за директор на СВИ:

  • Ще бъдат нарушени основни принципи на разузнаването, като непрекъснатост, комплексност, маньовър със силите и средствата, адаптиране към промените в средата и др.
  • Във военното разузнаване като цяло и в СВИ в частност ще бъде нарушено доверието на личния състав в ръководството.
  • Ще бъде нарушен разузнавателния цикъл, което ще предизвика спад в количеството и качеството на разузнавателната информация с всички негативни последствия от това.
  • Ще бъде затруднена комуникацията между ръководството на военното разузнаване и висшето ръководство на Българската армия и нейните структури, а и с военните разузнавания на съюзниците от НАТО и ЕС.
  • Ще бъде нарушена командната верига (структура) във въоръжените сили.
  • Ще има негативни последици за доверието във военното разузнаване – както в останалите компоненти на въоръжените сили на България, така и при съюзниците от НАТО и ЕС.
  • Съществува риск от политизиране на военното разузнаване и ангажирането му с несвойствени за него задачи.

 

„ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ ЗА ВСИЧКИ“ ИЛИ СУН ДЗЪ „НАОПАКИ“

В мотивите на вносителите на законопроекта за изменение на Закона за военното разузнаване е написано: „С предложения законопроект нормативно се въвежда алтернатива, която да дава възможност длъжността директор на служба „Военна информация“ да се заема и от цивилен служител. По този начин ще може да се реализира в цялост изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 26, ал.1, т. 3 от Закона за военното разузнаване, а именно за директор да могат да се назначават лица с професионален стаж в системата за защита на националната сигурност, а не само от въоръжените сили. Този подход дава възможност за по-ефективно използване на наличния кадрови потенциал.“

Очевидно, депутатите са приели тези „мотиви“ по причини, които не са предмет на настоящата разработка и следва да бъдат оставени на тяхната съвест.

Но все пак, те (мотивите) най-малкото предизвикват недоумение. Защото Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност гласи, че „Системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.“

От самите мотиви е видно, че не се има в предвид назначаването на хора (генерали) от резерва, които са служили във въоръжените сили – тоест в СВИ. Следователно, за директор на СВИ би могло да бъде назначен някой, който има стаж (макар и малък) като полицейски инспектор по район (по-известен в миналото като „квартален милиционер“). И ако това стане, военните разузнавачи би трябвало да се чувстват щастливи, защото в Съвета по сигурността към министерския съвет е представено и министерството на финансите и за директор на СВИ би могло да им „изпратят“ някоя служителка в неговите архиви.

Интересно, какъв „наличен кадрови потенциал“ възнамеряват да използват „по-ефективно“ във военното разузнаване нашите законотворци?!

Образно казано, изглежда, че някои считат, че директор на СВИ може да се стане като се прочете някакво подобие на книга от поредицата „За всички“ („For Dummies“), включваща учебни и справочни пособия за начинаещи в съответната сфера. Но, точно колкото с прочитането на „Компютърът за всички“ за няколко дни може да се стане компетентен компютърен инженер, толкова е възможно и с прочитането на няколко документа „скоротечно“ външен на системата на военното разузнаване човек да стане и компетентен директор на СВИ.

Такъв „директор“ ще трябва да бъде (както казват в армията) „носен на гръб“ и в повечето случаи няма да може самостоятелно да представлява военното разузнаване, защото няма как да излезе извън това, което са му написали неговите подчинени, от които той ще е напълно зависим. Иначе казано, за такъв директор ще е валидно първото значение на думата „dummy“ от поредицата „For Dummies“ – манекен, чучело. Той ще е излишен. И това е по-добрият случай, защото ако се опита да се намеси активно в дейността на военното разузнаване и/или неговите структури, много лесно ще се стигне до трудно поправими последици.

Преди около 2 500 години китайският генерал Сун Дзъ е написал книгата „Изкуството на войната“, която е актуална и днес, при това не само във военната сфера, но и в бизнеса и е задължително настолно четиво за всеки, който се занимава с военно дело (включително и с военно разузнаване). В нея той казва „Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.“ Книгата на Сун Дзъ се отнася за ръководители на стратегическо ниво, какъвто е и директорът на СВИ. Така е по света, така би трябвало да бъде и у нас.

С назначаването на цивилно лице за директор на СВИ, този основополагащ и доказал се през хилядолетията стратегически постулат се „обръща наопаки“. Ръководителят на българското военно разузнаване няма да познава „себе си“ (българското военно разузнаване и Българската армия), а това ще я обрича на по-малко „познаване“ (или непознаване) на „врага“.

Колко „битки“ или какво ще загубят въоръжените ни сили и България и какви ще бъдат последствията? Изглежда, че това не интересува нито вносителите на промените в Закона за военното разузнаване, нито тези, които са ги приели.

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още