Темата за Западните Балкани, мястото и ролята им в „световната политика“ бяха доста маргинализирани до скоро, но предстоящата среща в София на 17 май в момента поставя фокус именно върху тях. Първоначално определяна като „Солун 2“ и целяща да даде сигнал за подновения ангажимент от страна на ЕС към разширяване със страни от балканския регион, по-късно - поради по-широкото й съдържание и нараснало значение, тя за вече е наречена "Среща на върха ЕС-Западни Балкани".

Регионът на Западните Балкани е преживял много конфликти през миналия век, редували се с периоди на относително затишие и стабилност, които винаги са били рефлексия на ситуацията в Европа и света, като същевременно винаги е бил и „арена“ на намеса и противопоставяне на външни фактори. Успоредно с това, ставащото в Западните Балкани винаги е оказвало голямо влияние на ситуацията далеч извън границите им.

Въпреки това, политиката от страна на ЕС към региона остава по-скоро „слаба“ – подобно на тази на САЩ и други западни демокрации, а влиянието на страни от други региони (вкл. Близкия Изток) остава в не малка степен пренебрегвано.

Липсата на съществен напредък в процеса на присъединяване към ЕС (и НАТО), а също и важното геостратегическо положение на Западните Балкани прави страните в него уязвими за външна намеса от страна на конкуриращи се държави (организации), които се стремят да моделират и използват ситуацията в собствен интерес, както вътре в него, така и за оказване на влияние върху процесите в цяла Европа и в ЕС като частност.

ЕС в не малка степен е зает с „вътрешните“ си проблеми  и срещата вероятно ще разочарова тези, които очакват или се надават на голяма промяна. Отрицателно влияние върху страните от Западните Балкани оказват някои негативни процеси вътре в самия ЕС.

В Западните Балкани се наблюдава тенденция към обсебване на държавата. Характерните особености на това обсебване са в общи линии еднотипни, въпреки наличието на някои нюанси в отделните страни…

„Западните Балкани и ЕС“, май 2018 е тема на разработка на ЦИОС.