Блог

30 04 2018 V Cankov2Ситуацията може да бъде оценена от крайна плюс до крайно минус. Влиянието на вътрешнополитическата ситуация и в двете страни върху случващото се е много голяма – „на този етап ескалирането по-скоро дава повод на двете страни и на политическите ръководства да го ползват за вътрешнополитически цели, отколкото като повод за война“.

Бригаден генерал от резерва Валентин Цанков, ръководител на програми в ЦИОС, в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ за напрежението между южните ни съседи Гърция и Турция, острата риторика и опасностите, които те пораждат за международната общност, региона на Балканите и за България, за мястото на „старите“ международни договори и до колко позициите на НАТО и ЕС може да бъдат смятани за „успокоение“.

Водещ: Генерал Цанков, това, което наблюдаваме още от началото на годината и особено силно през последните месеци, е рязко втвърдена реторика, и то от двете страни. Чуват се множество взаимни обвинения, но никакъв намек за компромис и туширане на напрежението. Можем ли да тълкуваме случващото се единствено като словесни престрелки, обслужващи национални интереси, или действително напрежението може да ескалира до фатална точка?

Валентин Цанков: Всъщност отговорът ми може да бъде от крайно плюс до крайно минус, както се казва. Макар че в интерес на истината индикации за сериозен военен конфликт към момента няма. По-скоро, независимо че тази криза продължава вече трета година, няма индикации за възникване на сериозен военен конфликт между двете страни. Като се има предвид, че в миналото поне три пъти в новата история между двете страни, страни – членки на НАТО, е имало доста сериозни напрежения, достигащи до положение да се извършва и мобилизация. Тоест това е вече фактор и категоричен знак за готовност за война. В момента нямаме такива индикации. Разбира се, всичко това може да се обясни и с вътрешнополитическата обстановка и в двете страни. Но тук имам предвид, веднага да кажа, предстоящите извънредни парламентарни и президентски избори на 24 юни, тоест фактически по-малко от два месеца, и, разбира се, тези отношения с Гърция се използват от президента на Турция, от ръководството на управляващата партия и за вътрешнополитически цели, като външнополитически аргумент. В полза на това, че Турция трябва да бъде силна, мощна, не бива да се правят компромиси от гледна точка на Турция с принципни въпроси. И тук стои въпросът със споровете около Егейските острови и въобще този целия регион.

От друга страна, в Гърция също обстановката не е толкова лека. Там не бива да забравяме, че има и сериозна мигрантска вълна, която преди всичко идва от Турция. В някакъв степен този мигрантски поток е контролиран от Турция. Тоест Турция държи Гърция в някакво отношение като свой заложник, защото евентуалното пускане на една по-сериозна вълна от мигранти би нарушило доста относително спокойната обстановка в Гърция. Ръководствата на двете страни и в миналото са имали доста сериозни и остри изказвания. Например от гръцка страна министърът на отбраната, чиито функции не са точно външнополитически, има и министър на външните работи, но все пак има отношение и към външната политика. В конкретния случай министърът на отбраната е представител на по-малката партия от коалицията, която управлява Гърция, и там тонът е по-остър. Разбира се, там има политически, партийни подбуди. Министърът на отбраната е Панос Каменос, някогашен член на Нова демокрация, една от двете големи партии, които управляваха десетилетия наред Гърция, и той е лидер на дяснопопулистка партия, това са „Независими гърци“, които, разбира се, имат друга реторика. Там популизмът се извежда малко по-напред и по-ясно се откроява.

Водещ: Да, безспорно провокации има и от вътрешността на страната. Вие споменахте, че на три пъти двете страни са били на прага на конфликт. Има доказателства обаче и че това напрежение може да бъде туширано, стига да искат. Само припомням на нашите слушатели случая от 2006 г. при сблъсък между гръцки и турски самолети загива пилот. Двете правителства обявяват инцидента за нещастен случай, не се стига до ескалация на напрежението. Можем ли да приемем, че след като едни конкретни национални интереси при двете страни бъдат достатъчно добре обслужени, напрежението постепенно ще се тушира и целта не е разрешаване на тези дългогодишни конфликти?

Валентин Цанков: Да, има сериозна логика в този вариант на действие, който току-що обяснихте. Защото двете кризи, за които стана дума, едната е Кипърската криза от 1974 г., другата е през март 1987-а, която аз имах възможност лично да наблюдавам и мобилизацията, и подготовката за война, както и ролята на медиите, и през 1996 г. за това, което вие споменахте. Сега на дневен ред е един по-конкретен случай. Това е всъщност екипажът и пътниците на един военен хеликоптер, който прелетя веднага след опита за преврат преди близо две години – юни 2016 г. беше опитът за преврат в Турция, и напоследък случаят със залавянето на двамата гръцки военнослужещи по гръцко-турската граница в района на река Марица, които всъщност бяха използвани като повод от турска страна за предложение да бъдат разменени. Тоест кризата поне в това отношение да бъде приключена. Разбира се, това са случаи много различни. В единия случай се иска политическо убежище. Докато за другия случай по-скоро обясненията са, поне такава е гръцката версия, че имало недобри климатични условия, заблудили са се, влезли са. И обикновено такива случаи се решават на място, в рамките на часове или най-много дни. Тук обаче турското ръководство прецени, че това е удобен случай, който може да бъде използван и в перспектива да се разменят тези военнослужещи от двете страни и да приключи поне тази част от напрежението. Няма индикации да бъде решен скоро въпросът. Между впрочем искам да припомня, че Гърция като страна – членка на ЕС, има, разбира се, и собствено национално законодателство, тя си спазва процедурата въпроси от такъв характер да минават през гръцкия съд. Което всъщност е нормална процедура. И въз основа на това единият вторият пилот, който е бил на хеликоптера, е освободен, но той всъщност се намира на защитено място. Това е право на гръцката държава, след като отговаря за този човек на собствена територия, да опази здравето и живота му. Заради съмненията, че може да бъде организирана някаква провокация, отвличане и нещо от този сорт и така кризата и отношенията да се влошат още повече. Аз си мисля, че като приключат изборите в Турция, нещата ще се успокоят значително, защото напрежението ще бъде използвано вече в интерес на изборите, в интерес на победата на изборите по-скоро на Ердоган, която по мнение на експерти и на социологически изследвания сочи, че ще бъде над 60 %, което ще му даде възможност още на първия тур да спечели с помощта на единия политически партньор. Пак казвам, че на този етап ескалирането по-скоро дава повод на двете страни и на политическите ръководства да го ползват за вътрешнополитически цели, отколкото като повод за война. Има и един много интересен момент в гръцко-турските отношения. Имам предвид, че и в миналото НАТО не се е намесвало по никакъв начин в техните отношения и по-скоро в решаването на проблемите.

Искам да напомня изявлението на генералния секретар на НАТО Столтенберг, който заяви, че ще оставят Гърция и Турция като страни-членки на НАТО, да решат помежду си този проблем, без ръководството на НАТО да се намесва. Разбира се, американският фактор в случая, пак като страна членка на НАТО, или като водеща страна в НАТО, има своето място и аз не се съмнявам, че в чисто дипломатически план САЩ се намесва по някакъв начин. По-скоро в посока успокояване на конфликта. Защото, общо взето, такъв конфликт между страни-членки на един договор, какъвто е Вашингтонският договор, не е в полза на единството на алианса.

Водещ: Да, може би, имайки предвид историята на този конфликт, на напрежението между двете страни, не е изненадващо, че НАТО не взема отношение. Забелязваме, че ЕС също няма позиция, чува се едно мълчание. Можем ли да го приемем като един вид успокоение?

Валентин Цанков: Да, би могло и като успокоение, но по-скоро аз виждам липса на лостове за оказване на влияние и даже в някаква степен принуда, защото и от двете страни нещата не са съвсем чисти. В какъв смисъл? В Гърция пропагандата доста настройва гръцкото население и хората антитурски. И това не е от вчера. Това е в продължение на десетилетия и всъщност това отношение си има своите корени още от миналото. Не бива да забравяме, че там са водени и войни, в това число една много тежка война 1921-1922 г., която самите гърци наричат резултата от тази война Малоазитската катастрофа. Това не е забравено, това се напомня непрекъснато на хората, включително и на младите хора, и тази карта се разиграва. Тя е националистическа, тя се разиграва всеки път когато проблемите в самата страна се увеличат. Знаете, Гърция има един доста сериозен външен дълг, за който се очертава десетилетия да се изплащат грешките на политическите ръководства от близкото минало. Общо взето тезата и формулировката е, че всички са виновни, но и всички са се възползвали, разбира се. Така че тук факторът, както казах, външният фактор САЩ по-скоро успокоява нещата и по-скоро ги тушира, отколкото да ги изостря. И още един интересен аспект има, че във Вашингтонския договор никъде не се описва как ще се процедира или как би следвало да се процедира, когато има конфликт между две страни членки. Нещо подобно на това как да се действа при излизане на една страна – членка на ЕС, както е в случая с Брекзит, никъде не е описана процедурата. Тоест никой не е очаквал, че това ще се случи за някаква страна членка, но ето то се случи. По същия начин във Вашингтонския договор никъде не е написано как точно ще се процедира, когато възникне конфликт между две страни вътре в алианса. Между НАТО и други страни е ясно, там се задейства член 5-и и т.н. Но какво следва, когато между две страни членки възникне конфликт, никъде не е написано. И това е един сериозен проблем, защото се счита, че съюзниците в една такава организация са лоялни един към друг и априори не се допуска възможност, защото това нарушава в известен смисъл и сигурността на Алианса.

Водещ: Да, споменахте Вашингтонския договор, конфликтът и сегашните поводи за напрежение ни връщат назад, припомняйки ни договорености между Гърция и Турция по-специално Лознанския договор, за който се чуха призиви от турска страна, той да бъде ревизиран. Стъпка, която ако се случи, няма как да не окаже влияние на България. Има ли механизми, чрез които да се прибегне до действителна промяна на този документ или на други подобни със също толкова голяма тежест?

Валентин Цанков: Лознанският договор е сключен 1923 г., така да се каже, в края на Гръцко-турската война, определя и границите, тогава всъщност са дадени и т.нар. Егейски острови, в това число Самос, Хиос, Кос, Родос е предаден по-късно, след Втората световна война на Гърция, но така или иначе тогава се определя границата между Гърция и Турция. Гърция възпоменава своята независимост 1829-1830 г., след тяхната национална революция, но така или иначе тогава не са били определени границите и тези острови до онзи момент са били под юрисдикцията на Турция. Сега с относително доброто икономическо състояние на Турция, имам предвид поне преди десет години, и с нарастването на военната ѝ мощ и влияние и най-вече подсилвана от нейния президент Ердоган, Турция възпламенява своите желания да реализира по някакъв начин несправедливия, според нея, Лозански договор. Аз не виждам никаква възможност това да се случи, защото там изрично е написано, че не подлежи на ревизия този договор. И не случайно е написано, защото ето минават годините, но идва моментът, в който някой може да реши, че това е несправедливо и да поиска с военна сила да пререши въпроса. Аз не считам, че има възможност това да се случи, което означава, че и България не би следвало да бъде засегната. Разбира се, международният ред се определя не само от желанието на народите и държавите, а и от конкретната ситуация. В крайна сметка не считам, че може да бъде преразгледан Лозанският договор.

Оригинал на интервюто.

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още