Мариела Стоянова – ексклузивно за ЦИОС

Успокоителна статистика и притеснителни прогнози

Наскоро, Европейският контратерористичен център (ЕКЦ) на Европол разпространи първия си след задействането му през януари 2016 г. доклад (TE-SAT 2017) за ситуацията по тероризма в страните от ЕС през 2016 г. и за тенденциите в нейното развитие през 2017 г.

Представените в него данни и изводи са доста (меко казано) обезпокоителни за европейците. При това, не само поради отчетените терористични атаки, а и по чисто „технически“ или по-скоро – политически причини.

Статистиката на ЕКЦ

През 2016 г. 8 държави от ЕС са съобщили за общо 142 неуспешни, предотвратени и извършени терористични атаки - pеално извършените атаки са били 47% – 33%.

Повече от половината от тях (76) са били във Великобритания, като всички те са свързани единствено с т.нар. „Северно ирландски тероризъм“ и включват 49 инцидента със стрелба и 27 – с импровизирани взривни устройства (ИВУ).

Освен в Обединеното кралство за терористични атаки на ЕКЦ са съобщили: Франция (23), Испания (10), Гърция (6), Германия (5), Белгия (4) и Холандия (1).

В следствие на тези терористични атаки са били убити 142 човека, а други 379 са били ранени. Почти всички жертви – 136, са загинали при джихадистки атаки, а останалите са 6 – при атаки на полувоенни формирования в Северна Ирландия и убитата във Великобритания парламентаритска Джо Кокс.

ЕКЦ отчита, продължаваща тенденция на намаляване на терористичните атаки – те са със 62.8% по-малко от тези през 2014 г. (226 атаки) и със 67% по-малко от атаките през 2015 г. (211 атаки).

Най-много са атаките, извършени от етнически националисти и сепаратисти (99), следват ги крайно левите екстремисти с 27 атаки (16 от тях са в Италия). Отчита се намаление и в броя на джихадистките атаки – през 2016 г. те са били 13, т.е. с 4 по-малко отколкото през 2015 г. Шест от тези атаки са били свързани с джихадистката терористична групировка „Ислямска държава“ (ИД).

Намаляват и арестите на хора, заподозрени в терористична дейност. През 2016 г. са били извършени 1 002 ареста при 1 077 през 2015 г. Повечето от тях са били свързани с джихадизъм – 718, докато през 2014 г. са били 395, а през 2015 г. – 687, което представлява тенденция към увеличаване за трета поредна година. (В България са били извършени 5 ареста – всички за джихадизъм.) За сметка на това, арестуваните крайно леви екстремисти и сепаратисти са спаднали драстично – от 168 през 2015 г. на 84 през 2016 г. Броят на арестуваните десни екстремисти се е запазил почти непроменен – 12 през 2016 г. спрямо 11 през 2015 г. Франция е единствената страна от ЕС, където продължава увеличаването на броя на арестите, като по години, те съответно са: 2014 г. – 238, 2015 г. – 424 и през 2016 г. – 456. Заслужава да се отбележи фактът, че през 2016 г. около една трета от арестуваните (291 човека) са били на възраст 25 години или по-млади, а едва 9% - на 40 и повече години. Има намаление и в броя на арестуваните за пътуване до зони на конфликт с терористични цели – от 141 през 2015 г., на 77 през 2016 г. Същата е и ситуацията със задържанията на завърналите се от такива зони – те са намалели съответно от 41 (2015 г.) на 22 (2016 г.).

На пръв поглед, това е доста утешителна (че дори успокоителна)статистика, показваща спад в тероризма в Европа или иначе казано – намаляване на риска и заплахата от тероризъм.

Тогава, защо европейците се чувстват все повече застрашени от тероризма? Очевидно има причини за това и общата ситуация съвсем не е толкова „розова“.

Някои „особени“ моменти

Така стигаме до някои „особености“ в доклада на ЕКЦ, които показват (и доказват), че най-големите трудности пред европейските контратерористи са от политически характер. Те са и причината за някои противоречия в данните, представени в доклада, а също и обясняват, защо въпреки „оптимистичните“ статистически данни, ЕКЦ дава доста тревожни прогнозни тенденции за тероризма в Европа.

В Доклада е отбелязано драстично спадане в използването на огнестрелно оръжие – отбелязани са едва 6 такива случая, докато през 2015 г. те са били 57. Но, как се „връзва“ това число дори и само с 49-те инцидента със стрелба в Северна Ирландия?

И нещо, което е доста „по-интересно“. В Доклада се казва, че „Арестуваните за терористични дейности (подготовка, финансиране, подпомагане, опит за или извършване на атаки) намаля от 209 през 2015, на 169 през 2016 г.“

Как се „съчетава“ този брой арестувани с упоменатите вече 1 002 ареста? В Доклада са използвани различни термини: „terrorist offences“ (1 002 ареста) и „terrorist activities“ (169 ареста). Това поставя въпроса, има ли и ако – да, каква е разликата е между „терористични престъпления“ и „терористични дейности“?

В доклада се споменава още, че през последните две години в Европа има значително нарастване на насилствени атаки на десни екстремисти срещу „търсещи убежище и етнически малцинства“. За пример е дадена Германия, където през 2016 г. са били извършвани средно по 10 такива атаки на ден. Но ЕКЦ „отбелязва“, че това е информация от немските медии, които са се позовавали на доклад на МВР на Федералната република?!

Защо това е така? Оказва се, че причината е в разликата във „вижданията“ на властите в отделните страни от ЕС, които трябва да определят, кое престъпление е тероризъм (и трябва да бъде съобщено на ЕКЦ), и кое – екстремизъм (криминално престъпление, за което те не съобщават на ЕКЦ). Разбира се, в ЕС има прието определение, но е факт, че то се тълкува „различно“. ЕКЦ изрично подчертава това в Доклада си.

Терминът „терористични престъпления“ (terrorist offences ) е определен с решение на ЕС от 13 юни 2002 г. по борбата с тероризма (2002/475/JHA). То определя терористичните престъпления като „преднамерени действия, които предвид на тяхната същност или контекст, могат сериозно да навредят на една страна или международна организация, когато са извършени с цел да: сплашат сериозно населението, или незаконно да принудят едно правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на действие, или сериозно да дестабилизират или унищожат фундаментални политически, конституционни, икономически или социални структури на една страна или международна организация“.

В тази връзка ЕКЦ заявява, че доколкото това определение „оставя пространство за интерпретиране“, Докладът „спазва дефинициите на страните – членки за терористични престъпления на техните територии. Понякога, може да бъде трудно да се определи, дали един криминален случай трябва да бъде считан за акт на „тероризъм“, или за акт на „екстремизъм“. Обратното на тероризма, не всички форми на екстремизъм санкционират използването на насилие. Въпреки това, екстремизмът като явление може да бъде отнесен към тероризма и да демонстрира същия модел на поведение. Поради това TE-SAT 2017 (Докладът – бел. М.С.), споменава криминални дейности с потенциал да дестабилизират или разрушат фундаментални политически, конституционни, икономически или социални структури на една страна, когато са съобщени от страните – членки като екстремизъм – в опит да осигури по-ясна картина на явлението и неговата връзка с тероризма. Обаче, тези случаи не са отчетени в статистическите данни на този Доклад, които ексклузивно отразяват инцидентите, съобщени от страните – членки на ЕС като тероризъм.“ Знаменателна забележка от страна на ЕКЦ!

Забележимо е „разминаването“ между „бодряшкия тон“ на статистическата информация в Доклада, която предопределя картина на намаляване на терористичните заплахи и рискове и доста по-различната реалност в Европа.

Разбира се, в зависимост от политическата обстановка – вътрешна (в отделните страни – членки на ЕС) и в ЕС като цяло – политическите лидери (и сили), често не могат да „устоят на изкушението“ да представят желаното за действителност и така се стига до изявления, отправящи послания, че „ние ще се справим“, че „тероризмът е част от живота ни и трябва да свикваме с него“, че „терористичните атаки са част от ежедневието в големите градове“…

Всичко това, обаче се разминава драстично с възприятията на обикновените европейски граждани (т.нар. „човек от улицата“), които се чувстват все по-застрашени в собствените си страни.

Например, „човекът от улицата“ в Европа възприема като тероризъм извършваните от мигранти масови сексуални атаки, безредиците, непредизвиканите от нищо насилия на религиозна и етническа основа (срещу „белите“ и „немюсюлманите“), все по-големия брой кражби, обири, убийства… За него не са релевантни изявления, че това са „отделни криминални случаи, дължащи се на културни особености“, че са дело на „хора с ментални проблеми“, на „маргинали“ или на „превратно тълкуващи религията“, или че са „инспирирани“ от някоя терористична организация. Той все по-често се страхува и е принуден от този страх да променя начина си на живот, на обличане, на говорене, на поведение, да ограничава или променя своите традиционни ценности и граждански права и свободи…

Точно този страх, това сплашване на практика са реални и действително попадат в определението на ЕС за терористични престъпления. А отричането на този факт създава в обикновените хора впечатлението, че политиците и висшите чиновници живеят в някаква своя, „паралелна реалност“ враждебно настроена към гражданите.

В същото време, подобен подход ограничава и възможностите на службите и силите за сигурност да се противопоставят на тероризма. В доклад в парламента на Холандия по въпросите на тероризма се казва, че за да бъде осъществявано ефективно т.нар. „24/7 наблюдение“ (денонощно, седем дни в седмицата) на един човек, на специалните служби са необходими около 20 служители. Когато (какъвто напр. е случаят с джихадисткия тероризъм) става въпрос за наблюдение на хиляди хора, очевидно става въпрос и за значителни ресурси и най-вече – за ефективност и приоритизация, която пък се определя от политическото ръководство… Така се стига до парадоксални случаи, като напр. в Лондон, където (според публикации в медиите) се заделят все повече средства за борба с т.нар. „престъпления от омраза“, но се ограничават средствата за наблюдение на завръщащите се от Близкия Изток джихадисти.

Очевидно, контратерористите в ЕКЦ отчитат всичко това и по тази причина, в Доклада са отправени къде по-прикрити, къде по-ясно изразени „послания“ в този смисъл.

За това има и разминаване между „бодряшката“ статистка и посочените от ЕКЦ доста по-тревожни тенденции за развитието на обстановката по тероризма през 2017 г. И за съжаление, реалностите от изминалия до сега период от годината потвърждават опасенията на контратерористите.

Тенденции за 2017 г.

ЕКЦ откроява 14 по-основни тенденции (12 от тях са свързани с джихадизма!) по отношение на тероризма в Европа през 2017 г.:

1. ЕС е изправен пред широк спектър от терористични заплахи и атаки от джихадисти – както от организирани групи (терористични мрежи), така и от единични терористи. Тяхната основна цел ще бъде постигането на възможно най-голям брой случайни жертви.

2. Джихадистите може да бъдат пряко ръководени от ИД или само инспирирани от нейната идеология и реторика. Те ще продължат да използват широк спектър от оръжия – от хладно оръжие, през автомобили, до огнестрелно оръжие и експлозиви.

3. Атаките могат да бъдат, както внимателно подготвени, така и „спонтанни“. Терористите, действащи от името на ИД доказано могат да планират относително комплексни бързи и ефективни атаки, вкл. и срещу много цели.

4. Очаква се, джихадистките терористи да продължат да използват най-вече ниско технологични ИВУ и запалителни устройства, направени от свободно достъпни компоненти.

5. Цели на насилието на джихадистите могат да бъдат отделни лица или малки групи от хора, считани от тях за ценни за немюсюлманите, а също и случайни хора, големи или малки групи от хора. Тези цели могат да бъдат „твърди“ (напр. полиция, военни) или „меки“ (напр. църкви, синагоги, джамии, големи групи хора).

6. Атаките извършвани на места с международен характер (напр. гари, метростанции, летища и в близост до международни институции) имат голям ефект с гарантирано световно медийно отразяване.

7. Извършителите на терористични атаки могат да бъдат както чужденци (някои от които живели в ЕС дълъг период), така и местни граждани израснали в страните, където извършват атаките.

8. Ще продължи наплива от бежанци и мигранти в ЕС от райони със съществуващи и нови конфликти. ИД и други джихадистки терористични организации ще продължат вече установената си практика да изпращат с миграционните потоци терористи за извършване на атаки в Европа.

9. Терористичните организации ще продължат да експлоатират социално-икономическото недоволство на имигрантите – мюсюлмани в ЕС с цел да набират и подстрекават хора за включване в терористични дейности. Идеологията на ИД има известно отражение сред сегментите на мюсюлманското население в ЕС, които понякога изразяват адмирации към „мъченичеството“.

10. Жените, децата и младежите играят все по-голяма самостоятелна оперативна роля при извършването на терористични дейности в ЕС, като не само подпомагат по различни начини останалите терористи, но и като самите те извършват терористични атаки. Счита се, че те се сблъскват с по-малко пречки от мъжете – терористи, като извършените от тях атаки действат инспириращо на други хора.

11. Намалява броят на пътуващите към зоните на конфликт в Сирия и Ирак, които възнамеряват да се присъединят към джихадистките организации. Ще се засили потокът на връщащи се в Европа джихадисти от тези зони, които ще подсилят местните джихадистки движения и в последствие ще увеличат заплахата, която тези движения представляват за ЕС.

12. Най-общо казано, нивото на джихадисткия тероризъм в ЕС остава високо, с индикации, че ще продължи да се нараства.

13. Бежанците и етническите малцинства в ЕС са изправени пред нарастващо насилие. Тези престъпления е възможно да са насочени към сериозно сплашване на отделни сегменти от населението, но въпреки показаните някои общи черти, не се квалифицират като тероризъм или насилствен екстремизъм и поради това не са съобщавани от страните – членки на ЕС и не са включени в статистическите данни.

14. Съществува заплаха от отделни атаки на лица, инспирирани от крайно дясна идеология, но нямащи непременно връзка с екстремистки групи. Цели на такива атаки могат да бъдат отделни обществен фигури, политически партии, граждански активистки групи и медии, които изразяват критично отношение към десния екстремизъм или се застъпват за про-миграционната политика. Целите на анархистите и левите екстремисти най-вече ще включват държавна собственост и служители на правоналагащите органи.

Очевидно, в близко бъдеще най-голямата терористична заплаха за страните от ЕС ще продължава да идва от джихадистките движения и организации – както местни, така и действащи извън Европа.

Успоредно с това, „желанието“ на контратерористите от ЕКЦ, насилствените действия на крайно десни/леви екстремисти и анархисти да бъдат „включени“ към терористичните и да бъдат докладвани от страните – членки на ЕС едва ли ще бъда „удовлетворено“. Причината е, че ако това стане, то по аналогия в „същата графа“ ще попаднат и огромен брой насилия, извършвани от етническите и религиозните малцинства, вкл. и особено от бежанците и мигрантите, което (очевидно) няма да е „по вкуса“ на политиците. А тогава ще трябва да се говори за „масов тероризъм“ в Европа…