Блог

CIOS blog AN NSНа 19 юли 2017 г. се проведе второто заседание на Временната комисия на Народното събрание за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет за българските ВВС.

То включваше изслушване на директора на ЦИОС Ангел Найденов (министър на отбраната в периода 2013 – 2014 г.), което дава яснота за хода на този процес.

Следва протоколът от изслушването на Ангел Найденов от Комисията:

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: …А сега ще изслушаме господин Ангел Найденов.

Господин Найденов, какви цели си бяхте поставили, когато бяхте министър на отбраната, относно закупуването на самолети за Българската армия, и какви мерки предприехте, за да постигнете тези цели?

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Поех поста министър на отбраната през месец май 2013 г. Етапът, на който заварих реализацията на проекта за придобиване на нов тип боен самолет, може да бъде определен като етап на предварителните проучвания и получаването на предварителна информация. Искането за информация от Министерството на отбраната е изпратено до 15 участника от девет държави. В резултат на получената информация е съставен кратък списък, в който бяха посочени трима участника – Португалия и САЩ с предложение за употребявани самолети F-16 Block 15, Eurofighter – Италия, и новопроизведени Gripen C/D – Швеция. Към онзи момент има определена финансова рамка от 700 млн. лв. За съжаление и трите предложения, постъпили до декември 2012 г., излизат извън тази рамка. Мога да посоча стойностите, но става дума за предварителна информация по отношение на ценовите предложения, по доставките като срокове, по отношение на обучението и логистичния пакет, който съпровожда обосновката на офертите.

След съставянето на краткия списък са последвали серия от разговори с представители на компаниите и страните през февруари 2013 г. В разговорите е търсено подобряване на офертните предложения. Не е била прилагана методиката за оценка на предложенията и математическият модел, разработен в рамките на интегрирания проектен екип, защото част от информацията е класифицирана, където участниците изрично са подчертали, че биха предоставили информация, когато българската страна изпрати по отношение на тях искане за обвързващо предложение (RFP). Прословутото искане, което е от м. декември 2016 г. Част от предоставената информация е била от търговско-рекламен характер и не носи характеристиките на информация, която може да бъде основа за вземане на решения.

Казвам това подробно, за да стане ясно, че сме на етапа на предварително обсъждане и предварителна информация от заинтересованите страни за доставка на боен самолет.

След поемането на поста министър на отбраната и в резултат на настъпилите промени в ръководството на Министерството и на въоръжените сили, бяха актуализирани съставите на Направляващия комитет, който е под непосредственото ръководство на заместник-министъра. В този Комитет влиза заместник-началник на отбраната, командващият ВВС и ръководителите на специализирани дирекции в Министерството и в Щаба на отбраната. Освен председател имаше седем членове в Направляващия комитет. Беше актуализиран съставът на Интегрирания проектен екип под непосредственото ръководство на заместник-командира на ВВС. Имаше и 38 членове на проектния екип. Членовете на Направляващия комитет и членовете на Проектния екип са изцяло от структурите на МО, на ВВС и на структури пряко подчинени на министъра на отбраната. Направляващият Комитет осъществява общото ръководство и управлението на подготовката на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Интегрираният проектен екип по същество осигурява изпълнението на Проекта. Като част от задълженията на интегрирания проектен екип е подготовката на Проекта за инвестиционен разход. Като част от задълженията на интегрирания проектен екип е и задължението да подготви Проект на искането за обвързващи предложения от страна на участниците.

След разговори с командването на отбраната и на ВВС, но и след моя преценка, реших, че трябва да продължим от там, докъдето бяха стигнали моите предшественици, че не бива да се връщаме в изходна точка, за да не се губи време и за да не изглеждаме несериозни.

През втората половина на 2013 г. бяха проведени срещи с представители на тримата участници, нови срещи, съответно с искане за подобряване на техните предложения и стремеж към създаване на основа, на която да бъде разработено искането за обвързващото предложение и по-нататъшното стартиране на процедурата. В края на 2013-та и началото на 2014 г. имаше две нови обстоятелства, пряко свързани с реализацията на Проекта.

Първото беше предложение от Израел. След посещение на българска делегация, водена от командира на ВВС на международно военно учение в Израел, постъпи предложение за продажба от тях на България на употребявани F-16 Block 15, с идея за модернизация. Било е подчертано, че биха дали повече подробности, ако изпратим писмо за намерения. Това е ноември/декември 2013 г.

В началото на 2014 г. беше проведена среща със секретаря на отбраната на САЩ, в резултат на която, беше изпратена делегация от ВВС на САЩ в първата половина на 2014 г., които направиха предложение за употребявани F-16 Block 15, с детайли, които са се различавали от пакетното предложение на Португалия и САЩ. Самолетите, които предлагаха, са с ресурс до една трета от общия летателен ресурс – от порядъка на около 2 хил. часа при максимален ресурс 6 хил. часа, с предложение за модернизация на самолетите до нива от порядъка на М6 (това е софтуерен стандарт в рамките на модернизацията по стандарта MLU - бел.ред.), които гарантират способности, близки до способностите на новопроизведени F-16. Това са стандарти, които са били приети като текущи и бъдещи за страните, които експлоатират F-16 в Европа – Белгия, Холандия, Дания, Норвегия. Ценовото предложение надхвърля първоначално определените граници. Стойността на пакета е била 800 млн. долара. Това се случва в средата на 2014 г. Изричното изискване на американската страна е да се получат повече детайли и подробности, като българската страна изпрати писмо за предложение за цена и придобиване. То беше изпратено от нас през юни 2014 г. Отговорът е бил получен през октомври 2014 г., но не знам неговата съдба.

През февруари и март 2014 г. беше окончателно завършен Проектът за придобиване на нов тип боен самолет за инвестиционен разход. Този Проект след обсъждане в Направляващия комитет и Съвета по отбрана, беше внесен в Министерството на финансите и Министерския съвет. За съжаление в бюджетната процедура през 2013 г., засягаща бюджета за 2014 г. и в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите не бяха предвидени целеви средства за увеличаване бюджета на МО, което е основна пречка до решението на Народното събрание през 2016 г. за реализация на Проекта. Изпращането на този Проект беше с идеята той да влезе в списък, изготвен от Министерството на финансите и одобрен от Министерския съвет за финансиране чрез държавен заем или заем с държавна гаранция. Такива указания бяха изпратени и до командирите и на другите видове въоръжени сили и до дирекцията „Комуникационни и информационни системи“. Единствено Проектът за самолет беше окончателно завършен и внесен. В този период беше подписано от мен техническото задание за разработването на идейния проект за патрулните кораби. Проектът за изграждане на батальонна бойна група беше върнат за допълнително разработване. Факт е, че нямаше окончателни решения, свързани с финансирането на Програмата за модернизация, в частност на този Проект. По мои указания беше разработена сравнителната таблица за експлоатационните разходи на самолетите, с които разполагаме в момента – МиГ-29, до края на техния жизнен цикъл – 2029 – 2030 г., с вариантите за модернизация, пълна модернизация и модернизация на авиониката с очакването на Европейската комисия от българска страна да бъдат освободени определени честоти за нуждите на цифровите оператори, цифровата телевизия, мобилните оператори и високоскоростните влакове.

В резултат на исканията бяха осъществени посещения в Словакия и Полша, за да се проучи техният опит с модернизацията на авиониката, с ценови предложения, за да има база за сравнение и да се вземе решението.

Моите отговорности като министър на отбраната приключиха с изпращането на този доклад в Министерския съвет, където предлагах да се вземе решение – дали да вървим към пълна модернизация за пълна оперативна съвместимост на МиГ-29 с нашите партньори и осигуряване на всичко необходимо като финансови ресурси за експлоатация на МиГ-29 до края на техния жизнен цикъл, дали вървим в посока на модернизация на авиониката, средства за поддръжка и гарантиране на летателната годност на самолетите „МиГ 29“ със старт на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Третият вариант – пълна модернизация на МиГ-29 и паралелна реализация на придобиването на нов тип боен самолет нямаше как да стане. Моето мнение е за варианта – отделяне на средства за гарантиране на летателната годност и експлоатация на МиГ-29 съобразно сроковете и стартиране на Проекта за придобиване на новия тип боен самолет. Това беше моята финална точка като министър на отбраната.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Кога внасяте ПИР-а в Министерския съвет, в средата на 2014?

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Март 2014 г.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: A докладът в Министерски съвет за модернизация на МиГ-29, ориентировъчно кога?

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Юни – юли 2014 г.

ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Казахте, че встъпвайки в длъжност, сте се запознали обстойно не с процедурата, а със стъпките до извървяването на процедурата, за да се внесе в Министерския съвет и след това да бъде ратифицирана от Народното събрание, за да стартира процедурата. Казахте, че установявате, че не е прилагана методиката за алгоритъма на оценка. Спрямо кого и дали този алгоритъм за оценка не е приложен, когато се избират трите страни, с които трябва да се преговаря?

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Разбирате правилно това, което казах. Не съм се интересувал от работата на интегрирания проектен екип, а съм се запознал с етапа, до който сме стигнали, след разговорите с командването на ВВС и ръководството на МО, плюс доклад, подписан от ръководителя на проектния екип, който информира министъра на отбраната (преди мен) за етапа, до който е достигнала процедурата по придобиването на нови тип боен самолет. Там е описано всичко, включително необвързващата информация от страните, с които са водени разговорите и които фигурират в краткия списък. Тя е необвързваща, защото няма конкретизиране на исканията от българска страна, тъй като те са елемент на искане за обвързващо предложение. Към онзи момент не сме на този етап, началото на 2013 г. Второ, защото участниците подчертават, че биха предоставили такава информация, само когато бъде предоставено искането от българска страна за обвързваща информация, и трето, защото участниците казват, че част от информацията е от търговско-рекламен характер, което не предполага прилагането на тези методики.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Казахте, че през март 2014 г. сте внесли проекта. Казвате, че тогава методиката не е била използвана, тоест не е бил оценен нито един от кандидатите. Така ли? Вие не сте променили схемата, създадена като организация и контрол на работата от предишното правителство, тоест оставили сте Направляващия комитет и интегрирания екип като схема за ръководство. Тоест те са имали свободата да работят, да предлагат и да правят изводи. Не е имало допълнителни ограничения.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Няма промяна в начина, по който функционират Направляващият комитет и Интегрирания проектен екип. Няма промяна в нивата на вземане на решения и функциите на двата органа. В Проекта за придобиване на нов тип боен самолет няма пряко посочване на избран или фиксиран боен самолет, който да се предлага да бъде придобит като реализация на проекта. Има актуализация на финансовата рамка от порядъка до 800 – 850 млн. лв., в сравнение с предишните 700 млн. лв. Той беше основно с очакването да кандидатства и да бъде включен в списъка за приоритетно финансиране чрез държавен заем или чрез заем с държавни гаранции. Разчетите, правени преди това, са от експерти на МО. Те не са отразени в разчетите на Министерството на финансите.

В средата на 2013 г. с оглед на по-нататъшната детайлизация на предложенията и за разговорите със страните участници, имаше отказ на Министерството на финансите да изпрати експерти да участват в съвместните работни групи, защото според тях няма завършена бюджетна процедура, няма предвидени средства в бюджета за нов тип боен самолет, те не виждат бюджетни средства в средносрочната бюджетна прогноза. Идеята беше да се намери източник на финансиране и да се кандидатства.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Казахте, че започвайки мандата си като министър, сте се запознали със свършеното и сте преценили, че трябва да продължите по този път. Познавайки параметрите – финансови, времеви и технически, които са резултат на този път, с оглед на ситуацията в момента бихте ли споделили вариантите, които има пред нас? Ще задавам този въпрос на всеки министър, защото при всяка смяна на властта започваме всеки път един и същ разговор от началото.

ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Процедура. Преди малко имаше същия въпрос към предния министър, но го спряхме от отговор, защото не е необходимо да отговаряте в лично качество.

ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Едно уточнение. Ние не говорим за конкретен самолет, а за изисквания. Пред нас имаме доклад и решение на българското Народно събрание, което описва процедурата. Министър Ангелов започна от 2010 г. Ние стъпваме на действия, които вървят в тази хронология. Питам: на база на пътя, който е извървян и стигайки до това положение, какви са вариантите пред нас? Единият вариант е да спираме дотук и да направим нова процедура. Ако трябва да правим нова процедура, то това означава, че 5-6 години трябва да правим запитване за предложения и т.н.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Така бихме предопределили решението.

МИЛЕН МИХОВ: С този въпрос надхвърляме рамките на дадения ни мандат от Народното събрание. Ние трябва да установим обстоятелствата и фактите на протекли досега процедури, а не да вземаме решение какво ще правим от тук нататък. Нашата Комисия има за цел да направи публични усилията на изпълнителната власт, на военната експертиза и на всички институции, ангажирани с този проблем досега. Този въпрос като че ли ни вкарва в друга проекция – да даваме съвети и оценки накъде трябва да се развива процедурата по-нататък.

Колеги, когато говорим за боен самолет, да използваме „тип боен самолет“. Питаха ме – „Един самолет ли ще купуваме?“ Много хора смятат, че ще купуваме един самолет.

ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Относно въпроса на господин Бойчев – въпросът не е да предопределяме, но една от задачите ни е да установим дали по пътя не сме се отклонили. Затова задаваме един и същ въпрос към Аню Ангелов и Ангел Найденов. Този въпрос ще зададем и на министър Ненчев.

Министър Найденов, Вие не сте прилагали математическия модел за оценка, защото не сте имали търговско обвързано предложение, така ли?

Друг чувствителен въпрос – след като имаме намерение да използваме такъв голям обществен ресурс, офсетът не би могъл да бъде реализиран във вида, в който сме свикнали да говорим, но дали са провеждани разговори с контрагентите по възможности, които биха разширили обхвата на сътрудничество извън покупката на един самолет?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Министър Найденов отговори на въпроса, като каза, че е продължил онова, което е наследил от министър А. Ангелов. Завършил е един процес, докъдето е бил.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Така разбрах въпроса – не като очакване да се ангажирам с конкретен тип боен самолет. Не бих си позволил коментар. Разбирам вариантите като отправна точка от момента, до който сме стигнали. Това е моето лично мнение.

За мен най-нежелания вариант е отказ от реализацията на проекта. Критично важно е да се завърши процедурата за реализация на проекта. Разговорите, които би следвало да бъдат проведени за финализиране на процедурата, ще отнемат много време. По експертни преценки това е от 6 до 12 месеца, след като бъде взето решението за започване на преговорите.

Вторият вариант с негативен ефект е отлагане на процедурата за вземане на решения. Запознат съм с разчетите и очакванията на ВВС и на МО, и с планирането на целевите средства в рамките на бюджета за тази година. Тези средства – над 400 милиона, предвидени в бюджета, няма да бъдат загубени, но ако не бъде завършена процедурата и не стартира проектът, както и този за новите кораби, очевидно тези средства се очаква да бъдат прехвърлени за следващата година. Проблемът е не само, че няма пари, но проблем е и когато има осигурени средства, да се реализират проектите. Трябва да се върви към финализиране на процедурата, вземане на решение за започване на преговори и провеждането им със страните, които са стигнали до финалната фаза. Има солидна основа, на която може да се стъпи.

Всички разговори с участниците в процедурите до този момент са били насочени да се търси подобряване на ценовите предложения и изясняване на всички обстоятелства, свързани с офертните предложения на участниците – срокове на доставка, въоръжение и боеприпаси, логистичен пакет, обучение на летците, възможности за регионално сътрудничество.

Разговорите за индустриално сътрудничество са част от предварително провежданите разговори.

Няма как да бъде приложена математическата методика заради предварителния характер на информацията, която е имало към онзи момент.

СПАС ПАНЧЕВ: Доволен съм от информацията за МиГ-29. До 2029 г. можем да разчитаме на него, тези самолети вършат добра работа.

Започнахме разговора от 2009 г. досега. Останаха неизяснени два месеца и половина – между 13 март и датата на встъпване на правителството на Орешарски. Казахте, че сте последвали онова, което сте получили от министър Аню Ангелов. Служебното правителство в този период правило ли е нещо? Казахте, че за Вас проектът е бил приключен и сте внесли предложение в Министерския съвет. Какво предложихте на Министерския съвет?

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В рамките на тези два месеца и половина едва ли служебното правителство на премиера Райков и министър Тагарев е можело да свърши кой знае колко. Има някакво движение, но ми е трудно да кажа какви са взетите решения. Проектът е бил жив.

Споменахте МиГ-29. В сроковете, които се предвиждат относно постъпилите предложения, без да познавам добре офертите, има период от време, в който да бъде осигурена доставката на бойни самолети, обучението на летците и срока, в който да се постигне оперативна готовност на бойните самолети. А това е време от порядъка на три-пет години. Ние сме длъжни (не казвам принудени, но и принудени) да осигурим минималната поддръжка и летателната годност на бойните самолети, с които разполагаме, за да бъдат изпълнени задачите пред ВВС и МО. Вариантът е осигуряване на средства за поддръжка. Според мен необходими са средства за модернизацията на част от авиониката с оглед на потребностите. Имаше рискове от санкции на Европейската комисия за периода, в който бях министър. Това налагаше спешни решения.

Предложихме Проектът за придобиване на нов тип боен самолет да се стартира. Споменах за актуализацията на финансовата рамка. Проектът беше придружен с оценка за системно въздействие върху икономическата активност като изискване съобразно Правилника на Министерския съвет. Това трябваше да бъде основата на решението на Министерския съвет, което да бъде внесено в Народното събрание, защото трябва решение на Народното събрание съгласно изискванията на Закона за проекти над 100 милиона.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Разговорите по проекта винаги са били на ниво „държава-държава“. Затова по-скоро трябва да се говори за индустриално сътрудничество, защото трябва да се има предвид Директивата за доставки в сферата на отбраната, която забранява директния офсет като метод за оценка или за влияние на процедура по поръчка.

Докладът от 12 март на интегрираната работна група – министър Ангелов спомена, че трябва да се продължи с преговорите, защото няма конкретика и не може да се вземе решение коя от трите оферти е най-добрата. Там има суми от рода на 750 милиона – Eurofighter от Италия, около 680 милиона – двете оферти от Португалия и САЩ, и 950 милиона – за Gripen.

Разбирам, че сте продължили преговорите с тези държави и сте внесли ПИР в Министерския съвет за 2014 г. Продължил сте със същата система на работа – интегриран екип, направляващ орган и работна група, като сте запазили функционалността в тях, тоест заместник-министър да е ръководител на направляващия орган, той да включва заместник-началник на отбраната, командир на ВВС, директори на дирекции и така нататък, като сте ги актуализирали съобразно промените в политическото и цивилното ръководство на Министерството.

Актуализирал ли сте кадровите промени във военното ръководство, че да се запази балансът между командир на ВВС и заместник-командир на ВВС в направляващия орган и в работната група?

В концепцията за модернизация на МиГ-29 имало ли е идея – модернизирайки МиГ-29, да се мисли за придобиване не толкова на четвърто поколение, а на четвърто плюс и пето поколение изтребител след свършване ресурса на МиГ-29?

Казахте, че поставената Ви финансова рамка е 850 милиона. При почти двойно увеличение на финансовата рамка, бихте ли продължили със същия шортлист, който е определен при 700 милиона?

ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да уточня – двете числа, които ги споменахме са в долари, а цифрата 950 милиона е в лева.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Триста и осемдесет милиона долара е за старите F-16, а 750 млн. лв. е офертата на Eurofighter за старите, 950 е за новите, а 1,3 млрд. долара е за новия F-16 и 1,9 милиарда е за новия Eurofighter.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Поемайки поста министър, предложенията са в следния порядък. Предложението на американската страна за F-16 е на стойност 136 млн. евро за придобиване на самолетите и 289 млн. евро за три договора, необходими за доставка на въоръжение, оборудване и модернизация. Тази оферта и последвалите разговори, включително предложението на ВВС на САЩ, предложенията включват искане за 100% заплащане на трите договора – въоръжение, оборудване, модернизация към момента на сключване на договора. Няма ограничение, че трябва да бъдат сключени в рамките на една година. Може да бъде в рамките на три последователни години, със съответните плащания. Не фигурира предложение за разсрочено плащане.

Второто предложение на шведската страна за Gripen е на стойност 489 млн. евро, а третото предложение на Eurofighter е на стойност 536 млн. евро, но то включва 9 самолета – седем плюс две. Тези цифри фигурират в доклада на работната група за етапа на реализация на проекта за модернизация, етапа 2013 г. На тези предложения се стъпва за формирането на шортлистата. Споменах, че и трите офертни предложения излизат извън рамките на финансовия таван от 700 млн. лв.

Не знам имате ли очакване да изразя мнението си по отношение на 1,5 млрд. лв. Според мен всяко излизане извън рамките на етапа, до който сме стигнали, носи предпоставките за претенции от по-широк кръг страни на участници и компании, защото при тези показатели всяка от страните би могла да каже, че ще предостави тип боен самолет – новопроизведен или с определен ресурс, който да се вмести в тази нова рамка. Някъде трябва да бъде сложена границата, отвъд която да се върви към финализиране на процедурата. Подчертах, че искането за информацията е изпратено до 15 участника от девет държави. На база на тази информация е направено пресяването на предложенията, за да се стигне до краткия списък. Сред първоначалните предложения има различни държави, с различен тип бойни самолети, с различна стойност и различни бойни способности. Отварянето на процедурата ще ни върне към изходната точка.

Господин Гаджев, никъде не видях да е постъпвала информация за намаляване на ценовите предложения на страните участници, независимо от броя на разговорите и срещите, които са правени със съответните компании и представители на участващите страни. Всички предложения вървят с определена актуализация на ценовата оферта, и то в посока увеличаване.

ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Министър, в стартиралата процедура тактико-техническите характеристики отговарят ли на отбранителната необходимост от такива самолети в България? Достатъчно добре ли са прецизирани? Ако продължим с определените тактико-технически изисквания, гарантираме ли целите, които преследваме?

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Методиката съдържа това.

ХРИСТО ГАДЖЕВ: Спазено ли е в направляващия орган да е командирът на ВВС, а ръководител на работната група да е заместник-командирът на ВВС, постигнат ли е баланс?

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин Гаджев, няма промяна в начина, по който са изградени направляващият Комитет и интегрираният проектен екип.

Няма промяна и в нивата за вземане на решения. Първо ниво е интегрираният проектен екип, второ ниво – направляващият Комитет, трето ниво – Съветът по отбраната при министъра на отбраната. Следват вземането на решения от Министерски съвет и Народно събрание. Част от отговорностите на проектния екип е подготовката на искането за обвързващо предложение, подготовката на Проекта и план за реализация на този Проект. Така отговарям и на господин Ерменков. Това е в основата на искането за информацията и съответно за отговор на информацията. Това което питате е в правата на военните експерти, които са нивото за оценка на постъпилите предложения и изготвянето на експертния доклад, който по нататък следва да служи за основа на политическите решения.

За да не се създава погрешното впечатление, че решенията се вземат в ограничен кръг на старши и висши офицери или от политическото ръководство на Министерство на отбраната, всеки етап от тези процедури върви с актуализация на Концепцията за развитие на отбранителните способности.

Министерството и държавата разполагат с Програма за развитие на отбранителните способности, както и с Програма за модернизация, Инвестиционна програма, в частност на МО, където са посочени приоритетните 15 проекта. Те фигурират в пакета от цели, който договаряме с нашите партньори в рамките на планирането на НАТО. Този пакет от 55 цели поради финансова неосигуреност на дейностите, поне в рамките на една трета се отлагат или преминават в следващия пакет, който се договаря. Това не поддържа добър имидж на България.

ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря г-н Найденов. Удовлетворява ли ви отговорът? Т. е. не е имало промяна в обстановката, която да наложи промяна в изискванията. Други въпроси? Няма. Благодаря Ви, господин Найденов.

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още