Изявление на френският президент в началото на м.ноември, отново изведе на дневен ред темата за обща европейска армия и предизвика нееднозначни реакции от двете страни на Атлантика!

Докато в Европа нямаше кой знае какви коментари (с изключение на Германия-обяснимо), то американският президент Доналд Тръмп изригна със серия от гневни постове в Туитър по отношение на френската инициатива и на Франция!

Той определи предложението на Макрон като обидно за САЩ и, дори след среща между двамата, продължи да иронизира идеята!

На 6.11. Еманюел Макрон заяви, че европейците няма да могат да се защитят без истинска европейска армия и поясни, че това се налага с оглед поведението на Русия и Китай и дори на САЩ, тъй като Европа не може да разчита само на САЩ. Макрон защити идеята за европейска армия казвайки, че е несправедливо сигурността на Европа да се гарантира изцяло от САЩ. Предложенията, според него, са съвместими с принципите на НАТО и предполагат по-добро и по-справедливо споделяне на военните разходи. Това означава повече европейски способности и повече отбрана като цяло.

Всъщност, зад тази идея стои разбирането за по-тясно координирана отбрана на европейските страни, отколкото за истинска наднационална военна сила. В тази област процесите, независимо от намеренията се развиват мудно. Бяха необходими 17 години след решенията за обща отбранителна политика от Ница през 2000 година, за да се стигне до решение на Европейския съвет в края на 2017 година за принципите на новия отбранителен съюз.

В изявление пред ЕП германският канцлер Ангела Меркел наблегна на разбирането, че бъдеща европейска армия не е против НАТО, че тя би била добро допълнение на НАТО и, че Европа не иска да поставя под въпрос класическите си отношения със САЩ.

В реч пред Бундестага на 17.11, френският президент отново призова за по-силна и по-суверенна Европа. Ударението беше върху необходимостта Франция и Германия да започнат нов етап в европейското изграждане, за да се предотврати затъването на света в хаос! Според него, новата отговорност на двете страни изисква създаването на инструменти за суверенитет на Европа. В речта си, той споменава по-специално необходимостта да се изгради съвместна отбрана и миграционна политика с хармонизирана система за даване на убежище.

За пореден път лидерите на двете държави показват желание и воля да следват посоката на задълбочаваща се интеграция.Предложенията свързани с европейска армия, европейски съвет за сигурност, промяна на изискването за консенсус (там където има смисъл и договорите позволяват) и бюджет на Еврозоната, за пореден път показват, че ядрото на по-дълбоката Европа се оформя макар и в по-далечна перспектива. Дори и не всички страни-членки да са съгласни, на разположение на двете страни са инструменти, позволяващи им да реализират съответните цели!

Бившият председател на Военния комитет на НАТО генерал Харалд Куят направи опит да внесе яснота по намеренията за европейска армия. Истинска предпоставка, казва той, за създаване на истинска европейска армия би било европейско правителство с министър на отбраната, който да носи отговорност пред парламент. Към това трябва да си прибави съвместно военно командване с компетенции относно планиране на отбраната и на бойната мощ. На ЕП трябва да се отстъпят значителни национални права като бюджет и решения за военни действия. Това означава да се преодолеят редица правни препятствия, а също и национални традиции и особености.

Стъпка в посока на самоопределението на Европа би било развитие на капацитет в рамките на НАТО т.е. обвързване на новото с вече изпитаното и това би гарантирало сигурност по време на прехода. В крайна сметка, това трябва да се разглежда като изходна точка за инициатива целяща по-големи усилия от страна на европейците и като резултат укрепване на европейския стълб на НАТО.

Съгласни или не, това е едно от малкото експертни мнения придружаващи предложенията на френско-германския тандем по въпросите на бъдещето на ЕПСО, а и на Съюза като цяло!

България и други страни подчертават, че не искат Европа на две скорости, но първата скорост вече е факт. Нещо повече – възможно е ускорение след излизането на Великобритания и след европейските избори през следващата година. Създава се убеждението, че богатите и силните са за по-дълбока интеграция и е наивно да се мисли, че останалите ще ги спрат въпреки възхода на популистите и евроскептиците! Едва ли днешният ЕС ще се върне към първообраза на общ пазар и митнически съюз!

Ангел Найденов, Директор на ЦИОС