Георги Савов
В последно време „ни залива“ огромен поток от информация, свързана със засилването на напрежението между Русия от една страна и Украйна и САЩ/НАТО от друга. Засилиха се информационната и психологическата война.
На фона на започналите трудни преговори между Русия и САЩ/НАТО по руските искания за гаранции за сигурност се създава впечатлението, че „голямото руско нахлуване“ в Украйна е „неминуемо“, че то може бързо да прерасне във война между Русия и НАТО. А при подобна война, лесно може да (ще) бъде премината границата до глобалното унищожение на всеобщата термоядрена война…
Получава се своеобразен „ефект на доминото“ – по различни причини (вкл. умишлено или повярвали в твърденията на „собствената пропаганда“) политици разпространяват заблуждаваща или фалшива информация, която с помощта на медиите на свой ред става основание за предприемане на действия. Типичен пример за подобен случай е информацията „тръгнала“ от CNN, позоваваща се на „високопоставен украински служител“, че по време на телефонен разговор между президентите на Украйна и САЩ, американският президент е предупредил украинския си колега, че „руската инвазия вече е почти сигурна … по-късно през февруари, след като земята е замръзнала“. Наложи се говорителката на Съвета за национална сигурност на САЩ Емили Хорн да отрече това твърдение и да заяви, че от „анонимни източници изтичат неистини“. Междувременно, „новината“ се беше разпространила, засилвайки и без това високото напрежение, а опровергаването й беше подминато почти незабелязано.
Всичко това налага да бъде направен един (макар и) кратък и по-прагматичен преглед на ситуацията и най-вероятното й развитие през близките седмици.
Силите на страните
При оценката на силите ще бъде използван терминът „батальонна тактическа група“ (бтгр). Това е временно военно формирование (подразделение) за самостоятелно водене на бой. Създава се на базата на батальон и обикновено в състава му се включват мотопехотни/мотострелкови роти; танков взвод/рота (минимум 2-4 танка); подразделения, въоръжени с ПТУР, артилерийско/минохвъргачно подразделение; разузнавателна, инженерна и тилова групи, подразделение/група безпилотни разузнавателни апарати (БПЛА), а също и подразделение за ПВО (зенитно подразделение). Действията на батальонните тактически групи се поддържат от вертолети/самолети за огнева поддръжка, дивизионната артилерия и средства за ПВО на войските. Личният състав на бтгр обикновено е между 900 и 1 200 човека.
Русия
Широко се говори за „100 000 – 125 000“ руски военни, развърнати под формата на учения „в близост до украинско-руската граница“ или които могат да действат на Украинското направление. Това е и един от основните аргументи за твърденията за предстояща голяма руска инвазия в Украйна. Президентът на САЩ Байдън дори заяви, че руско нахлуване би било най-голямата инвазия след Втората световна война и то ще измени света. Може да се предположи, че думите му са били с цел да се подсили политическия ефект във втората част на посланието му, защото напр. въведените през 1968 г. в Чехословакия сили на Варшавския договор са над 250 000 човека, а групировката на водената от САЩ коалиция, която през 1991 г. проведе операцията „Пустинна буря“ наброяваше над 890 000 военнослужещи.
Според Institute for the Study of War (САЩ), който трудно може да бъде „обвинен“ в проруска пропаганда, към 25 януари 2022 г. „руските сили около Украйна“ са били разположени, както е показано на картата по-долу.
Източник: Institute for the Study of War
От картата е видно, че без потенциалните усиления, Русия е развърнала общо 66 бтгр:
• На територията на Беларус – 10 бтгр.
• На собствена територия – 41 бтгр.
• В Крим – до 12 бтгр.
• В Приднестровието – 3 бтгр.
По изявление на министъра на отбраната Русия Шойгу през август 2021 г. ВС на Русия са разполагали със 168 бтгр с висока степен на готовност за действие. Това предполага, че на Украинското направление са развърнати 39.3% от всички налични бтгр. Така, максималното общо количество на бойните сили на Русия на това направление към края на януари възлиза на около 80 000 човека. Следва да се има предвид и тяхната дислокация – напр., по пряка линия, Воронеж е на около 180 км. от границата с Украйна, което налага и естествено необходимото време за изнасяне и развръщане на силите.
По изявление на министъра на отбраната на Украйна Резников от 28 януари, в близост до границата с Украйна (дълбочината на тази „близка“ зона е определена на 200 км.), Русия разполага с общо около 130 000 военнослужещи, вкл. силите на ВМС и ВВС. По отношение на дълбочината на разполагане следва да се има предвид, че по пряка линия разстоянието от украинско – руската граница до Москва е само около 400 км., което предполага, че част от руските сили са разположени/дислоцирани за непосредствено прикритие на подстъпите към столицата на Русия.
Украйна
Разполагането на ВС на Украйна към началото на 2022 г. е показано на картата по-долу, която е разработена от бившия върховен главнокомандващ ОВС на НАТО в Европа (1997 г. – 2000 г.) генерал Уесли Кларк.
Според „Global Fire Power“, ВС на Украйна са в състав от около 500 000 души, от които действащи военнослужещи – 200 000, резервисти – 250 000 и полувоенни формирования – 50 000. В това количество не са включени силите на Националната гвардия на Украйна (подчинена на МВР), която наброява около 60 000 човека; силите на Държавната гранична служба – около 42 000 военнослужещи и силите на новосъздадената Териториална отбрана (пряко подчинена на върховния главнокомандващ на ВС на Украйна – президента), която в мирно време наброява около 10 000 човека, а при около 70% на развръщане се очаква да достигне до около 130 000 човека.
По информация на „Military Times“ (САЩ) от декември 2021 г., във ВС на Украйна е имало 66 бтгр с висока степен на готовност – около 80 000 човека.
По информации от медиите, в района на Донбас (вкл. срещу самообявилите се ДНР и ЛНР) и срещу Крим са развърнати до около 125 000 украински военнослужещи.
Други сили
По информации от ДНР и ЛНР, на територията на Украйна и най-вече – в района на Донбас има и около известно количество служители (наемници) на чуждестранни частни военни компании, вкл. граждани на САЩ. По информации в руските медии (които не са потвърдени от други източници), общият брой на наемниците и инструкторите от страни от НАТО във ВС на Украйна е около 8 000 и се увеличава.
По официални изявления, в случай на война между Русия и Украйна, НАТО (вкл. САЩ) няма да изпратят войски, които да се включат в нея на страната на Киев. На теория, съществува и друг вариант – Украйна на двустранна основа да поиска помощ от страни от НАТО. Това обаче едва ли ще стане, особено в размери, които да окажат съществено влияние на хода на войната. Основната причина е, че Русия би оценила такъв ход като пряка военна намеса и включване на НАТО във войната „през задния вход“, което на практика означава открита война между Съюза и Русия.
Какво може да се очаква
Създадената от Русия групировка в региона й предоставя три основни възможности:
• Осигурява прикритие на евентуалното мобилизационно и оперативно развръщане и подвеждане на основни сили за война с НАТО по целия Източен фланг на Алианса – от Арктика до Кавказ.
• Осигурява отбраната на Крим и при необходимост – достатъчно сили за решаваща намеса при провеждане на крупна операция на ВС на Украйна срещу ДНР и ЛНР.
• Осигурява прикритие на евентуалното подвеждане и развръщане на сили достатъчни за „голяма“ война с Украйна.
Развърнатите сили и средства за ПВО/ПРО (основно дивизиони С-400) на собствена територия (без тези в Калининградска област) и в Беларус осигуряват пълното покритие на въздушното пространство на Украйна и пространството над Черно море. С това потенциално се изпълнява до голяма степен задачата по А2/AD (ограничаване и забрана на достъпа и маньовъра в района на бойните действия). В случай на война (независимо от мащаба й) Русия би могла да наложи и осъществи т.нар. „забранена за полети зона“ (no fly zone) обхващаща цялото въздушно пространство на Украйна, с което на практика би прекратила полетите на стратегически и транспортни самолети, а също и до голяма степен полетите на разузнавателната авиация на НАТО, която сега използва украинското въздушно пространство. Освен това, степента на насищане на руската групировка със сили и средства за ПВО на войските и за РЕВ й позволява до голяма степен да води успешна борба с доставените на Украйна от Турция БПЛА „Байрактар“, които вече бяха използвани в Донбас за нанасяне на удари по силите на ДНР и ЛНР.
В същото време, с развърнатата си понастоящем в региона групировка (като количество сили и средства и тяхното разполагане на терен), Русия не осигурява необходимото за мащабно нахлуване превъзходство в съотношението на силите и средствата над ВС на Украйна, вкл. на основни направления, напр. – срещу Киев.
Всичко посочено до тук показва, че поне в близките няколко седмици, голяма руска инвазия няма да има, въпреки че са създадени необходимите условията за (евентуално) бъдещо развръщане на допълнителни сили, с които тя би могла да бъде извършена. Очевидно, дали това ще стане, ще зависи от развитието на обстановката и най-вече – от действията на Украйна и НАТО и от хода на преговорите по исканите от Кремъл гаранции за националната сигурност на Русия.
Реално, засега, в Брюксел очевидно също не очакват изострянето на напрежението между НАТО и Русия да ескалира бързо до степен на непредотвратимост на войната между тях. Да, Алиансът оказва и в бъдеще ще оказва военна помощ на Украйна, но скорошна война НАТО – Русия не се очаква.
Че това е така, е показателна дори и готовността на „традиционно“ опасяващите се от руска агресия балтийски страни да предоставят на Киев дори въоръжение от собствените си запаси. Литва и Латвия заявиха готовност да доставят на Украйна ПЗРК „Stinger“, а Естония – освен ПЗРК „Stinger“ и ПТУР „Javelin“, а това е нещо, което не биха направили, ако предвиждат в скоро време война с Русия.
Подобна е и ситуацията с усилването силите на НАТО в Европа като цяло и на страните членки на неговия източен фланг. Напр. Нидерландия изрази готовност да изпрати два изтребителя F-35 в България, но това ще стане след два месеца - през април и май. Готова (в бъдеще) да изпрати 5 до 7 изтребителя „Eurofighter“ е и Испания. И в двата случая обаче, те ще изпълняват задачи по т.нар. „air policing“ - наблюдение и контрол на въздушното пространство в района на Черно море и охрана на българското въздушно пространство.
САЩ заявиха своята готовност да усилят източния фланг на НАТО – по изявления на Пентагона, заповед да се подготвят за изпращане на източния фланг на Алианса са получили около 8 500 военнослужещи от подразделения от 82 въздушнодесантна дивизия, 18 въздушнодесантен корпус и 101 въздушнодесантна дивизия. При необходимост, ще бъдат изпратени още сили и средства – възможно от 4 пехотна дивизия.
Успоредно с това обаче, други действия на Вашингтон показват „малко по-различни“ приоритети във военното развръщане – основното внимание е съсредоточено н района на източна Азия. За това свидетелства и разполагането на ударните авионосни и десантни групи на ВМС на САЩ към 24 януари – от общо развърнати шест групи, само една е в района на Средиземно море, а останалите пет са източно и югоизточно от Китай.
Източник: USNI News
Реално, (поне засега) действията на НАТО по усилване на собствената групировка като цяло и по-специално на източния му фланг са демонстративни и имат възпиращ характер. Те доказват единството на съюзниците и готовността им да изпълняват задълженията си по съвместната отбрана в съответствие с основния за Алианса Чл. 5 на Северноатлантическия договор. Това обаче не се отнася за Украйна.
Остава открит въпросът, дали ще има „малка“ война между Русия и Украйна. Става дума за война, свързана с ескалация в югоизточна Украйна - в района на Донбас и/или Крим. Това може да стане след опит от страна на Киев „да реши проблема“ с ДНР и ЛНР с военни средства – посредством военна операция или след крупен инцидент (в Донбас, Мариопол, района на Кримския полуостров или другаде), за който всяка от страните ще обвинява другата, но който може да бъде използван като повод и от двете страни. Опитът от минали войни показва, че в такива ситуации, истината няма особено значение – тя се интерпретира в зависимост от моментните нужди. Пример в това отношение е войната между Русия и Грузия през 2008 г., започнала с нахлуване на ВС на Грузия в Южна Осетия, за която сега най-често се говори като за „руска агресия“ или „руско нахлуване в Грузия“. Вариантите на развитие на подобен конфликт са много, като те зависят от общата политическа обстановка (хода преговорите между Русия и САЩ/НАТО), но те могат да бъдат обект на по-обширен военен анализ.
За възможността за военна ескалация на конфликта в Донбас има достатъчно индикатори. Освен съсредоточаването на руски сили, по (непотвърдени от независими източници) информации на ДНР и ЛНР, ВС на Украйна са започнали развръщането на допълнителни сили и средства (две – три бригади, артилерийска бригада) в райони в близост до линията на съприкосновение. На руска територия в района има съсредоточени 12 бтгр на ВС на Русия. Особено внимание заслужава започналото доставяне от САЩ на ВС на Украйна на гранатохвъргачки за еднократна употреба М141 BDM (Bunker Defeat Munition) SMAW-D, които са предназначени за унищожаване на живата сила в дълговременни огневи съоръжения (железобетонни, тухлени, армирани с дървени елементи съоръжения от чували с пясък) и жилищни сгради. Това оръжие е много ефективно при атакуване (не при отбрана) на противник, укрепил отбраната си с дълговременни отбранителни съоръжения и в при атаки в бой в градски условия – т.е. отбраната на силите на ДНР и ЛНР.
При ескалиране на конфликта около ДНР и ЛНР Русия ще действа решително – това е една от нейните „червени линии“. Кремъл не може да си позволи унищожаването на самообявилите се републики, както поради факта, че от официалното население на републиките (около 3 647 000 души), около 20% (720 000 човека) са и граждани на РФ, така и по вътрешнополитически причини - подобно „предателство“ спрямо сънародниците би довело до срив в подкрепата за управляващите. Има и чисто икономически причини – Русия е вложила много средства в двете републики и степента на икономическа интеграция с тях е много голяма, напр. с указ на руския президент Путин от 15 ноември 2021 г. „За оказване на хуманитарна подкрепа на населението на отделни райони на Донецка и Луганска области на Украйна“, стоките, произхождащи от тези райони (т.е., ДНР и ЛНР) се приравняват с тези, произведени в РФ и могат да бъдат закупувани за държавни нужди.
„Малко“ политика
И от двете страни на „Украинския фронт“ политиците са разделени на три основни групи: привърженици на решителното противопоставяне („ястреби“), умерени („гълъби“) и либерални.
Тяхното отношение към ситуацията е различно. Разделителните линии минават по начина, по който те виждат разрешаването на проблемите, което също би могло да бъде предмет на отделен анализ. Най-общото и важното от гледна точка на възможността за ескалиране на напрежението е, че тези виждания варират от пълно противопоставяне (вкл. война между Украйна и Русия) до деескалация и запазване и разширяване на икономическите и културни връзки при спазване на суверенитета на партньора и нормите на международното право. Особен момент тук е, че реално няма еквивалентност за често споменаваните „норми“ и „правила“ в международните отношения. За разлика от нормите в международното право, които са дефинирани в редица международни споразумения и договори, правилата зависят от често моментното тълкуване и виждане за такива понятия като суверенитет, ненамеса във вътрешните работи, сигурност (национална или международна), национални интереси, интереси/мнение на международната общност (която сама по себе си също е обект на спорове), демокрация, човешки права, свобода на словото и др.
Основното е, че преди всичко, напрежението по линията Украйна – Русия е свързано с хода на преговорите между Русия и САЩ/НАТО.
След връчването на писмените отговори на САЩ и НАТО на публикуваните от Русия предложения за споразумения в сферата на сигурността, в тях настъпи кратка пауза – очакват се отговорите на Русия. Към момента, Русия на практика остави всички свои опции отворени.
Въпреки това, през последните дни станаха събития, които са важни за развитието на ситуацията:
• За първи път, високопоставени руски държавни дейци определиха Китай като „съюзник“ (вместо досегашното „партньор“) и дори заявиха, че ще съгласуват отговора на Русия с Пекин. В този смисъл, вероятно по-конкретен отговор на Русия вероятно ще има след или по време на посещението на руския президент Путин в Китай през следващата седмица.
• По отношение на Украйна, Китай подчертава важността от решаване на спорните въпроси по мирен (дипломатически) път, като в същото време подкрепя руската позиция. Това беше подчертано по време на състоялия се в четвъртък (27 януари) разговор на министъра на външните работи на КНР Ванг И с държавния секретар на САЩ Блинкен. Китайският министър призова САЩ „да уважат опасенията на Русия относно Украйна“.
• Предстои в скоро време да бъде обновена Концепцията за външната политика на Русия – на 29 януари тя беше обсъдена на заседание на Съвета за национална сигурност на Русия. Засега няма официална информация, в какво точно ще бъде променена тя, но може да се предположи, че на практика някои от постановките й вече се прилагат – напр. в представените предложения на Русия до САЩ и НАТО по исканите от нея гаранции за сигурност, а също и в тяхното публикуване. Може да се очаква, че подходът на руското държавно ръководство към воденето на външната политика ще бъде променен – от виждането, че постепенните „малки стъпки“ в много области на международните отношения по „естествен път“ ще доведат до подобряване на отношенията и много по-важни области, към доста по-твърдото и по-прагматично поставяне на искания в защита на националните интереси.
Като цяло, в резултат на всичко това, можем да очакваме по-твърд подход на Русия по въпросите на сигурността в Европа и света. В същото време, очертаващото се все по-ясно преминаване на отношенията в сферата на сигурността и отбраната на Русия и Китай от партньорски към съюзнически безусловно не само ще засили позицията на Кремъл на преговорите със САЩ и НАТО, но и ще представлява сериозен неуспех за водената от САЩ, НАТО и ЕС политика за „възпиране“ на Москва и Пекин.
Представените тези не отразяват официалната политика или позиция на Центъра за изследване на отбраната и сигурността.