Блог

11 11 2020 Nagorni Karabakh 3Войната в Нагорни Карабах през септември – ноември 2020 г. е по своята същност мащабен конфликт с висока интензивност между въоръжените сили на Азербайджан и тези на непризнатата от никоя страна Република Арцах (по-известна у нас като Нагорнокарабахска Република) и Армения.

Това е и най-мащабният, продължителен и кръвопролитен конфликт в региона след войната в Нагорни Карабах през 1994 г.

Конфликтът започна сутринта на 27 септември 2020 г. с настъпление на азербайджанската армия с мащабно използване на авиация, бойни бронирани машини, артилерия (включително реактивни системи за залпов огън и тежки огнехвъргачни системи ТОС-1 „Буратино“) и дронове (за разузнаване, ударни и блуждаещи боеприпаси - т.нар. „дронове-самоубийци“) – предимно турско и израелско производство, а също и голямо количество средства за РЕБ. За продължителността на непосредствената подготовка на азербайджанската армия свидетелства фактът, че според заловени от арменските сили документи, още през третата десетдневка на юли е била проведена частична мобилизация - в сухопътните войски са призовани наборници и запасни. Азербайджанските сили бяха подкрепени с разузнавателна информация, целеуказване и координиране на ударите в реално време от ВС на Турция (основно от самолети Е-7А AEW). В бойните действия взеха участие и наемници от опозиционната на Асад Сирийска национална армия (според различни информации – между 2 500 и около 4 000 човека), набрани от контролираната от Турция територия на Сирия, а също и изтеглени от територията на Либия.

Военните, а и политически аспекти на войната тепърва ще бъдат анализирани, но и сега могат да бъдат направени някои предварителни кратки изводи за резултатите от нея.

На практика, войната беше загубена от Армения. Основните причини за това са:

  • От гледна точка на въоръжението, подготовката и бойния опит, Армения и Арцах „останаха“ на нивото на победната за тях война от 1994 г.
  • След идването на власт с „кадифена революция“ на премиера Никол Пашинян през май 2018 г., външната политика на Армения беше насочена към отдалечаване от Евразийския икономически съюз (към който според Пашинян, страната се е присъединила принудително) и към дългосрочно сътрудничество и постепенно интегриране с ЕС и НАТО. Тази политика беше приета негативно от страна на Кремъл. В резултат, системата на военния съюз между Русия и Армения беше нарушена.
  • В резултат на силното и много тясно сътрудничество в областта на отбраната на Азербайджан с Турция, Израел и страни от ЕС и НАТО през последното десетилетие, азербайджанските въоръжени сили бяха наситени с големи количества съвременно въоръжение и системи за управление и свръзка. Проведени бяха и голям брой съвместни (с участието на Турция и Азербайджан) военни учения, а много азербайджански офицери (вкл. и висши) преминаха подготовка в Турция и/или от турски преподаватели/инструктори. Развитието на сегашната война показа, че те до голяма степен планират и водят бойните действия по начин, много близък до стандартите на НАТО.
  • Азербайджан запази до голяма степен и връзките си с Русия – в областта на доставките на въоръжение, а също и в икономиката (особено в сферата на енергетиката).
  • Сложните и многопластови взаимоотношения между Русия и Турция (която твърдо подкрепя Баку), а също характера на взаимоотношенията с Азербайджан и Армения до голяма степен предопределиха ограничения характер на реакцията на Кремъл.

Бойните действия официално приключиха от 00.00 ч. на 10 ноември с подписването на 9 ноември на официално заявление (реално - споразумение) от президентите на Русия Путин и на Азербайджан Алиев и премиера на Армения Пашинян. То беше предшествано и очевидно – договорено по време на разговори между президентите на Русия и Турция на 7 ноември и посещение на 8 ноември в Баку на министъра на външните работи на Турция М. Чавушоолу и министъра на отбраната на Турция Х. Акар.

С подписването му Армения беше изправена пред сложна дилема:

Ако то не бъде изпълнено тя ще бъде принудена да признае официално Арцах и да продължи войната на всяка цена, като проведе пълна мобилизация и изцяло въведе в бойните действия въоръжените си сили – нещо което до сега не бе направено. Този вариант е много малко вероятен предвид незабавно започналото въвеждане на руски мироопазващи сили в Карабах.

Изпълняването на споразумението ще означава спиране на войната, която реално Ереван загуби. Това неизбежно ще доведе до тежки вътрешнополитически последици – преди всичко за премиера Пашинян, когото много от политическите сили и арменците вече обвиниха, че е нерешителен и неспособен лидер, „предал“ Нагорни Карабах.

11 11 2020 Nagorni Karabakh

Карта за резултатите от тристранното за прекратяване на войната споразумение от 9 ноември 2020 г.

Кой, какво загуби или спечели с това споразумение?

  • Армения е основният губещ от войната. Тя понесе големи военни и икономически загуби без да успее да осигури отбраната на Нагорни Карабах и беше принудена да се съгласи с по-тежък вариант на отказаното (по-рано) от нея Казанско споразумение, основано на приетите от Минската група на ОССЕ т.нар. „Мадридски принципи“. Според него, тя трябваше да предаде на Азербайджан някои контролирани от нея райони срещу отлагане с десетки години на решението за статута на Нагорни Карабах, с което до голяма степен се гарантираше неговата сигурност. Сега тя не получи такива гаранции. Наред с обвиненията за неефективна подготовка на въоръжените сили, провал на разузнавателните служби по своевременното откриване на подготовката за война на Азербайджан и за допуснати слабости от военното командване на оперативно и тактическо ниво, арменското държавно ръководство ще трябва да „отговори“ и на някои „неудобни“ политически въпроси. Най-важните сред тях са защо не е била задействана значителна част от въоръжените сили и защо е бил „сдържан“ големият поток от доброволци от самата Армения и други страни, поискали да отидат в Нагорни Карабах за да се включат в бойните формирования на Арцах.
  • Азербайджан не си върна изцяло Нагорни Карабах. Въоръжените му сили овладяха около 20% от територията на Арцах, но освен тях, Баку получава (без бой) и исканите от него други райони без да дава никакви гаранции за статута (и сигурността) на остатъчния Нагорни Карабах. Получава също и стратегически важния транспортен коридор през Армения от западните части на страната до Нахичеванската област. Всичко това дава възможност на Алиев да обяви „победа“ – военна и политическа, която укрепва и позициите му във вътрешнополитически план.
  • Турция също може да се счита за победител във войната. Реално, тя успя да се закрепи в район с неоспоримо до сега руско влияние и да засили своите позиции в региона. Независимо от очевидно силното желание на Анкара, тя официално не е включена в текста на споразумението за спирането на войната, а в самия Нагорни Карабах турски военни няма да има. Турция ще бъде принудена да се ограничи с руско-турски координационен център на територията на Азербайджан, развърнат в район, който не граничи непосредствено с Нагорни Карабах. Именно в този център ще се осъществяват контактите и взаимодействието между министерствата на отбраната и генералните щабове на Русия и Турция по отношение на руските мироопазващи сили. За сметка на това, в Азербайджан (за първи път след Първата световна война) ще бъдат разположени турски военни, количеството на които вероятно ще бъде съизмеримо с това на руските сили в Нагорни Карабах (около една бригада). Войната донесе и „дивиденти“ лично за турския президент Ердоган – наред с повишаването на доверието към него сред турските граждани, той засили позициите си като лидер сред мюсюлманите в чужбина (особено в тюркоезичните страни).
  • Като цяло, Русия беше ангажирана с минимализиране на негативните политически и геостратегически последствия от войната, т.е. в защита на сферата си на влияние. Тази цел беше постигната частично – тя успя да удържи ролята си на основен решаващ фактор (арбитър) в региона, но все пак бе принудена да се примири със засилената роля на Турция в Задкавказието. Присъствието през следващите (поне пет) години на руски военни сили в Нагорни Карабах и контролирането от нейни сили на коридорите от Армения към Степанакерт и от Азербайджан към Нахичеван прави Москва гарант на съществуването на Арцах. Осигурява се и бъдещето на руската 102 база на територията на Армения (в Гюмри). В допълнение, може да се очаква, че в Ереван скоро ще настъпят политически промени и на власт там ще дойдат по-благоприятно настроени към Москва политици. Независимо от политическата ситуация в Армения, не е реалистично, в обозримо бъдеще тя да поиска изтеглянето на руските сили.

***

Разбира се, преди да настъпи относително устойчив мир, предстоят още много и сложни двустранни и многостранни дипломатически преговори. Предстои да видим колко продължителни и резултатни ще бъдат те. При всички случаи обаче, този мир не може да се счита за окончателен и неизбежно (може би след години) отново ще има въоръжен конфликт. Въпреки това вече е ясно, че тази война промени значително геостратегическата ситуация в региона.

Георги Савов

 

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още