Блог

16 03 2020 COVIDНовият коронавирус (COVID-19) „шества“ по света. В сряда (11 март) генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) д-р Тедрос Адханом Гебрейсус обяви, че заболяването вече може да бъде дефинирано като пандемия (за последен път пандемия беше обявена през 2009 г. заради заболяванията причинени от вируса H1N1, по-известни като „свински грип“). По дефиниция на СЗО от 2010 г., пандемия е „разпространяване на ново заболяване по целия свят“, което засяга голям брой хора.

По определението на Центъра за контрол на заболяванията на САЩ пандемията е „епидемия, която се е разпространила в няколкото страни или континенти, [която] обикновено засяга голям брой хора“. Въпреки че само по себе си обявяването на COVID-19 за пандемия има преди всичко символично значение, стъпката е важна за здравните органи и власти на страните.

На 13 март Европа беше обявена за сегашен епицентър на пандемията и до 15 март това наистина е така – броят на заболелите рязко и много бързо нараства. Постепенно все повече европейски страни затварят границите си или налагат ограничения в пътуванията (най-вече – на въздушните превоза и пътуванията на хора) от и до отделни държави и/или обвяват извънредно положение. В близките дни този процес ще продължи.

Това развитие беше очаквано. Вирусът бързо се разпространи на 6 континента и броят на заразените нараства главоломно. Според ежедневия ситуационен доклад на СЗО към 11.00 ч. българско време на 15 март, в глобален мащаб, в 146 страни и територии са били потвърдени 153 648 случая на заболяването, а починалите са 5 746. Най-много са заболелите в Китай (81 048), Италия (21 157), Иран (12 729), Южна Корея (8 162), Испания (5 753), Франция (4 469), Германия (3 795), САЩ (1 628), Швейцария (1 359) и Великобритания (1 144). В България броят на потвърдените случаи към следобеда на 16 март бяха 62, като двама от заболелите са починали.

Наред с чисто научната (медицинска) информация за COVID-19, на преден план излизат много въпроси, които могат да бъдат обобщени „Какво става и какво ще последва?“.

• На какъв етап е разпространението на заболяването - достигнало ли е своята върхова фаза или това тепърва ни предстои

Преди всичко, COVID-19 отдавна не е само проблем на Китай, независимо от това, че понастоящем около най-много от потвърдените случаи на заразяване и от смъртните случаи са именно там. Факт е обаче, че след взетите в Китай „драконовски“ карантинни мерки, броят на новите случаи постепенно започва да намалява. В същото време броят на заразените с новия коронавирус извън Китай се увеличава с много бързи темпове, като се отбелязват нови клъстери на заболяването в Италия, Корея, Иран и други страни. Може да се очаква, че в близко бъдеще броят на заразените (а и на смъртните случаи) в Европа (вкл. и България) ще нараства. Според повечето експерти, заразените ще достигнат 60 до 70% от населението.

Трудно е да се предположи, кога ще бъде достигнат пикът на заболяването. Но с голяма степен на вероятност може да се очаква, че то ще продължи да се разпространява „на вълни“ и през второто, а дори и през третото тримесечие на годината. Основно ще бъдат засегнати страни, които нямат необходимия капацитет бързо и ефективно да установяват и ограничават новите случаи на заразени хора.

16 03 2020 COVID 1

Фази на пандемията през 2009 г. според СЗО

Поне засега, наличната (предварителна и неокончателна) информация не оправдава появилите се твърдения и очаквания, че с идването на пролетта и по-топлото време, подобно на сезонните грипове, заболяването ще „отшуми“, което би позволило на здравните системи на страните да се подготвят за евентуална следваща вълна. Тя по-скоро показва, че за разлика от „стандартните“ грипове, COVID-19 не се влияе от топлината и влажността. Развитието на разпространението на другите вируси от семейството на коронавирусите през миналите години доказва, че това е напълно възможен вариант. Докато разпространението на SARS през лятото действително намаляваше, то това не се случи при MERS. Иначе казано, през следващите няколко месеца следва да сме готови да очакваме и двата варианта – както намаляване на разпространението на новия коронавирус, така и продължаване на устойчивото му разпространение.

• Прилагане на китайския опит в Европа

Трудно може да се очаква, че мерки, подобни на китайските (тотално изолиране, забрани за пътуване и др.) могат да бъдат предприети в Европа. Те могат до известна степен да забавят разпространението на болестта, но не е реалистично да се очаква, че биха предпазили цял регион или континент и особено Европа. Още повече, че новият вирус е изключително вирулентен, има и много голям брой хора в инкубационен период или с лека форма на заболяването, които пренасят заразата. В Китай вече бяха отбелязани случаи на заразяване, „внесено“ от пътници от други страни.

• Какво можем да очакваме в близко време в Европа и България

Разпространението на COVID-19 ще продължи, като броят на заболелите ще се увеличава. За това ще допринася и още един фактор – това разпространение ще става на фона на сезонните грипове. Симптомите и на COVID-19 и на сезонните грипове са много подобни. Това означава, че ще се увеличава броят на хората с по-леки или по-тежки симптоми на грип/COVID-19, търсещи медицинска помощ, което прави изключително важна способността на системата на здравеопазването да „отсява“ хората, които са действително заразени с COVID-19 от останалите.

 16 03 2020 COVID 4

Сравнителна таблица на симптомите – източник An Pham @inansroom

Освен това, съществува и проблемът с диагностичните тестове. Явно, те не достигат и това повишава значението на точното определяне на хората, които да бъдат тествани за COVID-19. Разбира се , с колкото повече тест-китове разполагат медиците - толкова по-добре за ранното диагностициране на заболяването, изолирането и лекуването на болните и за ограничаване на разпространението на заразата.

Не бива да се забравя също и че инфекциозните отделения на много от медицинските заведения и медиците работят на предела на натоварването си. Ситуацията е стресова и не е изключено, някои от лекарите и другия медицински персонал да се опасяват да ходят на работа поради опасност от заразяване.

Дали и до колко българското здравеопазване ще издържи на подобно натоварване и да се справи с тази ситуация тепърва предстои да видим.

• Степента на смъртност на COVID-19 варира

Често се правят сравнения между смъртността от „нормалните“ грипни вируси и COVI-19, а в публичното пространство се появяват различни информации за смъртността при новия вирус.

Съществува доста голяма неяснота при определянето на смъртността, както на COVID-19, така и при „нормалните“ грипове. При вторите тя варира в зависимост от сезона и другите условия, но се приема, че е около 0.1%. В същото време, степента на смъртност при COVID-19 е все още много по-неопределена. От една страна, данните са все още крайно недостатъчни поради непрекъснато и много бързо променящата се ситуация. На второ място, знаменателят при определянето на процента на смъртност е общият брой на заболелите, а при COVID-19 той все още е крайно неясен – основно поради недостатъчното количество надеждни тест-китове, с които тя се потвърждава и поради големият брой на леките случаи в съчетание с приликата на симптомите с тези на другите грипове. Освен това, клиничният опит вече доказа, че смъртността при новият вирус до голяма степен зависи от възрастта, а също (както и при другите грипове) от общото физическо състояние на пациентите и техните други заболявания. Приетата и обявена от Световната здрава организация смъртност от 3.4% се основава на известните смъртни случаи – тези в болниците. Колко са починалите по домовете им все още не е известно. В крайна сметка, може да се окаже, че сега обявената смъртност е доста по-различна от реалната.

• Ваксина, лекарство, предпазни средства и мерки

За съжаление, реалността е, че светът все още е далече от създаването на нова ваксина/лекарство, които да предпазват и/или лекуват при заразяване или лекуване на заболелите с COVID-19. Заделените за това допълнителни средства и полагани усилия могат да ускорят процеса, но той е продължителен и би трябвало с голяма предпазливост да се отнасяме към очакванията, че такива ще бъдат създадени скоро – реалните срокове на създаване и изпитване са от порядъка на до една година. Освен това, не бива да се пропуска и един допълнителен проблем – дори и когато ваксина и лекарство бъдат създадени, много ще зависи от възможностите те да бъдат произведени в достатъчни количества, каква ще бъде тяхната достъпност – като цена, а и какви ще са начините, по които те ще достигат до пациентите.

Напоследък се вдигна много шум за индивидуалните предпазни средства и най-вече – за недостига на хирургически маски. Истината е, че те не са ефективни и могат и трябва да се носят от вече заболелите – за да се предпазят другите хора и да се ограничи разпространението на болестта. Реално, далеч не всички маски и войскови противогази могат да защитят надеждно от COVID-19. Освен това, дори тези от тях, които са с висока степен на защита имат ограничен във времето срок на действие - от няколко часа до 1-2 денонощия (в зависимост от условията), след което трябва да бъдат подменяни. Не трябва да се забравя и че колкото по-висока е степента на защита на маската, толкова по-трудно се диша, което е особено важно при хора със затруднения в дишането и при дейности с по-големи физически натоварвания.

Далеч по-ефективно предпазване от заразяване дават стриктното спазване на личната хигиена, избягването на събирания на повече хора и близък контакт с болни и заразени, а също и на излизания на обществени места и пътувания, когато не са наложителни.

В общ план (на местно или национално ниво) са възможни и приложими мерки, които също трябва да бъдат осмисляни и разбирани правилно. Една от тях е затварянето на училища, киносалони, клубове, стадиони, зали, дискотеки и др. Подобни мерки се отнасят към т.нар. „обществено дистанциране“ и са ефективни когато се комбинират с други подобни – работа от дома (когато и където е възможно), избягване на масови събирания и др. Част от тях са превантивни – за предотвратяване на разпространяване на заболяването между общности (населени места), докато другите са реактивни – напр. затваряне на училища, когато определен процент от учениците и училищния персонал са болни. В България, поне засега, мерките са превантивни. Затварянето на обекти (училища, предприятия, офиси и др.) е свързано с много предизвикателства (напр. възможностите за работа от дома, водене на виртуален учебен процес, необходимостта от оставането на родител у дома – за полагане на грижи за децата, запазването на функциониращи производства, учреждения, институции и др.). За да бъдат мерките ефективни, особено важно е властите, ръководствата на институциите и мениджмънта на фирмите да разполагат с качествени, ефективни и позволяващи адаптиране към обстановката планове за действия при извънредни обстоятелства.

• Реакциите на властите

Действията на българските власти бяха (поне първоначално) доста хаотични, реактивни (а не проактивни и изпреварващи), но най-вече – закъснели. Според премиера Борисов, ставащото е „бактериологическа война“ и „всички го подценяваха“. Това (разбира се) не може да бъде оправдание за пропуснатото ценно време.

Едва на 24 февруари беше създаден Национален оперативен щаб за противодействие на разпространението на COVID-19. Назначаването на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски за ръководител на щаба беше правилно решение, а и другите специалисти, които влизат в него са „точните хора, на точното място“. Благодарение на техните предложения за мерки за ограничаване на разпространяването на COVID-19 в страната бяха предприети някои превантивни мерки и се подобрява координацията и взаимодействието на институциите. Националният оперативен щаб очевидно добре си върши работата (особено предвид състоянието на здравеопазването у нас и оскъдното му ресурсно осигуряване) и реагира своевременно на измененията в ситуацията. Наистина, желателно би било и власти и граждани да се вслушват по-внимателно в неговите препоръки.

Но нима трябваше да се чака края на средата на март (Народното събрание обяви извънредно положение на 13 март) за да бъде обявена кризисна ситуация, след като доста време преди това представители на управляващите правеха изявления в смисъл, че новият коронавирус няма как „да ни подмине“?! Пропуснато беше ценно време за предприемане на необходимите мерки. Така и не стана ясно, дали страната има предварително разработен и ресурсно осигурен план за действие при подобни (извънредни) ситуации, който е бил (или да бъде) актуализиран в зависимост от развитието на обстановката. Иначе казано – българските власти явно „не са си научили урока“ от пандемията през 2009 г. и другите епидемии от началото на века до сега.

Последствията от декларираното от премиера подценяване на COVID-19 са налице – няма осигурени достатъчно предпазни средства дори и за медицинския персонал, което доведе до протести и „хвърляне на оставки“ от медици. Няма и достатъчни количества от респиратори. Стигна се до там, че едва след „изчезването“ на маските и дезинфектантите по магазините и аптеките и констатирането на липсата на предпазни облекла започна търсене на възможности за собствено (българско производство) и се наложи да бъде деблокирана част от резерва. Нима никой „не се сети“ да провери наличностите и опирайки се на опита от Китай и другите страни в Азия да прецени, какво и колко ще ни бъде необходимо, как може да се достави и най-вече – да се произведе у нас? Защо дълго време беше подценявана необходимостта от адекватно, точно и своевременно информиране на хората и те бяха оставени „на милостта“ на социалните мрежи и откъслечни информации в медиите?

И още – министерството на отбраната на САЩ въведе ограничения в пътуванията военния личен състав, цивилните лица на работа в системата на отбраната и на членовете на семействата им . Целта е да бъде запазена боеспособността на войските и да се ограничи разпространяването на вируса. Дали се предвижда прилагането на подобни мерки у нас? Би ли могло, при необходимост, наличните в Българската армия сили и средства за ядрена, химическа и биологична защита да бъдат използвани за изпълнение на определени задачи?

Можем само да се надяваме, че постепенно нещата у нас ще се канализират, ще бъде създадена и поддържана необходимата координация и синхрон в действията на властите. По-добре (по)късно отколкото никога.

• Човешката страна на „уравнението“

В съвременния свят на социални мрежи и огромни възможности за разпространяване на информацията, липсата на своевременна, адекватна, пълна и точна информация по време на пандемия, особено когато е комбинирана с невярна информация и/или „откровена“ дезинформация, често води до прояви на паника и действия, които само влошават общата ситуация. Достатъчно е да си спомним истерията около липсата на хирургически маски и презапасяването (макар и частично) с продукти и тоалетна хартия и лекарства в ненужни количества, „бягствата на карантинирани“ и др. Не е добре от страна на властите да обвиняват гражданите за подобни прояви, защото всъщност те по-скоро отразяват тревогата и опасенията на хората, които се опитват „да направят нещо“ за да предпазят своите близки и себе си, особено когато доверието в държавата (същите тези власти/държавни институции) не е високо.

В подобни извънредни ситуации (вкл. война, стихийни бедствия, епидемии/пандемии и др.) отделният човек винаги е изправен пред предизвикателството да намери точния баланс между фактите (реалността) и страха. В сегашният момент, всеки трябва да направи извод, какъв е непосредствения риск за самия него, близките му и общността, в която той обикновено живее и работи. Често този риск не е „безкрайно“ висок, но е необходимо да се вземат адекватни предпазни мерки.

За да бъде направен и поддържан този баланс е необходимо да се мисли трезво и най-вече – да се търси, намира и добре да се оценява моментната ситуация. В този процес, ролята на властите и медиите е от изключително значение. Един апел за подготвяне или обявяването на някакви мерки от страна на властите, изявление на високопоставени държавни лица, една „бомбастична“ но „не съвсем“ точна, извадена от контекста или поднесена по неправилен начин информация, много лесно могат да предизвикат в хората усещането, че „най-лошото“ идва неотвратимо, че настъпва Апокалипсисът, че „държавата я няма“. За това, власти и медии много трябва да внимават да не допуснат дисбаланс между действителния риск, пред който сме изправени и възприятието на обществото за този риск.

Често при епидемия или пандемия има и дезинформация/разпространяване на подвеждаща информация (т.нар. „инфодемия“). За съжаление, за нея допринасят и властите и медиите. „Емблематичен“ за България е примерът с първите жертви на коронавируса у нас. Първоначално беше съобщено, че разболелите се съпрузи са от Лом и са гостували в София на сина си, който работи в китайски магазин на Базар Илиянци. Последва операция на МВР на базара. Оказа се, че семейството е от Брусарци, а синът е железничар, работещ на гара Илиянци. Не липсват и доста непремерени изявления на политици. Немският канцлер Меркел, а по-късно и премиерът Борисов „съобщиха“, че 60-70% от населението на Европа ще бъде заразено от COVID-19. Наистина, оценките на експертите са такива. Но това не е цялата истина, защото Меркел и Борисов не съобщиха, колко процента от заразените са с лека форма, колко са тежките случаи, колко е смъртността в отделните страни и т.н. Вицепремиерът Томислав Дончев се възмути публично от държането на някои поставени под карантина хора, което определи като „безобразно и безотговорно“, а също и от изразените съмнения за „управленско своеволие“, защото нямало променен „нито един конституционен баланс“ - доста спорно твърдение, предвид на създадения към Прокуратурата щаб, който „изисква“ от министрите на здравеопазването, на вътрешните работи и на икономиката „ежедневни доклади за актуалната обстановка в страната“ и за „взетите мерки по изпълнение на отговорностите им“.

Както винаги се случва в ситуации, подобни на сегашната, вече има голям брой конспиративни теории. Основните от тях са свързани с произхода на COVID-19 и разпространението му – че той е „произведен“ от човека (биологическо оръжие, „изпуснат“ от лаборатория и др.); че е „дошъл“ от космоса; че е създаден и „пуснат“ от фармацевтични компании, търсещи големи печалби от ваксини и лекарства; че е творение на „извънземните“; че е „Божие наказание“ и др. Достигна се и до взаимни обвинения между държави (Китай и САЩ). Всички това усилено се обсъжда в социалните мрежи, а понякога и в медиите, което също е естествена реакция – ако хората търсят обяснение за ставащото, понякога такива конспиративни теории могат да им помогнат да се чувстват по-добре. Реално обаче, в настоящия момент, не е най-важно как точно се е появил (развил) COVID-19 и дали някой (който и да е той) го е разпространил умишлено. Далеч по-важното е, как да бъде ограничена и спряна пандемията.

Появиха се и неизбежните „лечители“ и шарлатани, които предлагат какви ли не „чудотворни“ способи за предпазване и лекуване от новия вирус – разпространяване на имейли, виртуални (по телевизията или чрез интернет) сеанси, „народни“ лекарства и средства за предпазване.

Резултатът от всичко това (а то е широко обсъждано в социалните мрежи и коментарните форуми на медиите) е създаване на скептицизъм и неверие в обществото по отношение на верността на съобщенията на властите, на капацитета и способностите на държавата да се справи с кризата и съответно – в адекватността на предприеманите от институциите мерки и техните действия. На този фон, не са за учудване и бягствата от болниците, неспазването на карантината, презапасяването … (Дори би следвало да се отбележи, че българските граждани реагират доста добре на ставащото – магазините все пак не бяха тотално изпразнени (каквито случаи има в Западна Европа и САЩ), хората се организират сами и проявяват дисциплина и солидарност.

16 03 2020 COVID 5

Източник - Туитър

• Ефектите върху икономиката

Те са много и до един – с продължително негативно влияние.

Малко хора са напълно наясно с измеренията на глобализирането на икономиката на Европа и България. Пандемията нарушава или въобще прекъсва глобалните, регионалните, а и националните вериги на доставка и в производствен и в транспортен план. Например - много от лекарствата използвани в България, в други страни от ЕС или САЩ са произведени в страни от Азия (най-вече Китай). Производството на голяма част от останалите се базира на компоненти произведени също там. Подобна е и ситуацията със санитарните материали и предпазните средства. Поради това, нарушаването на производството и/или забраната на износа в Азия със сигурност ще повлияе на Европа, вкл. България.

Икономиката на Китай вече понесе огромни загуби. Предприетите мерки за ограничаване на заразата на практика спряха или рязко ограничиха редица производства. За мащабите говорят сравнителните снимки на NASA за степента на промените в замърсяването на въздуха над Китай и на района на Ухан във връзка със спирането на редица производства.

16 03 2020 COVID 2

 Изменения в замърсяването на въздуха над Китай – източник НАСА

16 03 2020 COVID 3

Изменения в замърсяването на въздуха над Ухан, Китай – източник НАСА

Подобни спирания вече започнаха и в Европа – ЕС няма как да бъде „подминат“, България – също. Особено предвид значението на страни като Германия и Италия за българската икономика.

Наред с това, по разбираеми причини, пандемията COVID-19 засяга и транспорта, туризма, услугите и др. Потребителското търсене намалява, което на свой ред се отразява по веригата производител – доставчик – търговец.

Според повечето експерти, възстановяването на производствата и рестартирането на снабдителните вериги ще бъде доста бавно, особено за по-малкия и средния бизнес, който ще бъде засегнат и най-тежко, а точно той осигурява около 75% от работните места у нас.

• Перфектната буря

По дефиниция, „перфектната буря“ е израз, който описва съчетаното и взаимно усилващо се негативно въздействие на няколко фактора. В момента, светът е изправен пред една от най-големите кризи на нашето съвремие. Пандемията COVID-19 усилва ефекта на и без това навлизащата в рецесия световна икономика, за която предупреждаваха редица икономисти и финансисти. Например, третата по големина световна икономика – тази на Япония, се е свила през последното тримесечие на 2019 г. (още преди пандемията) със 7.1 на сто спрямо същия период на предната година. В ход е и „петролната война“ между Русия и Саудитска Арабия.

Развитието на пандемията най-вероятно ще доведе до икономическа „перфектна буря“, която по мащаб ще бъде по-голяма или поне съизмерима с тази от 2008 г. Общият спад и скокобразното вдигане и падане на цените на борсите става по крива, която в много голяма степен е идентична с тази от 2008 г. Ако (както се очертава) пандемията продължи през есента на тази година (дори и с известно затихване през лятото), рискът от банкрути се увеличава, а много от страните с уязвими икономики ще бъдат изправени пред повишение в цените на кредитите.

Може да се очаква, че кризата ще има тежки политически последствия по отношение на вътрешната и международната сигурност. След кризата от 2008 г. започна „Арабската пролет“, последвана от тежки и продължаващи и до днес регионални и вътрешни конфликти и миграционни вълни. Налице са предпоставки, новата криза да задълбочи конфликтите и да усили миграционния натиск. На изпитание са поставени способностите на ЕС да даде ефективен и решителен отговор на кризата. Поне засега, ситуацията не е особено утешителна. Независимо от декларации, (видео)конференции и разговори и някои предприети мерки (основно от финансов и икономически характер), повечето европейски граждани остават с впечатлението (и усещането), че в крайна сметка страните от Съюза са оставени да се справят самостоятелно, а солидарност между тях на практика почти не се проявява. Например, силно е изразяваното недоволство от „бездействието“ на Брюксел в най-засегнатата за сега европейска страна – Италия. Особено на фона на изпратените в помощ медицински екипи и медикаменти от Китай.

Друг фактор, който несъмнено ще допринесе за мощта на „перфектната буря“ е крайно влошения международен политически климат. Наред с продължаващите конфликти и засилилата се миграционна криза, изолационизмът в политиката на някои държави навява песимизъм. За разлика от 2008 г. когато САЩ поеха водещата роля в международния отговор на кризата, администрацията на президента Тръмп демонстрира малка заинтересованост от подобни стъпки и характерния за неговата политика стил на резки обратни завои. Само преди седмици, той и негови близки сътрудници твърдяха, че вирусът е под контрол и дори съзираха благоприятна възможност епидемията в други страни да създаде нови работни места в САЩ. Но с разрастването на заболяванията в САЩ, Тръмп доста импулсивно се връща към политиката си от времето преди да стане президент – когато по време на избухването на епидемията от Ебола през 2015 г. той призоваваше да бъдат взети драконовски мерки. Показателен за „новата – стара“ политика на американският президент е примерът със забраната на граждани на страните от ЕС да влизат в САЩ (защото те били „донесли заразата“), като чисто политическият характер на тази мярка се демонстрира от направеното за Великобритания „изключение“, което ясно показва опит да бъде нанесен удар по „недолюбвания“ от него ЕС.

Според експертите на ООН, пандемията „ще струва“ на световната икономика между 1 и 2 трилиона долара. Но това са предварителни оценки, защото никой (засега) не може да определи с необходимата степен на достоверност мащабите на тази пандемия.

България навлиза в кризата в не особено добро състояние. Според предварителните данни на Националния статистически институт, януари 2020 г. е трети пореден месец на спад в индустриалната активност на годишна база. Сега към това ще се добавят и щетите върху икономиката нанесени от пандемията …

***

Политическите ни лидери трябва да признаят, че ставащото в момента е „перфектна буря“ – глобална криза на пандемия с тежки икономически и в сферата на сигурността последици. За да се ограничи съпътстващата пандемията от COVID-19 рецесия, са необходими спешни мерки, както в рамките на ЕС, така и на национално ниво, напр. възможни пакети от стимулиращи държавни (и на ЕС) инвестиции, да бъдат дадени данъчни облекчения и др. които да поддържат оцеляването на икономиката, като се има в предвид очакваното намаляване на преките чуждестранни инвестиции – особено в най-засегнатите от пандемията страни.

Време е да се действа сега - бързо, ефективно, с визия за предстоящото. Защото така или иначе и тази пандемия ще отмине, но да се мисли, че тя ще е последната е най-малкото недалновидно и опасно.

Георги Савов

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още