Политическата есен на 2018 г. в Македония е белязана със сериозни стъпки в посока евроатлантическата ориентация на страната. Македония премина през оспорван референдум (30.09.2018 г.) за подкрепа членството на страната в ЕС и НАТО.
Референдумът бе проведен в резултат на подписания на 17.06.2018 г. в Преспа, на гръцко-македонската граница, договор с Гърция. Резултатите от референдума бяха тълкувани от успешни до провал, в зависимост от позицията на управляващи и опозиция. 91 % от гласувалите на референдума подкрепиха бъдещото членство на Македония в ЕС и НАТО, със съгласието името на страната да бъде променено от Република Македония на Република Северна Македония. Този резултат бе изтълкуван от управляващата социалистическа партия, подкрепена от три албански политически формации, като ясен знак, че македонското общество желае присъединяването към ЕС и НАТО. Недостатъчната избирателна активност в референдума (36 % от броя на гласоподавателите) пък бе в основата на непризнаването на референдума от страна на бившите управляващи, сега в опозиция, ВМРО-ДПМНЕ като законен и валиден. И тъй като референдумът имаше само консултативен характер се пристъпи към гласуване в парламента (20.10.2018 г.), което завърши с подкрепата на 2/3 от депутатите. Необходимата бройка от 80 депутати, представляваща 2/3 от общия брой бе постигната чрез гласуването на 9 депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Същите, след гласуването в полза на промените и заедно с управляващата в Македония коалиция, бяха изключени от партията си и публично обвинени в национално предателство. След гласуването бе даден старт на работата на македонските депутати по същество.
За формулиране на промените в Конституцията на Македония бе формирана специална Комисия по конституционни въпроси в парламента. На 07 ноември 2018 г. Комисията започна обсъжданията на внесените 4 проекта за изменение на Конституцията на Македония. За председател на комисията бе избран Талат Джафери, който също така е председател на македонския парламент. Изготвените проекти са в съответствие с клаузите на Договора между Македония и Гърция. Предвиден е кратък срок за приключване работата на комисията в рамките на 12 работни дни, който бе спазен с оглед да не бъде нарушен графика за стартиране на преговорите за членство в НАТО и ЕС.
Първото заседание на македонския парламент е насрочено за 1 декември т.г., когато поправките в македонската конституция ще бъдат внесени за гласуване в пленарна зала.
Първото предложение за поправка на македонската конституция касае замяна в целия текст на конституцията на името на страната Република Македония с Република Северна Македония. Изключение се прави само за чл. 36 от Конституцията, където са визирани социалните права на участниците в антифашистката борба в Македония и техни близки, и касаят единствено етапи от историческото минало.
Второто предложение е за допълнение в Преамбюла на конституцията. Конкретно – след текста, свързан с решенията на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония, като градивен елемент на държавата да бъде добавен и Охридския рамков договор. Охридският рамков договор е подписан от македонското правителство и представители на етническите албанци на 13.08.2001 г. С него се прекратяват военните действия между македонските сили за сигурност и въоръжените отряди на етническите албанци, известни по това време като Армия за национално освобождение. Със същия договор се гарантира спазването на правата на албанското малцинство и се дава възможност за тяхното по-широко участие в управлението на държавата на всички нива. Договорът предвижда промяна в официалните езици в страната на общинско равнище. По силата на този договор всеки език, който се говори от повече от 20% от населението в дадена община, става официален език наред с македонския език в тази община. Като цяло към момента албанското малцинство съставлява приблизително 26% от населението на Македония и само то от другите признати малцинства отговаря на този критерий. Сега, във връзка с последните събития албанците в Македония считат, че историческият шанс да бъде променена Конституцията им дава възможност да бъде приключено завинаги с т.нар. „етнически” въпрос в Македония (да се разбира „албанския“ въпрос). Това е причината албанците да настояват споменаването на Охридския рамков договор в преамбюла на македонската Конституция като базисен документ за конституирането на македонската държавност.
Третото предложение предвижда добавяне на нов параграф, с който Македония ще зачита суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните страни. Новият параграф е се отнася за всички съседни на Македония страни, но се добавя в резултат на Преспанското споразумение, в съответствие с което занапред Македония ще се нарича Северна Македония. С него се цели даване на изрични гаранции за неприкосновеността на границите между Македония и Гърция, каквито Гърция заяви чрез Преспанското споразумение.
Четвъртото предложение касае допълнително потвърждение на македонската идентичност. То предвижда защита на правата и интересите на своите граждани, които живеят или пребивават в чужбина, и насърчаване на връзките на македонската диаспора с Македония.
Ключова роля при приемането на тези промени в Конституцията на Македония играят депутатите от албанските партии, в коалиция с които премиерът Зоран Заев управлява страната. Исторически моментът е изключително подходящ да бъдат прокарани изменения в македонската конституция, позволяващи изравняване на правата между македонския етнос и албанците, вкл. използването на албанския език наравно с македонския на всички нива на управление в страната.
Промените в македонската конституция, касаещи промяната на името на Македония, ще преминат през ратификация от гръцкия парламент, и едва тогава ще влязат в сила. Едновременно с това се очаква гръцкият парламент да приеме и протокола за членството на Македония в НАТО, който ще отвори пътя за пълноправно членство в Алианса.
ДЕЙСТВИЯ НА МАКЕДОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕФОРМИ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕНСТВОТО НА МАКЕДОНИЯ В ЕС
На свое заседание, състояло се на 06.11.2018 г., македонското правителство прие Програма за осъществяване на реформи, т. нар. „План 18“. Програмата предвижда осъществяване на реформи в следните области: съдебна система, разузнавателни и контраразузнавателни служби, публичната администрация и борба с корупцията. В областта на публичната администрация се предприемат мерки за деполитизиране на работещите в нея служители като Законът за административните служители ще бъде преразгледан. Предвижда се разграничаване на държавната и публична администрация. Предвиждат се също така промени в Закона за общата и административна процедура, тъй като законът в този му вид е неприложим.
Програмата е изготвена с цел формулиране на нови ценности и подобряване качеството на живот в Македония. Взети са предвид бележки и препоръки на международни организации и експерти от ЕС. Към момента опозицията в Македония (ВМРО-ДПМНЕ) категорично отказва да се включи в процеса на обсъждане на „План 18“, не е представила свои бележки по Програмата и обвинява управляващата партия СДСМ в национално предателство. Според македонското правителство основната цел на Програмата е подобряване на живота в Македония, но едновременно с това се изпълняват препоръките на ЕС по отношение бъдещото членство на Македония в ЕС.
Успоредно на вътрешнополитическите процеси, свързани с действията на македонското правителство и парламент към евроатлантическа интеграция, вървеше и процесът срещу бившия министър-председател на Македония Никола Груевски, бивш лидер на ВМРО-ДПМНЕ. Груевски управлява Македония почти 10 години. Непосредствено след напускането му на поста министър-председател същият бе обвинен от македонската прокуратура по т.нар. дело "Танк" за закупуване на служебен автомобил "Мерцедес" за сумата от над 650 000 евро. По същото дело бе обвинена и Гордана Янкулоска, бивш министър на вътрешните работи на Македония. Обвинението бе за разхищение на държавни средства в особено големи размери. Делото завърши със задържането на лица от политическия кабинет на Никола Груевски, както и с ефективни присъди. На последна инстанция македонският съд отхвърли жалбата на Груевски и на 09.11.2018 г. потвърди постановената му 2-годишна ефективна присъда затвор, а за бившия вътрешен министър на Македония Гордана Янкулоска - 6 години затвор. Груевски се възползва от забавените действия на правораздавателните органи на Македония и няколко дни по-късно напусна страната. Все още не е напълно ясно как точно е станало това, като се има предвид, че предварително му е бил отнет задграничния паспорт, без който той не би могъл да напусне законно страната. Междувременно България бе замесена в случая с обвинението, че Груевски е напуснал Македония с българския си паспорт, което категорично бе опровергано от високопоставени лица в България. Ясно бе заявено, че Груевски не е бил български гражданин и никога не му е бил издаван български паспорт. От информации в СМИ стана ясно, че Груевски е потърсил политическо убежище в Унгария. Приблизително ясен е маршрутът, по който е стигнал до Будапеща - през Албания, Черна гора и Сърбия. Македонската преса обсъжда и изтеглянето от Груевски на всички парични средства от банковите си сметки, което говори за предварителните му намерения да избяга при неблагоприятен изход на делото срещу него. До момента няма пълна яснота по обстоятелствата, при които Груевски възпрепятства привеждането на ефективната си присъда. Очаква се случаят да бъде експлоатиран максимално от сегашното управление на страната за доказване ефективността на македонската правораздавателна система и в ущърб на политическия опонент ВМРО-ДПМНЕ.
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
Междувременно, на базата на подписания на 01.08.2017 г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония стартира работата на смесената българо-македонска комисия. Задачата на тази комисия е да изчисти спорните исторически моменти между двете страни след подписването на Договора между България и Македония. Тези несъответствия между написаното в македонските учебници и историческите факти и събития са от изключителна важност за бъдещето на българо-македонските отношения. Крайъгълният камък в преговорите, разбира се, е постигането на разбирателство по въпроса за мястото в македонските учебници на общото ни историческо минало, в т.ч. общите исторически личности, които Македония си е присвоила с оглед доказване на македонската идентичност. Най-съществените проблеми са констатирани в учебниците за 6 и 7 клас, по които учат македонските ученици. Като се има предвид възрастта на учениците в тези класове, лесно може да се разбере каква е целта на македонските власти - откровено „промиване на мозъците“ на подрастващото поколение и продължаване на политиката на изграждане на националната идентичност на базата на провалената във времето теория на македонизма. Сериозен проблем със съответните последици е, че българското правителство не прояви твърдост да реши тези основополагащи въпроси в българо-македонските отношения още при подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, а ги остави в ръцете на учените от двете страни. По този начин въпроси от фундаментално значение в българо-македонските отношения ще се решават от комисии с ограничение пълномощия, а не на държавно ниво. От българска страна са подбрани учени от БАН и СУ, в чиито професионални компетенции никой не се съмнява. Българската позиция е базирана на схващането, че при представянето на историческите събития в македонските учебници меродавни следва да бъдат историческите документи, с които България разполага и никой не оспорва. Този подход не пречи на македонската част от смесената комисия да продължава оспорването на изцяло българския характер на средновековната българска държава от времето на Цар Самуил, игнорирайки български и чужди, в т.ч. византийски исторически свидетелства. По-сходен начин стои въпросът и с ролята, мястото и делото на просветителите Кирил и Методий и техните ученици. В българска медия член на българската част на смесената комисия цитира откъси от текстове, отпечатани в македонските учебници за 6 и 7 клас, показващи откровени исторически неистини, манипулиращи съзнанието на подрастващото поколение в Македония, като:
- "Создаваньето на македонскиот народ бил долг процес коj почнал во VIII век пр.н.е."
- "Како скитачко племе, Бугарите постоjано го менувале местото на живеенье. Се занимавале со одгледуванье коньи, со лов и ограбуванье."
- "Св. Консшаншин – Кирил и неговиот брат св. Мешодиj, во 855 година ja создале словенска азбука наречена глаголица. Глаголицата се состоела од 38 букви. Токму во тоа време во североисточните области на Македониja почнале бугарските напади, па светитие брака морале да ja напуштат Македониja".
- "Прабугарите им припагале на турската етническа група племиньа".
- "Со Веpcajскиот договор била потврдена поделбата на Македониja мегу Србиja, Грциja,Бугариja и Албаниja. Со тоа била разбиена компакноста на Македониja, бил оневозможен демографскиот, економски, културен и национален развоj на македонскот народ. Македонскиот народ под властта на соседните држави бил подложен на денационализациja и асимилациja."
Няма съмнение, че тези твърдения, посочени в македонските учебници водят до антибългарски настроения, подкопават историческата истина и единствената им цел е да укрепват доктрината на македонизма. Затова, при подписан междудържавен договор и липса на други юридически лостове за въздействие върху представителите на Македония, особено важно е работата на тази смесена комисия да бъде наблюдавана отблизо от българска страна. Не бива да бъде допускан нито един компромис по отношение на историческата истина, особено като се има предвид огромното количество източници, които служат и следва да бъдат използвани за категоричен доказателствен материал. Членството на Македония в НАТО и ЕС не може и не бива да става чрез спекулирането с българската история и историческо наследство, в ущърб на българския интерес за защита на историческата истина. Всякакъв друг подход би запазил тлеещи въглените на нерешените въпроси, които в бъдеще могат да донесат огъня на напрежението, кризата и конфликта. Примери в новата история на България след Освобождението, колкото искаме.