Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Георги Савов

КОГНИТИВНАТА ВОЙНА

Развитието на технологиите и глобализацията през последните години доведоха до засилването и ожесточаването на една относително нова по своята същност война – когнитивната1, която се води и в момента, като нейната интензивност и обхват непрекъснато нарастват.

СЪЩНОСТ НА КОГНИТИВНАТА ВОЙНА

С напредъка на науката и технологиите през годините и особено след началото на новото хилядолетие, се наблюдава непрекъснато развитие на вижданията за воденето на войната. Променя се същността на операциите, като от отделни, те стават все по-комплексни, взаимосвързани – до хибридни, 24 01 2022 Cognitive Warfare 1а обхватът им и ефектът от тях се разширяват от местен (в една страна и/или регион) до глобален.

В тази връзка е необходимо да бъде направено кратък анализ на особеностите на когнитивната война, да бъде определено, какво тя е и какво не е, от кого и срещу кого се води, какви сили и средства се използват в нея, връзката й с другите видове и типове войни и как се отразява тя на вижданията за войната изобщо.

Като всяка война, когнитивната война се води със стратегически цели и в този смисъл съответства на най-разпространените виждания и определения за войната – също като при „традиционните“ войни, тя цели да бъде наложена собствената воля на противника (конкурента), той да бъде подчинен. От тази гледна точка, тя също представлява (макар и по-особена и нова) форма на насилие.

Същевременно, подходът към противопоставянето между страните в съвременния свят предопределя стремеж за избягване на масовото (глобално) самоунищожение на човечеството, като борбата между тях се води с всички средства до „ръба на войната“, без да се стига до пряк военен сблъсък между най-мощните страни/съюзи, който би могъл да доведе до масираното използване на оръжия за масово унищожение. В този смисъл, когнитивната война предоставя възможността, стратегическите цели на войната да бъдат постигнати без или с минимално и при това не непременно пряко въоръжено противопоставяне. Тя се явява модерно прилагане на принципите на Сун Дзъ и Клаузевиц за постигане на победа без водене на бой, дори и без официално обявяване на война.

Когнитивната война въздейства върху когнитивните способности и умения на човека2 (а от там – на групата, общностите, цялото население), на познанието3 от възприятието, паметта и ученето до понятията и логическото мислене и вземането на решение за действие и неговото изпълнение.

 24 01 2022 Cognitive Warfare 2

Когнитивните умения са свързани с това, как човек разбира света и действа в него. Те са набор от умствени способности и/или процеси и част от почти всяко човешко действие.

Основно за когнитивната война е схващането, че тя се фокусира върху променянето на начина, по който мисли и чувства целевата популация и по този начин се влияе върху начина й на действие. Това преднамерено широко и „неясно“ на пръв поглед схващане позволява когнитивната война да бъде дефинирана, като използване от страна на външен субект (или субекти) на общественото мнение като оръжие с цел насочено въздействие за постигане на желана (изгодна) обществена и/или правителствена политика и действия за установяване или сриване на правителства, стабилизиране или дестабилизиране на страни и съюзи и техните институции.

Като се възползва от психологическото изтощаване на възприятията („пренасищането“ на рецепторите) на човека, когнитивната война се състои във възпрепятстване/предотвратяване на познанието. Тя се противопоставя на възможностите на човека самостоятелно да разбира (познава) света и да създава и ги деградира. Поради това, когнитивната война обхваща всичко в живота на индивида и обществото, което по някакъв начин оказва влияние на познанието (вкл. политиката, икономиката, културата, социума и науката). В наши дни, всеки потребител или група потребители на съвременните информационни технологии е (потенциална) цел, т.е. обект, на когнитивните операции – от отделния човек до цялото население. От друга страна, всеки индивид, група, организация и институция допринася за увеличаването на знанията за обществото. Тези знания лесно се „милитаризират“ и се използват за постигане на стратегически резултати посредством радикална трансформация на обществото.

Поради своя универсален обхват, постепенно, по-внимателно или по-пряко нарушавайки обичайните разбирания и реакции на събитията (минали, настоящи и очаквани/бъдещи), с течение на времето когнитивната война нанася значителни вреди на обектите й – от отделния индивид до държави и международни организации/съюзи.

24 01 2022 Cognitive Warfare 3Когнитивната война/когнитивните операции имат няколко важни особености:

• Размиват се границите между „гражданското“ и „военното“. В тях участват не само военни, но и граждански (правителствени и неправителствени организации) и бизнес организации/компании (особено високотехнологичните).

• Те са извън традиционното възприемане на досегашните концепции за „мир – мирна криза – конфликт/война с използване на сила“.

• Техният обект на въздействие е човекът (без значение, дали той е военнослужещ или гражданско лице), като ефектите им се проявяват на всички нива – от индивидуално до социално-политическо.

• Обекти на войната/операциите са човекът, групата, общността, обществото, както на противника/конкурента, така и собствените и на съюзните страни, което предопределя тяхната офанзивна същност.

• Все по-често отделни страни и съюзи разработват и провеждат некинетични операции4, каквито са преобладаващата част от когнитивните операции. Независимо от това, в рамките на когнитивните операции може да бъде използвана сила в нейния „натурален“ вид.

• Водят се както едновременно с военни конфликти, така и самостоятелно.

• Водят се без ограничения във времето и пространството, без официално „обявяване на война“, без примирия или край.

• В „арсенала“ на когнитивната война и нейните операции, наред с класическите информационни оръжия все повече се използват нови „невро-оръжия“, като тази тенденция се засилва от бързия напредък в познанията за мозъка на човека, нанотехнологиите, биотехнологиите, информационните технологии (изкуствения интелект) и когнитивните науки (напр. когнитивната психология).

Уникалните особености на когнитивната война

Военната мощ е и ще остане и в бъдеще основен, важен компонент, както на глобалната, така и на националната сигурност. Сигурността обаче, се отнася до много широк спектър от рискове и заплахи, реакции и действия във всички сфери на живота на човека и обществото на дадена страна и международната общност като цяло – политика (вътрешна, външна и международна), които засягат и се отразяват в икономиката, социума (като политика и обществено мнение), здравеопазването, екологията, дейностите във връзка с промените в климата и др. Всички тези сфери се „покриват“ от когнитивната война. В същото време, запазването, усъвършенстването и разширяването на военния кинетичен потенциал (способности), а също и използването на военна сила или заплаха за използването й, не само че не противоречи на когнитивната война, но реално е част от нейния инструментариум и подсилва ефекта от нея.

Домейнът на когнитивната война

Най-общо казано, домейнът на когнитивната война е човекът, като индивид и колектив/група индивиди. Следователно, този домейн може да бъде дефиниран и като сфера (среда) на интереси на отделния човек/група хора, в която се извършват целенасочени действия с прилагането на специфичен 24 01 2022 Cognitive Warfare 4инструментариум и техники (особено нови технологии и др.) за въздействие върху когнитивните им способности, посредством което се оказва влияние върху техните възприятия, способности и капацитет за разсъждаване и по този начин се постига контрол върху тяхното възприемане на реалността, вземаните от тях решения и начин на поведение с цел постигане на желаните ефекти. На практика, домейнът на когнитивната война е абстрактно пространство, където съзнателното и подсъзнателното себевъзприемане на човека се смесва с възприятията за заобикалящия го свят, вкл. за „другите“ (напр. съюзници или противници).

В условията на съвременната война, състояща се от мултидомейнни операции, човешкият домейн е най-всеобхватен и съответно – най-важен.

Цели на когнитивната война

Когнитивната война, като всяка друга война, има една основна цел – да подчини противника на нашата воля.

Най-съществената разлика с другите войни е, че когнитивната война постига тази цел, като кара (заставя) противника да се самоунищожи „отвътре“ и да се направи сам неспособен да се съпротивлява на нашите цели, сам да не желае да ги възпира или отклонява и дори – да стане наш партньор или съюзник. Иначе казано, когнитивната война обръща общественото мнение и лидерите на противника в оръжие, което използва срещу самия него.

Когнитивните операции са много продължителни и непрекъснато се адаптират към променящата се среда, но най-общо винаги се водят за постигането на две, взаимно допълващи си и влияещи си стратегически цели – дестабилизиране и оказване на влияние. Те може да бъдат постигнати поотделно, но в същото време, всяка една от тях може да бъде използвана като средство за постигане на другата.

Обектите (целите, „мишените“) на когнитивните операции варират от отделни лидери (личности) в политиката, професионалните среди, науката, религиите и икономиката до цялото население. Обекти са и свързващите звена в обществото - медии (журналисти), експерти, лидери на социални и етнически общности (групи), а също и хора, които могат „да продадат“ на (прокарат в) обществото необходимите идеология, ценности, виждания, решения и др. Важна особеност при когнитивната война е, че постепенно, обектите на когнитивните операции се превръщат в техни несъзнателни (и по-рядко – в съзнателни) субекти, в част от техния инструментариум за постигане на крайните цели. С това превръщане се постига и допълнителен ефект – операциите стават „самозахранващи“ се и „самоподдържащи се“.

Дестабилизиране

Дестабилизирането на противника е първостепенна цел в когнитивната война и най-общо казано е съвременен израз на древната сентенция „Divide et impera“ (Разделяй и владей). То се постига чрез разрушаване на организацията и единството (интегритета) на системите на обществото и населението, на неговата „тъкан“.

Търсеният резултат е драстичен спад в продуктивността и загуба на сътрудничество (единство) на обществото, което, обхванато от вътрешни противоречия и противопоставяния, става неспособно да се фокусира и постига общи цели. За постигането му се подсилват съществуващи (вкл. основани на по-стари идеи, виждания и вярвания); създават се нови разделителни линии между отделни групи в обществото; насаждат се нови идеи (вкл. с помощта на дезинформации и фалшификации), предназначени да противопоставят една на друга различни групи от населението, с което се засилва поляризацията. Отделни личности (лидери) стават обекти за дестабилизирането, когато те могат да станат източници на поляризиращи идеи.
Без да се претендира за изчерпателност, някои от прилаганите за дестабилизиране методи и техники са:

24 01 2022 Cognitive Warfare 5

Примери за дестабилизиране и използването му за оказване на влияние:

• Създаване на масово объркване.

Хаос се създава и подсилва (поддържа), когато населението не знае, какво е вярно (невярно) и на кого да вярва. В резултат, националното ръководство (държавата, институциите, политическите партии и др.) и/или международните организации губят доверието на населението, което не вярва, че те наистина полагат усилия и са способни да изпълнят основното си предназначение – осигуряване на сигурността, свободите и просперитета на гражданите. (Подобно объркване често се наблюдава напр. във връзка с пандемията от COVID-19.)

• Разделение/поляризация.

Най-често, разделение и/или поляризация (вкл. до сблъсъци) на населението се постига посредством експлоатирането на политически, културни, религиозни, икономически и други проблеми. В някои случаи, при когнитивните операции се насажда разделение и противопоставяне вътре в самите групи. (Типични в това отношение са разцепленията вътре в и между политическите партии, поляризирането на обществото. по линиите „-фили/-фоби“, „про- и анти-“ – напр. „русо/американофили – русо/американофоби“; „демократи-автократи“; „ваксъри-антиваксъри“ и др.) В същото време, разделение и поляризация може да се насаждат и в международен план, по отношение на отделни страни и международни организации/съюзи. (Напр. по линията НАТО/ЕС – Русия, Китай, Иран; Израел – арабски страни; ЕС – Унгария и Полша и др.)

• Дестабилизиране за оказване на влияние

Дестабилизирането се използва за оказване на влияние върху част или цялото население (а също и на няколко съюзни страни), като го убеждава, че управлението на страната/съюзът не (може да) полага грижи за неговото добруване.

В историята има много примери на това, как страните използват своите икономически възможности като мощен инструмент за да „овладеят“ дадена нация или съюз. В последно време, често това става посредством налагането на санкции и контрасанкции. Според теорията за „Дестабилизиране и безчувственост на санкциите“, санкциите са „манипулиране на икономическите взаимоотношения за [постигане на] политически цели, замислени да заплашат с или да осъществят икономическо наказание с цел да се принуди едно общество да промени своята политика или правителство“. В тази теория има два типа санкции – принуждаващи и манипулативни. При когнитивната война се прилагат предимно манипулативните санкции, целта на които е да бъде постигнато „отчуждаване на обществото от лидерите до такава степен, че те да загубят своите властови позиции“, крайният резултат от което е промяна в политиката на правителството или неговата смяна. В някои случаи, чрез санкциите може да се цели не само да бъде дестабилизирана икономиката на дадената страна, но и социалната и политическата ситуация в нея.

Оказване на влияние

Оказването на влияние е другата и не по-маловажна (от дестабилизирането) основна цел на когнитивната война. Необходимото влияние се постига чрез манипулиране на това, как обектът (от отделния човек до цели нации) интерпретира и разбира заобикалящата го действителност (свят). При успех на когнитивните операции, провеждащите ги субекти могат да насочват действията на обектите по благоприятен за техните цели начин. При оказването на влияние се цели, обектът да стане съмишленик на субекта (провеждащите операциите) по даден въпрос/проблем или цяла група въпроси/проблеми, с което на практика го превръща в съюзник, симпатизант или поне неутрална страна. При по-голям потенциал на операциите, провеждащите ги целят постигане на консенсус сред част от населението, която е достатъчно мощна, че да промени обществената парадигма и да я обърне срещу фундаменталните идеи на обществото, с които това население е било възпитано.

За да окажат влияние върху това, как мисли и чувства цялото население, провеждащите когнитивните операции се насочват към обекти като политически, икономически, социални, културни, религиозни, етнически и др. лидери и/или организации, които използват (ангажират) като носители (инструменти) на идеи (послания) при достигане на максимално голяма аудитория. Обикновено, тези действия са съпроводени и от масово разпространяване на необходимата и съответстваща на целите информация с цел заложените в нея идеи да достигнат до достатъчно голяма част от населението, с което да го накарат да се стреми към търсените промени и да се опитва да ги осъществи.

Някои от прилаганите за оказване на влияние стратегии и техники са:

24 01 2022 Cognitive Warfare 6

 Примери за оказване на влияние и използването му за дестабилизиране:

• Оказване на влияние върху политиката („прокарване“ на политика).

Когнитивната война има голям потенциал за оказване на влияние върху политиката посредством манипулиране на общественото мнение. Поради това, основният обект на когнитивните атаки (особено в страните с представителна демокрация) са не толкова политиците, колкото обществото, защото, въпреки че политиците имат власт, техните решения трябва да бъдат одобрени от хората – техни избиратели, т.е. гражданите трябва да одобряват действията на техните представители във властта. Дори ако, политиците бъдат принудени по някакъв начин да вземат решения, които са в полза на външна сила (друга страна или съюз), ако гражданите не вярват в подобна кауза, тези решения ще предизвикат обществено недоволство и отпор.
Когнитивните операции (атаки, кампании) в такива ситуации са скрити („лукави“), защото са насочени пряко към гражданите, като заобикалят международните организации и „стандартните“ дипломатически отношения. При това се очертава съществено „разминаване“ между (обикновено) официално декларираната ненамеса във вътрешните работи и действията на отделни лица (вкл. държавни дейци), неправителствени организации, медии/журналисти, експерти и др., които са част от когнитивните атаки. Обикновено при такива атаки се експлоатират съществуващи в обществото сантименти, напр. това, че страната обект в миналото е претърпяла неуспех или срив във външната (вътрешната) политика; емоционални и религиозни обвързаности с други страни и нации; недоволство от социалния статус на населението и др. Ударението е върху тези негативни условия, защото когнитивната война извлича полза и има по-силен ефект, когато се възползва от вече съществуващи убеждения и виждания. Освен това, много по-трудно е да бъдат „насадени“ нови идеи в много (милиони) хора, отколкото да се култивират и засилват дълбоко вкоренени сантименти. Типични примери за подобни сантименти са русофобията в Полша и Украйна; за „винаги враждебния Запад“ в Русия; антибългаризмът в Северна Македония; негативизмът сред повечето българи към „налагани чужди (външни) ценности и политики“ (след разпадането на социалистическата система) и др.

• Оказване на влияние за набиране на привърженици за кауза

Когнитивна кампания може да бъде провеждана с цел да бъдат набрани (мобилизирани) граждани за определена кауза. Спектърът на такива каузи е много широк – от масови (вкл. с насилие) протести за промяна в политиката/смяна на правителството до всякакъв вид тероризъм.
При когнитивната война се прилага концепцията (стратегията) за задействането на „идеологически двигател“, който слива абстрактни с мотивиращи фактори и „произвежда“ насилствена идеология. Обикновено това става чрез т.нар. „предприемачи (брокери) на идентичност“. Това са социални лидери, които не е задължително да имат (поне не и в началото) голямо икономическо или политическо влияние, но са способни да проявяват/демонстрират съпричастност към обикновените членове на (части от) обществото, което е обект на когнитивната атака и могат да осъществяват връзка между тях. Брокерите на идентичност набират привърженици за дадена идеология, представяйки причинно-следствени връзки довели до дадена ситуация в обществото, а отделните хора (граждани, избиратели, последователи на дадена религия, представители на даден етнос и др.) – като основен фактор за подобряване на ситуацията (усъвършенстване на обществото). Напр., такива лидери могат набират привърженици сред бедните слоеве на населението, като ги убеждават, че те не са сами, че те нямат вина за своята бедност и че има определен, ясен потисник, който е виновен и срещу когото трябва да се води борба. В подобни ситуации, ефективността на „идеологическия двигател“ е много по-голяма, когато се използват вече съществуващи сантименти или настроения срещу потисник, който вече е определян („нарочен“) за противник. Обикновено, следващата стъпка е представянето на борбата като национален, културен, религиозен или граждански дълг, а отказът от включването в тази борба се разглежда като предателство към ценностите на обществото. По този начин, първоначалната борба за социални права и просперитет се превръща в идеологическа борба.

С напредъка на технологиите и глобализацията, все по-голямата свързаност и отвореност на обществата позволява на организациите с подобни идеологии (вкл. терористични) да станат международни, а физическото насилие все повече е инструмент, използван за подпомагане на тези идеологии.

• Оказване на влияние за дестабилизиране

Оказването на влияние се използва за дестабилизиране, като отделни части на населението са насърчавани или принудени да приемат и подкрепят определени виждания, насочени срещу тези на други части от населението. Характерното е, че в такива случаи, при когнитивните атаки обикновено не се правят опити да бъде „насадена“ определена идеология или определени политически виждания, а се експлоатират и задълбочават вече съществуващи разделения.

Типичен пример за оказване на влияние с цел дестабилизиране на дадена страна и обвързването й с политиката на други страни или съюзи е оказването на влияние при избори. Основните послания, които се отправят са две: 1) Гражданите – привърженици на други политически субекти са опасни (за демокрацията, за нацията, за просперитета на гражданите, за гражданските права и свободи и др.). 2) Честността и справедливостта на изборите не е гарантирана (от намеса на външни и вътрешни фактори, вкл. криминални структури, икономически субекти; други държави и съюзи; намесата на държавата/управляващите в момента и др.). В резултат, привържениците на политическите субекти от целия политически спектър проявяват все по-голяма нетърпимост едни към други, партиите – все повече се поляризират и действат на принципа „ние – срещу тях“, защото „ние защитаваме, а те предават националните/съюзните ни идеали и ценностите на демокрацията“. Стига се до политически трибализъм, като лоялността към партията или партийния лидер има приоритет пред политиката, всяка идея и действие, които не са в полза на собствената партия са определяни като агресия, атака срещу нея, а за загубилите изборите те са „нечестни“, „нелегитимни“, „манипулирани“, „откраднати“ и др.

Субекти и обекти на когнитивната война

Субектите на когнитивната война (тези, които я водят) са отделни страни, страни – партньори, съюзи (вкл. въоръжените им сили), бизнес групи, корпорации, политически партии, неправителствени организации, терористични структури и др. Мащабите на провежданите когнитивни операции и атаки зависят от потенциала/възможностите на извършителите. Колкото по-голям е той, толкова по по-голям (до глобален) е обхватът и мощността им.

Доколкото воденето на всяка война досега е било прерогатив на държавата и нейните функции в това отношение са доста добре изяснени и известни, по-голямо внимание следва да се обърне на появата в когнитивната война на нов субект – бизнесът. Преобладава мнението, че бизнесът защитава интересите си предимно чрез политиката на държавата (правителството), но това вече не отговаря на реалностите. При когнитивната война бизнесът и държавата (правителството) са във взаимноизгодно (и често – равноправно) сътрудничество, не само в сферата на научните изследвания и развойната дейност, но и в самото участие във войната като субекти, обекти или в комбинация (едновременно и субекти и обекти). В наши дни, бизнесът разполага с огромни икономически и финансови възможности, а също и с пряк достъп до населението, което му позволява да оказва непосредствено влияние върху него. Когнитивната война предоставя на бизнеса необходимите му средства пряко и самостоятелно да получи големи властови ресурси и да манипулира международната и вътрешната (в отделните страни) ситуация, което е особено важно за него в условията на кризи, обедняване на населението и все по-засилващо се социално разслоение. На свой ред, правителствата получават от една страна продукти, които могат да бъдат използвани за постигане на политически (и военни) цели, а от друга – партньор, който може да бъде използван като субект в когнитивната война, без това непременно да ангажира самата държава на официално ниво.

За мощта на бизнеса в глобален мащаб говорят някои факти:

• Според изследване на Швейцарския федерален институт по технологии от 2011 г. обхванало 37 милиона компании, 1 318 компании са контролирали (притежавали) около 60% от глобалните приходи в реалната икономика, като 147 от тези компании са контролирали 40%.

• През 2018 г. 157 от първите 200 по приходи в световен мащаб юридически лица са били частни компании, а не правителства (държави). Към края на същата година, 25 компании за управление на активи на клиенти са контролирали активи на стойност 22.2 трилиона долара.

Особено място в когнитивната война заемат мрежите от неправителствени организации (НПО) и медийните мрежи (свързани помежду си корпоративни и държавни медии и особено - социалните медии), които са неразривно обвързани с високотехнологичните компании. Именно те са и най-яркото доказателство за симбиозата на интересите на бизнеса и правителствата (чиито „бизнес“ е политиката и разпределението на обществените ресурси) и в същото време са и сред от най-силните субекти и оръжия в когнитивната война:

• По далеч непълни данни на ООН, към 2015 г. в света са действали над 40 000 международни НПО. Много от тях (особено по-големите) поддържат преки взаимоотношения с правителствени международни организации (напр. ООН, ЕС, НАТО, Световната банка) и имат официален статут на асоциирани с тях. По информации от Световната банка, чрез такива НПО се разпределя над 15% от чуждестранната помощ за развитие целия свят, като тук не са включени средствата, целенасочено предоставяни от правителствата за оказване и постигане на влияние. Повечето от международните НПО са свързани, както помежду си, така и със стотици хиляди „местни“ НПО, действащи в национален мащаб, които подпомагат под някаква форма. НПО са два основни типа: 1) Оперативни, основната цел на които е прякото изпълнение на проекти свързани с развитието. 2) Застъпнически, основната цел на които е защитата или подпомагането на някаква кауза посредством оказване на влияние на политиката на правителства/общественото мнение на национално ниво и на международните правителствени организации/международното обществено мнение. За целите на когнитивната война широко се използват и двата типа НПО.

• Независимо от това, че популярността на социалните мрежи варира в зависимост от демографските фактори, техният обхват е огромен – към октомври 2021 г. 56% от световното население (4.55 милиарда човека) са използвали социални мрежи, като средното ежедневно участие на потребител в тях е 2.5 часа. Броят на уникалните потребители на мобилни устройства (мобилни телефони) е 5.29 милиарда души, което съставлява почти 2/3 от човечеството, като това е и най-активната икономически и политически част от него, вкл. младите хора. Всичко това прави „традиционните“ и социалните медии практически всеобхватен компонент („бойно поле“ и оръжие) на когнитивната война.

Домейн на когнитивната война е човекът, следователно, обект на нейните операции е както населението на противника, така и собственото население (от отделния индивид до цялото общество). Противоборството се води за оказване на влияние върху когнитивните способности на едни и същи обекти за формиране на необходимата на водещите операциите представа на тези обекти за заобикалящия ги свят, за тяхното място и действия в този свят. Това предопределя и офанзивният характер на самата когнитивна война. Дори и операциите за защита на собственото население са в своята същност офанзивни, защото представляват интервенция в когнитивните способности на обектите им.

При когнитивната война, част от обектите на нейните операции могат да бъдат и техни субекти (извършители), като не е задължително това да става с тяхното изрично съгласие или пълно осъзнаване на смисъла и значението на собствените им действия.

Инструментариумът („оръжията“) на когнитивната война

В когнитивната война всичко може да бъде използвано като оръжие и нейният инструментариум обхваща всички дейности на човека и обществото. При нея се използват всички „традиционни“ способи и методи за воденето на войната - от прилагането на насилие до психологическите и информационните операции. Основно за когнитивната война, обаче е „милитаризирането“ и комплексното използване като оръжие на невронауката5 в целия й диапазон (вкл. неврохимия и експериментална психология, занимаваща се със структурата и функционирането на нервната система и мозъка), биотехнологиите, нанотехнологиите, информационните технологии и когнитивната наука, която изследва ума и интелигентността и обхваща идеите и методите на психологията, лингвистиката, философията, компютърните науки, изкуствения интелект, неврологията и антропологията. Всички те предоставят на субектите на когнитивната война (държавни/правителствени или неправителствени) необходимият им инструментариум за постигане на търсените от тях ефекти (победа,) посредством оказването на деградиращо и насочващо влияние на познанието на обектите на техните атаки. (Под познание тук се разбират всички видове мислене, вкл. участващите във възприятието, решаването на проблеми, ученето, вземането на решения и тяхното изпълнение, използването на езика и емоционалните преживявания.)

Поради дългосрочния характер и постепенното им развитие и адаптиране към промените в ситуацията, когнитивните операции са непрекъснати и продължителни. В същото време, действията, свързани с използването на научните постижения (почти винаги) са в рамките на проекти, които имат двойно предназначение6 и които би следвало да бъдат контролирани на национално и международно ниво. В реалността обаче, нищо не може да попречи на отделни субекти на когнитивната война да използват средства, предизвикващи когнитивни, емоционални или поведенчески промени. Напр. неврофармацефтични средства или мозъчна стимулация (инвазивна или неинвазивна) могат да бъдат прилагани за оптимизиране на работата на собствения личен състав и/или за влошаване на работата на личния състав на противника. Същото се отнася и за големи групи хора извън въоръжените сили и сфери като напр. в разузнаването и дипломацията. Други постижения на науката и технологиите, които се използват за нуждите на когнитивната война могат да бъдат изследвания и продукти, които пряко увеличават производителността на бойците, интегрирани интерфейси „човек-машина“, използване на полуавтоматизирани машини и ръководена/осъществявана от изкуствен интелект обработка на големи масиви данни, предлагане или автоматично изпълняване на взети от изкуствен интелект решения, постигане на влияние върху отделни лица, групи, цялата популация и др.

Поради всичко това, много научноизследователски, развойни дейности и разработки, които на пръв поглед са с гражданско предназначение (напр. в сфери като медицина, защита на гражданските права, гражданските комуникационни услуги, дори – върховенството на закона) често се спонсорират (финансират) по линия на отбранителните бюджети.

Някои примери за разработки, които самостоятелно или комбинирано са (могат да бъдат) използвани в когнитивната война:

• Използване на изкуствения интелект за манипулиране на съзнанието на човека и големи групи от хора. Съществуват много проекти в това направление, сред които по-известни са Pathways на Google за създаване на невронни мрежи от ново поколение и виртуалните реалности (напр. Мeta-вселената на Зукърбърг) на няколко водещи технологични компании. Отделно (но свързано с тях) направление е използването на изкуствен интелект за манипулиране на когнитивните способности и поведението на човека (от отделни лидери до цели популации) посредством обработка на подаваната му информация чрез филтриране, цензуриране, фалшифицирана и/или заблуждаваща информация – при направените опити, над 70% от хората са вземали решение за действие, като са считали, че са направили това напълно самостоятелно.

• Проекти за редактиране на гени и оптогенетика (област на биологията за използване на светлината за взаимодействие с човешките неврони). Целта е проследяване и манипулиране на мисловната дейност.

• Проекти за базирани на изкуствен интелект, автоматизация и секвениране на ДНК при генни терапии (вкл. интервенции за модифициране), разработване на хиперперсонализирани лекарства/отрови и др. Особено място тук има използването на технологията за генно модифициране CRISPR-Cas9. Генното модифициране засяга всички области на живота. Напр. в Япония се продават генно модифицирани домати, съдържащи по-високо от нормалното количество от психоактивното вещество GABA – официално обявената цел е, консумиралите доматите да се отпуснат и да се почувстват по-добре.

• Невронни мрежи за разпознаване емоциите на потребителите – очаква се да бъде използвана в т.нар. „умни колонки“ и „умни часовници“, които и сега са масово разпространени. Изкуственият интелект може да разпознава (засега) емоции като страх, отвращение, радост и релаксация с точност от 71%.

• Създавани от изкуствен интелект виртуални ботове на хора на базата на събирана от открити (и не само) източници информация, което може да бъде съчетано и с т.нар. „deep fake“ (създаването на видеоматериали, които имат потенциала да бъдат напълно неразличими от реални видеа).

• Управляеми с магнитно поле отпечатани с 3D принтиране микроботи, способни да доставят и освобождават в определени места на тялото химикали (лекарства и др.).

• Магнитоелектрически наночастици – инжектирани в организма и попаднали в кръвоносния поток, те проникват в мозъка през кръвно-мозъчната бариера, разчитат сигналите на отделните неврони, разполагат се в близост до тях и могат да ги стимулират чрез електрическо поле. Това дава възможност за пряко взаимодействие с невроните без необходимостта от имплантанти и проводници.

• Наносензор NeuroSWARM3 – инжектира се в кръвта (с обикновена инжекция), след което се придвижва до мозъка. Преобразува електрофизиологичните сигнали без физически контакт, след което те се предават и записват на външно устройство дистанционно без проводници, осигурявайки прецизно взаимодействие между мозъка на човека и машината (изкуствен интелект). Чувствителността му е достатъчно висока за да може да възприема активността на отделните мозъчни клетки.

• Контролиран от компютър мозъчен имплант, въздействащ върху когнитивните способности с помощта на целеви електростимулации. Може да бъде използван за подобряването им и други цели, напр. „премахване“ на негативни мисли.

• Мозъчен имплант за премахване на каквато и да било болка посредством съединяване на две области на мозъка.

• Мозъчен имплант за манипулиране на спомените - чрез осветяване на определена част от мозъка инхибира кофилин – протеин, необходим за функционирането на синапса, с което прекъсва процеса на прехвърлянето на спомените към дълготрайната памет и информацията се забравя непосредствено след усвояването й.

• Устройства за хакване и модифициране на сънищата посредством осъществяване на комуникация със спящ човек.

• Имплант, контролиращ цикъла на сън и събуждане на човека. Използва светлина за да стимулира клетките да произвеждат естествени пептиди.

• Имплант (чип) с размера на домашен прахов акар (0.1 кубични милиметра) – напълно функционална електронна схема, с много варианти на приложение (напр. ултразвукова невростимулация). Могат да бъдат имплантирани по няколко броя с една поставяна със спринцовка инжекция.

• Летящи микрочипове (дронове) с размер от 1 мм – може да бъдат използвани за събиране на всякаква информация, която се предава на компютър или смартфон.

• Използването (от около 10 години насам) на самообучаващ се изкуствен интелект (захранван с огромно количество информация от всякакви източници) за масово наблюдение на популациите, предприемане на мерки (от силите за сигурност и дори издаване на прокурорски обвинения), предвиждания за изменения на ситуацията в отделните страни по целия свят (вкл. и възникването на въоръжени конфликти) и предлагане на варианти на решения за действие.

Всички споменати проекти и направления, водят до поставянето на голям брой въпроси по отношение на когнитивната война – от философски, етичен, морален и друг характер. В същото време те са и ярко доказателство за това, колко остарели са почти всички международни споразумения, касаещи проблематиката, свързана с воденето на войната и най-вече по пораженията, нанасяни на гражданското население – както на противника, така и на собственото и това на съюзниците. Особено е валидно това по отношение на използването в тази война на науката и новите технологии и най-вече – на изкуствения интелект. Показателен е експериментът в „Saïd Business School“ Оксфорд, при който между студентите и изкуствения интелект „Megatron Transformer“ на фирмата „Nvidia“ е бил проведен дебат за същността на изкуствения интелект. „Megatron Transformer“ е обучен с цялата информация в Wikipedia, милиони статии в медиите, книги и други източници. По неговото собствено мнение, изкуственият интелект никога няма да бъде етичен, защото той е инструмент и като всеки инструмент може да бъде използван за добро или лошо и следователно „Няма такова нещо като добър изкуствен интелект, само добри или лоши хора.“

Когнитивната война и другите войни

Следва да се отбележи, че когнитивната война на практика включва действия (вкл. военни), описвани досега като некинетични.

24 01 2022 Cognitive Warfare 7

Въпреки това, има и различия, които също очертават някои от характерните черти на когнитивната война:

ДЕЙСТВИЯ/ВОЙНА

КРАТКО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОСНОВНИ РАЗЛИЧИЯ С КОГНИТИВНАТА ВОЙНА

Пропаганда

Набор от методи, използвани от организирана група, която иска да предизвика активно или пасивно участие в нейните действия на маса от индивиди, психологически обединени чрез психологически манипулации.

Основно включва информация с предубеден или подвеждащ характер, използвана за популяризиране на политическа кауза или гледна точка.

  • Пропагандата не цели да „програмира“ съзнанието, а да накара хората да приемат „правилните“ подходи и поведение.
  • Когнитивната война (КВ) цели отслабването на целевото население, институции, страни за да повлияе на техния избор, да неутрализира автономността на вземаните от тях решения и независимостта на институциите на обществото.
  • КВ използва в комбинация реална и изкривена (заблуждаваща) информация, преувеличени факти и дезинформация (изфабрикувани новини).
  • КВ използва когнитивните уязвимости на обектите си, възползвайки се от техните съществуващи тревоги, опасения и вярвания, които ги предразполагат да приемат невярна информация.
  • КВ използва и вродените човешки уязвимости на човешкия ум, произтичащи от начина, по който човекът придобива и обработва информация. Съвременните технологии (тяхната всеобхватност и бързина) създават информационен поток, който той не може да обработи.
  • Докато пропагандата е преди всичко външен фактор, при КВ в създаването и разпространяването на необходимата информация (вкл. дезинформация и заблуждаваща информация) и в процесите на формиране на знанието участва преобладаващата част от или цялото население. При пропагандата хората са пасивен фактор, докато при КВ те сами допринасят за получаване на търсените резултати.
  • В КВ много активно участва и бизнесът, т.к. експлоатирането на човешкото познание е огромна индустрия7, която непрекъснато се разраства. Включването в тази експлоатация на изкуствения интелект, нанотехнологиите, някои аспекти на цифровизацията8 и науката осигуряват радикално нарастване на възможностите за манипулиране на човешките умове и промяна на човешкото поведение.

Психологическа война (психологически операции)

Планирани действия с използването на различни методи на комуникация и други средства, насочени към определени групи за да бъде повлияно на техните възприятия, нагласи и поведение (желана реакция) за постигането на определени политически и/или военни цели.

По отношение на комуникациите се използват три типа продукти:

  • „бели“ – официално (признати) произхождащи от правителствена организация или институция.
  • „сиви“ – с „неясен“ произход (източник).
  • „черни“ – за произхода им е набеждаван противникът.

Психологическите операции могат да включват комбинации от разпространяване на пропагандна и провокативна информация и материали, радио и телевизионни предавания, отправянето на послания с използването на различни платформи, а също и действия пряко влияещи на силите на противника (напр. използването на различни лекарства (стимуланти, амфетамини и др.), лишаване от сън, устройства за предизвикване на паника, страх, болка, халюцинации и др.

  • В КВ се използват предимно „сиви“ продукти, т.к. „белите“ и „черните“ са твърде „прозрачни“ и несигурни (ненадеждни) за постигане на необходимото въздействие върху общественото мнение. Присъщият за КВ елемент на отричане, който е застрашен от компрометиране от „черните“ и изцяло е непостижим при „белите“ продукти.
  • Обекти/цели на психологическите операции рядко са големи части от обществото (населението). Обикновено те са с по-ограничени (в сравнение с КВ) цели и/или се водят в интерес на военни операции. В същото време, когнитивните операции са насочени срещу гражданската социална тъкан (инфраструктура) на обществото и държавните институции.
  • Психологическите операции често включват „чисто“ военни и подривни действия, които относително по-рядко се прилагат в когнитивните операции.

Електронна война

Най-общо, електронната война представлява използване на електромагнитната енергия за осигуряване на познаване на ситуациите и за постигане на настъпателни или отбранителни ефекти.

Операциите на електронната война включват нанасяне на удари по противника, защита от и противопоставяне на неговите атаки, разузнаване на определени обекти и целеуказване при нанасяне на удари.

По своята същност, електронната война се явява до някъде предшественик на кибервойната.

  • Електронната война е преди всичко свързана с комуникационните възможности и техническото осигуряване на въоръжените сили.
  • Операциите по електронна война обикновено са елемент от или се водят в интерес на военни операции.
  • Електронната война основно се води с използването на и срещу инструменталната (техническата) база на войските. Тя не се занимава с формирането на общественото мнение.
  • Електронната война може да бъде използвана като инструмент за нуждите на КВ за формирането на общественото мнение – напр., посредством прекъсване на радио- и телевизионните предавания, прекъсване на електроснабдяването на населението и др.

Кибервойна

Кибервойната представлява изпълняване (извършване) на отбранителни или настъпателни дейности в киберпространството (кибератаки).

Киберпространството е глобален домейн, включващ всички взаимно свързани комуникационни, информационно – технологични и други електронни системи и/или мрежи и данните (информацията), които се обработват, обменят или запазват в тях. 

Кибератаките се извършват с цел нарушаване на сигурността и сриване на комуникационните, информационни и други електронни системи или на информацията, която се запазва, обработва и/или обменя от тези системи. Съответно, дейностите по отбранителните кибероперации са за предотвратяване на киберзаплахите и кибератаките на противника. Те са свързани с общите възможности (технически и процедурни) на системите, организациите, силите и операциите да устоят на кибератаки и способностите им да се възстановяват без нарушаване или с допустимо (приемливо) нарушаване на осигуряването на изпълнението и континуитета на мисиите им.

Иначе казано, кибероперациите се водят с цел запазване на свободата на действие в киберпространството на собствените (приятелските) сили и/или за постигането на определени военни цели.

Доколкото с напредването на технологиите и компютъризацията и развиването на интернет на нещата (IoT) все повече функции се контролират (управляват) от компютърни мрежи нарушаването на тези системи води до реални загуби (вкл. физически) в инфраструктура, оборудване, сривове в банковите операции, снабдяването с електричество, вода, гориво и др. както на граждански институции (цивилно население), така и на военни съоръжения, сили и инсталации.

  • Връзката между кибервойната и КВ най-често е обусловена от това, че и при двете се използва една и съща (споделена) среда.
  • При кибервойната има често случаи на използване на компютърните мрежи за разпространяване на вируси, които нанасят щети като сриват определени процеси9. В социалните мрежи също често се използват вируси и ботове, цели на които са определени профили (лични и/или на организации), но тези действия по-скоро спадат към киберпрестъпността и обикновено не са част от кибероперации.
  • При КВ социалните и компютърните мрежи (медии) се използват по различен начин. В рамките на когнитивните операции се разпространява „злонамерена“ информация. При тях се прилагат тактики идентични с тези на DDoS атаките (по-конкретно – ботмрежите), като от сметки които по всичко приличат на сметките на хора се разпространява огромно количество заблуждаваща или фалшива информация. Това реално на сегашния етап е и единствената по-съществена прилика между кибероперациите и когнитивните операции.
  • Може да се очаква, че успоредно с развитието на технологиите позволяващи пряко интервениране в мозъка на човека10, ще се засилят и усъвършенстват и някои елементи на кибервойната, които ще бъдат използвани в интерес на КВ.

Информационна война

Най-кратко казано, целта на информационната война (информационните операции) е установяване на контрол над информационни(те) потоци за подпомагане на постигането на целите на традиционните военни операции на бойното поле. При нея не се постигат дълготрайни политически цели.

Информационните операции включват пет основни елемента: електронна война, операции на компютърни мрежи, психологически операции, заблуждаване с военни цели и оперативна сигурност.

Информационната война е много близка (вкл. до обединяване на операциите) до КВ, защото нейните операции се водят в т.нар. информационна среда, която включва самата информация, хората, организациите и системите, които получават, обработват и предават информация и когнитивното, виртуалното и физическото пространства, в които се осъществяват тези процеси.

  • При КВ за разлика от информационната, се постигат дълготрайни политически цели.
  • При информационната война се цели установяване на контрол на информацията (информационните потоци) и не се прави разлика между информацията за/от „чисто“ военните операции (на бойната поле) и тази за/от обществото. При КВ целта е установяване на контрол на начина, по който обектите на операциите (от отделния човек до цялото общество) реагират на информацията, която те получават.
  • Обект на информационната война са силите/населението на противника, докато към обектите на  КВ спадат и собствените сили и население.

За целите на когнитивната война и съответно – в нейните рамки, могат да бъдат използвани и кинетични действия, вкл. операции „фалшив флаг“11 и „черни операции1213. Те могат да включват и използване или заплаха за използване на сила в различни мащаби, напр. нанасянето на „разубеждаващи“ ракетни удари, удари с авиация, блокади, прикриване на границите с военни сили, развръщане на големи сили и провеждане на големи и/или извънпланови учения в близост до държавните граници, развръщане на допълнителни сили в бази в чужбина, унищожаване на лидери на терористични организации и др.

Доколкото когнитивната война представлява използване на общественото мнение като оръжие за постигане на определени стратегически и дългосрочни резултати, нейна основна цел е установяване на контрол на възприемането и обработването на информацията и създаване на желани решения за действия (или бездействия) на обектите на когнитивните операции. Поради това, тя включва и действия в сфери, които традиционно не се считат за военни – науката, икономиката, бизнеса, спорта, социалната сфера, образованието, здравеопазването, културата и др. Това са основно действия, спадащи към прилагането на т.нар. „мека сила“. Такива са напр. ограничаване на дипломатическите и други връзки, налагане на икономически санкции и ембарго, намеса във вътрешните работи (политическия живот)14, оказване на помощ на определени (най-вече – неправителствени и политически) организации и др.

По своя обхват, цели, въздействие и домейни на водене когнитивната война се доближава най-много до схващанията за класическия вид на една друга постоянно водена от десетилетия война – политическата война.

24 01 2022 Cognitive Warfare 9

Основната разлика между двете се очертава най-вече в това, че политическата война срещу определен противник се води до началото на прякото военно противопоставяне.

КОГНИТИВНАТА ВОЙНА И ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВИЖДАНИЯТА ЗА ВОЙНАТА

Много експерти считат, че развитието на технологиите и науката (t/S) добавя към съществуващите досега измерения на войната (физическо и информационно) още едно, ново измерение – когнитивното.

24 01 2022 Cognitive Warfare 10

 По аналогичен начин, с прилагането на същия подход, към досегашните домейни на войната се добавя още един (нов) домейн – човекът.

24 01 2022 Cognitive Warfare 11

Подходът на „простото“ добавяне на ново измерение и нов домейн на войната, обаче е твърде механичен и не отразява изцяло огромните качествени изменения във войната на съвременния етап, наложени от когнитивната война. Основните причини за това са:

• Целите на когнитивната война на практика са съизмерими и припокриващи се с основните цели на всяка от досегашните войни в тяхната цялост.

• Основните обекти на когнитивната война са човекът, общността, обществото, големи части от цялото човечество. Но, точно тези обекти са и основните субекти и решаващите фактори в подготовката и воденето на войната във физическото и информационното й измерения.

• При когнитивната война човекът е едновременно и субект, и обект, и „бойно поле“ (домейн) на войната. Това предопределя включването като обекти на операциите и собственото общество, политически партии и партийни лидери, граждански активисти, обществени организации, културни институции и медии, собствените въоръжени сили и др., които в същото време могат да бъдат и активни субекти („инструменти“, „оръжия“) на когнитивната война.

Когнитивната война предизвиква „размиване“ на границите и процес на дифузия в „традиционните“ измерения и домейни на войната15, като водените операции стават все по-универсални и комплексни (хибридни) със същевременно засилващо се регионално и глобално влияние и значимост при все по-често проявяващ се „ефект на пеперудата“16. На практика, когнитивната война обединява досегашните („традиционни“) измерения с домейните на войната в нещо ново, с което до голяма степен променя вижданията за съвременната война.

Наложените от когнитивната война промени дават възможност да бъде въведено ново понятие – полемотоп (от старогръцки, πόλεμος – война и τόπος – място), под което се разбира съвкупността от материалните ресурси на държавите и съюзите, които заедно с хората в определено време и място образуват относително еднородна екосистема на войната17.

Могат да бъдат очертани два полемотопа: 1) на войната, която се води в момента и 2) на пряко (до глобално) въоръжено противопоставяне.

24 01 2022 Cognitive Warfare 12

Посоченото разделение се основава на това, че:

• При всяко пряко въоръжено противопоставяне („гореща война“) между мощните държави и съюзи е голяма вероятността да се стигне до момент, в който губещата страна ще премине към използването на ядрено оръжие, което на свой ред ще има глобален унищожителен ефект. Когнитивната война предоставя алтернатива на „горещата война“.

• Посредством когнитивната война може да бъдат постигнати целите, които се поставят при воденето на традиционните досега войни, без непременно да се стигне до пряко въоръжено противопоставяне между най-мощните държави и съюзи.

• Независимо от това, че в отделни региони и страни когнитивните операции могат да се различават съществено по обхват, цели, елементи и използвани сили и средства, по своята същност когнитивната война е глобална.

• Когнитивната война се води и в момента, като непрекъснато се засилва.

• Развитието на науката и технологиите и тяхното използване в противопоставянето между държавите и съюзите, глобалните рискове и заплахи (напр. – пандемии и промени в климата) и природните и техногенните бедствия и катаклизми играят ролята на катализатори, усилващи и ускоряващи когнитивната война.

• Целите на когнитивната война предопределят нейните основни особености – офанзивен характер, непрекъснатост и комплексност.

• Воденето на когнитивна война може да доведе до глобално пряко въоръжено противопоставяне между най-мощните държави и съюзи. При бърза деескалация след пряко противопоставяне е възможно връщане към предишното състояние.

• Военното противопоставяне (пряко или непряко – чрез прокси сили), не само включва, но и засилва когнитивната война.

 

***

Всичко посочено до тук налага извода, че както държавата, така и бизнеса и обществото следва да се съобразяват с факта, че (волно или неволно) участват под формата на обекти и/или субекти в когнитивната война, която се води и в момента. Тенденциите на развитие на глобалната геополитическа ситуация показват, че тази война тепърва ще се засилва и ожесточава. Пренебрегването на този факт, неразбирането или неглижирането на същността на когнитивната война или на ефектите и последствията от нея могат да се окажат пагубни и опустошителни, не само за отделните хора, но и за цели страни и континенти.

 

 

Представените тези не отразяват официалната политика или позиция на Центъра за изследване на отбраната и сигурността.

________________________________________________________________

За такава се говори по-често от началото на века насам, но с развитието на науката и технологиите нейните характеристики се променят.

От „cognition” (англ. език) - познавателна способност, знание, познание или компетенция.

Познание - умствено действие или процес на придобиване на знания и разбиране чрез мисъл, опит и сетива.

Кинетични военни действия/операции - евфемизъм за военни действия, включващи активна война, включително използването на смъртоносна сила.

Мултидисциплинарна наука, изследваща нервната система, която съчетава физиология, анатомия, молекулярна биология, биология на развитието, цитология, компютърни науки и математическо моделиране, за да се разберат основните и възникващи свойства на невроните, глията и невронните вериги и от тук – на биологичната основа на ученето, паметта, поведението, възприятието и съзнанието. Използваните техники са много - от молекулярни и клетъчни изследвания на отделни неврони до изобразяване на сензорни, двигателни и когнитивни задачи в мозъка.

По приетото в ЕС определение, това са стоки, продукти и технологии, които обикновено са използвани за граждански цели, но които може да имат военно приложение.

Вкл. социални мрежи, медии, онлайн форуми, платформи и др.

Напр. – прерастването на виртуалната реалност в метавселена.

Напр. вирусът Stuxnet с който беше нарушена работата на инсталации за обогатяване на уран на Иран.

10 Интерфейс, получаване и предаване на информация посредством чипове, наносензори и др.

11 Операция „фалшив флаг“ (folse flag) е действие, извършено с намерението да се прикрие действителния източник на отговорност и да се обвини друга страна.

12 „Черна операция“ (black operation) – тайна/скрита операция от правителствена служба, военни подразделения (напр. специални сили) или паравоенна организация. Може да включва дейности на частни компании или групи. Осеновото при тези операции е тяхната секретност и официално отричане на правителствено ниво.

13 Напр. унищожаването на водещи ядрени физици на Иран.

14 Напр. при избори.

15 Операциите и понастоящем се водят във всички домейни или иначе казано, войната е „мултидомейнна“.

16 „Ефектът на пеперудата“ в теорията на хаоса е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц, произлиза от метафоричен пример как размахването на крилата на пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо.

17 Екосистема на войната - комплекс от взаимосвързани мрежи и системи, ангажирани в нейното водене.

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още