С овладяването на контрола в Афганистан от Движение талибан (ДТ) и „възкръсването“ на Ислямски емират Афганистан, завърши поредният епизод от десетилетията на войни в страната. Но битката за тази страна съвсем не е приключила. Напротив, поради своето геополитическо положение и природни богатства, тя е и ще продължава да бъде арена на все по-изострящ се сблъсък на интереси на други страни, който в комбинация с политиката на ДТ лесно може да доведе до нова гражданска война.
Особено важна в този сблъсък е икономическата политика на временното правителство на ДТ, която е важен фактор за стабилизирането или дестабилизирането на Афганистан. Официално се заявява, че то ще бъде с „хоризонт“ от 6 месеца, но това лесно може да се промени в зависимост от развитието на обстановката.
Тази политика неминуемо ще отразява опита и същността на ДТ (вкл. и периода му на управление 1996 – 2001 г.), особеностите на Афганистан, а също спецификата на текущата обстановка в страната, региона и света.
Спомени от бъдещето?
Някои особености на Афганистан
Населението на Афганистан, което според последни оценки достига до между 38 и 40 милиона човека е много разнообразно по своя състав.
Конституцията на Афганистан от 2004 г. определя 14 основни етнически групи – пащуни (до около 42% от популацията), таджики(27%), хазари (9%), узбеки (9%), балочи, тюркмени, нуристани, памири, араби, гужари, къзълбаши, аймак, киргизи, пашаи и „други племена“. Пащуните населяват предимно южните части на страната, таджиките и узбеките – северните райони, а хазарите - предимно централните части. В Афганистан има и религиозно разделение - мюсюлманите са 99.7% (сунити – 84.7 до 89.7%, шиити – 10-15%) и други религии – 0.3%. Следва да се добави и разделението на огромно количество племена и кланове в самите етнически общности.
Това разнообразие е съпътствано от траещи много десетилетия вътрешни борби и въоръжени сблъсъци на етническа, религиозна, племенна, кланова и лична основа. Реално, единственото, което (макар и временно) е обединявало населението на тази относително млада страна (първите опити за създаване на държава са през 18 век) е противопоставянето на външна агресия.
В историята на Афганистан, контролът на централните власти над цялата територия на страната винаги е бил много относителен. Обикновено, те контролират основните пътни артерии и по-големите градове, където налагат и поддържат някакви закони и норми. Преобладаващата част от населението живее по свои „правила“ и „закони“ - смесица между обичайно/традиционно право (напр., при пащуните това е т.нар. кодекс „Пащунвали“, водещ началото си от преди новата ера) и религия, които на практика в момента формират смесица от полуфеодални - полукапиталистически обществени и икономически отношения. Обществената структура на обществото в малките градове и селата е концентрична – в нейния център е религиозно лице (напр. имам), съвет на представителите (лидерите) на клановете/семействата и население, част от което се включва в местно опълчение (милиция) за защита. Доколкото ДТ е неразривно свързано предимно със селяните и жителите на малките градове, то е „кооптирало“ и „усъвършенствало“ тази многовековна система на базата на собствената си идеология, която най-често е описвана като смесица между „иновативна“ форма на нормите на ислямското право (Шарията) на базата на деобандисткия фундаментализъм, войнстващ ислямизъм и Пащунвали.
По времето на съпротивата срещу Съветската армия и управлението на подкрепяната от СССР власт на Народната демократична партия на Афганистан, в страната се появиха и голям брой полеви военни командири (warlods), които разполагаха със собствени въоръжени формирования (т.нар. муджахидини) и държаха под личен контрол отделни райони и цели части на страната.
След изтеглянето на Съветската армия (в края на 1989 г.) страната се управляваше от подкрепяното от СССР правителството на Мохамед Наджибула. Прекратяването на тази подкрепа (при управлението на М. Горбачов е спряна военната помощ, а по времето на Б. Елцин и икономическата помощ) доведе през 1992 г. до падането от власт на М. Наджибула. В страната почти незабавно започнаха търкания между лидерите на отделните фракции на победилите муджахидини, които скоро прераснаха в гражданска война. В икономиката на Афганистан беше установена практически полуфеодална система на управление. Полевите командири налагаха свои „закони“ в контролираните от тях райони, събираха данъци и издържаха своите сили за сметка на тероризиране и ограбване на местното население, като в същото време извършваха и насилствено набиране на личен състав за своите формирования. Успоредно с това се разграбваха и ресурсите на страната, напр. полезните изкопаеми се добиваха и изнасяха нелегално (основно в Пакистан), без никакви приходи в държавната хазна.
В крайна сметка, Афганистан стигна до пълен икономически колапс, което до голяма степен засили недоволството сред широки слоеве от населението и увеличи подкрепата за създаденото през 1994 г. Движение талибан (ДТ). През 1996 г., без да среща особена съпротива, то завоюва контрола над по-голямата част (около 3/4) от територията на страната и създаде Ислямски емират Афганистан.
Икономиката през първия период на управление на ДТ (1996 – 2001 г.)
По времето след първото си идване на власт, ДТ разви собствена икономическа система (т.нар. ислямска икономика), която се основава на виждането, че ислямът и по-конкретно коранът и хадисите (предания за изказвания, действия или отношение на пророка Мохамед към действията на други) позволяват да бъде създадена „идеалната“ икономика. Следва да се отбележи огромният брой хадиси – те са около 1.5 милиона, които по-известните ислямски богослови свеждат до „само“ около 30 - 40 000. На практика, това позволява „оправдаването“ от религиозна гледна точка на всякакви икономически действия. По това време (1996 г.), ДТ свързва бедственото икономическо състояние на населението с неспазването на религиозните норми.
Именно от интерпретациите на ДТ на корана, хадисите и нормите на Шарията е създадена и неговата тогавашна икономическа доктрина, по-важните елементи на която (описани съвсем накратко) са:
• Собствеността е неприкосновена, защото е дадена на човека от Бог.
• Икономиката е отделена от държавата.
• Натрупването на капитала съответства на исляма, стига при този процес да не бъдат престъпвани определени граници (напр. - грабеж, кражба, контрабанда, наркотици, хазарт като способи за натрупване на капитал). Лихварството (и съответно – даването на кредити срещу лихва от финансовите институции) е грях и сериозно престъпление (сравнимо напр. с прелюбодейството.
• Въвеждане на принципа „труд и капитал“ (приблизителен превод на термина от дари). Оправдава се неравенството с волята на Господ, който определя кой да бъде богат и кой – беден.
• Изглаждане на социалното неравенство с помощта на мюсюлмански институции – плащане на данъци по нормите на исляма. (Тази данъчна система винаги е била част от ДТ, но простъпките по нея не са били наказвани много строго - ДТ никога не е проявявало стремеж към действия, които биха настроили срещу него богатите слоеве на населението.)
В рамките на своята икономическа политика през периода 1996 – 2001 г. ДТ предприема някои конкретни стъпки, част от които вече се повтарят или може да се очаква да се повторят:
• С решения на шариятските съдилища се извършва (макар и частична) реституция – връща се на собствениците имущество, отнето по времето на Демократична република Афганистан.
• Води се относително успешна борба с произвола на полевите командири – грабежи, такси, данъци и особено по пътищата, което е подпомага съживяването на търговията. (Напр. на шосето от Спин Булдак, възлов за вноса и износа ГКПП на границата с Пакистан, до Кандахар – на около 100 км разстояние е имало 45 блокпоста, на всеки от превозвачите са плащали „такси“ за преминаване.)
• Извършва се разминиране на части от територията (особено на селскостопански площи), което допринася съществено за съживяването на селското стопанство.
• Първоначално се прилага тотално „либерален“ подход към бизнеса, който се изразява в пълна ненамеса, вкл. отказ от всякакъв натиск или регулации, стига да не се нарушават въведените от ДТ религиозни правила. Събират се данъци (по нормите на исляма), които до голяма степен са съобразени с реалните възможности на бизнеса. Репресивният характер на режима повишава събираемостта на данъците до около 4 пъти.
• Установява се плаващ курс на националната валута спрямо долара, което довежда до незабавното й обезценяване. (Подобно обезценяване се забелязва и сега.) Държавата рядко се е намесвала на финансовия пазар – основно за окрупняване на пазара на валута (посредством високи лицензни такси и изискване на голям залог от търговците на валута) и при опити за спекулативно повишаване на цените на валутата.
• Няма регулиране на цените, повишаването на които (а също и непрекъснатото спадане на покупателната способност) се оправдава с Божията воля. (Позовават се на думи на пророка Мохамед, че цените на пазара се определят от Господ).
• Влошаването на икономиката поради свързани с природата причини и международната изолация предизвиква въвеждането на нови такси и данъци. (Напр., за да могат да попаднат на пазарите в градовете, производителите са заставени да плащат специални такси, като в същото време се налага и ограничаване на обема на продаваната от тях продукция.)
• Въвежда се т.нар. ислямско банкиране, адаптирано към афганистанските условия, което отговаря на религиозните норми. Две от тях са музабарат (обединяване на капитала с предприемачеството, при което предприемачът набира работната сила и организира производството) и мошакарат (своеобразни „инвестиционни фондове) – по същество обединяване на предприемачи, които разпределят „равни печалби“, но всъщност размерът зависи от степента на участието. Сега, ДТ отново обяви забрана на лихварството, т.е. на банковите проценти, а също и „опрощаване на дълговете“. Реално, това опрощаване е условно – ДТ предложи на кредиторите да преразгледат договорите си и да ги „трансформират в нещо друго“.
• ДТ официално винаги е против употребата на упойващи вещества (за разлика от доста толерантните в това отношение традиции в повечето общности в страната). Това обаче не пречи на движението да събира данъци от търговците на наркотици и селяните, произвеждащи опиумен мак. Известно време след идването си на власт през 1996 г. ДТ действително провежда някои действия, довели до известно ограничаване на производството и търговията с наркотици, но те никога не са били напълно ликвидирани. Тези действия са били по-скоро с цел подобряване на имиджа на управлението на ДТ пред мюсюлманите (с оглед спазването на религиозните забрани) и международната общност и поддържане на цените на хероина на световните пазари, които през този период са под известен натиск поради пренасищане. След поражението на ДТ през 2001 г., връзките му с производителите и търговците с наркотици бързо са възстановени. Сега, ДТ отново декларира, че ще води борба с производството и търговията на наркотици, но предстои да видим, доколко това ще се реализира на практика и доколко ще остане в сферата на опитите за подобряване на имиджа на управлението им и получаване на международно признаване.
• По-големи проекти (начинания), предлагани и/или частично осъществявани от ДТ през период:
- изграждане на газопровод от Туркменистан до Пакистан;
- възстановяването на някои електростанции осигуряване на електроснабдяването на големите градове (Кабул, Кандахар, Джелалабад) и изграждането на нови електростанции;
- излизане на световния пазар на полезни изкопаеми – предимно на редки метали.
Повечето от тези начинания на ДТ по време на първото им управление не се осъществяват. Основните причини са три: 1) Липсата на инвестиции и технологии поради налаганите санкции; 2) Международната изолация и 3) Бързо задълбочаващата се вътрешноикономическа криза.
Икономиката на ДТ по време на войната 2001 – 2021 г.
Преди идването си на власт през лятото на тази година, ДТ беше една от най-богатите терористични организации. На практика, неговите приходи през последните години му позволяват то да се самоиздържа и успешно да финансира самостоятелно по-голяма част от операциите си. Според „изтекъл“ в публичното пространство доклад на НАТО, за една финансова година на ДТ (към края на март 2020 г.) приходите му са общо около 1.6 млрд. щ.д. За сравнение, през същия период правителството на Афганистан е генерирало приходи от 5.5 млрд. щ.д.
Добивът на полезни изкопаеми е най-голямото перо (29%) в приходите на ДТ. Това реално е рекет на компании, собствениците на които (под смъртна заплаха) заплащат част от приходите си срещу „разрешение“ за добиване на желязна руда, злато, цинк, мед, мрамор и други редки минерали.
Към края на март 2020 г. производството на наркотици и търговията с тях дават 26% от всички приходи на ДТ. В отделни моменти през годините на войната, Афганистан е „осигурявал“ до 90% от произведения в световен мащаб хероин и 84% от световното производство на опиум. По изявление на Сезар Гуденс, ръководител на кабулския офис на Службата на ООН за наркотиците и криминална престъпност „Талибаните разчитаха на афганистанската търговия с опиум като на един от основните си източници на доходи. Повече производство води до наркотици с по-евтина и по-привлекателна цена и следователно по-широка достъпност.". В допълнение към опиума и хероина, през последните години се засилва и производството на метамфетамини, като по някои оценки, в крайна сметка доходността от търговията с тях може да достигне нивата на тези от търговията с опиум.
Може да се каже, че за периода април 2020 г. – август 2021 г. в доходите на ДТ от наркотици в процентно отношение са спаднали до около 10-15%. Причината за това обаче, не е в намаленото производство и търговия, а в това, че ДТ поемаше под свой контрол все по-големи части от страната, с което нарастваха и приходите му от други източници.
„Публична тайна“ е, че след 2001 г. ДТ редовно получава големи суми от чуждестранни спонсори (частни лица и организации). По-голямата част от тези приходи идват от благотворителни организации и частни фондове от страни от Персийския залив. Постепенно, обемът на тези фондове намалява. За периода 2017 – 2018 г. ДТ е получило общо около 500 млн. щ.д., докато само две години по-късно те са намалели до 240 млн. долара (15% от всички приходи).
Други 15% от приходите на ДТ към края на март 2020 г. са от собствен (на ДТ) износ на наркотици, заграбени полезни изкопаеми и минерали, а също и на някои стоки за потребление. Към това могат да се добавят и някои (макар и по-малки) приходи от подпомагане на контрабандата и изпирането на пари от криминални дейности.
До март 2020 г. постъпленията от налаганите от ДТ данъци и такси са осигурявали около 10% от всички приходи, като този процент постоянно се повишава с увеличаването на контролираната от ДТ територия. С такива са облагани както физическите лица, така и функциониращите компании, независимо от предмета на тяхната дейност - напр. такси върху транспорта, за използването на пътища, проекти за развитие на инфраструктурата и др. Въведени са и някои ислямски данъци като зекят (милостиня) - 2.5% и ушр (10% върху реколтата на селскостопанските производители). ДТ налага и глоби – основно за неспазване на нормите на исляма (напр., на телекомуникационните компании редовно са налагани глоби за това, че позволяват разпространяването на „греховно съдържание“).
Следва да се отбележи, че като цяло, данъците и таксите в някои места са по-ниски от тези, налагани от централното правителство, към които се добавят и исканите корупционни пари (реално – изнудване на населението) от негови представители по места, вкл. от силите за сигурност, полицията и армията.
ДТ (често чрез подставени лица или фалшиви самоличности на негови лидери) притежава и много доходоносни недвижими имоти (в Афганистан, Пакистан и други страни), които към март 2020 г. са осигурявали 5% от приходите му. Това включва земеделска земя, жилищни сгради, хотели, апартаменти и др. Показателен в това отношение е примерът с убития през 2016 г. върховен лидер на ДТ молла Ахтар Мансур. Официално е установено, че към момента на смъртта си само в Пакистан той е притежавал поне един голям участък земеделска земя, къща и четири апартамента.
Кой ще командва икономиката в Афганистан
След овладяването на Афганистан през август – септември 2021 г., представители на ДТ често заявяват, че то би искало мир и обединение на страната, поради което тя ще бъде управлявана от „инклузивно“ (включващи представители на всички общности) правителство. Предстои да видим, дали това наистина ще е така, но в близко време (поне около 6 месеца) Ислямски емират Афганистан ще се управлява от временно правителство. В него преобладават етническите пащуни, които заемат 28 от общо 33 висши поста (вкл. командването на армията и разузнаването), разпределението на които показва, че „инклузивността“ всъщност се отнася до различните фракции вътре в самото ДТ и цели да задоволи властовите амбициите на лидерите им и да не допусне изострянето на борбата за влияние и власт между тях.
Важна по отношение на бъдещата държавна политика на ДТ, вкл. и в икономиката и финансите е и представеността на по-старото и по-младото поколение лидери в ДТ в управлението. Тя осигурява своеобразна приемственост и подсказва връзка и (до голяма степен) евентуално припокриване между политиката на ДТ през първия период на управлението му (1996 – 2001 г.) и започналият след август 2021 г. нов период на управление. От досега назначените на висши държавни длъжности, 19 човека (58%) са били във висшите ешелони на властта преди 2001 г., а петима от тях са били затворници в затвора на ВМС на САЩ в базата Гуантанамо. Особено показателно е и назначаването на хаджи Мухаммад Идрис за управител на Централната банка на Афганистан (DAB). Той е бил ръководител на Икономическата комисия на ДТ, но няма специализирано икономическо или финансово образование.
Ислямски емират Афганистан и „другите“
Официалните позиции на повечето страни по отношение на Ислямски емират Афганистан и ДТ могат да бъдат определени като предпазливи. Най-общо, те се свеждат до смесица между приемане на реалностите и изчакване на развитието на събитията:
• ДТ е победител в гражданската война в Афганистан.
• ДТ реално управлява Афганистан.
• Официалното признаване на правителството на ДТ и трансформирането на Ислямска република Афганистан в Ислямски емират Афганистан ще зависи от това, дали и до колко реално се е „променило“ ДТ спрямо периода на предишното му управление (1996 – 2001 г.). Особено това се отнася до недопускането страната да стане сигурно убежище на международни терористи/терористични организации, „износител“ на джихадизъм и тероризъм и дестабилизиращ фактор в целия регион.
• Колапсът на икономиката и в държавността заплашва с хуманитарна криза, която на свой ред може да доведе до нова гражданска война.
Наред с това, повечето съседни на Афганистан страни предприеха и някои (вкл. военни) мерки за осигуряване на границите си.
Не толкова „единна“ и относително „спокойна“ е ситуацията в икономическата сфера.
Докато Западът (вкл. САЩ) поне засега се задоволява с мерки по блокиране на активи на Афганистан (по оценки – около 10 млрд. щ.д.), мерки за предотвратяване на хуманитарна криза в Афганистан и дейности във връзка с очакваната нова бежанска вълна към Европа, други страни вече предприемат стъпки за осигуряване на икономическите си интереси.
Показателно в това отношение е ставащото в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в която Афганистан е със статут на наблюдател. Веднага след евакуирането на силите на НАТО и САЩ от Афганистан стана ясно, че искането на Иран (сега със статут на наблюдател) да стане пълноправен член на организацията вероятно ще бъде удовлетворено в най-скоро време. Таджикистан и Узбекистан снеха своите възражения по членството му, а секретарят на Съвета за национална сигурност на Русия Николай Патрушев заяви пред иранския си колега – адмирал Шамхани, че страната му ще стане член на ШОС много скоро.
За това, че ШОС се готви за нова, по-значителна роля в централна и западна Азия свидетелства също и че в завършилото на 15 септември учение на територията на Белорусия учение „Запад-2021“ участваха и сили и средства от други страни от ШОС, вкл. танкови подразделения на „вечните противници“ Индия и Пакистан.
Членството на Иран в ШОС е особено важно от икономическа гледна точка. На практика, с него ще бъде „затворен“ кръгът от страни – членки на ШОС около Афганистан, което ще открие пътя и за приемането и на тази страна за пълноправен член на организацията. Осигурява се задействането на транспортния коридор „Север – Юг. Завършването на строящото с индийски инвестиции иранско пристанище Чабахар, ще позволи свързването на Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Таджикистан през иранското пристанище (и свободна зона) Банзар Азали на Каспийско море с Аденския залив. Успоредна на този маршрут се явява и планираната и частично изградена железопътна линия Термез (Узбекистан) – Кабул (Афганистан) – Пешавар (Пакистан), по която ще могат да се превозват около 20 млн. тона товари годишно. Вече е изградена и пусната в експлоатация е отсечката между Термез и Мазар-и-Шариф. За изграждането на останалите около 600 км от трасето ще бъдат необходими големи инвестиции, тъй като то преминава през планината Хиндукуш.
В същото време, може да се очаква, че Китай (с подкрепата на Иран и Пакистан) ще се възползва от ситуацията за да продължи действията си по „съживяването“ на преминаващият през Афганистан участък по стратегическата инициативата „Един пояс – един път“, която включва отклонения към Черно море и Пакистан. Вече се забелязват някои признаци за това – Иран възобнови доставките на бензин и дизелово гориво за Афганистан, а Пекин официално заяви, че е готов да поддържа отношения на приятелство и сътрудничество с новата власт, като изрази своята заинтересованост за инвестиране и съдействие за проучванията и добива на полезни изкопаеми. При стабилизиране на страната, вероятно ще бъде възстановена и работата по спечеления през 2007 г. от държавната корпорация China Metallurgical Group лизинг за добив на 11.5 млн. тона медна руда от находището Мес Аймак, което (по оценки) има руди съдържащи около 450 млн. тона мед. Досега добивът на руда по този договор не е извършвана – официално поради липса на сигурност, а реално – поради противопоставянето на САЩ и присъствието на войски на САЩ и НАТО. На свой ред, след посещение в Пекин, представители на ДТ заявиха, че „Китай ще играе водеща роля във възстановяването и икономическото развитие на Афганистан.
Според проучвания на американски експерти, Афганистан притежава подземни богатства на стойност от почти 1 трилион долара, но по други оценки, тази сума може да достигне до 3 трилиона долара. Те включват енергоносители (суров петрол около 1.6 милиарда барела и природен газ), мед, въглища, желязо, кобалт, живак, злато, уран, цинк, скъпоценни и полускъпоценни камъни, мрамор, талк, сяра, литий, торий, неодим, празеодим, диспрозий.
Особено значение имат богатите залежи на литий в Афганистан, сравними с тези в Боливия. Търсенето на литий, който е основна суровина за производството на батерии, се увеличава с около 20% годишно. Съответно – нараства и неговата цена на световните пазари. Доколкото Китай си е поставил за цел да стане световен лидер в производството на електромобили, тази основна за техните батерии суровина е от стратегическо значение. До миналата година китайската компания Tianqi Lithium която притежава и разработва най-големите и най-качествени в света запаси от сподумен в Грийнбушес (Австралия) задоволяваше около 40% от световните потребности от литий и 75% от потребностите на Китай. Сключването на пакта AUKUS, официално афиширан като военен пакт, насочен срещу Китай, вероятно ще изиграе ролята на допълнителен „стимул“ за Пекин при търсенето на възможности за получаването му от Афганистан.
Русия също има свои икономически интереси в Афганистан, където освен пряко, тя може да действа съвместно с Китай и средноазиатските страни от бившия СССР. Основно (поне засега) те са насочени предимно в сферата на енергетиката (добива на енергоносители и изграждането на електростанции), но това не означава, че тя няма да ги разшири и в други сфери.
На практика, природните богатства на Афганистан биха могли да осигурят просперитета на страната. За да стане това при сегашното състояние на икономиката са необходими големи чужди инвестиции и технологии, а също и квалифицирана работна ръка. На настоящия етап също толкова важна ще бъде и помощта за осигуряването на живота на населението и рехабилитирането на страната.
За да бъдат получени те, ДТ ще трябва да осигури безопасността на своите съседи и вътрешната стабилност и сигурност. Не на последно място, от успешното справяне с тези проблеми зависят, както мирът в Афганистан, така и оцеляването на ДТ във властта. Очевидно, лидерите на ДТ (поне донякъде) осъзнават това и демонстрират готовност за сътрудничество с всички страни, но най-вече - с Русия, Китай, Иран и Пакистан. В тази връзка, ДТ гарантира и осигури безопасното функциониране на дипломатическите им представителства (посолствата в Кабул и консулствата в други градове). Дори подпомогна гласуването на намиращите се в Афганистан руски граждани на проведените от 17 до 19 септември 2021 г. парламентарни избори. А на 21 и 22 септември по покана на временното правителство на ДТ, на посещение в Кабул бяха специалният представител на президента на Русия за Афганистан Замир Кабулов, специалният представител на МВнР на Китай Юе Сяоюн и М. Садък, специален представител на премиера на Пакистан. Те са провели срещи с премиера на Ислямски емират Афганистан Хасан, министъра на външните работи Муттаки, министъра на финансите Бадри и други официални лица. Според съобщенията, обсъждани са били въпроси, свързани с последните политически изменения в Афганистан, инклузивността на правителството, правата на човека, развитието на икономическите и хуманитарни връзки с цел стимулиране на приятелските отношения със съседните и други страни, осигуряване на единството и териториалната цялост на Афганистан. Изразена е била поддръжка на борбата с тероризма и трафика на наркотици. Представителите на ДТ са подчертали особеното внимание, което те отделят на отношенията с Русия, Китай и Пакистан и отговорната роля на трите страни за укрепването на мира и сигурността в Афганистан. Между страните е била постигната договореност за „поддържане на конструктивни контакти в интерес на мира, процъфтяването на Афганистан, стабилността и развитието на региона“ …