Последните месеци

На 14 април 2021 г. президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че силите на САЩ ще напуснат Афганистан до 11 септември. Същото решение беше взето и от НАТО, за което генералният му секретар Йенс Столтенберг обяви на 15 април. (Реално, изтеглянето изпреварва сроковете и ще приключи до края на август.)

Само две седмици по-късно – от 1 май, Движение Талибан (ДТ) и съюзниците му започнаха своята пролетно-лятна стратегическа офанзива, която очевидно беше много добре планирана, подготвена и изпълнявана. Целите й са решителни, а мащабността на техните действия на практика изненада не само правителството в Кабул, но и САЩ и НАТО. С изключение на част от специалните сили (Командос), армията и силите за сигурност на Афганистан с години водеха предимно отбранителни (реактивни) бойни действия, което на практика осигури на ДТ необходимите им време и пространство (територия) за организиране на тази офанзива, която на практика обхваща територията на цялата страна.

ДТ не са сами. Техен основен съюзник и поддръжник от създаването им до ден днешен си остава Пакистан, който осигурява на членовете му убежище и относителна свобода на действие. Освен това, на негова страна са Ал Кайда (по традиция лидерите на Ал кайда полагат клетва за вярност на лидера на ДТ) и Мрежата на Хаккани. Ал Кайда не само воюва, но (и което е доста по-важно) предоставя на ДТ военна и политическа експертиза, вкл. и при преговорите с представители на САЩ, Русия, Китай и Иран. Самостоятелно и с помощта на Ал Кайда и Мрежата на Хаккани, ДТ успя да обедини редица джихадистки движения и организации. В северните части на Афганистан това са Ислямско движение на Узбекистан (по-точно остатъците от него), Джамаат Ансаруллах, Катаиб Имам Бухари, Ислямска партия на Туркестан, а в източните и южните райони на страната в ДТ е подпомагано от Техрик-и-Талибан – Пакистан (Движението на пакистанските талибани - ДТ-П), Лашкар-и-Тайба, Джаиш-и-Мохаммед и Харакат-ул-Мджахидийн.

Офанзивата на ДТ се развива много бързо - за по-малко от два месеца (до първата десетдневка на юли), неговите сили овладяха контрола на нови 139 района на Афганистан. Към 10 юли, под техен контрол са 215 района, силите на правителството в Кабул контролират 73 района, а в останалите 119 района се води борба за надмощие.

Ситуация в Афганистан към 10 юли 2021 г. – в сиво са районите под контрол на правителствените сили, в тъмно червено са тези под контрола на ДТ, а в светло червено са показани районите, където се води борба за контрол (Източник – Long War Journal)

За бързото напредване на ДТ съществено допринасят и ниския морал и нежеланието за водене на бой на силите за сигурност и армията на правителството в Кабул. Те често изоставяха и изоставят без бой районни центрове, военни бази, контролни пунктове (вкл. по гранични) и др. Засилва се дезертьорството (с изоставяне на оръжието и бойната техника), бягството на държавни служители, военнослужещи и служители на силите за сигурност и техните семейства в съседните страни, а също и на предаване в плен (с посредничеството на местни племенни лидери, които гарантират безопасност на военните и техните семейства) и/или преминаване на цели подразделения на страната на ДТ. Засега, правителствените сили контролират по-големите градове, но много от тях са подложени на нападения. Такава е ситуацията в Газни, Кундуз, Кандахар, Лашкар Гах, Майдан Шахр, Михтарлам, Талоган, Шеберпан и Кала-и-Нау.

Особено важно от стратегическа гледна точка е успешното настъпление на ДТ в северните райони на Афганистан. При успех, правителството в Кабул ще бъде отрязано от традиционните си основни райони на поддръжка, което лесно може да предизвика колапс. За да бъде предотвратено това е необходимо сегашната власт много бързо да мобилизира всички военни и полувоенни формирования на настроените срещу ДТ и Ал Кайда племена/племенни и военни лидери. Ако това не бъде направено, може да се стигне до военна победа на ДТ и съюзниците им в близките няколко месеца. При мобилизиране на силите срещу ДТ, то войната може да продължи още до 1 – 2 години, но при очертаващата се липса на решителна външна намеса, изходът от нея най-вероятно ще бъде същият.

Вероятността за успех на преговорите между ДТ и правителството в Кабул и създаване на някакво коалиционно правителство е малка. Още повече, че единственото, което беше постигнато на преговорите в Доха и в Русия беше „обещанието“ на ДТ да не атакуват силите на САЩ и НАТО до изтеглянето им, да не си взаимодействат с Ал Кайда в нейната терористична дейност и да се противопоставят със сила на разпространяването на регионалния клон на Ислямска държава – Вилаят Хорасан. На практика, лидерите на ДТ не са поемали никакви твърди ангажименти по отношение на управляващите в Кабул.

В крайна сметка, все по-отчетливо се очертава „възраждането“ на стария – нов Емират Афганистан на по-голяма част от територия на Афганистан, вкл. и столицата Кабул.

Какво влияние ще окаже възстановяването на Емират Афганистан

Пакистан

ДТ е създадено с помощта на Междуведомственото разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence - ISI) и е имало неговата подкрепа. Движението винаги е използвало територията на страната (основно Федерално администрираните племенни райони по границата с Афганистан - FATA) като своя тилова база и за изходна точка на много от своите операции, която никога не е била неутрализирана, независимо от призивите на Вашингтон и НАТО към Исламабад да затвори надеждно граница, ударите с дронове от страна на САЩ и провеждането на някои операции на специалните сили на САЩ на територията на Пакистан. Напротив, успоредно с нарастващата нестабилност и постепенното засилване на радикалния екстремизъм в Пакистан, действията и натискът от страна на САЩ влошиха отношенията между двете страни (особено по времето на управлението на Первез Мушараф).
Отношенията между пакистанските власти и ДТ съвсем не са „безоблачни“. Основните причини за това са две:

• ДТ не е еднородно по своя състав - отделни групи и лидери са джихадистки настроени и някои от тях участваха в боеве на страната на ДТ-П срещу пакистанските сили за сигурност.

• Идеологическата близост и съществуващите връзки между ДТ и ДТ-П и някои по-крайни ислямистки политически партии в Пакистан.

ДТ и пакистанските власти удържат противоречията в определени рамки. Лидерите на ДТ не обявяват джихад срещу управляващите в Пакистан и дори в официални изявления изразяват несъгласие с някои действия на ДТ-П и ги „порицават“. В замяна, Исламабад не провежда операции по прочистване в граничните райони, населявани от пащунски племена и не пречи особено на операциите в Афганистан от пакистанска територия и на дейностите на ДТ вкл. за подготовка на бойци, доставяне на оръжие, материални средства и осигуряване на финанси.

Може да се очаква, че Пакистан ще се стреми да използва влиянието си в ДТ за защита на собствените си интереси вътре в Афганистан и най-вече – да не допусне деградиране на сигурността във FATA. В случай на радикализиране на ДТ в насока на подкрепа за международен джихад, Исламабад ще се стреми да насочи основните усилия на ДТ срещу другите граничещи с Афганистан страни - средноазиатските страни (Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан) и Иран.

Китай

Китай има малка гранична линия с Афганистан, но неговите интереси са много по-големи от тези на Пакистан. Към момента Пекин поддържа известни икономически и политически връзки с правителството на президента Гани в Кабул. В приграничните райони са провеждани отделни, малки по мащаби операции на специалните сили – най-вече срещу формирования на Ислямска държава и на уйгурски джихадистки организации, действащи в съюз с Ал Кайда.

Може да се очаква, че при победа и установяване на стабилна власт в Афганистан, ДТ ще се опита да съживи и развие икономически връзки с Пекин поради необходимостта от възстановяване на страната. Това няма как да стане, без реално неутрализиране на всякакви действия срещу сигурността на Китай на джихадистки терористични организации от територията на Афганистан – особено по отношение на ислямисткия сепаратизъм на уйгурите и ситуацията в Синцзянския автономен район. Освен това, Пекин няма да е склонен на диалог с ДТ, ако то допусне „износ“ на джихад срещу страни в региона, с които той поддържа тесни отношения – Иран (с когото Китай сключи 25-годишен договор за стратегическо партньорство), Пакистан (отношенията са в развитие предвид напрежението между двете страни с Индия) и средноазиатските страни, които са особено важни за реализирането на инициативата „Един пояс – един път“.

Създаването на условия и реално развитие на по-стабилни отношения между ДТ и Китай реално може да се окаже и най-важният сдържащ фактор за неразпространяването на конфликта в региона. В същото време, Пекин би получил и възможност за оказване на влияние в развитието на Афганистан без да се ангажира пряко в страната.

В случай, че в ДТ надделеят по-радикалните джихадистки фракции, настроени да водят или подпомагат външен джихад, Пекин вероятно ще взаимодейства с Пакистан и Иран в подкрепа на по-умерените групи в ДТ. Това ще продължи вътрешния конфликт в Афганистан, но ще засили влиянието на Китай в Пакистан, Иран и средноазиатските страни.

Иран

Отношенията между ДТ и Иран (който се позиционира като защитник на мюсюлманите-шиити в Афганистан и винаги поставя въпроса за тяхната сигурност), дълго време бяха на ръба на откритото противопоставяне. Но, в последните години изглежда, че има някои признаци за някакво „затопляне“. За това свидетелстват появилите се информации (твърдо отхвърляни от иранското правителство), че Техеран доставя известни количества съвременно оръжие на ДТ за водене на бойни действия срещу силите на САЩ и НАТО.

Отношенията на ДТ с Иран ще зависят най-вече от това, дали изобщо и ако да, до колко ДТ ще зачита интересите на афганистанските мюсюлмани-шиити. От друга страна, изтеглянето на силите на САЩ и НАТО е от полза за Техеран поради ликвидирането на техните афганистански бази, които биха могли да бъдат използвани при война срещу Иран. При всички случаи, за Техеран управлението на ДТ в Афганистан представлява по-малък проблем от наличието на сили на НАТО и иранските управляващи ще се стремят към „капсулиране“ конфликта в границите на страната.

Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан

В началото на юли 2021 г. силите на ДТ вече установиха контрол над доста големи участъци от границата на Афганистан с Узбекистан и Таджикистан (70% от границата с тази страна) и прилежащите й райони. В двете страни се появиха и първите бежанци – вкл. граничари, военнослужещи, служители на силите за сигурност и държавната администрация и техните семейства.

В бившите републики от СССР напредването на ДТ предизвиква естествена тревога от възможното активизиране на вътрешни радикални ислямистки групи. За сериозността на положението свидетелства факта, че в Таджикистан се провежда мобилизация на 20 000 военнослужещи, които ще бъдат разположени за усилване на границата.

Русия, която не може да допусне нарушаването на съществуващото досега статукво и дестабилизирането на тези страни, вече заяви, че е готова да съдейства със сила за защитата на границата, но без провеждането на операции на афганистанска територия.

„Cui bono?“ или по-точно – на кого, какво е (не)изгодно

Лидерите на Движение Талибан се стремят от сега да осигурят признаването на тяхната власт за легитимна на международно ниво и в продължение на няколко години предприемат стъпки в тази насока. Заявените от тях политически намерения се свеждат до:

• ДТ не планира узурпирането на властта в Афганистан и се стреми към договаряне с правителството в Кабул и се стреми да постигне целите си по пътя на преговорите.

• ДТ не подкрепя атаките срещу мирни жители, училища, болници и джамии.

• ДТ няма никакво намерение да се намесва във вътрешните работи на „приятелски“ Китай и го приканва в бъдеще да инвестира в Афганистан.

• ДТ се стреми да изгражда равнопоставени отношения с Русия и Китай.

• ДТ трябва да бъде извадено от списъците на терористичните организации.

Разбира се, част от тези послания звучат „доста странно“ на фона на продължаващата офанзива на ДТ, която (по данни на правителството в Кабул) през периода май-юли е довела до над 3 600 убити цивилни, около 1 000 убити военнослужещи и полицаи и над 3 000 ранени човека.

Русия, Китай, Иран, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и (макар и в по-малка степен) Пакистан са заинтересовани от консервирането на конфликта в границите на Афганистан и недопускане на воденето на или подкрепата на външен джихад от страна на ДТ, а също и от ограничаване на неминуемия поток от афганистански бежанци. При този вариант на развитие на ситуацията, те не биха се намесвали във вътрешните работи на Афганистан, особено при положение, че ДТ не се занимава с външна експанзия, продължава борбата с Ислямска държава и се стреми към изключването на организацията от списъците на терористичните и международно признаване на властта й „в замяна“ на умерени вътрешна и външна политика.

Позицията на Русия беше потвърдена на преговорите с делегация на Политическото бюро на ДТ в Москва в началото на юли 2021 г. Външният министър С. Лавров заяви, че Русия няма да се намесва в ставащото в Афганистан, при условие, че страната няма да стане източник на заплаха за сигурността на граничещите с нея държави. (Тази позиция е разбираема – Русия не би искала да се стигне до един продължителен и скъпоструващ конфликт по таджикско-афганистанската граница.) На свой ред, представителите на ДТ заявиха, че те представляват „афганистанската нация на муджахидините“, които не възнамеряват да водят войни за чужди интереси на чужда територия и че тяхната основна цел е защитата на ислямския ред в самия Афганистан. И двете страни изявиха желание преговорите да продължат, което означава, че в средносрочна и дългосрочна перспектива Кремъл не изключва нормализирането на отношенията с ДТ.

Освен това, изострената обстановка в региона и връщането на ДТ на власт в Кабул създава възможност за засилването на военното присъствие и съответно – на влиянието на други държави в средноазиатските страни. Основно това са Русия и САЩ (те вече водят разговори по въпросите на сигурността на бившите съветски републики и евентуално разполагане на бази на тяхна територия). Усилия в това направление полага и Турция, която се възползва от очертаващите се заплахи се стреми да засили военното си сътрудничество с Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. Реално обаче, поради липса на възможности, Анкара едва ли е заинтересована от действително дестабилизиране на региона и в тази връзка би могла да предприеме опити за подобряване на отношенията с ДТ. Лидерите на движението твърдо се противопоставиха на изразените намерения за възможно оставане на турски военен контингент (за охрана на летището в Кабул), но в същото време наричат Турция „приятелска страна“.

За САЩ и НАТО се очертава благоприятна възможност, изтеглянето от Афганистан и скорошното идване на власт на ДТ (или доминиращото му включване във властта) да „преобразува“ частично загубите от 20-годишната война в изгоди по линия на сдържането и противопоставянето на Русия и Китай. Евентуалното дестабилизиране на региона от една страна би наложило заделянето на значителни финансови, военни и материални ресурси от страна на Русия, като в същото време се възпрепятства и икономическото влияние на Китай. Това ще бъде съпътствано и от допълнителни възможности за разширяването на военното и политическото влияние в Средна Азия.

Прагматизъм и (не)доверие

Това, че ДТ побеждава в поредния етап от траещата 42 години война в Афганистан, става все по-очевидно. В същото време, то вече представлява и важен фактор в процеси по сигурността, надхвърлящи не само националните граници на Афганистан, но и тези на региона. Доколко този фактор ще бъде дестабилизиращ, ще генерира рискове и заплахи и в какви мащаби ще са те, ще зависи най-вече от това, дали ДТ ще иска и ще може да се промени в насока към отказване от тероризма и джихадизма (като идеология и практика) и от налагането/прилагането на най-радикалните ислямистки норми в политическия, социалния и икономическия живот в самия Афганистан – споменът от действията им през периода 1996 г. – 2001 г. е все още жив.

Ключов остава въпросът за това, доколко искрени са лидерите на ДТ в своите обещания. Засега, не е реалистично да се вярва на техните изявления. Поне не и преди тези обещания бъдат подкрепени с конкретни действия. В случая, приемането на желаното за действителност е контрапродуктивно и опасно. Дори и само защото, според много ислямистки теолози, по нормите на Шарията, договорите и споразуменията с „неверници“ са невалидни и може да се спазват само докато са в изгода на „праведните“ и докато те не станат „по-силни“, а нарушаването им не е „грях“…