Разработки
Ние предлагаме разработки в много сфери, но вие най-точно ще решите нужната за вас

Всяка разработка на ЦИОС – без значение от поръчителя, темата и конкретната форма – преминава през процес на безпристрастен преглед, за да осигурим максимална обективност на крайния продукт. Основните и водещите принципи за нашите разработки са КАЧЕСТВО и ОБЕКТИВНОСТ.

Ангел Найденов, директор на ЦИОС

В края на миналата година министерството на отбраната представи за обществено обсъждане проект на Програма за развитие на отбранителните способности на ВС на РБ до 2032 година. Тя идва на мястото на вече изтеклата Програма 2020 и се предвижда въз основа на нея да се разработят и два Плана за развитие на ВС на Република България - 2021-2026 и 2027-2032!

Представеният проект е един сериозен, експертно издържан, интересен и любопитен документ, но без особени изненади и свръхамбиции освен факта, че се залага 12-годишен хоризонт.

Очевиден е стремежът чрез този документ, който се внася в НС в края на мандата на правителството, да се търси дългосрочна политическа подкрепа за реализация на идеите заложени в него.

И тук можем да видим първото препятствие. Да представиш този документ, буквално в края на мандата си, при засилено политическо противопоставяне и да търсиш национален консенсус и широка политическа подкрепа, означава да поемеш сериозния риск да се провалиш! Да, можеш да постигнеш одобрение в Парламента, но само в рамките на правителственото мнозинство, а не това е целта, когато залагаш хоризонт до 2032 година! Това е период от време, който включва поне 3 правителства и поне 3 събрания и такъв стратегически документ като Програма 2032 не бива да се представя в последния момент, когато , дори и при отсъствие на сериозни аргументи против“, не би бил подкрепен заради разделението управляващи-опозиция!

И все пак, защо 2032 година? Единственото обяснение, което съзирам в проекта е, че това е период от време, в рамките на който се надяваме да се реализират големите модернизационни проекти, а без тях основни отбранителни способности биха останали далече от своята пълна реализация!
Нищо друго не обосновава претенцията за този период.

Да се върнем към текста.

Анализът на средата за сигурност не е сред силните страни на проекта, но внимание заслужават следните заключения:

а) за запазване на ролята на военния инструмент като гарант за сигурността и отбраната;

б) за ролята на хибридните заплахи - негативно въздействие върху националната и съюзната сигурност и размиване на границата между състоянията на познатите война и мир;

в) за въздействието на различни фактори върху миграционните потоци и върху тяхното увеличаване както и проникването чрез тях на лица свързани с тероризъм;

г) за пандемията в резултат на COVID-19 и дългосрочното въздействие върху държавите и икономиките.

Важна особеност е изводът, че до 2032 година се запазва малка вероятността за световен и дълготраен конвенционален военен конфликт!

Сравнително по-добре е разработен разделът за тенденциите в развитието на отбранителните способности до 2032 г. Интересен е акцентът за развитие на Силите за национална отбрана и поддръжката като страна домакин на съюзниците от Източния фланг на Алианса, които се разглеждат като пряк принос в рамките на колективната отбрана. Прави впечатление отсъствието на намерения, свързани с развитието на Сили за бърза реагиране и за евентуално участие в Силите с много висока степен на готовност на НАТО, каквото намерение фигурираше Програма 2020!

Други текстове, заслужаващи да бъдат отбелязани са за развитие на киберзащитата, за защита от средства за електронна война и за придобиване на високотехнологични способности чрез участие в многонационални проекти в НАТО и ЕС.

От текста за желаното крайно състояние разбираме какви са основните проекти за модернизация и превъоръжаване на ВС на РБ. Бронирани машини за СВ, многоцелеви бойни самолети за ВВС, модулни патрулни кораби за ВМС, бронирани машини за силите за специални операции, нови три-координатни радари, дистанционно управляеми системи и средства за защита от тях, както и модернизация на наличното въоръжение и бойна техника. От ключово значение за реализиране на целите и приоритети на отбранителната аквизиция и на политиката по въоръженията е намерението за изработване на Инвестиционен план-програма до 2032 г. Предвижда се залагане на текущите проекти и инвестиционните намерения, както и прогнозен график за тяхното изпълнение и предвидените капиталови разходи. Разчита се на широка обществена и политическа подкрепа за постигане на приемственост и планомерност. Подобно намерение заслужава висока оценка, а инвестиционният план би отразил целите, приоритети и ресурсната рамка заложени в Програмата за развитие на отбранителните способности 2032. Това е идея, за която и аз съм настоявал многократно и съм отстоявал като необходимост в НС на РБ!

В проекта се посочва, че модернизацията и превъоръжаването в пълен обем за осигуряване на необходимите военни изискват финансови средства от над 36 млрд. лв., което не е по възможностите на държавния бюджет в близък план! Програма 2032 съдържа разчети само за 38 и то, приоритетни военни способности. Финансовата рамка обаче, стъпваща на осигурените чрез плана за нарастване на средствата за отбрана 2024 - 2% от БВП - дава само 25% от необходимия финансов ресурс. Посочва се, че ще се финансират само способности от ключово значение за изпълнение на задачите по трите мисии на ВС, както и за нарастване на числеността на ВС. Няма отговор на въпросите кога и с какви средства се постигат останалите способности определени като приоритетни и с какво се компенсират. Може само да се предполага, че основен източник остава държавният бюджет като ще се търси целево финансиране от бюджета, извън прекия бюджет на МО. Другите възможности посочени в 8.2 на проекта са опции към, които трябва да се подходи с доверие, но и с подходяща доза скептицизъм!

Любопитен, макар и лаконичен е текстът, че България ще участва активно в многонационални формирования на територията на съюзни държави, като на наша територия също ще се изграждат такива. Какви са формированията и с какво ще участваме е предмет на последващо уточняване.

Сред разделите, които се нуждаят от допълнителни разяснения са разделите за резерва, за подбора, набирането и развитието на кадрите, както и за социалната политика на министерството.

Няма да бъде справедливо ако се отрече желанието, демонстрирано в проекта за програма, за повече идеи и конкретност, но след като недостигът на личен състав и на желаещи да постъпят в резерва и във ВС се разглежда като основен проблем, то следва към тези раздели да се подходи с по-високи претенции и амбиции за работещи решения. Не виждам такива решения, особено в частта за доброволния резерв и за запаса.

Безусловна подкрепа заслужават предложенията за мерки, чрез които да се преодолее изоставането в средните месечни възнаграждения в системата на МО и ВС в равнение с тези в страната, за допълнителни възнаграждения за военнослужещите в икономически развитите райони на страната, за трети професионален стълб в пенсионното осигуряване на военнослужещите и за ежегодно увеличаване на възнагражденията им с до 10% до 2032 г. Подкрепа разбира се заслужават и всички идеи свързани с разширяване на пакета от социални права и придобивки, правещи военната професия привлекателна и конкурентна на пазара на труда за младите хора, за кариерно развитие и за повишаване на квалификацията и нивото на образование. Необходими са иновативни решения и достатъчно финансови средства, защото досегашните мерки или трудно сработват, или не дават необходимия ефект!

Особено внимание заслужават намеренията за промени в командната структура на ВС.

В развитието на структурата фокусът е върху „адаптиране на архитектурата на стратегическо и оперативно ниво“ за бърз преход от изпълнение на задачи в мирно време към такива при криза и конфликт.

Предвиждат се 2 нови командвания: За логистична поддръжка и за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Смята се и за целесъобразно изравняването на йерархичните нива на СКС и на командванията на видовете въоръжени сили и подчиняване на всички командвания от оперативното ниво на началника на отбраната! И още, „трансформация на организационното им изграждане, приближаващо се максимално към необходимата за провеждане на мисии и операции“. Освен, че е необходимо допълнително разяснение на този текст, това е и сериозна разлика във функциите на командира и командването на СКС и разширяване на отговорностите на началника на отбраната в сравнение с Програма 2020 и следва да бъде предмет на задълбочена оценка!

Сред слабите части на проекта е приносът на България към НАТО и ЕС. В тях, например за НАТО, освен следването на стандартните цели за 2% от БВП разходи за отбрана, бланкетните фрази за развитие на модерни отбранителни способности, изпълнение на Целите за способности на ВС, участие в текущи операции и мисии и попълване с личен състав на командните структури на Алианса, фокусът е върху мерки за повишаване на сигурността, адаптираното предно присъствие на НАТО в Черно море и върху участието с боеспособни формирования в инициативите на НАТО. Какво означава това и какви биха били инициативите остава предмет на бъдещи решения.

Без да оспорвам по същество идеите, смятам, че е необходима по-висока степен на конкретизация.

Що се отнася до приноса към ОПСО на ЕС фразеологията за съжаление в още по-голяма степен доминира над конкретиката. Това означава, че възможностите за участие в многонационални проекти по PESCO и достъп до средства и проекти по Европейския фонд за отбрана остават маркирани единствено като опции.

В раздела за двустранното и регионално сътрудничество в отбраната заслужава внимание текста за развитие на Стратегическото партньорство със САЩ и реализацията на дейностите от Пътната карта за сътрудничество между България и САЩ 2020-2030 г. В него се предвиждат серия от инициативи, допринасящи за изграждането и развитието на модерни отбранителни способности и подобряването на оперативната съвместимост. Отделя се внимание на повишаването на ефективността от Съвместните военни съоръжения и се поставят за допълнително разглеждане възможности за разширено американско присъствие с ротация на войски и усилени съвместни учения и тренировки.

От ключово значение за реализиране на Програмата е финансовата рамка и ресурсната осигуреност. Ако не се постигне съгласие и последователност при изпълнение и следване на Плана за нарастване на разходите за отбрана до 2% и поддържане на това ниво след 2024 година, то както Програма 2032, така и плановете за развитие на Въоръжените сили ще останат сравнително добре написани, но документи без покритие. Съотношенията 60:20:20 между разходите за личен състав, издръжка и капиталови разходи до 2025 година и 60:15:25 след това, като поне 20% от КР се предвиждат за ново въоръжение и техника ще бъдат отново непостижима цел, а нивото на амбиция - химера. Необходимите отбранителни способности ще останат между страниците на поредния стратегически документ, а сигурността и отбраната „доведеното дете“ на държавата. За огромно съжаление, хората в отбраната напразно ще чакат ангажираното отношение на институциите и ще продължават да изпълняват своите задължения и отговорности с нарастващи ограничения и рискове за своите живот и здраве!

Какви са рисковете пред проекта за Програма 2032?

На първо място, разбира се, проектът да не бъде внесен за разглеждане в Народното събрание на РепуБлика България и да остане само сбор от намерения, макар и предмет на обществено обсъждане.

2) Да не се постигнат обществен консенсус и широка политическа подкрепа при гласуване в Парламента, което би предопределило недостига на финансови средства при промяна на политическата конфигурация и съответно невъзможността за придобиване на необходимите отбранителни способности. Това ще означава задълбочаване на техническата и технологична изостаналост на българските въоръжени сили.

3) Трайно негативно въздействие на кризата в резултат на пандемията от COVID 19 върху икономическите и финансови ресурси на страната и невъзможност да се осигурят необходимите за отбраната и отбранителната политика финансови средства.

4) Непоследователност и несъобразяване с приетата програма от страна на управляващите в периода до 2032 година и неизпълнение на Инвестиционния план и графика за модернизация и превъоръжаване.

 

Абонирайте се за свободни разработки, нови и още