Обща информация и предистория

Територията на Казахстан е 2 724 902 km² (3-то място по големина в Азия и 9-о място в света) и се равнява приблизително на тази на Западна Европа. Населението нараства с доста бързи темпове (от 14.9 млн. през 2000 г. до малко над 18.5 млн. човека през 2019 г. – прираст от 24.2%), но все пак, страната остава с много ниска средна гъстота на населеност. Средната продължителност на живота е 73.2 години.

Казахстан е мултиетническа страна – казахи (63%), руснаци (23%), немци, евреи, украинци, узбеки, татари, поляци. Има малка българска диаспора (около 20 000 човека), основно насилствено преселени след Втората световна война от Крим етнически българи, а също и гагаузи, които в Казахстан се самоопределят като българи. 71% от населението е мюсюлманско (почти 100% са сунити), а християните са 27% (почти 90% са православни). Официалният език е казахски (майчин за 64.4% от населението), но основният използван в икономическите кръгове език е руският. По своя етнически състав, населението на страната е разпределено много неравномерно.

 

Разпределение на казахите

 

Разпределение на руснаците

Социалното разслоение е много голямо. Половината от населението живее в откъснати провинциални райони, като голяма част от него е с ограничен или липсващ достъп до обществени услуги и е много бедно. След разпада на СССР, голяма част от това население фактически беше изоставено и откъснато от държавата и се „превърна“ в т.нар. „мамбети“ (изключително обидна и вулгарна казахска дума). Повечето от тях живеят в общини в крайно отдалечени от градовете, откъснати райони, в юрти или глинобитни къщи, в които няма вода и електричество, а дори и да има възможност да бъдат прокарани, те не могат да си ги позволят. Отопление най-често липсва. Децата им ходят на училище нередовно, като голяма част от времето са ангажирани с тежък земеделски труд. Медицинска и социална помощ обикновено не им се оказва. На практика, по-голямата част от това население не е включено в преброяванията (въпреки че по оценки е около една четвърт от реалното население на Казахстан) и съответно – не е отчетено при изчисляването на БВП на глава от населението и средната заплата. С течение на годините след разпада на СССР, повечето от тези хора са откъснати от всякаква форма на държавност.

Казахстан е богат на редица полезни изкопаеми, вкл. на нефт, природен газ, злато, въглища, алуминий и др.

 

Особен интерес представляват залежите от уран – компанията „Казатомпром“ е най-големият в света производител на природен уран (над 40% от световното производство), а Казахстан е на второ място по запаси на уран. В добива/производството и продажбите на казахстански уран, освен „Казатомпром“, най-добри позиции имат френската компания „Орано“ (преобладаващ дял в собствеността й има френската държава) и канадската компания „Камеко“.

 Местонахождения на уранови руди в Казахстан

 Местоположението на Казахстан е стратегическо. Страната свързва бързо нарастващите пазари на Китай и Южна Азия с тези на Русия и Западна Европа по шосе, ЖП транспорт и пристанището Актау на Каспийско море. На нейна територия е разположен и основният космодрум на бившия СССР - Байконур, който все още се използва много активно от Русия. Особено важна е стабилността на Казахстан за Китай, т.к. страната се явява жизнено важен елемент от инициативата „Един пояс – един път“. От военна гледна точка, страната също е от стратегически важна, защото представлява „мост“ между Русия и Китай в този регион. Освен това, тя граничи със Синдзяно-уйгурския автономен район на Китай, в който години наред действат ислямистки вкл. джихадистки организации.

Казахстан е доста по-богат от повечето други страни от бившия СССР в този регион (Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан). След обявяването на независимост през 1991 г. той преживя голямо икономическо развитие, „подхранвано“ от проведените структурни реформи, богатите залежи на полезни изкопаеми и енергоносители, засиленото вътрешно търсене и преките чуждестранни инвестиции. Това намали бедността за голяма част от населението, обогати извънредно управляващите и икономически елити и доведе до създаването на олигарси, богатствата на които са големи и в световен мащаб. Икономиката на страната е сред тези на страните с относително високи до средни доходи. БВП през 2020 г. е 171.2 млрд. долара, а на глава от населението – 9 106 долара. Към август 2021 г. средната заплата в страната е била 256 455 тенге (1 015,73 български лева).

Страната беше отмината от вълната „цветни революции“ и от 1991 г. и допреди две години се управляваше от Нурсултан Назарбаев – бивш премиер на Казахстан, първи секретар на комунистическата партия на Казахстан и председател на Върховния му съвет, президент на Казахската ССР и президент на независим Казахстан до март 2019 г. През последните години на СССР и първите години на независимостта, Казахстан се превърна в типична за Средна Азия крайно персонифицирана автократична държава с особена версия на капитализъм. В това отношение, ситуацията не се е променила особено и до началото на 2022 г. Реалната политическа и икономическа власт е поделена между кланове и жуз и старши жуз (архаична племенна йерархия, останала от времето на Чингиз хан, адаптирана по-късно към исляма) и гравитиращи около тях олигарси, а също и мощни криминални престъпни групи, които на свой ред са свързани с олигарсите и подобни криминални структури в други страни от бившия СССР.

 

Кланът Назарбаеви

До 2021 г. Казахстан провеждаше политика на икономическо сътрудничество „във всички посоки“, като управляващите елити се облагодетелстват (забогатяват) основно за сметка на експорта на природни ресурси. Въпреки същественото икономическо влияние на Русия и Китай, в страната има много голямо и засилващо се влияние на западните капитали (вкл. от САЩ, Великобритания, страните от ЕС, а също и Турция). През последните години на управлението си, Назарбаев отдаваше лек превес на взаимоотношенията с Турция.

Според някои информации, около 75% от казахстанския нефтодобивен пазар са в ръцете на чужди компании. Така напр., в находището „Тенгиз“ (Каспийско море) дяловете на казахския национален оператор „Каз Мунай Газ“ (КМГ) са 20%, а останалите 80% са на „Шеврон“, „Ексон Мобайл“ и „Лук Арко“ (всички от САЩ); от находището „Кашаган“ (също на Каспийско море) КМГ притежава 16.88%, „Ени“ (Италия) – 16.81%, „Ексон Мобайл“ (САЩ) – 16.81%, „Шел“ (Великобритания) – 16.81%, „Тотал“ (Франция) – 16.81%, CNPC (Китай) – 8.33% и „Инпекс“ (Япония) – 7.56%; от находището „Карачаганак“ (западните части на Казахстан) КМГ притежава само 10%, а останалите дялове се поделят между „Ени“ (29.25%), „Шел“ (29.25%) и „Шеврон“ (18%). Експлоатирането на находищата е изтощаващо и се очаква някои от тях да бъдат изчерпани към 2030 г.

В същото време, въпреки световната криза, преките чуждестранни инвестиции в Казахстан нарастват. През първата половина на 2021 г. те са нараснали с 30.4% спрямо същия период на 2020 г., достигайки общо сумата от 11.1 млрд. долара. През 2020 г. най-много в Казахстан е инвестирала Нидерландия – 5.1 млрд. долара, САЩ – 2.24 млрд., Швейцария – 1.4 млрд., Русия – 1.2 млрд., Китай – 0.96 млрд., Великобритания – 0.85 млрд., Белгия – 0.8 млрд., Франция – 0.7 млрд., Южна Корея – 0.46 млрд., Кипър – 0.44 млрд., Турция – 0.36 млрд. долара.

Въпреки относително устойчивото икономическо развитие в началото на този век, Казахстан не беше „подминат“ от някои проблеми, общи за средноазиатските страни от бившия СССР.

Една от тях е радикалният ислям, възходът на който по време съвпадна с възхода на Ислямска държава. Стотици граждани на Казахстан се включиха в тази терористична организация и участваха в боевете в Сирия и Ирак. По-късно, част от тях се завърнаха и продължиха своята дейност в родината си – пропаганда и агитация, създаване на терористични клетки, опити за поемане на (временен) контрол на отделни райони и терористични атаки. Към тях следва да се добавят и действията на свързани с Ал Кайда отделни групи и лица, различни по своята идеология ислямистки групи с национален/етнически уклон, а също и подпомаганите от Турция официално действащи пантюриксти. Някои от тях афишират своите терористични действия като „борба за демокрация“. Напр. отговорност за серията нападения в Актобе през 2016 г. беше поета от „Армия за освобождение на Казахстан“, която обяви, че се бори „за демокрация против кликата на Назарбаев“, а боевете в града за „първите боеве за демокрация“.

В Казахстан, макар и не толкова ясно изразен, съществува и т.нар. „руски проблем“, който е свързан с руското малцинство в страната. Националната политика на Казахстан по отношение на малцинствата е доста по-мека от други страни в региона и в краткосрочен план реална заплаха за рускоезичното население няма, независимо от някои опити да бъде развита силна русофобия в страната. Все пак има устойчива тенденция за изселване сред руското население от Казахстан в Русия, ефектът от която ще се проявява в дългосрочен план. Тя се обуславя от политиката на толериране и негласна подкрепа от страна на властите на казахските националисти и стремежът (макар и постепенно) да се стигне до едноетническа страна.

Налице е и постоянната борба между и вътре в отделните кланове и групировки за власт и най-вече за влияние върху икономиката на страната, основно свързана с експлоатирането и износа на природните ресурси. В Казахстан тя няма толкова открит характер, но никога не е спирала напълно, независимо от авторитарното управление.

Посочените проблеми не бяха критични (особено след като Назърбаев официално се оттегли, а реално „сподели“ властта), докато към тях не се добавиха и не ги подсилиха други основни фактори:

• Проблеми в икономиката, възникващи по различни причини (напр. цените на петрола, глобалната икономическа/финансова криза и отражението й върху икономиката на Казахстан, пандемията от COVID-19 и др.), които влошават социалния статут на населението, увеличават неравенството и бедността, размиват средната класа, изострят социалното напрежение, в условията на реално липсваща пълноценна политическа опозиция водят до натрупване на негативизъм и радикализация и създават истинска „гърмяща смес“, взривът на която лесно може да бъде иницииран от външни и/или вътрешни сили.

• Противоречията и борбата за влияние (създаване на сфери на влияние) между САЩ/ЕС, Китай и НАТО се отразява на вътрешната ситуация в оспорваните страни, каквато е Казахстан. Те се допълват и от действията на Турция, която се стреми да се наложи като лидер на ислямските и „тюркските“ страни в Средна Азия. С продължаващите процеси на оформяне на блокове и сфери на влияние, тези процеси се изострят, а влиянието им се засилва.

• Изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан и идването на власт там на Движение Талибан промениха стратегическата среда за сигурност в целия регион, вкл. и в Казахстан.

• Формално, властта в Казахстан беше в ръцете на президента Токаев, но бившият президент Назърбаев (и неговият клан) също разполагаше с огромен властови ресурс. През втората половина на 2021 г. напрежението между тях доста бързо започна да ескалира.

Какво се случи

• От първия ден на 2022 г. в Казахстан бяха увеличени цените на втечнения природен газ за автомобили от 60 тенге (0.24 български лева) на до 120 тенге (0.48 лева) за литър. На 2 януари в град Жанаозен, Мангистауска област започнаха протести срещу новите цени, които обхванаха и град Актау, а също и някои села. Исканията на протестиращите бяха, новите цени да бъдат отменени.

Към момента не е ясно, каква е точната причина за рязкото повишаване на цените на газа. Най-вероятни са три варианта: 1) Сговор на търговци с горива (картел), търсещи високи печалби с корумпирани държавни (правителствени) служители. (Към момента властите водят разследване за подобни действия, обхванало около 180 търговски дружества.) 2) Предварително подготвена провокация с цел предизвикване на гражданско недоволство и протести, които да бъдат използвани в борбата за власт между отделни кланове. 3) Комбинация от предните два варианта, което е и най-вероятно.

• Първоначално, протестите бяха мирни, като исканията на протестиращите бяха икономически – да бъде отменено повишаването на цената на газа, да бъде въведено регулирани цени на тарифите за жилищно-комуналните услуги и да бъдат наказани виновните за повишаването на цените. От 3 януари властите започнаха постепенно да отстъпват на натиска, да приемат исканията на протестиращите и намалиха цената на газа на 50 – 60 тенге на литър. Поставен беше и въпросът за оставка на правителството.

• Отстъпките на управляващите не спряха протестите, които внезапно обхванаха цялата страна, а исканията на протестиращите станаха изцяло политически. В повечето региони и особен в Алмати започна разпадане на държавните структури за сигурност – полиция, национална гвардия и Комитета за национална сигурност (КНБ). Това се изрази в тяхното пълно бездействие; те отстъпваха, оставяйки без охрана държавни учреждения и институции; оставиха без съпротива протестиращите да разграбят оръжейни складове на МВР и КНБ, а също и оръжейни магазини. По разпореждане (неизвестно на кого) военните и полицията охраняващи международното летище на Алмати бяха снети, служителите на летището евакуираха пътниците, а около половин час по-късно протестиращи го овладяха за известно време. Голяма част от територията на страната беше обхваната от хаос. Едновременно започнаха нападения в 11 области на Казахстан. Основният удар беше насочен към Алмати – най-големият град в страната, неин финансов, икономически, транспортен и комуникационен център. Овладяването на града би създало предпоставки за практическото установяване на контрол над гъстонаселените южни части на Казахстан, след което неминуемо би последвал удар върху столицата Нур-Султан.

• Лоялните на президента Токаев сили не успяха да удържат пълен контрол на Алмати и някои населени места (девет областни центрове), а протестите бързо прераснаха във въоръжен метеж. На 5 и 6 януари по-голямата част от Алмати беше в ръцете на метежниците и в града започнаха погроми с овладяване и опожаряване на правителствени и административни сгради, държавни учреждения, сгради на медии, магазини и болници. Въоръжени групи (от по около 30 до 50 човека) предприемаха системни атаки срещу силите на властта. Според някои информации, в атаките са участвали и освободени затворници и бойци, преминали подготовка във военизирани лагери на територията на Казахстан. (По изявления на казахски политици, КНБ си е „затварял очите“ за съществуването на такива лагери в планинските райони на страната.) С автомобили без регистрационни номера беше развозвано оръжие и боеприпаси за протестиращите. Групи въоръжени мародери разбиваха, разграбваха и опожаряваха магазини, банкомати и банки. Опожарени бяха сградите на прокуратурата, градската администрация на Алмати, а също и президентската резиденция в града. В продължение на около пет часа бяха извършвани последователни въоръжени атаки срещу дирекцията на полицията, но отбраняващите я успяха да я удържат.

Голяма част от протестиращите и мародерите са от селските райони, извозването на които до градовете (особено до Алмати), въоръжаването на част от тях и едновременните атаки по цялата територия на страната подсказват доста сериозна организация и координиране на действията. Според информации на властите, атакуващите са добре въоръжени, специално подготвени (част от тях са подготвени снайперисти, въоръжени със снайперски пушки), разполагат със собствена свръзка. Характерно е, че те изнасят от местата на боевете и моргите на болниците труповете на своите убити. В много случаи на въоръжено противопоставяне на силите за сигурност, невъоръжени протестиращи бяха използвани като „живи щитове“ – обстрелът се извършваше от разположени зад тях бойци.

• Президентът Токаев подписа указ за оставката на правителството. За временно изпълняващ длъжността премиер беше назначен Алимхан Смаилов. На 5 януари Токаев се обръна към Съвета за колективна сигурност на Организацията по Договора за колективна сигурност за оказване на помощ с войски (изпращане на миротворчески сили) за осигуряване на конституционния ред в страната. Малко след полунощ на 6 януари, Съветът взе решение, в Казахстан да бъдат изпратени Колективни миротворчески сили „за ограничен период от време с цел стабилизиране и нормализиране на обстановката в тази страна.

• В цялата страна започна провеждането на контратерористична операция (в национален мащаб беше обявен „режим на КТО“) и на действия за прочистване на отделни райони и унищожаване на въоръжени групи, които не се предават. Издадена беше заповед за стрелба без предупреждение по въоръжени съпротивляващи на силите за сигурност лица.

• В цялата страна като цяло беше изключен интернет, макар и с отделни временни възстановявания по места. Интернет остана включен само в района на град Байконур, където той е осигуряван от руски доставчици.

 

Според някои информации, в изключването на интернет на казахстанските власти е била оказвана помощ от китайски специалисти. На 10 януари постепенно започна възстановяване на интернет в отделни части в Казахстан.

• Силите на ОКДБ установиха контрол и охрана на стратегически важни обекти, като по този начин освободиха казахстански сили за сигурност, верни на президента Токаев, за извършване на точкови операции по прочистване и унищожаване на съпротивляващи се групи. Такива се провеждаха (и продължават да се провеждат) в много градове и части на страната. Започна и разминиране на части от градовете, заемани от протестиращите по време на сблъсъците.

• Групи въоръжени метежници започнаха да се изтеглят от центровете на градовете в техните околности, като постепенно се насочваха към провинциалните райони. В хода на операциите все още има спорадични въоръжени сблъсъци.

• Още от началото на масовите протести и въоръжените сблъсъци се проявиха тенденции, те да бъдат „оглавени“ (използвани) за политически цели:

o Живеещият от 2010 г. в чужбина (Лондон, Париж) Мухтар Аблязов (осъден задочно в Казахстан за организиране на убийството на банкера Ержан Татишев, създаване на организирана престъпна група и ограбване на вложителите на оглавявана от него банка, мошеничество, пране на пари и легализиране на имущество, придобито по престъпен начин), който през 2017 г. създаде Демократичен съюз на Казахстан за борба с тогавашния президент Назарбаев, заяви, че се счита за лидер на опозицията и призова Запада да се намеси в ситуацията в Казахстан. Неговата организация направи опит за координиране на протестите чрез създадения от нея координационен щаб в Киев, като в същото време води пропагандна война срещу управляващите в Казахстан. По съобщения на руски източници, в неговата работа в информационното пространство дейно участие е вземал 83 център за информационно-психологически операции на ВС на Украйна в Одеса.

 o В канал в YouTube беше разпространено обръщение на „лидерите“ на новосъздаден „Фронт за освобождение на Казахстан“, които заявяват, че са готови да дадат „отпор на окупаторите от ОДКБ“ и призовават народа на Казахстан на въоръжена борба. Някои особености на съдържанието на обръщението (само на руски език, при това с акцент, липсата на споменаването на религиозни текстове и исторически символи от историята на казахите, посвещаването на значителна част на Украйна и Беларус), а също и на самият канал (в социалните мрежи собствениците се афишират като живеещи в Германия и занимаващи се основно с тематика, посветена на Украйна) подсказват, че е възможно това да е част от пропагандна кампания, при това – насочена предимно към рускоговорящите страни.

 

 • Към 10 януари, постепенно обстановката в страната започна да се нормализира. Продължават арестите на активни участници във въоръжените сблъсъци, като към 10 януари по официални съобщения те са около 8 000. По изявления на властите, хората, включили се в мирните протести (много от протестиращите се разграничиха от метежниците и погромаджиите) няма да бъдат преследвани. Извършва се разчистване на останалите след боевете разрушения и останки от автомобили.

• Държавните лидери на Таджикистан и Киргизстан заявиха, че в близост до южните граници на страните от ОДКБ има над 6 000 бойци (терористи), участвали в безредиците в Казахстан, което налага да бъдат взети мерки за да не могат те да навлязат в други страни от ОДКБ и райони с повишена опасност от тероризъм.

• Броят на жертвите (убити и ранени от протестиращите и силите за сигурност) е трудно да бъде посочен поради противоречивите съобщения и липсата на (достоверна) информация, която може да бъде проверена. При всички положения обаче, те ще бъдат стотици – по информации убитите са около 170, но броят на убитите цивилни продължава да се уточнява. По официални информации, от силите за сигурност са били убити 17 човека, а други около 1 300 са били ранени. Подобна е и ситуацията с нанесените материални щети на бизнеса – по предварителни оценки към 10 януари те надвишават 221 млн. долара, но се очаква сумата да нарасне значително. По официални данни към 10 януари, общо в Казахстан са били нанесени материални щети на 1 270 фирми, разграбени са над 100 търговски центъра и банки, опожарени или силно повредени са около 500 полицейски транспортни средства. Общите загуби на Казахстан се оценяват между 2 и 3 млрд. долара.

Оценките за станалото

По официални оценки на властите (президентът Токаев)

• Събитията от началото на годината са взаимно свързани и са организирани и подготвяни през дълъг период от време. Реално, това е агресия и опит за държавен преврат, като главните цели са били сриване на конституционния строй, разрушаване на държавния управленчески апарат и завземане на властта в Казахстан.

• Повод и прикритие за действията са станали спонтанните протести след увеличаването на цените на газа за автомобили, на които са били поставяни социално-икономически и обществено-политически искания. Властите не са използвали и няма да използват сила срещу мирни демонстранти.

• Независимо от действията на властите, които са се съгласили с исканията на протестиращите, „организаторите на агресията срещу Казахстан“ са предизвикали вълна от масови безредици, в които са се включили „религиозни радикали, криминални структури, бандити, мародери и хулигани“. В действие са влезли „групи въоръжени бойци“.

• Действията на превратаджиите са били в три вълни: 1) Мирни протести. 2) Провеждане на политически митинги в Алмати, последвани от навлизане в града от три направления на въоръжени бойци. 3) Извършване на атаки срещу държавни учреждения и силите за сигурност, мародерство, грабежи, убийства, унищожаване на собственост и др., които „навярно ще влязат в историята ката Алматинската трагедия“.

• В сблъсъците пряко са участвали терористи, вкл. от други страни.

Един по-различен поглед

Станалото е резултат от вътрешна борба за и преразпределяне на властови ресурси между различните кланове (и свързаните с тях олигарси и правителствени служители) в Казахстан и по-точно – на обкръжението бившия президент Назарбаев и настоящия президент Токаев. Противоречията между тях са засилени от общата ситуация в страната и региона, а също и от чужди икономически и политически интереси и влияние. В това противопоставяне до сега побеждава Токаев, който реално става пълновластен лидер на Казахстан. Очаква се, той да предприеме курс на по-голямо сближаване на страната с Русия и Китай. В страната ще се засили влиянието на Русия, а това на Турция и Запада ще бъде по-ограничено или намалено.
Във вътрешен план предстои преструктуриране на държавните институции (особено на силовите и най-вече – на КНБ, съпроводено от тяхното прочистване чето от хората на Назърбаев. Процесът вече е започнал, като той (доброволно или принудително – в резултат на вътрешни, „задкулисни договорки) се отказа от пожизнената позиция на председател на Съвета за сигурност на Казахстан, пряко подчинен на когото до този момент е КНБ.
Предстои и преразпределение на икономическата власт в страната, която ще бъде извършена под формата на „провеждане на реформи“ със социална насоченост.

Вероятно няма да се стигне до цялостното унищожаване на клана на Назарбаев, но неговите властови, икономически и финансови ресурси ще бъдат силно „орязани“ и съответно ще загубят голяма част от своето влияние. Иначе казано, събитията в Казахстан поставиха край на „ерата Назърбаев“.

Силите на ОДКБ в Казахстан

На фона на започналите в първите дни на 2022 г. събития в Казахстан, Русия и нейните съюзници от ОДКБ действаха изключително бързо и решително. Очевидно, в Кремъл (а и президентът на Казахстан Токаев) са извлекли поуки от събитията в Украйна през 2014 г. и Беларус през 2020 и 2021 г. (т.нар. „Украински“ и „Белоруски“ сценарии). Основната цел беше да не бъде допуснато, протестиращите и въоръжените бойци да се превърнат в легитимни за част от обществото и за част международната общност политически субекти.

Веднага след обръщението на президента на Казахстан Токаев към ОДКБ, в секретариата и обединения щаб на организацията е подготвен проект за решение на Съвета за колективна безопасност на ОДКБ за мерки за нормализирането на обстановката в Казахстан и е започната работа по създаването и координирането на развръщането контингент Колективни миротворчески сили на ОДКБ. Задействан е и Центърът за кризисно реагиране на ОДКБ. Проектът за решение на Съвета е разпратен за държавните глави на страните – членки на организацията за утвърждаване на 6 януари и развръщането на войските започва още същия ден. За взетото от Съвета за колективна безопасност на ОДКБ решение са уведомени СС на ООН (чрез генералния секретар на ООН) и генералните секретари на ОССЕ и Шанхайската организация за сътрудничество.

На 7 януари, с решение на Съвета на министрите на отбраната на ОДКБ са сформирани Колективните миротворчески сили (КМС), за техен командващ е назначен генерал полковник Андрей Сердюков, командващ Въздушнодесантните войски на Русия и са определени задачите на силите. (Генерал Сердюков е един от най-успешните висши генерали във ВС на РФ, с голям опит от международни операции, което потвърждава готовността за решителни действия на Кремъл.) Успоредно с това, продължи и развръщането в Казахстан на самите сили, което завърши в пълен обем на 9 януари. За този период от четири дни са извършени общо над 108 полета на военнотранспортната авиация на страните. Основните компоненти на КМС са дислоцирани в столицата на Казахстан – Нур-Султан, Алмати и градовете на Алматинска област. Основния команден пункт на КМС е развърнат на базата на Военния институт на свободните войски в Алмати. За координиране на дейността на КМС в Казахстан е изпратена оперативна група на Обединения щаб на ОДКБ.

За организацията на изключително бързото и успешно създаване на силите и тяхното прехвърляне в Казахстан важна роля е изиграл опитът от проведеното учение на ОДКБ „Нерушимо братство“ и от действията на руските войски в Сирия.

Общо, съставът на КМС на ОДКБ в Казахстан може да достигне до около 7 300 военнослужещи (без личния състав на военнотранспортната авиация – най-малко 80 самолета на РФ и 5 на Белорусия и осигуряващите прехвърлянето сили), които се разпределят по страни, както следва:

• Русия – до около 5 000 човека.

• Таджикистан – до 900 човека.

• Киргизстан – до 800 човека.

• Белорусия – до 300 човека.

• Армения – до 300 човека.

В операцията са задействани сили и средства от ВС на отделните страни, както следва:

Русия

По принцип, на Казахстанското направление РФ може да сформира доста мощна войскова групировка от около 100 000 човека: 41 общовойскова армия, 90-та танкова дивизия и отделни съединения от 8 общовойскова армия. Те потенциално биха могли да бъдат допълнени от съединения от Въздушнодесантните войски (от резерва на Главното командване). Следва да се отбележи, че би могло, през 2021 г. част от тези сили да са били развърнати на Украинското направление.

По операцията на КМС на ОДКБ реално са задействани сили и средства от: 98 въздушнодесантна дивизия, 31 и 45 въздушнодесантни бригади, 3 бригада спецназ, 15 миротворческа мотострелкова бригада, 55 планинска бригада, 11 инженерна бригада, отделни роти спецназ от въздушнодесантните войски и на ГРУ; 414 батальон морска пехота; центъра на силите за специални операции Сенеж.

Таджикистан – до три мобилни батальона.

Киргизстан – 25 бригада спецназ „Скорпион“

Белорусия – батальон миротворчески сили от 103 бригада за специални операции

Армения – батальон миротворчески сили

Силите от КМС на ОДКБ в Казахстан контролират и охраняват: летището на Нур-Султан, Генералния щаб на Казахстан, телевизионния център в Нур-Султан; летището на Алмати; Щаба на ПВО; 602 база; Шъмкент; Уст-Кемоногорск; съоръжения на „Казатомпром; президентския дворец в Нур-Султан; Централната банка; Комитета за национална безопасност; пристанище Актау; военното летище Жетъген; складове за боеприпаси в Копчегай.
Според официално изявление на президента на Казахстан Токаев, постепенното изтегляне на КМС ще започне на 13 януари. Кога ще бъде завършено изтеглянето не е ясно и очевидно ще зависи от развитието на обстановката.

Предварителни изводи от станалото в Казахстан:

• Използването на военна сила се доказа като радикален способ за решаването на „спешни проблеми“, които не са били решени с икономически и дипломатически средства.

• Русия доказа, че е готова решително да защитава с военна сила своите интереси в процеса на създаване (запазване) на сфери на влияние. След събитията, Казахстан ще „бъде по-близо“ до Русия и Китай, отколкото беше досега.

• За пореден път Китай изцяло подкрепи действията на Русия, въпреки че не се намеси пряко в ставащото в Казахстан (с изключение на действията по спиране на интернет).

• Успешното провеждане на операцията по прехвърляне на относително голяма групировка в този регион около половин година след идването на власт на Движение талибан в Афганистан отправя „ясно и недвусмислено послание“ от Кремъл към всички „играчи“ в тази част на Азия.

• ОДКБ се доказа като действен инструмент за РФ и другите страни членки. Може да се очаква, че нейните функции ще бъдат разширени, а заделяните за нея средства (военни сили и бюджет) ще бъдат съществено увеличени.

• Засилва се сътрудничеството между Русия и останалите страни членки на ОДКБ и Китай за предотвратяване на това, което се определя от техните държавни ръководства като опити за „цветни революции и преврати“. Това ще окаже съществено влияние и в ШОС.

• Бързите, решителни и ефективни действия на Русия и ОДКБ (без Казахстан да търси помощ от външни посредници, ООН, ОССЕ или Организацията на тюркските държави) се оказаха изненадващи за Запада като цяло, а също и за Турция. Опитите, намиращи се в емиграция казахстански опозиционери да бъдат приети за лидери на протестите и/или към „успокояването“ на ситуацията в Казахстан да се присъединят други държави (извън тези от ОДКБ) претърпяха неуспех.

• От военна гледна точка:

- за първи път Русия успя да привлече сили на други страни в една по своята същност бойна операция;

- организацията и изпълнението на операцията показват много добра координация, взаимодействие и увеличени командно-щабни възможности на ВС на страните членки на ОДКБ и най-вече – на РФ;

- засилва се взаимодействието и координацията в действията на ВС на Русия с тези на другите страни членки на ОДКБ и особено на Беларус;
- ВС на РФ доказа възможностите си за едно денонощие да прехвърлят на ново направление и на относително голямо разстояние сили на ниво бригада (без тежкото въоръжение);

- засилва се ролята на въздушнодесантните сили;

- военнотранспортната авиация на Русия доказа големи способности по прехвърлянето на сили и средства (собствени и на съюзниците й), при това с привличането на около една трета от целия си парк от военни транспортни самолети, вкл. с около половината от изправните самолети Ил-76МД и Ан-124-100, като действията й по операцията в Казахстан не оказаха влияние на извършваните превози в интерес на други групировки (напр. в Сирия);

- в операцията за първи път беше изпробвана нова (модернизирана) техника – бойните десантни машини БМД-4, Ил-76МД-90А;

- за нуждите на развърнатите руски сили се използват голямо количество дронове, вкл. „Орлан-10“;

- доказана е висока степен на изправност на бойната техника на въздушнодесантните сили на РФ – според руски източници, практически не е имало отпадане или излизане от строя по технически причини при изнасянето на войските (от марша до летищата за натоварване и след пристигането в Казахстан).