Решенията на срещата на върха на НАТО на 14 юни 2021 г.

На 14 юни 2021 г. се проведе поредната Среща на държавните и правителствените лидери на страните от НАТО. На нея бяха взети решения, които съществено ще повлияят на бъдещето на Съюза през следващото десетилетие.

Заплахи, рискове, предизвикателства

В основата на приетите решения е направеният на срещата¹ анализ на предизвикателствата, рисковете и заплахите за сигурността на страните от НАТО, а също и на някои влияещи й негативно процеси. Подчертано се, че те все повече придобиват глобален характер и произтичат от региони, които далеч надхвърлят „традиционната“ зона за действие на НАТО, което налага съответната реакция на Съюза като цяло.

Основни предизвикателства, рискове, заплахи и процеси влияещи на сигурността на страните от НАТО

Основно внимание - Русия² и Китай³

Русия е определена като страна, чиито агресивни действия (наред с тероризма) представляват главна заплаха за сигурността на НАТО. В същото време се приема, че диалогът (от позиция на силата) с нея е необходим. Сред действията на Русия, които според лидерите на страните от НАТО са причина за това са засилването на военната й мощ (провежданата военна реформа с модернизация на конвенционалните и ядрените сили), агресията срещу Украйна и Грузия, външната политика по отношение на заобикалящите я страни (страните от бившия СССР), военната намеса в Сирия, намесата в изборните процеси в много страни от Алианса (и опитите за отравяне на техни граждани с използването на бойни отровни вещества), а също все по-близките връзки на Русия с Китай и Иран. Освен това, НАТО настоява, САЩ и Чехия да бъдат извадени от приетия през тази година в Русия списък на неприятелските страни.

Растящата мощ и влияние на Китай и неговата международна политика също предизвикват тревога в НАТО и са определени като предизвикателство за сигурността на съюзниците - поради създаваните сериозни рискове в сферата на телекомуникациите, въздушната и космическите области и киберпространството, а също и непрекъснатото увеличаване на военната му мощ. Алиансът е сериозно обезпокоен от военното сътрудничество между Русия и Китай (вкл. участието в съвместни учения в евроатлантическата зона). Всичко това налага провеждането на политика на НАТО на сдържане на Китай, която включва и конструктивен диалог (където това е възможно).

Решенията

Държавните лидери взеха решения по много въпроси, основните от които могат да бъдат групирани в няколко направления: политически (по отношение на процесите в света); в сферата на отбраната/военната област; реакцията на НАТО във връзка с действията на някои страни; действията на Съюза в отделни страни и региони; взаимодействието с ЕС и страните партньори и кандидати за членство; дейности, свързани с пандемията от COVID-19, промените в климата/околната среда.

Основни въпроси, по които са взети решения на срещата на НАТО на 14 юни 2021 г.

Освен в тези областта на отбраната, като най-важни се очертават решенията по политическите въпроси, които са свързани с промените в средата за сигурност и обуславят все по-глобалния характер на действията на НАТО:

• НАТО ще действа за формирането и запазването на международен ред, основан на правила⁴.

• НАТО ще използва военни и невоенни средства за неутрализиране на предизвикателствата, рисковете и заплахите. Към тях са включени и ерозирането на демокрацията/авторитарните режими и спазването на човешките права в трети страни.

• НАТО ще засилва своето присъствие и действия/взаимодействия с партньори и съюзници, не само в Северноатлантическата зона, но и в други части на света – напр. Африка и Индийско-тихоокеанския регион.

Определящ за бъдещето на Съюза е приетият дневен ред до 2030 г. – т.нар. „НАТО 2030“.

Кратко описание на елементите на „НАТО 2030“

„НАТО 2030“ представлява дневен ред, който да бъде изпълнен от съюзниците за да може НАТО да бъде готов, силен, единен и готов/адаптиран към предстоящата нова ера на засилена глобална конкуренция и все по-непредвидими заплахи, вкл. тероризъм, кибератаки, злонамерено използване на новите технологии, промени в климата и околната среда и предизвикателствата, които Русия и Китай отправят към международния ред основан на правила.

В одобрения на срещата вариант на „НАТО 2030“ са включени девет разработени от генералния секретар на Съюза предложения:

Опциите за действие

Действия, различни от война

През 2019 г. влиятелният американски тинк-танк RAND Corporation публикува доклад, озаглавен „Overextending and Unbalancing Russia“ („Пре-разтягане и дебалансиране на Русия“). В него е направен кратък, но изчерпателен преглед на възможните мерки (без война), върху които САЩ и техните съюзници могат да съсредоточат усилията си за да наложат прекомерни разходи на Русия, да я принудят да се „разпростре“ извън възможностите си и да дебалансират нейната икономика и въоръжени сили, както и политическото положение на управляващите там.

Забележка: Оцветяването в колоните е в зависимост от това, доколко оценките са положителни с оглед на националните интереси на САЩ. За другите страни – членки на НАТО посочените в таблицата „ползи“, „цена“ и „риск“ може да се различават.

 В обобщение, като най-обещаващи⁷ се очертават 8 мерки:

Може да се каже, че посочените мерки (особено - най-обещаващите) и комбинации от тях са в основата на провежданата понастоящем реална стратегическа политика на САЩ⁸, НАТО и ЕС за изтощаване и дестабилизиране на Русия, която може да бъде обобщена във формулата „Сдържане и ангажиране (в диалог от позиция на силата)“. Това обаче, не означава, че те са статични. Напротив – те могат да се променят въз основа на противодействието на Русия, а също и под натиска на промените в глобалната международна обстановка/среда за сигурност.

Това до голяма степен се потвърждава от приетите на последната среща на държавните лидери на страните от НАТО, а също и от изявленията на редица лидери на институциите на ЕС.

Война между Русия и НАТО

Преобладаващото сред анализаторите на САЩ и НАТО мнение е, че към момента няма признаци, че Русия се стреми към голям конвенционален конфликт с НАТО. Военните й способности са с отбранителен характер – те се изграждат и разполагат с основно внимание върху предотвратяване на агресия срещу страната и защита на териториалната й цялост (недопускане на окупиране на части от нея).

В същото време, Русия може за много кратък период от време да съсредоточи по своите граници (особено западните и югозападните) голямо количество конвенционални военни сили, които да й осигурят решаващо превъзходство при провеждането на настъпателни операции. Голямо предизвикателство за силите на НАТО при провеждането на отбранителни операции са интегрираната система за ПВО на Русия, голямата огнева мощ на войските, спътниковите й системи/използването на компютърни мрежи, системата й за ранно предупреждение, а също и способностите й с ракетни/с високоточни оръжия удари и операции на специалните сили да поразява стратегически важни обекти в дълбочина (тилната зона) на европейския театър на военните действия. Всичко това предполага възможността, в началния период на войната Русия много бързо да успее овладее част от територията на НАТО (приграничните страни – напр. в Балтика). Въпреки това, поради липсата на големи стратегически резерви, тя би срещнала затруднения в удържането на овладяната територия и развиване на настъплението в дълбочина (Западна Европа), особено в условията на контранастъпателни операции на НАТО.

Радиуси на някои от ракетите на въоръжение във въоръжените сили на Русия – източник RAND

Не на последно място е рискът от използването на т.нар. нестратегически ядрени оръжия (НСЯО) с възможна последваща ескалация до глобална ядрена война и използването на стратегически ядрени оръжия.

Русия си запазва правото да използва ядрено оръжие в отговор на използване на оръжия за масово поразяване срещу нея и/или нейните съюзници, а също и в случай на агресия срещу Русия с конвенционални оръжия, когато е заплашено съществуването на държавата. Няма ясно виждане, какво руското държавно ръководство би приело за „заплаха за съществуването на държавата“. Счита се, че руските лидери няма „лесно да прекосят границата“ на използване на ядрено оръжие. Но когато това стане, техен ще бъде и изборът, какви (по обхват на целите и територия, вкл. и на територията на САЩ и Канада) ще бъдат операциите с използване на НСЯО и дали/кога ще се стигне до пълномащабна ядрена война с използването на стратегически ядрени оръжия.

Сегашната ситуация по използването на НСЯО е обратна на тази по времето на Студената война, когато страните от Варшавския договор имаха преимущество в конвенционалните въоръжени сили. Тогава НАТО виждаше в използването на НСЯО възможност да намали съществено/неутрализира тази разлика в бойните потенциали.

Сега конвенционалните сили на страните от НАТО превъзхождат тези на Русия, а приближаването на НАТО до руските граници лишава страната от стратегическа дълбочина. В тези условия, използването на НСЯО може да се окаже примамлива и желана опция при планирането на военните действия от страна на руското военно и държавно ръководство, при това не само при продължителна война, но и в началния й период. Ограничени удари с НСЯО може да бъдат нанесени по стратегически важни места на концентриране на войски и въоръжение и комуникационни възли/транспортни комуникации, бази (вкл. на ПРО), авионосни групи, по-големи корабни групировки, пристанища, летища, транспортни възли, по територията на дадени страни (т.нар. „ядрени бариери“ за изолиране на части от театъра на бойните действия) и др. Използването на НСЯО би затруднило нанасянето на удари по територията на Русия, а също и пробива в интегрираната й система за ПВО и постигането на въздушно превъзходство на НАТО. За по-лесното вземане на решение за преминаване към използване на НСЯО от страна на Русия допринасят и относително малките й (недостатъчни за продължителна война) запаси от високоточни оръжия и съвременна бойна авиация, което предполага воденето на асиметрични бойни действия.

От друга страна, НАТО би било ограничено в използването на НСЯО. Основните причини са:

• При липсата на стратегическа дълбочина, в началото на войната ударите ще трябва да бъдат нанасяни по територията на Русия и лесно могат да бъдат приети от нейното ръководство за опит за „обезглавяващ удар“, в отговор на който да се премине към ответни удари със стратегическо ядрено оръжие.

• При очаквания първоначален успех на руските сили и (дори и частично) овладяване на територията на страни от НАТО, удари с НСЯО по руски военни цели биха довели до значителни загуби сред местното население и разрушения на инфраструктурата. Това води до абсурдната ситуация, НАТО да освобождава страна – членка, като на практика я унищожава с ядрено оръжие.

Важна е и още една особеност - нестратегическият характер на такова ядрено оръжие е относителен. Причината е, че дори ограниченото използване на НСЯО за поразяване на цели на територията на по-малките страни от НАТО в Европа ще доведе до стратегически и „пагубни“ последствия за самите тях.

С какво още да се съобразяват политиците

Има съществено разминаване между общественото мнение в страните от ЕС и политиците по ключови за политиката на НАТО положения. Показателно за това е изследване на Европейския съвет по външни отношения (ЕСВО) от началото на юни 2021 г.

Доверието в САЩ е ниско. По-малко от една четвърт от европейските граждани считат САЩ за страна – съюзник, с която имат общи ценности и интереси. (Най-много са в Полша – 38%, а най-малко в България – едва 12%.)

Колко от европейците считат САЩ за съюзник – страна, която споделя ценностите и интересите им

Не са в полза на декларираното единство в НАТО и мненията на гражданите на ЕС и по отношенията с други страни. Европейците най-често виждат САЩ като „необходим партньор“ - 44%, (за България – 52%) – стойности, съизмерими с тези на ред други страни. Съществено е да се отбележи, че европейците виждат страна от НАТО (Турция) като по-голям враг, отколкото Китай и Русия.

Забележка: Под „противник“ се разбира страна, с която трябва да се конкурираме, а под „враг“ – страна с която сме в конфликт.

На Русия се гледа не като на враг (средно 17%, а за България, Португалия и Италия – 5-7%), а като на необходим партньор на международната сцена (25% от българите считат Русия за съюзник, с когото споделят общи ценности и интереси).

Изводите от тазгодишното изследване на ЕСВО пряко кореспондират/потвърждават резултатите от друго изследване на същата организация, проведено през септември 2019 г., които са още по-тревожни по отношение на доверието в НАТО.

През есента на 2019 г. повечето европейци са считали, че след около десетилетие, Китай ще бъде по-мощна от САЩ страна и биха искали, ЕС да остане неутрален при конфликт между САЩ и Русия или между САЩ и Китай.

Отговори на въпроса, кого да подкрепи собствената ви страна при конфликт между САЩ и Русия (септември 2019 г.)

Отговори на въпроса, кого да подкрепи собствената ви страна при конфликт между САЩ и Китай (септември 2019 г.)

Всичко това показва, че европейците считат, че съвременният свят е и трябва да бъде свят, не толкова на съюзи и противопоставяне, колкото на стратегически партньори, като това се отнася не само за САЩ и Великобритания, но и за Русия и Китай. Това разминаване във вижданията между политици/държавни лидери и гражданите на повечето страни от ЕС е ясен сигнал за все по-очертаваща се криза в доверието към НАТО и водената от него политика, особено що се отнася до противопоставянето/сдържането на Русия и Китай.

Екип на ЦИОС

__________________________________________________________________________________

¹  Пълен текст на комюникето от срещата

² В комюникето от срещата тя е упомената 61 пъти.

 ³ В комюникето от срещата е упоменат 14 пъти. Китай изобщо не е бил упоменаван в комюникетата от предишните срещи „на върха“ на НАТО.

⁴ Засега, в НАТО не е официално определено, дали има пълно покриване между термините „правила“ и съществуващото международно право. По мнението на водещи политици и анализатори от Русия и Китай, това не е така и те обвиняват НАТО в опит да подмени международното право с определяни (без допитване до международната общност) от страните от Съюза правила.

⁵ Съветници по националната сигурност, политически директори и други високопоставени служители.

⁶ По времето на изготвянето на доклада, прекратяването му е в ход. В този смисъл, той по-скоро отразява оценката на мерките непосредствено преди и след официалното денонсиране.

⁷ Според анализаторите на RAND.

⁸ Започнала още по времето на президента Доналд Тръмп и продължена от сегашния президент Джо Байдън.